Решение по дело №742/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба, подадена от П.Р.Р., с постоянен адрес ***, чрез адв. Н. К., против Заповед № ЧР-130/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Според жалбоподателя заповедта е немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Излага доводи, че в заповедта липсва описание на конкретно поведение на служителя, което да покрива състав на дисциплинарно нарушение, като липсва конкретизация на нарушените виновно служебни задължения. Сочи, че наказващият орган се е позовал на разпоредби от отменения Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Твърди, че отклонението от предварително изготвен работен график не е годно да обоснове дисциплинарно нарушение от служителя, а формата на вината не е посочена в заповедта. По тези съображения жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез процесуалния си представител юриск. И П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни доводи в подкрепа законосъобразността на издадената заповед излага в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П.Р. заема длъжността главен инспектор – Рибарство и контрол в сектор „Рибарство и контрол“ – Велико Търново, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА. Във връзка с постъпила докладна записка, със Заповед № РД-382/31.10.2023 г. изп. директор на ИАРА е наредил образуването на дисциплинарно производство срещу служителя, като дисциплинарният съвет при ИАРА следва да разгледа дисциплинарното дело. От изпълнителния директор на ИАРА е изготвена покана от 01.11.2023 г., връчена на 02.11.2023 г., с която Пл. Р. е поканен да бъде изслушан на 13.11.2023 г. от дисциплинарно наказващия орган и са изискани писмени обяснения в срок до 08.11.2023 г. На 08.11.2023 г. жалбоподателят е представил писмени обяснения, а на 13.11.2023 г. е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, за което е изготвен протокол от същата дата.

При тази фактическа обстановка е издадена от изпълнителния директор на ИАРА процесната Заповед № ЧР-130/16.11.2023 г., с която на П.Р.Р., заемащ длъжността главен инспектор – Рибарство и контрол в сектор „Рибарство и контрол“ – Велико Търново, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл – забележка. От хаотично изложените мотиви на заповедта може да се направи извод, че вмененото нарушение на жалбоподателя е неизвършването от негова страна на проверка на 11.09.2023 г. на водоем язовир „Александър Стамболийски“, която е била заложена предварително в утвърдения график за месец септември. Това е квалифицирано като нарушение на принципите за поведение по чл. 2, т. 3 и 4 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, а именно „в зависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции и да извършва дейността си компетентно обективно и добросъвестно, като се стреми непрекъснато да подобрява работата си в интерес на гражданите“, както и на чл. 89, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл. Посочено е, че при изпълнение на служебните си задължения служителят виновно е причинил на ИАРА вреди, причинени от бездействие и небрежност, изразяващи се в забавено изпълнение на служебни задължения по точно установен предварителен график, неуплътняване на работното време съобразно службата, която заема и изпълнява. Според мотивите на заповедта при определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е отчел тежестта на нарушението, последиците за държавната служба, обстоятелствата при които то е извършено, формата на вината /умишлено/ и явно самонадеяно и цялостното поведение на държавния служител.

Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 23.11.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена директно в съда на 04.12.2023 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – този по назначаването, в писмена форма, при формално спазване на изискуемите реквизити и съдържание. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването му. Заповед № ЧР-130/16.11.2023 г. обаче е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т.4 и 5 от АПК.

На първо място следва да се посочи, че в случая с оспорената заповед дисциплинарната отговорност на П.Р. е ангажирана за неспазване разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 2 (забава изпълнението на служебните задължения), т.3 (неспазване кръга на служебните правомощия) и т. 5 (неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация) от ЗДСл. Според настоящия състав дадената от ответника правна квалификация на нарушението, изразяващо се в неизвършена проверка, е неправилна. Същото е мислимо да бъде подведено евентуално под разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения, но не представлява забавено изпълнение на служебните задължения (при липсата на спор, че такава проверка не е извършена до края на месец септември 2023 г.) или неспазване кръга на служебните правомощия (не се формулират твърдения и не се сочат доказателства с какво жалбоподателят е излязъл извън кръга на своите правомощия). Дисциплинарно наказващият орган е счел, че в случая са нарушени и разпоредбите от чл. 2, т. 3 и 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация вр. чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че цитираните в заповедта разпоредби са от отменения Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, като считано от 08.05.2020 г. в сила е нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, в който разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 2 имат съвсем различно съдържание от соченото от ответника. Като е дал погрешна правна квалификация на твърдяното нарушение адм. орган е постановил заповедта в нарушение на материалния закон.

На следващо място, съгласно чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се взема формата на вината на държавния служител. В случая дисциплинарно наказващият орган е изложил противоречащи си твърдения каква според него е формата на вината на Пл. Р. – веднъж е посочил небрежност /форма на непредпазливостта/, на следващо място – умишлено, а на трето място – явно самонадеяно /отново форма на непредпазливостта/. При така изброеното многообразие на форми на вината не става ясно какво приема дисциплинарно наказващият орган, а оттам не може да се приеме, че е спазено изискването на чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЧР-130/16.11.2023 г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

По изложените съображение и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-130/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на П.Р.Р., е наложено дисциплинарно наказание по реда на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл – забележка.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас да заплати на П.Р.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 124, ал. 1, изр. второ от ЗДСл.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: