Р Е Ш Е Н И Е
№1924/8.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желазкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11989 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова
молба с вх. №
52396/ 03.08.2018 г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***
срещу В.Ж.В.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите
от: сумата 10 309.39 лв. – дължима главница
по Допълнително споразумение за обединяване на кредити от * г., сключено между В.Ж.В., ЕГН:**********, кредитополучател и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:*, кредитор, обезпечен с договор за поръчителсто сключен на *г. между С.А.Г., ЕГН: ********** и „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.04.2018
г. до изплащане на вземането, 5.03 лв. - лихвена
надбавка за забава, за периода
от 04.01.2018 г. до
05.04.2018 г.; 120.00 лв. - дължими
такси към 05.04.2018 г., за което вземане
по ч. гр. д. № 5043 по описа на
ВРС за 2018 год. е издадена Заповед
№ 2456/ 10.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
исковата молба се излага, че
на * г. между ищеца и В.Ж.В. (кредитополучател)
е сключено споразумение за обединяване на кредити, с
цел погасяване, при еднакви условия, на задължения по предоставени от банката и
усвоени от длъжника кредити по Договори от 29.01.2016 год. и 23.02.2015 год. Общият размер на
обединените задължения е 10830.00 лева. Постигнато е съгласие тази сума
да се погаси на 120 месечни вноски, платими до 10- то число на съответния
месец, последната с падеж – 15.02.2027 год. Уговорен е лихвен
процент от 13.45 %, формиран от стойността на 6 – месечен СОФИБОР (който към
момента на сключване на договора е 0.326 %) и надбавка от 13.124 %. Прието е още, при забава в плащането на погасителна вноска, частта
от същата, съставляваща главница, да се олихви с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта. Вземането на банката е обезпечено с поръчителство
на С.А.Г., за което на * год.
е сключен договор. Кредитополучателят е извършвал
плащания по договора до 04.01.2018 год., когато с
постъпилата сума са погасени вноски с падеж 10.11.2017 год. и
10.12.2017 год., а с налична по сметката сума от 30.54 лева, е частично
погасена вноската за м. януари 2018 год. Поради неплащане на
три вноски, от страна на банката е обявена предсрочната изискуемост на
вземането по кредита от * год. Волеизявлението
на банката е съобщено на длъжника с уведомление от 14.03.2018 год., получено на 20.03.2018 год.
Ответниците
– В.Ж.В. и С.А.Г., депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за неоснователност на
исковете. Не оспорват наличието на облигационна връзка
между страните, с посочени от ищеца предмет и параметри, нито размера на
задълженията. Възразяват единствено, че
волеизявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на вземането,
не е надлежно съобщено на кредитополучателя, до колкото изпратеното по пощата
уведомление не е получено лично от адресата или от негов пълномощник. Уведомлението не е предадено на длъжника, съдържанието на същото не
му е съобщено. Оспорват и представителната власт на
лицето, подписало уведомлението от името на банката. Отправят
искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на заявление вх. № 23595/ 05.04.2018 год. по ч. гр. д. № 5043/ 2018 год.
на ВРС, е издадена Заповед № 2456/ 10.04.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на която е разпоредено
длъжниците В.Ж.В. и С.А.Г. да заплатят солидарно на
кредитора “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, сумите
от: 10356.88 лв., представляваща дължима главница по Допълнително споразумение
за обединяване на кредити от * год., сключено между В.Ж.В. (кредитополучател) и
„Банка ДСК” ЕАД (кредитор), обезпечен с договор за поръчителсво,
сключен на * год., между С.А.Г., и „БАНКА ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.04.2018 г. до изплащане на вземането; 410.94 лв., представляваща договорна
лихва, за периода от 10.12.2017 г. до 05.04.2018 г;, 5.03 лв. - лихвена
надбавка за забава, за периода от 04.01.2018 г. до 05.04.2018 г.; 120.00 лв. -
дължими такси към 05.04.2018 г.; 267.86 лв. - съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер на 217.86 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Посочено е, че
вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД за
сметка № * към 05.04.2018 г. по Договор за обединяване на кредити от * год.,
сключен между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:*, кредитор и В.Ж.В., ЕГН:**********,
кредитополучател.
Приобщено към доказателствения материал по делото е Споразумение от *
год. за обединяване на кредити, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор) и В.Ж.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** (кредитополучател), с предмет – обединяване на
задължения по кредити на В. по договор № * год. за 1100.00 лева и договор № *
год. за 10000 лева, и двата изцяло усвоени към * год., чрез погасяването им при
еднакви условия, като кредит за текущо потребление, като общият размер на
обединените кредити възлиза на 10830 лева. Постигнато е съгласие за издължаване
на отпуснатата сума на 120 месечни вноски, всяка с падеж 10- то число на
месеца. Уговорено е олихвяване на кредита с променлив лихвен процент – 13.45 %,
формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR и надбавка 13.124 % . ГПР е
определен на 14.31 %. Постигнато е съгласие между страните за обезпечаване на
кредита с поръчителството на С.А.Г.. В т. 12 е предвидено, че неразделна част
от споразумението са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които кредитополучателят е декларирал, че е получил, при подписване
на споразумението и приема.
Като част от
споразумението е инконпориран договор за
поръчителство, сключен между кредитора – „Банка ДСК“ ЕАД и С.А. Г., по силата
на който от страна на последния е поето задължение да отговаря солидарно с
кредитополучателя – В.Ж.В. за задълженията му по споразумение за обединяване на
кредити от * год.
Приобщени към доказателствения материал по делото са ОУ за предоставяне
на кредити за текущо потребление, съдържащи подпис на кредитополучателя на
всяка страница. В т. 13.5 е разписано задължението на кредитополучателя за
уведомяване на кредитора при промяна на местоработата му, местоживеене или при
пенсиониране. В т. 19.1.1 от същите е предвидено правото на кредитора да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко наплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/ или главница. В т. 21 е предвидено, че всички
уведомления, покани и други съобщения, се изпращат от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен адрес.
Договорът, ведно с приложените към същия
погасителен план и общи условия, съдържат подпис на кредитополучателя на всяка
страница.
От страна на банката е отправено
уведомление с изх. № 06 – 20 – 01514/ 14.03.2018 год. до кредитополучателя,
съдържащо изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
забава в плащанията за погасяване на задълженията по същия.
Видно от
приложената на л. 19 разписка, на 20.03.2018 год., адресирана до В.Ж.В. пратка,
е получена от лицето С.А.Г. (майка на адресата) на адрес ***. В разписката
изрично е отразено, че пратка съдържа писмо изх. № 06 – 20 – 01514/ 14.03.2018
год.
В извлечение от
счетоводните книги на ищцовото дружество са обективирани по основание, размер и период исковите
непогасени вземания.
От заключението
на вещото лице Р.Х. по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна
експертиза, което се кредитира от съда като обективно всестранно и компетентно
изготвено, се установява следното: размерът на усвоената главница е 10830.00
лева, начислената възнаградителна лихва е 1611.54
лв., на надбавката за забава – 8.15 лв., а на таксите по кредита – 120.00 лв.;
размерът на непогасените задължения по договора са 10356.88 лв. – главница,
410.94 лв. – възнаградителна лихва, 5.03 лв. –
надбавка за забава и 120.00 лева – такси и разноски; към 14.03.2019 год.
последната платена вноска е тази, чийто падеж е 10.12.2017 год.; неплатени са
вноските с падеж през м. януари, февруари и март 2018 год.; след извършени в
хода на процеса погашения, вкл. и по изпълнителното дело, размерът на дължимата
главница се редуцира до 10309.39 лв., а задължението за възнаградителна
лихва е изцяло погасено.
За изясняване на
спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни
доказателства, посредством показанията на свид. М. Г.
Г..
В показанията си
Г. излага, че познава ответниците от преди 2006 г.,
съпруг е на сестрата на първия ответник. От 2016 год. В.В.
живее в * заедно с приятелката си. Той не живее с майка си, тя живее в *. В.
работи във фирма за речни кораби, което налага често отсъствие от страната.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК.
Вземанията,
които кредиторът претендира да има спрямо длъжника са основано на разпоредбите
на чл. 430, ал. 1 и 3 ТЗ.
Искът е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията
по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно
от приложеното ч. гр. д. № 17437/ 2017 г. на ВРС.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел, при
определени условия и срок, а заемателя се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с
банката (чл. 430, ал. 2 ТЗ).
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличието на валидно облигационно
правоотношение с първия ответник, с предмет - договор за кредит от * г., по
който е изправна страна, въз основа на който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на начислената сума; наличие на валидно облигационно
правоотношение с втория ответник, по силата на което от последния е поето
задължение да отговаря за задължението на В.Ж.В. по договор за кредит от * г.; настъпването
на изискуемостта на задълженията и размера на исковете.
В настоящатата хипотеза, от представените от ищеца договор от
* год. и приложените към същия погасителен план и общи условия, се установява
възникване и съществуване на твърдяната облигационна връзка между страните, по
силата на която е постигнато съгласие за обединяване на задължения по два
договора за кредит, както и тяхното погасяване при идентични условия. С подписа
си положен в коментираните документи кредитополучателят е изразил воля и
съгласие за сключване на договора при описаните условия, приел е и общите
условия на банката. Изправността на кредитора досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се
установява от изготвените в хода на процеса съдебно – счетоводни експертизи.
Спорен между
страните по делото е въпроса за изискуемостта на предявените вземания. В т. 18
от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС е прието, че ефектът на предсрочната
изискуемост на договори за кредит настъпва едва след като потестативното
изявление на банката достигне до длъжника, независимо от уговореното в
договора, като получаването на съобщението следва да се удостовери чрез
официален или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. Смисълът,
заложен в мотивите на тълкувателното решение, е че ефектът на предсрочната
изискуемост не може да настъпи преди длъжникът да бъде реално и действително
уведомен за упражненото от кредитора потестативно
право, което разбиране напълно съответства с механизма за упражняване на
субективни преобразуващи права.
Обявяването по
смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Правомощието на банката обаче да обяви
кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато
банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди
от отправено волеизявление до длъжника, чрез изпращане на уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба
изявление при предявен осъдителен иск за вземането. При предявен иск за
установяване на вземане по чл. 422 ГПК, необходимо волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК.
В настоящата
хипотеза, между страните е постигнато съгласие, че всички уведомления, покани и
други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния
посочен адрес, се считат за връчени (в този смисъл е т. 21 от ОУ, които
длъжникът е заявил, че се е запознал и е приел).
От страна на
банката е изпратено уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на
вземането по процесното споразумение, поради забава в
плащанията. Същото е адресирано до кредитополучателя и е изпратено до посочения
в договора адрес за кореспонденция, който съвпада и с неговия постоянен и
настоящ адрес. Приобщената на л. 19 разписка разполага с достатъчно информация
относно съдържанието на пратката (изходящия номер на писмото на банката),
датата на която писмото е достигнало до адресата – 20.03.2018 год., а също и
подпис на получателя, удостоверяващ връчване на пратката, на същия адрес, на
майката на адресата, без възражения относно нейното съдържание. С полагане на
подписа си в долната част на документа, получателя е удостоверил и изразеното
съгласие пред връчителя за поетото задължение за
предаване на пратката лицето, посочено като получател. Автентичността на
подписа положен на разписката не е оспорена в хода на производството.
На следващо
място – от страна на кредитополучателя е поето задължение за уведомяване на
кредитора при настъпила промяна на адреса му ( т. 13.5 от ОУ). Ето защо, дори и
да се приеме, че В. фактически живее в друго населено място, това обстоятелство
не засяга редовността на връчването, до колкото по делото липсват каквито и да
е данни кредиторът да е известен за това. Още повече, че освен на договорно
задължение, в случая е налице и неизпълнение на задължение по чл. 99, ал. 1 ЗГР
– в случай, че действително е налице промяна в настоящия адрес, то ответникът е
бил длъжен в срок 30 дни да заяви същата пред компетентния административен
орган. Възприемането на противното становище, би означавало длъжникът да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. В случай, че лицето би
желало да получава кореспонденцията си с банката единствено лично, то той е
следвало да извести кредитора за актуалния си адрес.
В обобщение –
уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено от служител на банката на
адреса на кредитополучателя, посочен по договора, идентичен с този, на който е
заявил пред административните органи, като същото е получено от майката на
адресата - лице, живущо на адреса, със задължение за неговото предаване.
Изложеното
обосновава извода, че от страна на кредитора е положена дължимата грижа за
уведомяване на длъжника за намерението си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, съобразно уговорките между страните по договора.
Ето защо, следва
да се приеме, че потестативното изявление на
кредитора е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението, което е
основание за уважаване на исковете по чл. 422 ГПК.
На следващо място – от заключението на
вещото лице Р.Х., кредитирано от съда като обективно всестранно и компетентно
изготвено и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен
метериал, което не е оспорено и от страните, се
установява, че размера на дължимата главница към момент на приключване на
устните състезания възлиза на 10309.39 лв., размерът на дължимата лихвена надбавка
е 5.03 лв., а дължимите такси по договора са 120.00 лв.
На следващо място – налице е и надлежно учредено поръчителство от страна на
втория ответник – налице и изразена от С.А.Г. воля отговаря за дълга на
кредитополучателя.
Същевременно,
заявлението по чл. 417 ГПК е съдебно предявено в преклузивния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което и следва да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността и на поръчителя С.А.Г..
Изложеното
обосновава извод за основателност на исковете досежно
главница и договорна лихва за тези размери, поради което и същите следва да
бъдат уважени, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от
ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които възлизат на 267.86 лв.
В полза на ищеца
следва да се присъди и сумата от 1246.42 лв. – разноски в настоящото
производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Ж.В., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес:
*** дължат солидарно на “БАНКА
ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК * сумите от10 309.39 лв. (десет хиляди триста и девет лева и тридесет и девет стотинки) – дължима главница по Допълнително споразумение за обединяване на кредити от * г., сключено между В.Ж.В., ЕГН:**********,
кредитополучател и „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК:*, кредитор, обезпечен
с договор за поръчителсто сключен на *г. между С.А.Г., ЕГН: **********
и „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането, 5.03 лв.(пет лева и три стотинки) - лихвена надбавка за забава, за
периода от 04.01.2018 г. до 05.04.2018 г.; 120.00
(сто и двадесет) лева - дължими такси към
05.04.2018 г., за които вземания по ч. гр. д. № 5043 по описа на
ВРС за 2018 год. е издадена Заповед
№ 2456/ 10.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
430, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ж.В., ЕГН: **********,
с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „БАНКА
ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: * сумата от 267.86 лв. (двеста шестдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Ж.В., ЕГН: **********,
с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „БАНКА ДСК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: * сумата от 1246.42 лв. (хиляда двеста четиридесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: