№ 799
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100514608 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№ 31465/06.12.2021 г. (вх.№
92332/16.09.2021 г. при ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС) на ЗАД
„ОЗК-З.” АД, гр.София – действащ чрез процесуалния му представител адв.С., срещу
действията на частен съдебен изпълнител М.П., по изп.дело № 20218510402290,
обективирани в Постановление за разноски с изх.№ 56615 от 01.09.2021 г., с което е
оставено без уважение искането на дружеството, в качеството му на длъжник по това дело,
да се намалят приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата
от 200 лева, както и определеният размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се излагат доводи, че исканият адвокатски хонорар от взискателя по
изпълнителното дело е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото; че същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан; че извършените по изпълнителното дело действия не са необичайни и не
налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети
от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа на изпълнението, като в този смисъл
разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения на ВАдС е неприложима. Поддържа се и че приетата
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е прекомерна; че съгласно съдебната
практика, обективирана в решение № 7745/25.10.2016 г. по в.гр.д.№ 6410/2016 г. на СГС, ІІ
състав, включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски
по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата, е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В случай, че
съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в
събраната сума, се иска размерът на пропорционалната такса също да бъде намален.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на
КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело № 20218510402290, обективирани в
Постановление за разноски с изх.№ 56615 от 01.09.2021 г., и да намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАдС, както и да коригира размера на начислената пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирал писмено становище по
жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е
неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с
район на действие СГС, е образувано по молба от 25.08.2021 г. на ЗД "Б.И." АД, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2021 г., въз основа на решение, постановено по гр.д.
№ 22504/2018 г. на СРС, 79 състав, за сумата 687.22 лева – представляваща непогасена част
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско" за
вреди на л.а."Шкода", модел "Фабия", с рег.№ ********* и разноски за определянето му в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
04.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата в
размер на 450 лева - разноски по делото.
В молбата е посочен изпълнителен способ, като е заявено искане да се запорират
всички сметки на длъжника, открити при справка в БНБ за регистрирани банкови сметки.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя и адв.Гочев за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
2
образуване, защита и процесуално представителство по изпълнително дело срещу ЗД "ОЗК"
по дело № 22504/2018 г., от които се установява, че е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, с включен ДДС.
В изготвената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 53557/26.08.2021 г. са
отразени и определените от ЧСИ М.П. разноски на взискателя по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лев и дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ
в размер на 275.20 лева.
С възражение от 01.09.2021 г. – с вх.№ 85312, подадено от длъжника ЗАД „ОЗК-З.”
АД в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №
20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е
заявено искане съдебният изпълнител да намали поради прекомерност размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съгласно чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и да се измени размерът на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че същата е прекомерна и в събраната сума по
смисъла на тази норма неправомерно е включено и адвокатското възнаграждение на
взискателя.
С Постановление за разноски, с изх.№ 56615 от 01.09.2021 г. по изп. д. №
20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е
оставил без уважение възражението на длъжника. Съобщението на ЧСИ за акта му от
01.09.2021 г. е връчено на ЗАД „ОЗК-З.” АД на 03.09.2021 г.
С платежно нареждане от 14.09.2021 г. „О.Б.“ АД е превела от сметката на ЗАД
„ОЗК-З.” АД дължимата се сума по изп.дело № 20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело има право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна
на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е
приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл-
Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към ДВ бр.68/2020г.)
3
за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева, а по силата на чл.10, т.2 от същата наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 – т.7 от този акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на взискателя се следват разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер
от 200,00 лева, като поради липса на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, респ. такъв не следва да се начислява върху дължимото се
възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по атакуваното постановление от 01.09.2021 г., с които е отказано намаляването
на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат отменени, а
размерът на адвокатското възнаграждение – да се намали до размера на сумата от 200,00
лева – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Отправеното до съда искане на жалбоподателя за намаляване на размера на т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от съдебния изпълнител следва да бъдат прието за основателно. Съгласно т.
2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението, може да бъде оспорван от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 т. 7 ГПК. В
процесния случай връчената на длъжника на 26.08.2021 г. покана за доброволно изпълнение
е единственият изходящ до него документ от ЧСИ, в който са определени разноските по
изпълнението. Съгласно т. 26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.,
изм. и доп. бр. 24 от 12.03.2013 г., доп. бр. 63 от 01.08.2014 г., в сила от .08.2014 г.; изм. с
определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г.; решение №
15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр.
100 от 18.12.2015 г.) за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, като авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, не се включват в тази
база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси,
което е недопустимо. В конкретния случай същата следва да се определи по правилото на
т.26, б. "в" ТТРЗЧСИ. Материалният интерес по изпълнителният лист е общият сбор между
главницата 687.22 лева- главница, законна лихва в размер на 239.38 лева за периода
04.04.2018 г. - 09.09.2021 г., 465 лева - съдебни разноски , от която сума таксата за
изпълнение на парично вземане е 131.33 лв., а с ДДС – 157.59 лв. Заедно с обикновените
такси на ЧСИ по т. 1, 5 и 9 от ТТР към ЗЧСИ общият сбор на таксите на съдебния
изпълнител е в размер на 223.59 лв., а не както посочения в поканата за доброволно
4
изпълнение – 275.20 лв.
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в
изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение се определят на 200 лева, а
пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на 157.59
лева, респ. общият сбор на таксите на съдебния изпълнител следва да бъде намален на
223.59 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лева за
държавна такса и 360 лева (с включен ДДС) за адвокатско възнаграждение, или общо
разноските възлизат на 385 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, с изх.№ 56615 от 01.09.2021 г. по изп. д. №
20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение искането на длъжника - „З.А.Д. ОЗК-З.“ АД, да се намалят
приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева,
както и определеният размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА определените в Постановление за разноски, с изх.№ 56615 от
01.09.2021 г. по изп. д. № 20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с
район на действие СГС, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 350 лева на
200 лева, както и НАМАЛЯВА разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ от 275.20 лева с вкл. ДДС на 223.59 лева, с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."******* *******, да заплати на „З.А.Д. ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* сумата 385 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6