Решение по дело №8520/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1286
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова
Дело: 20191100508520
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

№....................

 

 

 

 

 

гр. София, 17.02.2020 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                       мл. съдия  МАРИНА ГЮРОВА

 

 

 

 

 

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 8520 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 6173/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, Я. А.И., ЕГН **********, е осъден да заплати, на основание чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД, на П.С.Х., ЕГН **********, сумата от 8 715 лв. - обезщетение за неизпълнение и некачествено изпълнение на работите по първи и втори етап по Договор за строителство № 26 от 27.02.2015 г., както и сумата от 2 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди в размер на наемната цена за ползван под наем имот, поради неизпълнение на Договор за строителство № 26 от 27.02.2015 г., като искът за обезщетение за неизпълнение и некачествено изпълнение на договора е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 14 080 лв.

С решението Я. А.И., ЕГН **********, е осъден да заплати на П.С.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 805,34 лв. - съдебни разноски.

С решението П.С.Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на Я. А.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 669,90 лв. - съдебни разноски.

С решението Я. А.И., ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 433,63 лв. - държавна такса.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от Я. А.И., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че поръчващият е приел работата без възражения. Сочи, че от събраните по делото свидетелки показания се установява, че не е налице некачествено изпълнение. Поддържа, че районният съд не е обсъдил довода, че представеният по делото договор за наем е антидатиран. Излага, че договорът е сключен между ищеца и неговата майка, с която последният живее. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от П.С.Х..

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, с която е уважен иска, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

СРС, Гражданско отделение, 88 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 265, ал. 1, вр. чл. 264, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По иска, с правно основание чл. 265, ал. 1, вр. чл. 264, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД при договор за изработка поръчващият е длъжен при приемане на извършената работа да прегледа работа и да уведоми изпълнителя за забелязани недостатъци и отклонения незабавно, като пропуска да се направят своевременно възражения означава, че същата се счита за одобрена, освен ако по-късно се открият такива, които не са могли да се забележат при обикновен преглед. При открити в последствие скрити недостатъци, то правата на възложителя по чл. 265 от ЗЗД се запазват, ако незабавно уведоми купувача. Уведомяване не е нужно ако изпълнителят е знаел за недостатъка. Изпълнителят отговаря пред възложителя, ако работата е имала отклонения и недостатъци, като в този случай за възложителя са предвидени възможностите по  чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Този недостатък и отклонение трябва да съществува към момента на изпълнението на задължението на изпълнителя за предаване на работата. Цената на работата е обусловена от качеството й. Преценката за знание за недостатъци се извлича от характера, видимостта, размера на недостатъците, специфики на вещ и познания на възложителя, и др. За да бъде уважен иска по чл. 265, ал. 1 пр. 2 ЗЗД не е нужно недостатъците вече да са поправени от възложителя. Тези права не са за обезщетение за вреди, а е способ за упражняване на вземането на кредитора, тоест иск за реално изпълнение. ( В този смисъл ТР № ЗЗ/01.11.1973 г. по гр.д.№ 3/1973 г. на ОСГК на ВС; Решение № 688/24.06.1986 г. по гр.д.№ 347/1986 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 300/15.05.2009 г. по гр.д.№ 268/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.).

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че на 27.02.2015 г. между страните е бил сключен договор за строителство на сглобяема къща в с. Желява.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че ищецът е заплатил в полза на ответник сумата от 24 000 лв., разпределена на три вноски от по 12 000 лв., 3 000 лв. и 9 000 лв.

Спорният въпрос между страните е дали работата е била качествено изпълнена и дали тази работа е била приета от ищеца по смисъла на чл. 264 ЗЗД.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че работата не е била качествено изпълнена от ответника по отношение на всички елементи от възложената работа. Това се установява от приетите по делото заключения на съдебно - техническите експертизи, които съдът кредитира като резултат от изводите на вещите лица, извършили оглед на имота и установили същите, както и от разпита на свидетеля Д.. Същевременно поръчващият е уведомил изпълнителя за недостатъците своевременно в процеса на работа.

От заключението на тройната съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, е видно, че необходимата стойност за отстраняване на недостатъците възлиза на 5 340 лв., а стойността на неизпълнената работа възлиза на 3 375 лв.

Заключението се потвърждава и от разпита на свидетеля Д., която подробно описва некачествено извършените работи. Свидетелства, че ищецът своевременно е уведомявал ответника за констатираните недостатъци.

По отношение на претенцията по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 100 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения:

За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидно облигационно отношение между страните по делото, виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на което ищецът да е претърпял имуществени вреди, настъпили от неизпълнението, за което ответникът да му дължи обезщетение в претендирания от него размер. Безспорно следва да е налице и причинна връзка между неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника и настъпилите имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на  чл. 82 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Без значение е обстоятелството, какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно - следствена връзка с неизпълнението на длъжника.

Настоящият състав при преценка на събраните по делото доказателства намира, че ищецът не е доказал претендираните имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договора за изработка, в размер на обезщетение за заплатен месечен наем за ползване на друг имот.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че писмения договор за наем от 15.07.2015 г. и платежни документи - 6 броя разписки за сумата от по 350 лв. всяка, са били оспорени от ответника. Според разпоредбата на чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В процесния случай горепосоченият договор за наем представлява на общо основание частен диспозитивен документ, удостоверяващ изявленията на лицата, подписали договора. При това положение между страните по тази сделка въпросната дата не е елемент от съдържанието й и затова въпросът за достоверността на датата на всеки един частен документ може да бъде поставян само по отношение на третите лица по чл. 181, ал. 1 ГПК, т.е. онези, които не са участвали в съставянето на частния документ. Като частни документи същите се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството. Следователно частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/, стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155. В настоящия случай ответникът се явява "трето лице" по см. на  чл. 181, ал. 1 ГПК. Последният не черпи права от нито един от двамата издатели на частния диспозитивен документ, но антидатирането му се явява годно да го увреди (виж Решение № 228/12.04.2019 г. по дело № 596/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.). При така изразеното становище, по отношение на посочената в съставените документи дата и при липсата на каквито и да е други доказателства, съдът намира, че не се установява твърдените разходи да са били извършени.

По разноските:

За първата инстанция: в исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 352 лв. - депозити за вещи лица и 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение.  Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съразмерно с уважената част на исковете, ищецът има право на разноски в размер на 728,22 лв. Ответникът е сторил разноски в размер на 510 лв. - депозити за вещи лица и 2 040 лв. - адвокатско възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ е 1 015,40 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 2 040 лв. надвишава минималните размери, а като се съобрази правната и фактическа сложност на делото, то съдът намира, че същото следва да бъде редуцирано и присъдено в минималния предвиден в наредбата размер. Съразмерно с отхвърлената част на исковете, ответникът има право на разноски в размер на 703,78 лв.

За въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира претендира заплащането на направените разноски за държавна такса - 261,30 лв. и 800 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Съразмерно с уважената част на исковете въззивникът има право на разноски в размер на 489,65 лв. Право на разноски има и въззиваемата страна, която обаче не претендира такива.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 6173/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, в частта, с която Я. А.И., ЕГН **********, е осъден да заплати, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на П.С.Х., ЕГН **********, сумата от 2 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди в размер на наемната цена за ползван под наем имот, поради неизпълнение на Договор за строителство № 26 от 27.02.2015 г., както и в частта, с която Я. А.И., ЕГН **********, е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на П.С.Х., ЕГН **********, разноски за разликата над 728,22 лв. до уважения размер от 805,34 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Х., ЕГН **********, против Я. А.И., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди в размер на наемната цена за ползван под наем имот, поради неизпълнение на Договор за строителство № 26 от 27.02.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********, да заплати на Я. А.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 33,88 лв., представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********, да заплати на Я. А.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 489,65 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.