РЕШЕНИЕ
№ 2523
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110135379 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от В.Т., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Б. М. М., ЕГН: **********, /адрес/, че последния дължи на ищеца
следните суми: сумата от 456,96 лева - главница, представляваща задължения за
предоставени ВиК услуги за периода от 26.01.2021 г. до 10.09.2021 г., за имот, находящ се в
/адрес/, отчитан с клиентски № **********, ДС **********, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11.08.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 23,03 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 26.02.2021 г. до 10.09.2021 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. Излагат се съображения, че за процесния период
ответника е използвал услугите за ищцовото дружество, като не е заплатил задълженията си.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Б. М. М., не е депозирал в срок отговор на така
подадената искова молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е
поискал разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това и съобразно направеното с
исковата молба искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките за това, съдът в о.с.з. от 03.02.2025г. е обявил, че ще се происнесе с такова.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
1
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв, като
последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответника не се е явил лично, като не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - фактура №**********/26.01.2021г.,
фактура №**********/23.02.2021г., фактура №**********/24.03.2021г., фактура
№**********/24.04.2021г., фактура №*********/11.08.2021г., фактура
№**********/23.07.2021г., кредитно известие №*********/11.08.2021г., фактура
№*********/23.06.2021г., фактура №**********/26.05.2021г.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 43502/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, представляващи
парично задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
/адрес/, отчитан с клиентски № **********. Предвид невъзможността длъжникът да бъде
намерен, за да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от
ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков
процес.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 456,96
лева - главница, представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
26.01.2021 г. до 10.09.2021 г., за имот, находящ се в /адрес/, отчитан с клиентски №
**********, ДС **********, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 23,03 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 26.02.2021 г. до 10.09.2021 г.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 200 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. М. М., ЕГН: **********,
/адрес/, че дължи на „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от В.Т., сумата от 456,96 лева (четиристотин петдесет и шест лева и
96 стотинки), представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
26.01.2021 г. до 10.09.2021 г., за имот, находящ се в /адрес/, отчитан с клиентски №
2
**********, ДС **********, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 23,03 лева (двадесет и три лева и 03
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 26.02.2021 г. до 10.09.2021
г., за които суми е издадена Заповед №24497/26.08.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43502/2022 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН: **********, /адрес/, да заплати на „С.В.“ АД, „ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от В.Т., сумата от
200,00 лв. (двеста лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело
и по ч. гр. д. № 43502/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно гражданско
дело № 43502/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3