Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: З." А.", - гр.С., длъжник по изп.д. № *0688 на Частен съдебен изпълнител Д. К., рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В. Т., е обжалвало постановлението на съдебния изпълнител по делото от 28.10.2011 година, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност и оттам намаляване и на % такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В жалбата си З." А.", развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството постановление. Посочва, че по делото няма доказателства, че адвокатският хонорар е заплатен, внесен от взискателя по изпълнителното дело. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител се позовава на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите по чл.78,ал.5 ГПК, която разпоредба задължава частния съдебен изпълнител да направи преценка на вида и характера на съществуващата защита и на действителната правна и фактическа сложност на случая. В конкретния случай, посочва З."А.", , единственото, което е поискано от взискателя и е извършено от ЧСИ, е налагането на запор на банковата сметка на дружеството , която е известна на ЧСИ, като способ за принудително събиране на присъдените суми. Моли, на основание чл.78,ал.5 ГПК , определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение по делото в размер на 3870 лева да бъде намалено до размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и размерът на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законово определените размери. Взискателят по изп.д № *0688 на Частен съдебен изпълнител Д. К., Б. Р. М., чрез своя пълномощник адв.Йо. Ц. Йо., заема становище, че жалбата на З. "А.", - гр.С. е процесуално недопустима, респективно - неоснователна и недоказана.Посочва, че определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е заплатено. Твърди, че фактическата и правна сложност на делото следва да се преценява към момента на постановяване на съдебния акт, който я определя като налична или липсваща, а не към момента на подаване на исковата молба, респективно - на молбата за образуване на изпълнителното дело.Посочва, че определеното адвокатско възнаграждение е с включен в него ДДС, при което дори и едно адвокатско възнаграждение да се окаже прекомерно завишено, ако съдът, съответно - ЧСИ пристъпи към неговото намаляване, той не може да слезе под размерите по § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли жалбата на З. " А.", да бъде оставена бе разглеждане като процесуално недопустима , респективно - оставена без уважение като неоснователна. Частен съдебен изпълнител Д. К. излага мотиви по обжалваното от З."А.", постановление, като посочва, че макар и допустима, жалбата на дружеството е неоснователна и недоказана. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на З. "А.", - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да остави без уважение с обжалваното от З. "А.", постановление от 28.10.2011 година възражението на дружеството за намаляване на адвокатския хонорар по изп.д. № *688, Частен съдебен изпълнител Д. К. е приела, че адвокатското възнаграждение съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата, което минимално възнаграждение в случая е 979,98 лева, а трикратният му размер , с включен ДДС - 3887,93 лева.Този извод на съдебния изпълнител е неправилен и не намира опора в закона. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено при условията на чл.10, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя по делото, същото не би могло да бъде определено от съдебния изпълнител в размер, по-малък именно от посочения по-горе минимален такъв , като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, при което следва да се отбележи, че по него от взискателя, представляван от адв.Йо. Ц. Йо. , е подадена само една молба за образуване на изпълнителното дело и втора такава / л. 58 от изпълнителното дело/, с посочване на клиентската сметка, по която следва да бъдат превеждани постъпилите по делото суми. Неправилно с атакуваното по делото постановление Частният съдебен изпълнител е приел, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата.Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на З." А.", е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, като порочно, следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановлението на Частен съдебен изпълнител Д. К., рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В. Т. ,от 28.10.2011 година по изп.д. № *0688, с което е оставено без уважение възражението на длъжника З."А.", - гр.С. за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност и оттам намаляване и на % такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |