Р Е Ш Е
Н И
Е
Гр.Велинград,03.11.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Велинградският районен съд,гражданска колегия,в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия:ИВАНКА ИЛИНОВА
като разгледа гр.д.№2 по описа на съда за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба на А.Д.Ю. ЕГН-**********,***,с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на бул. „Хан Аспарух” №16, чрез пълномощника адвокат Л.К., против “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ООД - Велинград, ЕИК822106779 със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. „Георги Кирков”, представлявано от изпълнителния директор Т.-М. И.К. ЕГН-********** се твърди,че ищецът работил в ответното дружество на длъжност „пазач“ по силата на трудов договор,но поради нередовно изплащане та дължимото месечно трудово възнаграждение трудовото правоотношение било прекратено, като на ищеца не било заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 480.00 лева за 23 работни дни за периода 25. 06. 2013 година – 28. 08. 2014 година, обезщетение. Лихвата върху тази сума била в размер на 100.00 лева.
Съда е сезиран с искане да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да изплати на ищеца обезщетение в размер на 480.00 лева за неизползвания платен годишен отпуск за 23 работни дни за периода от 26. 06. 2013 година до 28. 08. 2014 година, ведно с мораторна лихва в размер на 100 лева за периода от 28. 08. 2014 година до датата на предявяването на иска,както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.Сочат се доказателства.Претендират се деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от Граждански процесуален кодекс е постъпил от ответното дружество,което твърди, че между страните по делото било сключено споразумение, което е уредило всички отношения между тях, поради което не следва и да се заплаща обезщетение. В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника взема становище, че се дължи обезщетение само 4 дни, като същото е вече изплатено. Сочат се доказателства.Претендират се деловодни разноски.
Като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните по делото съдът ,за да се произнесе от фактическа страна прие за установено следното:
ПРИЕМА като безспорно между страните, че има сключено между страните валидно трудово правоотношение, че ищецът е заемал длъжността „пазач„ и че е прекратил трудовото правоотношение на посочената дата - 28. 08. 2014 година.
С протоколно определение от 14.06.2016г.съдът е приел за безспорно между страните,че има сключено между страните валидно трудово правоотношение, че ищецът е заемал длъжността „пазач“ и че трудовото правоотношение е прекратено на 28.08.2014 година.
От заключението на допуснатата от съда и приета като доказателство по делото СИЕ,се установява,ищеца е работил в ответното дружество през периода от 25.06.2012г.до 28.04.2014г.,за който му се полагат 43 дни платен годишен отпуск.Експерта установява,че ищеца е ползвал 29 дни платен годишен отпуск ,при което неползвания възлиза на 14 дни.Вещото лице заключава,че като се приспаднат 10 дни за 2012г.остават неползвани 4 дни ,за които дължимото от работодателя обезщетение възлиза на 75,80лв.,или по 18,95лв.дневно.
С оглед на горното съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.224 от КТ обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.Двата иска са частично основателни.
Установи се по безспорен и категоричен начин от заключението на вещото лице,че към момента на прекратяване на трудовия договор между страните по делото ищеца е имал неползван платен годишен отпуск от 14 дни при ползвани 29 от полагащите му се 43 за периода на действие на трудовия договор.Въпреки ,че вещото лице не заявява изрично,може да се направи извод,че годишния платен годишен отпуск е в размер на 20 работни дни.При това положение съдът не цени и не кредитира заключението на в.л.като доказателство по делото,в която експерта приспада от неползвания 14 дни отпуск 10 дни за 2012г.и определя обезщетение само за 4 дни.Очевидно експерта прилага разпоредбата на чл.176а от КТ ,което не е в рамките на поставената му задача,тъй като представлява правна дейност.От друга страна обаче,което е по-важно в случая посочената разпоредба не намира приложение в случая,тъй като 10 дни от ползваните 29 дни отпуск следва да се отнесат именно към 2012г.като се има предвид,че ищецът е започнал работа при ответника в средата на годината.Останалите 19 дни следва да се отнесат към 2013г.и при това положение остават неползвани за 2013г. 1 ден и 13 дни за 2014г.,които не биха могли да се погасят по давност в сроковете по чл.176а ал.1 от КТ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,когато е станало изискуемо вземането на ищеца за обезщетение за неползването им.
При това положение дължимото обезщетение ,което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца е за 14 дни неползван платен годишен отпуск по 18,95лв.дневно,или общо в размер на 265,30лв.За разликата до предявения размер на претенцията от 480,00лв.,или за сумата от 214,70 лв.иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата за посочения в исковата молба период с начална дата прекратяването на трудовото правоотношение,откогато вземането на ищеца е станало изискуемо и ответника е изпаднал в забава.Съдът определя размера на претенцията при условията на чл.162 от ГПК като същия възлиза на 36,51лв.,които ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца,а за разликата до претендирания размер от 100,00лв.,или за сумата 63,49 лв.иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
Ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати ДТ в размер на по 50,00 лв.за всеки един от обективно съединените искове или общо 100,00 лв.и деловодни разноски в полза на Велинградския районен съд в размер на 75,00 лв.за възнаграждение на вещото лице.
Двете страни претендират присъждане на деловодни разноски.Липсват доказателства за сторени от ищеца разноски в настоящето дело.
Ответникът е сторил единствено разноски в размер на 15,00лв.-внесен депозит за призоваване на свидетел.
Съдът не приема за действително сторени другите разноски включени от ответника в представения от него списък по чл.80 от ГПК.Разноските по п.1 и п.5 от списъка-адвокатски възнаграждения,съдът приема,че не е доказано да са сторени.В представените по делото два броя договори за правна защита и съдействие е посочено,че уговорените възнаграждения в размер на 150,00 лв.и на 100,00 лв.следва да се изплатят по банков път.Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6 / 2012 г.на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия,ответника следваше да представи съответен банков документ за установяване на плащането на така уговорените възнаграждения.Ответникът не е внесъл депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 75,00лв.по п.4 от списъка.Съдът е определил в негова тежест да внесе депозит в размер на 50,00лв.,като това разпореждане не е изпълнено.Присъденото от съда възнаграждение на в.л.в размер на 75,00лв.е разпоредено да се изплати от бюджета на съда.По п2 от списъка се претендира присъждане на разноски в размер на 100,00лв.-представляващи адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.д.№233 по описа на ПОС за 2016г.,които ответника е следвало да претендира именно по него,а не по настоящето дело.
При това положение съобразно изхода на делото и съразмерно първоначално предявените искови претенции от ищеца общо в размер на 4110,0лв.и уважената част от иска в размер на 301,81лв.,ответника има право на разноски в размер на 13,90 лв.
Водим от горното Велинградският районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ООД - Велинград, ЕИК822106779 със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. „Георги Кирков”, представлявано от изпълнителния директор Т.-М. И.К. ЕГН********** да заплати на А.Д.Ю. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на бул. „Хан Аспарух” №16, чрез пълномощника адвокат Л.К. обезщетение за 14 дни неползван платен годишен отпуск ,от които 1 ден за 2013г.и 13 дни за 2014г.,в размер на 265,30 лв. като за разликата до 480,00 лв.или за 214,70 лв. лв.ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ООД - Велинград, ЕИК822106779 да заплати на А.Д.Ю. ЕГН-********** лихва за забава върху сумата от 265,30 лв. за периода от 28.08.2014г.до 04.01.2016г.в размер на 36,51лв.като за разликата до претендирания размер от 100,00лв.,или за сумата 63,49 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Ю. ЕГН-********** да заплати на “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ООД - Велинград, ЕИК822106779 деловодни разноски в размер на 13,90лв.
ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ООД -
Велинград, ЕИК822106779 да
заплати ДТ в размер на 100,00 лв.и деловодни разноски в полза на Велинградския РС
в размер на 75,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба в дву седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: