Решение по дело №2470/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт М. михалева против Решение № 1113/10.11.2023г., постановено по НАХД № 2337/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „Товарни превози-1“ АД, [населено място], с [ЕИК] е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лева И Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „Товарни превози-1“ АД,[населено място], с [ЕИК] разноските по делото в размер на 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него Районен съд - Бургас в своето решение, давайки преценка на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е следвало да изясни смисъла на нормата като съчетае и обедини всички норми, както и вземе предвид цялостната система от правила, в която се включва издаването на електронен фиш, за нарушения установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.З от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция. Намира, че от систематичното, логическото и теологичното тълкуване на нормите по недвусмислен начин, редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл.179, ал.Зб от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа жалбата и направените с нея искания. Юрисконсулт К. счита, че освен изложените в жалбата съображения следва да има предвид, че с брой на ДВ бр.13 от 13.02.2024г. в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 е изрично упоменато, че за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, могат да се издават електронни фишове.

Ответникът „Товарни превози-1“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Х. иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Адв.Х. отбелязва, че явно законодателят е приел, че наистина до момента на това изменение на закона не следва да бъде издаван електронен фиш за тези нарушения, съответно това изменение действа занапред и няма как да породи права за извършени нарушения, преди неговото обнародване и влизане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 30.03.2021 г., в 14:06 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока

нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за ППС - влекач с рег. № [рег. номер]. , изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с електронно устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на сегмент № **********, на път А-1, км 357+949“.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш закона е приложен неправилно. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Преценил е, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Според съда, до извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Изложеното важи в пълна сила и по отношение на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е предвидена изрична възможност да се издава електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

С нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка е установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Неизпълнението на посоченото задължение е нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. В разглеждания случай съставомерните елементи на нарушението са доказани. Не е спазен обаче установеният в ЗДвП ред за налагане на наказанието.

Санкцията е наложена с електронен фиш, издаден на основание чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП.

С цитираната норма е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл.179, ал. 3б от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление.

Разширителното тълкуване, което предлага касатора, в административно наказателното производство е неприложимо.

Неоснователно е и възражението за приложимост на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакция ДВ бр.13 от 13.02.2024г. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред.

Затова в случая са приложими нормите, действали към датата на извършване на деянието.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1113/10.11.2023г., постановено по НАХД № 2337/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.