Решение по дело №8/2019 на Административен съд - Хасково

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 368

                     05.06.2019г., гр.Хасково

     В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:      

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №8 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н.Ж.Т. ***, против Решение №1012-26-270-1/06.12.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно. Със заявление вх. №2113-26-992/05.06.2018г. направил искане за отпускане на ЛПОСВ. Молбата му била за отпускане на пенсия при условията на II категория труд. В тази връзка сочи, че имал навършена възраст 62 год. 11 месеца и 17 дни и считал, че положил 15 години при условията на II категория труд. В разпореждането неправилно било отбелязано, че при тези условия имал положени 14 години 8 месеца и 4 дни. Спорен бил периода от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. – 1 година и 2 месеца при условията на II категория труд. Не ставало ясно защо органът приел, че за издадения период от време, след като имало две удостоверения, приел второто удостоверение. По съществото си периода между 14.03.1983г. до 13.05.1984г. не противоречал на твърденията. Този факт можело да бъде удостоверен и от естеството на заеманата длъжност и работното място. Правилно работодателят посочил, че това, което работил Т., отговаряло на II категория труд. Независимо, че Т. изложил съображенията си пред Директора, те не били възприети и решението не било в негова полза. Не разбрал на какъв принцип бил даден приоритет на един документ, който не бил в полза на оспорващия, за сметка на друг, като и двата документа били с един и същ издател. Счита, че през спорния период работил при условията на втора категория труд и в тази връзка искането му било основателно. С оглед гореизложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-26-992/05.06.2018г. в ТП на НОИ - Хасково, Н.Ж.Т. поискал да му бъде отпусната ЛПОСВ, като към заявлението представил документи за стаж, включително обр. УП-3 №4/08.05.2018г., издаден от „Металик строй“ АД, гр.Б. за периода от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. на длъжност  „ел. шлосер“ и от 14.05.1984г. до 12.10.1989г. на длъжност „шлосер“ с обща продължителност 06г. 06м. и 28 дни, като периодът от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. – 01г. 02м. бил предложен за втора категория труд по т.10 „ж“ от отм. ПКТП.

С писмо изх. №2113-26-992-3/20.06.2018г. до „Металик строй“ АД гр.Б., във връзка с уточняване на категорията труд, било изискано да се посочи къде бил положен стажа за времето от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. В отговор от същия осигурител било изпратено заверено копие на обр. УП-3 №4/08.05.2018г., касаещо периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г. и за длъжност „шлосер“ с продължителност  06г. 06м. 28 дни и определена трета категория труд.

Във връзка с преценка правото на пенсия и наличието на два броя обр. УП-3 с един и същи номер, но с различно съдържание относно категорията труд за един и същи период, с писмо изх. №2113-26-992-8/10.08.2018г. до отдел КПК ТП на НОИ София област било изискано да извършването на проверка в осигурителя - „Металик строй“ АД, гр. Б., относно верността на издадените обр. УП-3 от „Металик строй“ АД гр. Б. за периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г., както и било поискано съдействие за издаване на оригинален документ УП-3 за осигурителен стаж за горецитирания период с уточнена категория труд.

Видно от констативен протокол №КП-5-22-00453757/30.08.2018г., била извършена проверка въз основа на представени от осигурителя „Металик строй“ АД разплащателни ведомости за периода 01.03.1983г. до 31.10.1989г. В протокола било посочено също, че осигурителят „Металик строй“ АД съхранявал трудовото досие на лицето Н.Ж.Т.. Отразено било също, че в трудовото досие нямало доказателства, г-н Н.Ж.Т. да бил изпълнявал длъжността „ел. шлосер“. Във всички заявления и заповеди, които се съхранявали, длъжността, която била посочена за изпълнявана от лицето Н.Ж.Т., била „шлосер“. В Дневника за входяща/изходяща поща на г-н Н.Ж.Т. били издадени две удостоверения – Удостоверение обр. УП-3 №4/08.05.2018г. и Удостоверение обр. УП-2 №5/08.05.2018г. Осигурителят „Металик строй“ АД съхранявал по един екземпляр на издадените удостоверения. Удостоверение обр. УП-3 №4/08.05.2018г., което било издадено от осигурителя „Металик строй“ АД на Н.Ж.Т. било за периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г. на длъжност „шлосер“ с продължителност 06г. 06м. и 28 дни и забележка, че лицето е осигурявано за всички осигурителни случаи за трета категория труд. В Дневника за входяща/изходяща поща на осигурителя „Металик строй“ АД не фигурирало и не се съхранявало Удостоверение обр. УП-3 за лицето Н.Ж.Т., в което да бил направен запис за периода от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. на длъжност „ел. шлосер“ и стаж, предложен за втора категория труд по т.10 „ж“ от отм. ПКТП и от 14.05.1984г. до 12.10.1989г. на длъжност „шлосер“. В протокола било отразено също, че въз основа на представените разплащателни ведомости за периода от 01.03.1983г. до 31.10.1989г. проверката костатирала следното: Г-н Н.Ж.Т. фигурира в разплащателните ведомости  в цех „Металоконструкции“, РМБ-4-Д., на длъжност „шлосер“, „монтьор“ и „монтажник“ или бригада „монтажници“ и отработени дни за проверявания период, подробно описани в протокола, като за периода от 01.03.1983г. до 31.03.1983г. лицето фигурира в разплащателната ведомост, без да е посочена длъжността с отработени 10 работни дни; за периода от 01.04.1983г. до 31.10.1983г. лицето фигурира в разплащателните ведомости на длъжност „шлосер“ и има пълни отработени месеци; за периода от 01.11.1983г. до 31.12.1983г. лицето фигурира в разплащателните веодмости на длъжност „монтьор“ и има пълни отработени месеци; за периода от 01.01.1984г. до 31.05.1984г. лицето фигурира в разплащателните ведомости на длъжност „монтажник“ и има пълни отработени месеци. В протокола било отбелязано, че по време на проверката осигурителят „Металик строй“ АД изготвил ново удостоверение обр. УП-3 №20/29.08.2018г. за периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г. на Н.Ж.Т..

Видно от приложеното по делото Удостоверение обр. УП-3 №20/29.08.2018г., същото било издадено от „Металик строй“ АД, гр. Б., на Н.Ж.Т., за периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г. - с продължителност 06г. 06м. 28 дни, на длъжност „шлосер“ – трета категория труд.

С Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г., Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.2 от КСО, отказал да отпусне ЛПОСВ на Н.Ж.Т.. Пенсионният орган приел, че към датата на заявлението 05.06.2018г. Т. имал навършена възраст 62 г. 11 м. и 17 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 19.09.1975г. до 04.06.2018г. с прекъсване, както следва: 14 г. 08 м. и 04 дни осигурителен стаж от втора категория труд; 18 г. 04 м. и 15 дни осигурителен стаж от трета категория труд; общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 36 г. 08 м. 20 дни. Посочил също 62г. 11м. 17 дни възраст към 05.06.2018г. и сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 99г. 08м. 07 дни. В разпореждането било коментирано представеното от Т. към заявлението удостоверение обр. УП-3 №4/08.05.2018г., издадено от „Металик строй“ АД, Б. и били описани предприетите действия след установяване наличието на два броя обр. УП-3 с един и същи номер, но с различно съдържание относно категорията труд за един и същи период, съответно извършената проверка и съставения констативен протокол. Посочено било още, че по време на проверката осигурителят „Металик строй“ АД гр. Б. изготвил ново удостоверение обр. УП-3 №20/29.08.2018г. за периода от 14.03.1983г. до 12.10.1989г. на длъжност „шлосер“ с продължителност 06г. 06м. 28 дни – трета категория труд, по който бил зачетен осигурителният стаж. Прието било, че съгласно чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване през 2018г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират ако са навършили възраст 58 г. и 2м. за втора категория труд за 2018г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете. Съгласно чл.69б, ал.5 от КСО, пенсия по чл.69б, ал.1-4 се отпуска когато лицата не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, на Т. не се следвала пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като лицето имало навършена възраст 62г. 11м. 17 дни, но нямало 15 години при условията на втора категория труд, а имало 14г. 08м. 04 дни. Съгласно чл.68, ал.1-2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2018г. лицето следвало да има навършена възраст 64г. 01м. и придобит осигурителен стаж 38 години и 06 месеца за мъжете. Т. не отговарял на условията и нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като нямал навършена възраст 64г. 01м., а бил на 62г. 11м. 17 дни и нямал осигурителен стаж 38 години и 06 месеца, а имал 36г. 08м. 20 дни. Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 през 2018г., те придобивали право на пенсия при навършена възраст 66 г. и 02 м. за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че на Т. не се следвала пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като нямал навършена възраст 66г. и 02 м., а бил на 62г. 11м. и 17 дни.

Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г. било изпратено на адреса на жалбоподателя и получено на 06.11.2018г., видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 00WOPK J.

С Жалба вх. № 1012-26-270/22.11.2018г., Н.Ж.Т. оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, като посочил за спорен периода от 14.03.1983г. до 13.05.1984г. – 1 година и 2 месеца при условията на II категория труд.

С Решение № 1012-26-270-1/06.12.2018г., Директорът на ТП на НОИ- Хасково отхвърлил жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Решението било изпратено на адреса на Т. и получено на 08.12.2018г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 00WYGS S, а жалбата против него била подадена на 21.12.2018г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

По делото се представя писмо изх. №2113-26-992 (1029-26-80) от 11.01.2019г. на ТП на НОИ- Хасково (с приложени към същото копие обр. УП-3 №4/08.05.2018г. – подадено от лицето, копие обр. УП-3 №4/08.05.2018г. – получено от работодателя и копие от обр. УП-3 №20/29.08.2018г.), изпратено до Районна прокуратура гр. Хасково ; отговор-писмо от Районна Прокуратура – Хасково, с вх. №1493/05.03.2019г. на Административен съд – Хасково.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, пред местно компетентния административен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна, като съобрази следното:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-26-270-1/06.12.2018 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, както и потвърденото с него разпореждане, което също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното властническо волеизявление Съдът намира за издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържащо всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението има надлежната фактическа и правна мотивировка така, както изисква чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Съдът не намира, че при провеждане на пенсионното производство има допуснати съществени процесуални нарушения. Напротив данните по преписката сочат, че пенсионният орган /ПО/, вкл. и горестоящият такъв в производството по административното обжалване на разпореждането за отказ на ръководителя на „ПО“ надлежно предприемат действия в насока изясняване на релевантите за тяхната воля обстоятелства и особено в частта на заявения като спорен период стаж при осигурителя „Металик строй“ АД, Б..

Ето защо Съдът не намира наличие на основанията по чл.146, т.1-3 от АПК. Не са налице и основанията по чл.164, т.4-5 от АПК.

Спорът между страните е относно осигурителен стаж, положен в осигурителя „Металик строй“ АД, Б. през периода 14.03.1983г. до 13.05.1984г. или обощо 01 г. 02 месеца. Жалбоподателят претендира, че този му осигурителен стаж е полаган на длъжност „ел.шлосер“ и същата попада под обхвата на разпоредбата на т.10ж от отм. ПКТП. Ответникът, вкл. и ръководителят на „ПО“, приемат, че заявителят не доказва на първо място, че през този период г-н Т. заема длъжност „ел. шлосер“, като приемат, че дадните пред тях сочат на заемана длъжност „шлосер“ и че същата е полагана при условията на втора категория труд. ПО приема извод, че стажът, съгласно представените образци УП-3 от осигурителя и др. писмени доказателства, сочат на положен стаж от трета категория труд и съотв. на това се отказва отпускане на пенсия при условията на по-високата категория труд на осн. чл.69б, ал.2 от КСО. 

Този правен извод на ответника е изцяло законосъобразен и съответен на действащата нормативна разпоредба, поради което законът е приложен в този случай правилно. Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Следва да се посочи, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, т.е. процесният период на положен стаж в поделението на бившето ДСО“Минстрой“ в град Д. се признава от закона за осигурителен стаж и по това няма спор.

Няма спор, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия по реда на чл.69б от КСО, жалбоподателят има придобита възраст по чл.69б, ал.2, т.2 от КСО , а именно 58 г. и 02 месеца. Спорно обаче е обстоятелството дали същият доказва пред органа, че има положен осигурителен стаж от минимум 15 години при условията на втора категория труд. Пенсионният орган приема за доказан стаж от втора категория труд от 14 години 08 месеца и 11 дни. Г-н Т. от своя страна претендира, че удостоверява допълнително такъв стаж, като визира този, положен в поделение на бившето ДСО“Минстрой“, а именно в цех „Металоконструкции“, РМБ-4, гр. Д., понастоящем с променено наименование на осигурителя – „МЕТАЛИК СТРОЙ“АД, гр. Б. за периода 14.03.1983г. – 14.05.1984г., т.е. от още 01 година и 02 месеца на длъжност „ел.шлосер“.

Това твърдение на жалбоподателят не се кредитира от пенсионния орган, като последният приема, че от осигурителя, чрез официален удостоверетилен документ /обр. УП-3/ процесният стаж се удостоверява като положен при трета категория труд и поради това следва да се зачита като такъв от тази категория труд. Правилно органът не кредитира като достоверен приложенията къв заявлението удостоверителен документ обр. УП-3 с №4/08.05.2018г., защото данните в него са изцяло в противоречии с всички други доказателства, вкл. и с данните от идентичен удостоверителен документ, който също се сочи като издаден от осигурителя и единствено наличен при него /вж. констативния протокол/.

Законосъобразността на този извод се следва от неговата надлежна обоснованост чрез съотв. удостоверителни документи. По пенсионната преписка са налице надлежни писмени доказателства по см. на чл.40, ал.1 от НПОС – трудова книжка и друг удостоверителен документ по образец /обр. УП-3/, като чрез същите безпротиворечиво се установява, че заеманата в този процесен период длъжност от заявителя е „шлосер“ в съотв. поделение на ДСО“Минстрой“ в град Д.. По преписката са налични и други писмени доказателства – заповед №242/10.03.1983г. и заповед №00040/12.10.1989г., както и тези събрани при извършена проверка в осигурителя, за които има съставен констативен протокол с № КП-5-22-00453757/30.08.2018г., чрез които и в съвкупността им всички те удостоверяват, че заеманата длъжност от г-н Т. през процесния период от положен стаж в поделението на СО“Минстрой“ гр. Д., цех „Металоконструкции“, МРБ-4 /монтажно – ремонтна база/ е „шлосер“ и тя е положена при условията на трета категория труд, а не от втора.

Не се подкрепя от данните по преписката, нито от такива пред съда, че претендирания стаж за въпросната длъжност е такъв от втора категория, така както се стреми да удостоверява жалбоподателя чрез представеното от него удостоверение обр. УП-2 с №4/08.05.2018г., като издадено от “Металик строй“АД, гр. Б.. Както вече се посочи по-горе също правилно не се кредитира от органа, а и от съда, защото данните от този документ не се подкрепят по никакъв начин от тези, които същият този осигурител издава в последствие, като това се вижд от съдържанието на налично друго такова с идентичен номер и дата, както и от издаденото в последствие уд-ние обр. УП-2 с №20/29.08.2018г., вкл. и от данните от извършената проверка при осигурителя от страна на решаващия административен орган. Същественото за правилността на извода на ПО, че този стаж не е такъв от втора категория е и обстоятелството, че самият осигурител удостоверява за него, че извършените осигурителни вноски са като за стаж, положен при условията на трета категория.

В крайна сметка липсата на надлежни правни доводи, защо не се следва признаване на този стаж при условията на някоя от хипотези на раздел втори на отм. ПКТП, така както най-общо претендира жалбопадетеля, не следва да се възприема за съществен пропуск, защото целокупният доказателствен материал, е променят този краен правен извод на органа, че заявителят Н.Т. не удостоверява с надлежни писмени доказателства положен от него осигурител стаж от втора категория от минимум 15 години към датата на заявлението му за отпускане на пенсия и съотв. нему не се следва на осн. чл.69б, ал.2 от КСО пенсия при тези условия, вкл. и за  спорния с ПО стаж за периода 14.03.1983г. – 13.05.1984г. Правилни са и другите правни изводи на ПО, че на заявителя към датата на заявлението му не са налице предпостовките за отпускане на ЛПОСВ и на другите посочени в разпореждането и потвърждаващото го решение правни основания от КСО, като по това не се повдига спор.

В заключение, Съдът намира оспорването на Н.Т. за неоснователно, а жаленото от него Решение на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с този акт разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково са валидни административни актове, постановени при липса на основания за тяхната отмяна.

    От процесуалния представител на ответника се прави искане за присъждане на разноските по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, което се явяв осователно с оглед крайния правен извод, до който достига съда. На тази страна следва да се присъди такова в размер на 100лв., на осн. чл.24 от НЗПП.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Ж.Т. *** против Решение №1012-26-270-1/06.12.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/2140-26-712/03.10.2018г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Н.Ж.Т. ***, с ЕГН- ********** *** разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :