№ 82
гр. Варна, 19.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20233000500121 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, редовно призован, представлява се от главен инспектор
Д.С., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззивникът Е. Ш. М., редовно призован чрез назначения особен
представител адв. Н. Н., не се явява, представлява се от особения
представител адв. Н..
Въззивницата Н. Ш. С., редовно призована чрез назначения особен
представител адв. В. В., не се явява, представлява се от особения
представител адв. В..
ГЛ.ИНСП. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадени три въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба, подадена от Комисия за противодействие на
1
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез
процесуалния й представител гл.инспектор А.И., против решение
№260013/02.02.2023г., постановено по гр.д. № 127/19г. по описа на СОС,
гр.о., в частите му, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу
Н. Ш. С. и Е. Ш. М. искове за отнемане на незаконно придобито имущество,
както следва:
I/ От Н. Ш. С. на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 116 205,32 лв., в т.ч.:
1. Сумата в размер на 46 514,19 лв., представляваща получени суми от
чужбина от Н. Ш. С. след 09.07.2009 г.
2. Сумата в размер на 931,60 евро, равняващи се на 1 822,05 лв.,
представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в евро №
20219544, открита на 04.04.2012 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш. С.,
ЕГН **********.
3. Сумата в размер на 3 913,66 евро, равняващи се на 7 654,45 лв.,
постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в евро № 20219544,
открита на 04.04.2012 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН
**********.
4. Сумата в размер на 13 564 лв., представляваща непреобразуваната
част от извършени вноски по спестовен влог в лева № 22155878, открит на
07.10.2014 г. и закрит на 30.05.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш.
С., ЕГН **********.
5. Сумата в размер на 2 173,34 лв., представляваща извършени вноски
по спестовен влог в лева № 23136379, открит на 30.11.2015 г. и закрит на
21.11.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********.
6. Сумата в размер на 17 495,44 лв., представляваща постъпили суми по
спестовен влог в лева № 23136379, открит на 30.11.2015 г. и закрит на
21.11.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********, чрез
трансфер от разплащателна сметка № 20219544, по която сумите са с
произход: суми от трети лица.
7. Сумата в размер на 383,89 лв., представляваща постъпили суми по
кредит в лева № 22756163, отпуснат на 29.06.2015 г. и погасен на 05.05.2016
г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********, чрез трансфер от
сметки №№ 22155878, № 20219544, № 23136379 и № 22753469, по които
сумите са с произход: извършени вноски.
8. Сумата в размер на 610 лв., представляваща извършени вноски по
спестовна сметка в лева № BG59 RZBB 9155 1002 7818 09, открита на
26.09.2012 г. и закрита на 13.02.2013 г. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с
титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********.
9. Сумата в размер на 2,90 лв., представляваща платени лихви по
спестовна сметка в лева № BG59 RZBB 9155 1002 7818 09, открита на
26.09.2012 г. и закрита на 13.02.2013 г. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с
2
титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********.
10. Сумата в размер на 340 лв., представляваща извършени вноски по
разплащателна сметка в лева № BG43 UNCR 7527 1084 3059 18, открита на
16.04.2003 г. и закрита на 06.06.2016 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр
Н. Ш. С., ЕГН **********.
11. Сумата в размер на 25 057,50 лв., представляваща постъпили суми
от трети лица по разплащателна сметка в лева № BG43 UNCR 7527 1084 3059
18, открита на 16.04.2003 г. и закрита на 06.06.2016 г. в „УниКредит Булбанк“
АД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН **********.
12. Сумата в размер на 587,56 лв., представляваща постъпили суми от
трети лица по дебитна сметка в лева № BG10 UNCR 7000 1523 2037 91,
открита на 22.02.2018 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Н. Ш. С., ЕГН
**********.
II/ От Е. Ш. М. на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 135 961,38 лв., в т.ч.:
1. Сумата в размер на 55 810,08 лв., представляваща получени суми от
чужбина от Е. Ш. М. след 14.10.2010 г.
2. Сумата в размер на 17 876 лв., представляваща извършени вноски по
разплащателна сметка в лева № 24969978, открита на 21.12.2017 г. в „Банка
ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
3. Сумата в размер на 5 050 лв., представляваща постъпили суми по
разплащателна сметка в лева № 24969978, открита на 21.12.2017 г. в „Банка
ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
4. Сумата в размер на 27 319,30 лв., представляваща извършени вноски
по срочен депозит в лева № 20023490, открит на 06.01.2012 г. и закрит на
11.02.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
5. Сумата в размер на 491,67 лв., представляваща платени лихви по
срочен депозит в лева № 20023490, открит на 06.01.2012 г. и закрит на
11.02.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
6. Сумата в размер на 14,33 лв., представляваща платени лихви по
срочен депозит в лева № 20733420, открит на 03.01.2013 г. и закрит на
29.04.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
7. Сумата в размер на 28 775,73 лв., представляваща извършени вноски
по срочен депозит в лева № 20832514, открит на 27.02.2013 г. и закрит на
19.02.2018 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********.
8. Сумата в размер на 624,27 лв., представляваща платени лихви по
срочен депозит в лева № 20832514, открит на 27.02.2013 г. и закрит на
19.02.2018 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е. Ш. М., ЕГН **********,
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
3
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което горепосочените
искове бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият Е. Ш. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.
Н.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.
Въззиваемата Н. Ш. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител адв.В.В.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС
да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.
Въззивна жалба, подадена от Е. Ш. М., чрез назначения му особен
представител адв. Н.Н., против решение №260013/02.02.2023г., постановено
по гр.д. № 127/19г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ се
отнема в полза на Държавата следното имущество от Е. Ш. М. на основание
чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 99 500 лв.,
в т.ч.:
1. ½ ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
24030.501.3052, находящ се гр. Дулово, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
„Розова долина“, с площ от 722 кв.м., при граници: 24030.501.1212,
24030.501.1211, 24030.501.3053, 24030.501.3255, 24030.501.1214, придобити с
нотариален акт за покупко - продажба № 117, том VII, рег. № 7553, дело №
1050 от 07.12.2009 г. /Акт № 20, том 7, дело № 1062/2009 г. на СВ - Дулово/,
ведно с построената в имота ½ ид.ч. от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 151 кв.м. и разгърната застроена площ от 240 кв.м., на
първи етаж: дневна, кухня, 2 спални, гараж и санитарен възел; на втори етаж:
две спални и ателие; с външно стълбище, построена съгласно Разрешение за
строеж № 53/26.11.2010 г. и декларирана като завършено строителство с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 234/15.04.2011г., с пазарна стойност
към настоящия момент 77 500 лв.
2. Лек автомобил “Опел Виваро“ с рег. № СС 2133 СК, дата на
първоначална регистрация 23.12.2003г., рама № W0LJ7CDA64V603681,
двигател № G9UB730C005130, придобит на 08.10.2010 г., с пазарна стойност
към настоящия момент - 12 000 лв.
3. Лек автомобил “Фолксваген Туарег“ с рег. № СС 0365 МС, дата на
първоначална регистрация 01.01.2004 г., рама № WVGZZZ7LZ4D071512, без
№ на двигател, придобит на 14.10.2014 г., с пазарна стойност към настоящия
момент - 10 000 лв.;
2/ се осъжда Е. Ш. М. да заплати по сметка на СОС сумата от 3 980лв.,
представляваща държавна такса върху цената на уважената част от исковата
претенция по отношение на него; 3/ се осъжда Е. Ш. М. да заплати на
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
4
придобитото имущество, разноски по делото в размер на 3 112, 45лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 92, 80 лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което горепосочените
искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния
представител инспектор Д.С., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на СОС да бъде потвърдено в
обжалваните му от ответника части. Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от Н. Ш. С., чрез назначения й особен
представител адв. В.В., против решение №260013/02.02.2023г., постановено
по гр.д. № 127/19г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ се
отнема в полза на Държавата следното имущество от Н. Ш. С. на основание
чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 77 500
лв., в т.ч.:
½ ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
24030.501.3052, находящ се гр. Дулово, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
„Розова долина“, с площ от 722 кв.м., при граници: 24030.501.1212,
24030.501.1211, 24030.501.3053, 24030.501.3255, 24030.501.1214, придобити с
нотариален акт за покупко - продажба № 117, том VII, рег. № 7553, дело №
1050 от 07.12.2009 г. /Акт № 20, том 7, дело № 1062/2009 г. на СВ - Дулово/,
ведно с построената в имота ½ ид.ч. от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 151 кв.м. и разгърната застроена площ от 240 кв.м., на
първи етаж: дневна, кухня, 2 спални, гараж и санитарен възел; на втори етаж:
две спални и ателие; с външно стълбище, построена съгласно Разрешение за
строеж № 53/26.11.2010г. и декларирана като завършено строителство с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 234/15.04.2011г., с пазарна стойност
към настоящия момент 77 500 лв;
2/ се осъжда Н. Ш. С. да заплати по сметка на СОС сумата от 3 100лв.,
представляваща държавна такса върху цената на уважената част от исковата
претенция по отношение на нея; 3/ се осъжда Н. Ш. С. да заплати на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество разноски по делото в размер на 3 112, 45лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 92, 80 лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
5
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което горепосоченият
иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния
представител инспектор Д.С., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на СОС да бъде потвърдено в
обжалваните му от ответницата части. Претендира разноски.
В жалбите и в отговорите не са направени доказателствени искания.
Съдът докладва, че в изпълнение на указанието на съда КПКОНПИ е
представила доказателства за внесени депозити в посочените от съда размери,
необходими за изплащане на възнагражденията на особените представители
на ответниците за осъществяваното процесуално представителство и защита
пред настоящата инстанция.
АДВ.Н.: Липсва нарочно определение, с което да ни бъде определен
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в качеството ми на особен
представител, за да можем да го обжалваме. Считам, че не е правилно
определеното адвокатско възнаграждение по няколко съображения:
На първо място – безспорен факт е, че са предявени субективно и
обективно съединени искове - два на брой. Този факт произтича и от самото
определение на съда, в което е записано цитирам „Според цената на исковете
(множествено число), предявени против Е. Ш. М. общо на еди каква си сума“.
Според мен съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредбата
за определяне на адвокатските възнаграждения, в която изрично е записано,
че се определят възнагражденията съобразно вида и броя на предявените
искове за всеки един от тях поотделно. Както казах, безспорен факт е, че са
предявени два иска. В тази насока има многобройна практика, включително и
на ВКС. Ще си позволя да цитирам само едно определение на ВКС в тази
насока – определение № 146/04.04.2022 г. по ч.т.д. № 358/2022 г. по описа на
ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос:
При определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, в случай на кумулативно обективно съединени
искове, следва ли да се приложи чл. 2, ал. 5 от същата наредба? ВКС е
допуснал до касасационно обжалване този правен въпрос и се е произнесъл,
че исковете, когато са обективно съединени, следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение за всеки един поотделно и е допълнил
адвокатското възнаграждение на колегата, който е бил особен представител. В
този смисъл считам, че следва да се определи адвокатско възнаграждение за
всеки иск поотделно. Направили сме такова искане с колегата в нашата
въззивна жалба. По отношение на моя клиент материалния интерес по
въззивната жалба, която аз съм депозирал, е 99 500 лв. и адвокатското
възнаграждение възлиза на 8 610 лв. По жалбата, депозирана от Комисията,
по другия иск, по чл.151 от ЗПКОНПИ, материалният интерес е 135 961.38 лв.
6
и адвокатското възнаграждение възлиза на 10 088.45 лв. Т.е., адвокатското
възнаграждение би следвало да бъде определено в общ размер на 18 698 лв.
Затова аз считам, че съдът неправилно е определил възнаграждение в размер
на 14 000 лв.
По отношение на това, че съдът е приел, че следва да бъде приложена
редукцията на чл. 47, ал.6, изр. последно от ГПК също смятам, че е
неправило, защото мотивът на съда в определението е, че се провежда
въззивно производство, в което не се събират доказателства. Ще си позволя
да кажа, че законодателят е въздигнал като единствен критерий за евентуално
намаляване на размера, защото то не е задължително, фактическата и правна
сложност по делото. Това, че е въззивно производство и не се събират
доказателства, е без значение за преценката на съда. В случая обаче, аз
определено считам, че настоящото производство не може да се квалифицира
като такова с малка фактическа и правна сложност. Дело с малка фактическа и
правна сложност е дело за развод, без деца, без материални претенции, в
което ответникът примерно живее от 20 години в чужбина, не може да бъде
намерен на адрес и се определя особен представител, в което не се събират
никакви доказателства, няма експертизи. Настоящото производство, както
съм написал в жалбата си, е дело с много сериозна фактическа и правна
сложност. На първо място провежда се по специален закон – ЗПКОНПИ, по
който няма особено много практика. Освен това материалният интерес е
голям – става въпрос за материален интерес от над 400 000 лв. Освен това
самата искова молба е 54 страници, писмените доказателства са над 400
страници, изслушани са три експертизи, като само едната от тях е 95
страници. Да, вярно, всичко това е правено в първата инстанция, но ние с
колегата В. сме депозирали по мое скромно мнение много обстойно
мотивирани жалби, жалба и отговор на жалбата на Комисията, като в нашите
жалби сме разработили механизъм, различен от механизма, който използва
вещото лице и механизмът, който използва съда, като сме се мотивирали
обстойно за това. Направили сме собствени изчисления, т.е. ние сме
положили сериозен труд, който според мен не следва да бъде омаловажаван и
да се приема, че нашата работа е половинчата и сме свършили работа
наполовина.
Затова, аз Ви моля да се произнесете с нарочно определение, с което да
допълните възнаграждението, което ми се полага като особен представител,
като определите възнаграждение за всеки иск поотделно и приемайки, че
делото представлява фактическа и правна сложност, да не намалявате
размера, така както е предвидено като възможност в закона. В този смисъл
моля да се произнесете с нарочен съдебен акт.
АДВ.В.: По предмета на проекто-доклада нямам възражения, но по
отношение на това, което изрази колегата, аз съм изцяло солидарен с него и
се присъединявам към всичко, което той е изразил. Действително има
направени искания във въззивните жалби в тази насока и няма диспозитив,
няма произнасяне на съда по този въпрос. Поради тази причина подкрепям
7
искането на колегата. От своя страна също правя такова искане да има
произнасяне на съда по този въпрос, като и аз считам, че моето
възнаграждение не следва да е намалено под минималния размер, както е
сторил съда и да има за всеки иск поотделно.
ГЛ.ИНСП.С.: Възразявам срещу направеното искане за увеличаване
размера на хонорара на особените представители, тъй като положеният труд
пред настоящата инстанция се ангажира само в представените отговори.
Твърдя, че исковата молба по принцип не е с висока сложност, нито пък
жалбите, нито пък отговорите. Имайки предвид, че платеното възнаграждение
и към момента надвишава няколкократно моята заплата, да не говорим и
средно статистическата заплата за положения труд. Това са все пак бюджетни
средства, не може така да се разходват с лека ръка. Моля да не бъде
увеличаван размера.
АДВ.Н.: Ако смятаме заплатите, то една чистачка получава 700 лв.
заплата, нека да не я сравняваме с нашия труд. Нека в такъв случай всички,
които участваме във въззивното производство да вземем наполовина
възнаграждения – вкл. и съдебните деловодители.
АДВ.В.: Аз мисля, че е неуместно сравнението с размера на получавана
заплата. Размерът на адвокатското възнаграждение изобщо не следва да бъде
определено по такава методика. Защото един служител в едно държавно
учреждение или каквото и да е предприятие не прави разходи за поддържане
на кантора, внасяне на данъци, осигуровки, осигуряване на средства за
персонал и т.н., разликата е огромна.
Съдът намира, че исканията на назначените от съда особени
представители на ответниците в исковото производство, а последните са и
въззивници и въззиваеми във въззивното производство, за увеличение на
определените от въззивния съд размери на адвокатските възнаграждения,
които следва да им бъдат заплатени за въззивното производство, са
неоснователни по следните съображения:
В случая предметът на доказване в исковото производство (пренесено
като предметни предели чрез подадените от всяка от страните жалби и пред
въззивната инстанция) по отношение на предявените искове, е един - фактите
са общи. По тази причина разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба 1 на ВАдвС
се явява неприложима, тъй като в противен случай всяко искане на
КПКОНПИ за отнемане на отделно имущество от ответниците - парична
сума, движима или недвижима вещ, дружествен дял и други имуществени
права, би представлявало отделен иск, а това съдът счита, че не е така. В този
смисъл може да се приложи по аналогия и приетото с Правилата за
определяне натовареността на съдиите (ПОНС) относно условията за
корекция на коефициентите за тежест на делата, при които тази категория
дела не попада в хипотеза на: „във въззивното производство се разглеждат
три и повече обективно съединени искове и/или възражения по чл. 298, ал. 4
от ГПК, както и/или три и повече субективно съединени искове, които имат
8
отделен предмет на доказване“, а попадат в друга хипотеза за изменение на
коефициента за тежест чрез увеличението му.
В рамките на това производство се изисква съсредоточаването на
процесуалните усилия на всяка от страните за доказване на общите правно-
релевантни факти, каквито са: придобито през проверявания период
имущество, доходи, приходи и източници на финансиране, извънредни и
обичайни разходи, нетни доходи на проверяваното лице и членовете на
семейството му, както и дали е налице значително несъответствие в
имуществото на ответниците за проверявания период по см. на § 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ,имайки предвид и многобройната вече съдебна практика на
ВКС по съдържанието на посочените въпроси. При установяването на
горните параметри се включва или съответно изключва системата от
презумпции, които законодателят е използвал като правна техника в
приложимия материален закон.
Поради изложените съображения и поради обстоятелството, че пред
въззивната инстанция не се налага събирането на никакви доказателства
(такива не са поискани от страните, а и отделно съдът не намира основание за
служебно събиране поради липсата на предпоставки за това), въззивният съд
в определението си от разпоредително заседание е приел, че е налице
хипотезата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК, изхождайки именно от това, че
фактическата и правна сложност на делото не е висока. Поради това и в
определение № 182/21.03.23г. по настоящото дело съдът е определил
възнаграждения на всеки от особените представители в размери не по-малко
от ½ от минималния за този вид работа, които не следва да бъдат
увеличавани.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение исканията на особените представители на
въззивниците, те и въззиваеми в настоящото производство, а именно адв. Н.
Г. Н. и адв. В. И. В., за увеличение на размерите на определените с
определение № 182/21.03.23г. възнаграждения, които са внесени по указания
на съда от насрещната страна.
Определението може да се обжалва от всеки от особените
представители пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от днес.
ГЛ.ИНСП.С.: Поддържам въззивната жалба и отговора, оспорвам
въззивните жалби на насрещните страни.
АДВ.Н.: Поддържам въззивната жалба и отговора. Оспорвам въззивната
жалба на Комисията.
АДВ.В.: Поддържам изцяло въззивната жалба, която съм депозирал.
Оспорвам въззивната жалба на Комисията. Поддържам отговора на тяхната
въззивна жалба.
ГЛ.ИНСП.С.: Представям и моля да приемете списък на разноските по
9
чл.80 от ГПК.
АДВ. Н.: Нямам възражения.
АДВ. В.: Нямам възражения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения списък на разноски от процесуалния
представител на Комисията.
ГЛ.ИНСП.С.: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ.Н.: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ.В.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ГЛ.ИНСП.С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска на
КПКОНПИ и моля да потвърдите първоинстанционното решение в
останалата му част. Моля да ни присъдите извършените разноски, съгласно
представените списъци по чл.80 от ГПК пред двете инстанции. Моля да
приемете писмени бележки по същество, с преписи за насрещната страна.
АДВ.Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба, която съм депозирал пред Вас, както казах преди малко по мое
скромно мнение достатъчно мотивирана, със собствени изчисления,
съобразена с практиката на Апелативен съд и на ВКС по този род дела, „с
ниска правна сложност“. Моля да отхвърлите жалбата на Комисията, тъй като
същата е неоснователна, решението на първата инстанция, с което се
отхвърлят част от исковете, е правилно и законосъобразно, съобразено е с
практиката на Апелативен съд и на ВКС. В този смисъл моля да се
произнесете с решение.
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, аз съм изразил подробно
позицията си в депозираната въззивна жалба и съответно в отговора на
въззивната жалба на Комисията. Моля да кредитирате изцяло становищата,
които съм изразил в тези книжа при постановяване на съдебния акт. Убеден
съм, че решението на първоинстанционния съд е неоснователно в
обжалваната от мен част. Изчисленията, които съм направил във въззивната
жалба съответстват изцяло на обширната практика на Апелативен съд-Варна,
която всъщност обобщава последната практика на ВКС. Поради тази причина
считам, че жалбата е основателна и решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в обжалваната от мен част и съответно пък жалбата
на Комисията считам, че следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл
моля за Вашето произнасяне.
Съдът намира, че следва да бъдат изплатени определените
10
възнаграждения на особените представители на въззивниците, те и
въззиваеми в настоящото производство, а именно на адв. В. В. сумата в
размер на 6 250 лв. и на адв. Н. Н. сумата от 7 100 лв., за което бяха издадени
РКО.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11