Номер 11609.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20203000500316 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 316/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на „Търговска Банка Д“ АД, подадена чрез адв. М., против
решение № 101 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 758/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Търговска Банка Д“ АД срещу С. Р. С.
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 42 187,84 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно изпълнение, проведено от ответника
като частен съдебен изпълнител с рег. № 739 и район на действие ДОС по изп.дело №
20107390401086 и сумата 17 958,57 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главното
парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 19.08.2015 г. до
28.10.2019 г. и банката е осъдена да заплати на другата страна разноски от 2 800 лв.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД като трето лице
– помагач на ответника С. С..
Жалбоподателят е настоявал, че решението е неправилно по съображения за
противоречието му с материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му, за
уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са, че
при правилно установена фактическа обстановка и извод за незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител, изразяващо се във връщане на длъжника на припадащата се по
разпределението на банката – взискател сума, съдът е достигнал до погрешни изводи за
липсата на елемент от фактическия състав на отговорността на частния съдебен изпълнител
– настъпила вреда, като е развил в тази насока подробни съображения.
Въззиваемият С. С., чрез адв. И.С., е подал писмен отговор на жалбата, в който е
оспорил същата и със съображения за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Третото лице – помагач „ДЗИ ОЗ“ ЕАД не е подал отговор на жалбата.
1
В съдебно заседание, възивникът - „Търговска Банка Д“ АД, чрез адв. Б. е поддържал
въззивната жалба, претендирал е заплащането на разноски и е възразил за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В същото - въззиваемият
С. С., чрез адв. С. e поддържал отговора на жалбата и е претендирал разноски. Третото лице-
помагач не е изпратило представител.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
решението за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания и като
съобрази доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на
„Търговска Банка Д“ АД, с която срещу ЧСИ № 739 С. Р. С., при участието на третото лице
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, са предявени искове за заплащане: сумата от 42 187,84 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно
изпълнение, проведено от ответника като частен съдебен изпълнител с рег. № 739 и район
на действие ДОС по изп.дело № 20107390401086 по чл. 74 от ЗЧСИ и сумата 17 958,57 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната
лихва върху него за периода от 19.08.2015 г. до 28.10.2019 г. по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е поддържал, че с влязло на 18.09.2012г. разпределение от 21.03.2012г. по
изп.д.№20107390401086 ответникът С. Р. С. – ЧСИ с рег.№739 е разпределил за „Търговска
Банка Д“АД, в качеството й на ипотекарен кредитор с трета по ред ипотека върху имота на
длъжника „Камея – 7“ООД, обект на публична продан в изпълнението, сума в размер на
42 187,84 лева. Преди изготвяне на разпределението, изпълнителният лист на банката,
издаден по реда на чл. 417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК срещу длъжниците, бил обезсилен и
тя предявила иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си по заповедта за
изпълнение. Искът бил уважен с влязло в сила на 14.03.2014г. решение №1736/10.12.2012г.
по т.д.№733/2011г. на ВОС, с което било признато за установено съществуването на
вземанията на „Търговска банка Д“, за които по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжниците „Камея – 7“ООД, ЕТ“Камен Катев“, М.Н.К. и
К.А.К.. С молба вх.№4504/19.08.2015г., ищецът поискал ответникът – ЧСИ да му изплати
заделената по разпределението сума като представил изпълнителен лист, издаден на
28.12.2010г. по ч.гр.д.№19154/2010 г. С изх.№06283/26.08.2015г. ответникът отговорил, че
още на 27.12.2012г. е върнал сумата на длъжника, тъй като ипотеката на ищеца била
заличена, а отмяната на обезпечението обуславяло отпадане на основанието за задържане на
сумата и основание за връщането й на длъжника. Връщането на длъжника на сумата,
разпределена за банката – ипотекарен кредитор, ищецът е сочил като незаконосъобразно
действие на ответника – съдебен изпълнител, извършено в противоречие с чл.459 от ГПК и в
нарушение на влязлото в сила разпределение, от което действие е претърпял и имуществена
вреда от невъзможността да удовлетвори частта от обезпеченото си с ипотеката вземане по
разпределението в размер от 42 187.84 лева, както и вреда от забавата на ЧСИ за превеждане
на сумата, считано от искането на 19.08.2015г. до предявяване на исковата молба, в размер
на 17 958.57 лева – лихви за периода.
Ответникът ЧСИ С. С. е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им. Позовал се е
на законосъобразност на изпълнителното действие и в тази връзка на липсата на
предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 74 от ЗЧСИ. Посочил е, че при
изготвяне на разпределението на сумите от публичната продан на имота, е заделил сумата в
размер на 42 187,84 лв. в полза на ипотекарния кредитор – „Търговска Банка Д“ АД до
представяне на изпълнителен лист, която сума върнал на длъжника след отпадане на
обезпечението чрез заличаване на ипотеката и поради липсата на представен от банката
изпълнителен лист, доколкото издаденият на 06.12.2010 г. такъв бил обезсилен. Навел е и
2
възражение за липсата на причинна връзка между действието му по връщане на сумата на
длъжника с твърдяната вреда – неполучаването й от ищеца. Възразил е и за погасяване на
главния иск по давност на осн. чл. 100 от ЗЗД, както и на акцесорния такъв за лихви - по
реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Третото лице - помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е оспорило исковете по
съображения за липсата на елементите от фактическия състав на отговорността на ЧСИ.
Установено е със събраните по делото доказателства, а и страните не са спорили, че
ответникът С. Р. С., като ЧСИ, с рег.№739 и район на действие ДОС, е провел изпълнително
производство по дело №20107390401086 с първоначален взискател "Варнафарма
холдинг"ООД и длъжници „Камея – 7“ООД, М.Н.К. и К.А.К.. Принудителното изпълнение е
било насочено върху недвижим имот на длъжника „Камея – 7“ООД в с.Кранево,
общ.Балчик, ул.“Фрегата“№2, а именно – поземлен имот с идентификатор 39459.503.77 с
площ 3 550кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 39459.503.77.1,
съставляваща хотел „Фрегата“, върху който имот в полза на ищеца „Търговска банка Д“АД
е била учредена трета по ред договорна ипотека за обезпечение на вземането й по договор за
кредит №622/29.01.2008г. от солидарните длъжници „Камея – 7“ООД, ЕТ“Камен Катев“,
М.Н.К. и К.А.К. - договор по нотариален акт №75 т.8 рег.№5743 д.№1195/2009г. на нотариус
с рег.№109 и район на действие БРС. По гр.д. № 19154/2010 г. на Варненския районен съд в
полза на „Търговска Банка Д“ АД срещу длъжниците М.Н.К., К.А.К. и „Камея – 7“ ООД и
ЕТ „Камен Катев“ е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 28.12.2010 г. за солидарното им осъждане за сума в общ размер на
1 189 530,42 евро, ведно с лихви - вземане по договор за кредит № 622/29.01.2008 г.,
обезпечен с ипотеката върху имота, предмет на изпълнението на ЧСИ С.. Въз основа на
изпълнителния лист от 28.12.2010 г. банката е образувала изпълнително дело № 28/2011 г.
по описа на друг ЧСИ - Н.Д., рег. № 807, след което по молба от 27.01.2011 г. и
удостоверение от ЧСИ Д., тя се е присъединила по реда на чл.456 ал.2 от ГПК като взискател
по процесното изпълнително дело на ЧСИ С. С. /дело № 20107390401086/. С определение
№ 1427/11.04.2011 г. по в.т.д. № 702/2011 г. Варненският окръжен съд е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповедта за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 19154/2010 г. по описа на Варненския районен
съд и е обезсилил издадения по същото дело в полза на „Търговска Банка Д“ АД
изпълнителен лист от 28.12.2010 г. По иск на банката по чл.422 от ГПК е било образувано
т.д.№733/2011г. на ВОС за установяване съществуването на вземането й, за което е била
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС. Преди приключване на
производството по същото, по изпълнителното дело на ЧСИ С. е била извършена публична
продан на ипотекирания в полза на банката имот, а получената от проданта сума е била
разпределена между взискателите с разпределение, влязло в сила на 18.09.2012 г. По
разпределението в полза на банката е била заделена сумата от 42 187,84 лв. за изплащане
след представяне на изпълнителен лист.
