РЕШЕНИЕ
№
град
София, 29. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на трети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 12816/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 01. 10. 2020 год., постановено по гр. д. №
20116/2020 год. на СРС ІІ ГО 78 състав, е отхвърлен изцяло иск по реда на чл.
411 от ЗД Е.АД против Д.О.З. ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 166.24 лева. С решението ищецът е осъден на разноски на ответника.
С въззивна жалба ищецът атакува решението като неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано. Решението не е съобразено с чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 411 КЗ. Съдът не е обсъдил в мотивите дължимостта на сторените разходи за
заместващ автомобил и не е разгледал
сумата в размер на 2190.62 лева като сбор от стойността на ремонтно
възстановителните дейности и на представения заместващ автомобил за периода, в
който е бил извършен ремонтът на процесния автомобил. Видно от приетото
заключение на експертизата вещото лице е определило размер на 234.70 лева.
Предвид това претенцията се явява изцяло доказана. Районният съдия не е взел
предвид вида на претендираното вземане и е приел, че целият размер на
изплатеното застрахователно обезщетение представлява единствено разходите за
ремонтно възстановителните дейности по увредения автомобил, вследствие на което
решението е неправилно и необосновано. Според чл. 493 КЗ покриват се
имуществените вреди и пропуснатите ползи, а не само разходи за ремонтно
възстановителни работи.
Моли за осъждане на ответника да заплати и претендираните
разходи за заместващ автомобил в размер на 166.24 лева. Моли съдът да отмени
решението изцяло и вместо него да постанови решение изцяло за уважаване на
исковете, като се претендират и разноски с юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
С молба становище ответникът оспорва жалбата, моли съдът да
постанови решение, с което да потвърди съдебния акт като правилно и
законосъобразно. Претендират се 100 лева юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
Не е депозиран отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК.
Не са направени доказателствени искания и не са представени
нови доказателства пред съдебната инстанция от страните.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По същество на жалбата.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по
имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Спорът е дали се дължи стойността на сторените разходи за
заместващ автомобил.
Според неоспорено и прието като компетентно изготвено
заключение на експертизата вещото лице е определило размера на 234.70 лева.
Претенцията е за 166.24 лева, тоест по ниска стойност от експертната оценка.
Застрахователно покритие по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите
Според Застрахователно покритие по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, КЗ
Чл. 493. (1) Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт;
2. вредите, причинени на чуждо имущество;
3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането;
4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
НОТОРНО Е, ЧЕ ОСВЕН ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ
ВИНОВНИЯ ВОДАЧ /ВКЛ. И КОГАТО ТОЙ Е НЕДЕЕСПОСОБЕН/, ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ПОКРИТИЕ
ПО ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ,
ОБХВАЩА И ОНЕЗИ ВРЕДИ, ПРОИЗТЕКЛИ ОТ МПС КАТО ВЕЩ ПО ЧЛ. 50 ЗЗД, А СЪЩО И
ПРИЧИНЕНИТЕ В РЕЗУЛТАТ ОТ ПОВРЕДА НА МПС, КОЯТО Е ДОВЕЛА ДО ПТП. РЕШЕНИЕ
№ 60086 ОТ 02.11.2021 Г. ПО Т. Д. № 1656/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Ответникът в първоинстанционното производство е заявил, че
дружеството не следва да отговаря за възстановяване на претендираните разходи
за заместващ автомобил с молба от 30. 09. 2020 год.
Това становище без мотиви е прието за вярно от районния
съдия и е залегнало в мотивите на решението абсолютно лаконично, без да е
обосновано.
Изводът на районния съдия не се възприема от въззивния
съдебен състав.
Видно както от фактическия състав на чл. 493 КЗ, така и от
съдебната практика, стойността на
сторените разходи за заместващ автомобил са дължими. В случая се претендират в
размер на 166. 24 лева, а вещото лице е определило за периода 17. 07. 2019 год.
– до 22. 07. 2019 год. 5 дни, стойността на наема възлиза на 234.70 лева, тоест
с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен като основателен и
доказан, доколкото не се оспорва от ответника, че разходите са направени.
Според ЗЗД Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Не е спорно по делото обстоятелството, а и се установява от
събраните по същото доказателства, че е реализирана вреда, която включва всички
имуществени вреди включително стойността на наема в размер на 234.70 лева. Тази
сума е потвърдена и с експертни специални познания, каквито съдът няма, от
вещото лице по САТЕ.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка
"Гражданска отговорност" попадат извършени от застраховател по
застраховка "Каско" разходи /изплатено застрахователно обезщетение /
за заместващ автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че разходите за заместващ
автомобил имат характер на имуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
По изложените съображения исковата претенция с правно
основание чл. 411 ГПК се явява изцяло основателна.
Ето защо анализът на събраните по делото доказателства води
до извод, че заплатеният от ищеца наем за заместващия автомобил, предоставен на
собственика на увредения при ПТП автомобил, съставлява имуществена вреда, която
е пряк и непосредствен резултат от увреждането, причинено от делинквента -
водач на увреждащия автомобил, за които същият следва да отговаря, по арг. от
чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, доколкото вземането е възникнало в търсения размер.
С оглед основателността на главния иск, като законна
последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27. 05. 2020 год. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по
делото.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват
твърденията на ищеца, заедно с приетото без оспорване заключение на
експертизата.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил
равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил
съдебно решение по същество.
Изложеното дотук обуславя отмяна на първоинстанционното решение, с
постановяване на ново осъдително решение спрямо ответника, заедно с разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.
10. 2020 год., постановено по гр. д. № 20116/2020 год. на СРС ІІ ГО 78 състав,
като неправилно и вместо това постановява
ОСЪЖДА по реда на
чл. 411 КЗ Д.О.З. ЕАД ЕИК ***да заплати на ЗД Е.АД ЕИК ***сумата от
166.24 лева, съставляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по
щета № **********/02. 01. 2019 год., както и на основание чл. 78 ГПК сума в
размер на 335 лева деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.