№ 63
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502541 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1996 от 12.03.2020г., постановено по гр.д.№10713/2019г., СГС е осъдил
ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 да заплати на С. А. Б., ЕГН********** сумата
от 150 000/сто и петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
което са били претърпени от смъртта на З. И. Х. – дъщеря на ищцата, която е настъпила при
ПТП, реализирано на 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за заплащане на законната лихва
за периода от 24.01.2018г. до 22.02.2019г.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Налице са формалните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника в качеството на застраховател на водача, който е причинил виновно и
противоправно ПТП, при което е починала дъщерята на ищцата, но присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и
несъобразено с интензитета на претърпените вреди.При обосноваване размера на
следващото се обезщетение трябва да се съобрази възрастта на починалото лице и нейната
майка, както и обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели са близки родственици
1
на ищцата, поради което се явяват заинтересовани от изхода на делото.Следва да се отчете и
това, че грижите за ищцата, които приживе са били полагани от починалата й дъщеря са
били поети от нейните внуци и правнуци.Моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да определи по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Ищцата С. Б. е депозирала отговор на подадената жалба/обективиран в насрещната
въззивна жалба/, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на
решението в осъдителната му част.
В срока за отговор е постъпила жалба от ищцата срещу решението в частта, в която е
бил отхвърлен иска за заплащане на законната лихва за периода от 22.11.2018г. до
23.02.2019г.Застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от по-ранната от двете дати – датата на уведомяване от застрахования
за настъпилото застрахователно събитие или от датата на уведомяване, или на предявяване
на претенцията от увреденото лице.В случая ответникът е бил уведомен от увреденото лице
за настъпилото застрахователно събитие на 22.11.2018г., от който момент дължи
заплащането на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и присъди законната лихва върху сумата от
150 000лв., считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената жалба, тъй като застрахователя изпада в забава след изтичане на тримесечния
срок, в който следва да се произнесе по претенцията за плащане.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред възивния съд е процесуално
допустимо.По същество са частично основателни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че дъщерята на ищцата е загинала при ПТП, което е било причинено виновно и
противоправно от застрахования водач В. У., а се спори относно справедливия размер на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай ищцата претендира заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е нейна дъщеря.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
2
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата и
нейната дъщеря са живеели в общо домакинство.С оглед напредналата възраст на първата от
тях всички грижи за задоволяване на ежедневните нужди – хранене, обличане, излизане на
разходки и тоалет, са били полагани от починалата.Двете са имали силна емоционална
връзка и никога са нямали конфликти помежду си.Ищцата изживяла тежко загубата на
своята дъщеря, която не е била преодоляна и към настоящия момент.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалото лице, което е било на
74г. към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищцата следва да се
присъди обезщетение от 80 000лв.Съдът съобрази обстоятелството, че след смъртта на З. Х.
грижите за ищцата са били поети от нейните внуци и правнук.За разликата до пълния
претендиран размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№505/2019г. на САпС, с което в
полза на родител са присъдени 100 000лв. за смъртта на дъщеря, която е била на
50г./застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2015г./ ; влязло в законна сила решение
по в.гр.д.№1546/2019г. на САпС, с което в полза на родител са присъдени 150 000лв. за
смъртта на 35г. му дъщеря/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
В полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от
изтичане на 15 –дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и размера на претенцията/ Решение № 93 от
27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 483 от 3.08.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2600/2019 г., I т. о/.В процесния случай към претенцията за плащане са
представени доказателства, от които се установява настъпването на застрахователното
събитие и легитимацията на ищцата да претендира обезщетение от смъртта на нейната
дъщеря.Законната лихва се дължи, считано от 08.12.2018г. до окончателното изплащане на
3
сумата.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и началния момент,
от който ответника дължи заплащането на законната лихва, поради което обжалваното
решение следва да се отмени като неправилно в частта, в която : искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за разликата от 80 000лв. до 150 000лв. ;
искът за заплащане на законната лихва върху главницата е бил отхвърлен за периода от
08.12.2018г. до 22.02.2019г.
В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
изразяват в заплатена държавна такса, депозит за разпит на свидетел и адвокатски
хонорар.Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния
съд.Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ, при
цена на иска от 150 000лв., е 5 030лв., а заплатеното от ответника възлиза на
5 436лв.Същото не е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на
делото.Следва да се съобрази, че пред СГС са били проведени четири съдебни заседания,
поради което адвокатът има право на допълнително възнаграждение от по 100лв. за третото
и четвъртото заседания, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1 за МРАВ.
На адв.Р.М. следва да се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната
инстанция, което възлиза на 3 219.2лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1996 от 12.03.2020г., постановено по гр.д.№10713/2019г. на
СГС в частта, в която : ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 е осъдено да заплати на
С. А. Б., ЕГН**********, починала в хода на производството и заместена от наследниците й
по закон –П. В. П., ЕГН********** и С. В. П., ЕГН**********, обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. И. Х. , настъпила при ПТП от 24.01.2018г.,
за разликата от 80 000/осемдесет хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв. ;
отхвърлен е иска за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от
08.12.2018г. до 22.02.2019г., както и в частта за разноските : за разликата над 2 416/две
хиляди четиристотин и шестнадесет/лв. по отношение на присъденото адвокатско
възнаграждение на адв.Р.М. ; за разликата над 3 200 /три хиляди и двеста/лв. по отношение
на държавната такса, платима от ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 по реда на
чл.78, ал.6 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. Б., ЕГН**********, починала в хода на производството и
4
заместена от наследниците й по закон – П. В. П., ЕГН********** и С. В. П.,
ЕГН********** срещу ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. И. Х. ,
настъпила при ПТП от 24.01.2018г., за разликата от 80 000/осемдесет хиляди/лв. до
150 000/сто и петдесет хиляди/лв.
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 да заплати на П. В. П.,
ЕГН********** и С. В. П., ЕГН********** законната лихва върху главницата за периода от
08.12.2018г. до 22.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1996 от 12.03.2020г., постановено по гр.д.
№10713/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН********** и С. В. П., ЕГН********** да заплатят на
ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 сумата от по 2 742/две хиляди седемстотин
четиридесет и два/лв. за всеки, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060 да заплати на адв.Р. И. М. от
САК сумата от 3 219.2/три хиляди двеста и деветнадесет цяло и двадесет/лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5