С решение №1736/10.12.2012г. по т.д.№733/2011г. на ВОС е било признато за
установено съществуването на вземането на „Търговска банка Д“АД от длъжниците Камея –
7“ООД, ЕТ“Камен Катев“, М.Н.К. и К.А.К., за което е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС, като решението е влязло в сила на 14.03.2014г.
Междувременно, на 19.12.2012г. по заявление на длъжника „Камея – 7“ООД е вписано
заличаване на учредената в полза на „Търговска банка Д“ АД ипотека върху имота, предмет
на извършената в изпълнителното производство публична продан, а на 27.12.2012 г.
съдебният изпълнител е съобщил на ипотекарния кредитор „Търговска Банка Д“ АД, че
съобразно отмяната на обезпечението и липсата на представен изпълнителен лист,
припадащата му се по разпределението сума от 42 187,84 лева ще бъде върната на
3
длъжника. Сумата е върната от съдебния изпълнител на длъжника на 27.12.2012г. С молба
от 28.12.2012 г. банката е възразила срещу връщането по съображения, че към този момент
искът й по чл. 422 ГПК е уважен на първа инстанция, но решението не е влязло в сила. В
отговор от 09.01.2013 г. ЧСИ С. е посочил, че сумата е преведена на длъжника на 27.12.2012
г. в съответствие с разпоредбата на чл. 459 ГПК, поради заличаване на ипотеката.
С молба от 19.08.2015 г. „Търговска Банка Д“ АД е поискала от ЧСИ С. изплащането
на заделената й по разпределението сума, като с молбата си е представила обезсиления
изпълнителен лист /изд. на 28.12.2010 г. по ч.гр.д. № 19154/2010 г. по описа на Варненския
районен съд/. Молбата не е уважена, като в писмо изх. № 06283/26.08.2015 г. съдебният
изпълнител е посочил, че в издадените удостоверения по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД изрично било
записано, че никой от ипотекарните кредитори и купувача не са поискали запазване на
ипотеката, както и че заличаването на ипотеката представлява отмяна на обезпечението,
водещо до погасяване на правото върху заделената сума.
Изпълнителен лист за събиране на вземането, издаден след приключване на
производството по чл.422 от ГПК, банката не е представяла на съдебния изпълнител. Такъв,
след обезсилването на изпълнителния лист от 28.12.2010 г., изобщо не е бил издаден, като в
съдебно заседание пред първата инстанция това е изрично заявено от ищеца чрез
процесуалния му представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, за причинените вреди от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на отговорността му
обхваща: неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда,
причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка.
По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) пасивно легитимирани да
отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на
съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида
дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие
върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако
не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
Към датата на разпределението, банката е имала качеството само на присъединен по
право взискател с правата по чл. 459, ал.2 от ГПК, защото издаденият в нейна полза
изпълнителен лист срещу длъжниците от 28.12.2010 г. /в същия фигурира и дата 06.12.2010
г./, с който тя се е присъединила по чл. 456 от ГПК като взискател по изпълнителното дело, е
бил обезсилен. Правото на банката по чл. 459, ал.2 от ГПК, като ипотекарен кредитор, се
изразява във възможността й при разпределение на суми от продажбата /само/ на
ипотекирания имот, заради привилегията по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, да й бъде заделена
съответна такава за обезпеченото вземане, до снабдяване с изпълнителен лист, което в
случая ЧСИ С. е сторил. Последният, обаче неправилно е върнал на длъжника заделената за
ищеца по разпределението сума от 42 187,84 лева. Това е така, тъй като ипотеката е била
заличена на осн.чл.19 ал.2 от ПВп поради погасяването й, настъпило заради извършената
публична продан на имота, което не означава отпадане на обезпечение по см. на чл.459 ал.1
4
изр. последно от ГПК. Заличаването на ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 от Правилника на
вписванията няма действие като това по чл. 459 ГПК при отмяна на обезпечението -
наложен запор или възбрана и не поражда задължение за ЧСИ да върне заделената за
кредитор без изпълнителен лист по разпределението сума – на длъжника. Затова,
действието на съдебния изпълнител по връщането на сумата от 42 187,84 лева – на
длъжника е незаконосъобразно. То, обаче не стои в причинна връзка с твърдяните вреди от
ищеца. Това е така, тъй като за изплащането на заделената сума на кредитора – банката
ищец, следва да представи изпълнителен лист. Именно и затова, докато кредиторът не се
снабди с изпълнителен лист за обезпеченото с ипотеката вземане, припадаща му се част от
продажбата на ипотекирания имот се задържа при съдебния изпълнител. Т.е. сумата се
запазва по сметката на съдебния изпълнител и се предава на обезпечения кредитор, след
като той представи изпълнителен лист. Представеният от ищеца с искането за изплащане на
сумата през 2015 г. изпълнителен лист е бил обезсиления такъв, издаден на 28.12.2010 г.
Различен от този изпълнителен лист за същото вземане не е бил представен на ЧСИ, нито е
бил издаван и в хода на настоящото производството, включително и след приключване на
т.д.№733/2011г. на ВОС. С постановяването на решението по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК
не се е възстановило действието на издадения и обезсилен изпълнителен лист и
възраженията в тази насока са неоснователни. Нов изпълнителен лист на кредитора по
влязло в сила решение, с което е признато за установено съществуването на вземането му,
не е издаван. Щом присъединеният взискател - „Търговска Банка Д“ АД не е представил
изпълнителен лист, легитимиращ го като носител на правото да получи изплащане на
заделената му по разпределението сума, съдебният изпълнител не е имал задължението да
му я преведе. Това важи и към момента, доколкото изпълнителен лист не е налице. Щом
сумата отново не би била предадена на ищеца, то той не търпи вреди от липсата на превода
й към момента. Следователно, дори и разпределената за ищеца – ипотекарен кредитор сума
да бе останала при ответника – съдебен изпълнител, тя и до настоящия момент не би била
предадена на ищеца, поради непредставянето на изпълнителен лист за вземането му. На
настоящия етап незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител реално не е
увредило ищеца. Не може да се приеме също така, че поради връщането на сумата, вече е
станало невъзможно ищецът да я получи, защото се касае до други бъдещи факти, а и в
случая предмет на предаване са парични средства. Банката - взискател не е реално и пряко
увредена от горепосоченото действие по чл. 459, ал. 1 от ГПК, извършено от страна на ЧСИ
С. С., което води до извода за липсата на елемент от състава на отговорността на ЧСИ и до
извод за неоснователност на иска. В този смисъл неоснователни са оплакванията на
възивника в жалбата му.
Като обусловен от този иск, неоснователен се явява и подлежи на отхвърляне и искът
по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17 958,57 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 19.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба - 28.10.2019 г.
Въведените в спора възражения за погасяване на исковете по давност са в
евентуалност и не следва да се разглеждат.
Като е достигнал до изводи за неоснователност на исковете и е отхвърлил същите,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да бъде потвърден изцяло.
За производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски от 2 800 лв.
/сума за процесуално представителство пред ВАпС от 2 333,33 лв. и ДДС 20% от 466,67
лв./, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения, поради което и възражението за прекомерността му е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 758/2019 г.
по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Търговска Банка Д“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село“, бул. „Ген. Тотлебен“ № 8 да заплати на ЧСИ
С. Р. С., рег. № 739, с район на действие Окръжен съд – Добрич, с адрес: гр. Добрич, площад
„Свобода“ № 1, ет. 2, сумата от 2 800 лева, представляваща сторените разноски във
въззивното производство - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника -„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването на препис на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6