РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330116839 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.Б. Д.ЕГН
********** от гр. П., против „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *** с която е предявен
установителен иск с правна квалификация член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26, ал. 1 ЗЗД и член
9 от ЗПК.
Ищецът сочи, че е сключил с ответника на ****. договор за кредит, по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1400 лева, при
фиксиран лихвен процент 40,76 %, ГПР 49,31%, със срок на погасяване 12 месеца и размер
на месечна погасителна вноска от 144 лева.
Също така се твърди, че съгласно член 4, ал. 3 от договора за кредит до края на
работния ден от сключването му същият следва да се обезпечи с банкова гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1728 лева.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в
чл. 4, ал. 3, същият дължи неустойка в размер на 1 236 лева, която следва да се престира
разсрочено, заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства
значително.
Релевират се доводи за нищожност на предвидената в договора за кредит клауза за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на член 19, ал.
4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
1
предпостваките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потр.
договори за кредит. Претендират се разноски.
Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит и уговорената между
страните клауза за неустойка в посочения й от ищеца размер, но излага, че такава неустойка
не е била начислявана. С оглед на което счита искът за недопустим, алтернативно за
неоснователен.
Съдът като обсъди твърденията на страните и признанията на ответниците във връзка
със събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните няма спор, че са сключили на ****. договор за потр. кредит, по
силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен
процент 40,76 %, ГПР 49,31% със срок на погасяване 12 месеца и размер на месечна
погасителна вноска от 144 лева. Не е налице спор и относно съдържащата се процесния
договор за кредит клауза за неустойка, дължима в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението му да обезпечи заема с с банкова гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1728 лева. Доводът на
ответника, че искът е недопустим, понеже такава неустойка не била начислена на
кредитополучателя е неоснователен, доколкото предявеният иск е за установяване
несъществуването на едно право, правото на кредитора за неустойка, която клауза е нарочно
предвидена в подписания между ищеца и ответника договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.
Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
В установената съдебна практика "добрите нрави" по смисъла на член 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. Такива могат да бъдат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. При явна
нееквивалентност между уговорените престации за предоставена услуга и уговорената за
това цена се нарушава принципът на добросъвестност.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца-физическо лице е
предоставен в заем сумата от 1400 лева, като е предвидена заплащането на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечаване на кредита в размер на сумата от 1 236 лева.
Към датата на сключване на процесния договор с така уговорената клауза е нарушен
2
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на
ответника, тъй като при отпуснат кредит от 1400 лева, длъжникът по кредита следва да
върне неустойка, в размер приблизителен на този с размера на отпуснатия му потр. кредит.
По този начин се излиза извън присъщата на неустойката обезщетителна функция, като се
генерира допълнителна печалба, доколкото така предвидена неустойката не кореспондира с
последиците от неизпълнението – настъпили за кредитора вреди от неизпълнено задължение
за непредоставяне на обезпечение.
С оглед изложеното клаузата за неустойка следва да се прогласи за нищожна, поради
накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното искът ще се уважи като основателен и доказан.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер общо на 50
лева за държавна такса, а на адв. Е.И. се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА клаузата за неустойка, предвидена в член 6, ал. 1 от сключения
между „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *****, като кредитор и Б.Б. Д. ЕГН **********, като
кредитополучател, договор за потребителски кредит № 201901080239130059 от
08.01.2019г., за нищожна на основание накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК ***** да заплати на Б.Б. Д. с ЕГН **********
сумата от 50 лева разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК ******* да заплати на адв. Е.Г. И.адв.
възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3