№ 325
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500405 по описа за 2021 година
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, подадена от адв. Ст. Ч. като пълномощник на М.
К. К., С. Хр. С., А. Хр. С., Р. Хр. С., Д. Хр. С. и В. Хр. С. – ищци по
образуваното пред Сливенски окръжен съд гр. д. № 281/2018 г. по
предявените от тях искове срещу „Д.-О.З.“ ЕАД, срещу определение № 199
от 13-юли 2021 година, с което производството по същото дело е спряно до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД №
202122000200165/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
В частната жалба се изтъква, че по посоченото наказателно дело е
постановена присъда в хипотезата на чл. 371, т. 2 и сл. НПК – по реда на
съкратеното съдебно следствие, която към настоящия момент не е влязла в
сила само поради обжалването й в частта относно определеното наказание.
Подсъдимият К. признал вината си изцяло по изложените факти и в
наказателното производство нямало да се установи друга фактология.
Отговорността на застрахователя като функционално обусловена, но с оглед
покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ задължението на
застрахователя не е обвързано от влязлата в сила присъда.
Настоява се и се цитира съдебна практика в смисъл, че визираният в
исковата молба деликт може да бъде установен и със средствата на
1
гражданския процес, поради което липсва основание за спиране на
производството.
Изтъква се, че с Директива 2000/26/ЕО от 16 май 2000 г. за сближаване
на законодателствата на държавите-членки относно застраховането на
гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни
средства и за изменение на Директива 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО с оглед
специфичните права на пострадалите е насочена към гаранции относно
бързината при удовлетворяване на претенциите за вреди.
Предвид постановеното спиране на производството преди да е
постановено извършването на размяна на съдебни книжа, по делото не е
депозиран отговор от насрещна страна.
Бургаският апелативен съд, след като установи, че частната жалба е
допустима като подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на делото, разгледа същата по
същество и намира, че е неоснователна:
В мотивите на обжалваното определение № 199 от 13-ти юли 2021 г.
за спиране на производството по гр. д. № 281/2021 г. по описа на Сливенски
окръжен съд, съдът е изложил съображения, че по делото е постановена
присъда, която не е влязла в сила и до приключване на съдебното
производство по НОХД № 165/2021 г., което е от значение за правилното
решаване на спора по гражданското дело, са налице предпоставките на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК
Прието, а това не е спорно и се установява от служебна справка, че
постановената присъда № 2 от 15-ти юни 2021 г. по НОХД № 165/2021 г. на
Сливенски окръжен съд не е влязла в сила. С присъдата, водачът на МПС,
чиято гражданска отговорност се твърди, че е застрахована при ответното
застрахователно дружество, признат за виновен в това че, на 23.12.2020 г. при
управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал., 1 от ЗДвП,
като е превишил стойността на разрешената скорост на движение на
управлявания от него автомобил категория „В“ в населено място от 50 км/час
и по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Т., като деянието е
2
извършено в пияно съС.ие.
Въз основа на това, БАС в настоящия му състав приема, че са налице
предпоставките за спиране на производството по предявения граждански иск
относно последиците на деянието, по който иск съдът, съгласно чл. 300 ГПК,
ще бъде обвързан от влязлата в сила присъда.
Постановената по делото присъда не е влязла в сила, като деянието,
във връзка с който е постановена, съвпада напълно с описания в исковата
молба деликт.
Към настоящият момент е константна съдебната практика, възприета
в Определение № 290 от 1.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о.,
ТК, Определение № 616 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2014 г., I т.
о., ТК, Определение № 140 от 20.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 214/2019 г., II
т. о., ТК, и др. , в които еднозначно се приема, че пречка за надлежното
упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно
производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която
престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от
гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството
по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно
производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при
образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В конкретния случай първоинстанционният съд е констатирал
наличието на постановена присъда, а не само образуване на наказателно дело
пред компетентния съд. При влизане в сила на присъдата, на основание чл.
300 от ГПК, същата ще задължи съдът да приеме за доказани наличието на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Преди
влизането й в сила, обаче, липсва такава възможност за гражданския съд,
който разглежда спора относно гражданските последици, като самият
деликвент не е страна в исковото прозводство. При съвпадение относно
фактите, посочени в исковата молба с тези по обвинителния акт и
постановената присъда, макар и да не е влязла в законна сила, с оглед
3
принципа за недопускане на установяване в гражданския процес на фактите
по различен начин, следва да се приеме, че приключване на наказателния
процес е от значение за определяне отговорността на застрахователя. Само
влязлата в сила присъда има последиците, предвидени в чл. 300 ГПК и чл. 413
НПК, извън което не са налице предпоставките за разглеждане на
гражданския иск, основан на фактите по постановената присъда.
По изложените съображения определението, принципът за бързина на в
процеса на уреждане правото на увредения не влиза в колизия с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка. Едно от средствата според преамбюлната част е
регламентирания пряк иск по чл. 432 КЗ, разглеждането на който следва да се
съобрази с посочения по-горе принцип за недопустимост за установяване на
релевантните факти относно деликта по различен начин в различните съдебни
процеси.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 199 от 13-ти юли 2021 г. за спиране
на производството по гр. д. № 281/2021 г. по описа на Сливенски окръжен
съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4