Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 275, 20.05.2016год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд,шести състав,в публично заседание на втори двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 24 по описа за 2016год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и по чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН,с цена от 3161.11 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на сключен Договор за банков кредит от 16.07.2015г.,задължението по който било обезпечено със залог на вземания с кредитополучателя С.З.Г. ,ЕГН **********,б.ж. на гр.Търговище, поч. на 15.09.2015г., е останало непогасено предсрочно изискуемо задължение в размер на 2951.25лв. – главница,редовни лихви в размер на 86.42 лв., лихви за просрочие в размер на 3.44 лв. и дължими такси в размер на 120 лв., при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове против ответниците,в качеството им на наследници на кредитополучателя, за заплащане на посочения дълг, съобразно дяловете на всеки от тях в наследството.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца.Претендират се и разноските в производството.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците.Ответниците не са оспорили,че техния наследодател е сключил договор за кредит с ищеца,че е усвоил кредита,както не са оспорили и размера на задължението,но твърдят,че не следва да отговарят за неизпълнението и не дължат плащане,тъй като праводателя им е имал сключена застраховка живот за обезпечаване изпълнението по договора за кредит и ищеца следва да търси изпълнение от застрахователя, а не от наследниците.В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощник поддържат наведените с отговора основания за неоснователност на иска.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2015г. (л.8-9) се установи, че между ищеца и С.З.Г. от гр.Търговище е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което банката е предоставила на посочения кредитополучател кредит в размер на 3000 лв.Вземането на ищеца по договора за кредит е било обезпечено със залог върху вземания,видно от приложения на л.10 договор от 16.07.2015г.От приложените по делото на л.42-45 писмени доказателства се установи, че кредитополучателя е бил застрахован по сключена застраховка „живот,свързана с банков кредит“ ,по групов договор за застраховка „живот,свързана с банков кредит“,сключен между ищеца и „Гпупама Животозастраховане“ ЕАД,като видно от приложения сертификат,като застрахователната сума е покривала размера на кредита-3000 лв.,а покритите застрахователни рискове са били смърт на застрахованото лице,или пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице.Видно е също така,че ползващи лица по застраховката са ищеца ,застрахования наследодател и неговите наследниците,като вида и размера на застрахователните плащанията са различни в зависимост от ползващото се лице.Безспорно е по делото,че праводателя на ответниците е заплатил застрахователната премия,както и ,че към момента на смъртта му застрахователния договор е бил валиден.От приложеното по делото удостоверение за наследници, изд. от Община Търговище се установи, че кредитополучателя С.Г. е починал на 15.09.2015г., за което е издаден Акт за смърт № 481/16.09.2015г., изд. от Община Търговище,както и че ответниците са негови наследници по закон,като първата е негова съпруга, а втората и третата от ответниците са деца на наследодателя. С покана-уведомление от 15.12.2015г., ищецът е уведомил наследниците на кредитополучател, че поради неплащане в срок кредита е обявен за предсрочно изискуем, като ги е поканил да заплатят дължимите суми по договора.Ответниците не оспорват,че кредита е бил предоставен на техния наследодател,както и че е бил усвоен изцяло от него,не оспорват и размера на непогасената част от кредита. От приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на ищеца,неоспорено от ответниците се установи,че крайния падеж на кредита е бил на 17.07.2023г.,но поради допусната забава в плащанията на главница и лихви с над 90 дни, или четири месечни вноски, кредита е обявен за предсрочно изискуем в пълния размер на 07.01.2016г., като общата дължима сума е в размер на 3161.11лв., от която главница в размер на 2951.25 лв.,неплатена редовна лихва в размер на 86.42 лв. за периода 11.09.2015г.-11.01.2016г.,лихва за забава върху просрочената главница в размер на 0.16 лв. за периода 11.09.2015г.-06.01.2016г., лихва за забава върху цялата главница за периода 08.01.2016г.-11.01.2016г. в размер на 3.28 лв. и неплатени такси в размер на 120 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенциите на ищеца по делото са обосновани с наличието на непогасено задължение за заплащане на дължими суми по Договор за кредит от 16.07.2015г., като предвид обстоятелството, че кредитополучателят е починал, ищецът е насочил исковете си срещу неговите наследници, ангажирайки отговорността им за задълженията на наследството.Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по посочения договор след смъртта на кредитополучателя, е останало непогасено задължение за заплащане на сумата от 3161.11 лв.-главница,лихви и такси, както и обстоятелството, че посочените ответници са наследниците на починалия длъжник. Относно ангажиране отговорността на наследниците, съдът приема следното: След смъртта на заемополучателя, неговото имущество, в т. ч. и правата и задълженията преминават в патримониума на неговите наследници, в случая ответниците по делото в качеството им на законни наследници. Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало в случая на 15.09.2015г. , със смъртта на наследодателя С.Г., лицата, които имат право да наследяват- ответниците, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му (изрично или мълчаливо) и има обратно действие - от датата на откриване на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В случая наследниците - ответници не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, обстоятелство, безспорно установено по делото както от представените писмени доказателства, така и от признанието на ответниците. В тежест на ответниците съгласно разпоредбата на чл. 154,ал.1 от ГПК е да докажат изпълнението на поетите от техния наследодател задължения по договора за заем, или да докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр., което те не са сторили (В този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).Основното възражение на ответниците е,че не следва да отговарят пред ищеца за непогасената част от кредита на наследодателя,доколкото ищеца е следвало да потърси плащане от застрахователя,предвид сключената застраховка,с покрит риск смърт на кредитополучателя.Това твърдение на ответниците съдът счита за неоснователно.Действително ищеца е ползващо се лице по застраховката,така както ползващи лица са и ответниците,в качеството на наследници на застрахованото лице и всеки един от тях може да се обърне към застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение.Видно от приложеното на л.53 от делото заявление от ответниците на 25.02.2016г. те са направили искане към застрахователя да им изплати застрахователно обезщетение,но доказателства по делото,че такова е изплатено и ,че задължението към ищеца ,произтичащо от договора за кредит с наследодателя е погасено от застрахователя не са представени,а и няма такива твърдения.Право на кредитора е да избере по какъв начин и от кого ще поиска изпълнение на вземането си,като не може и няма законово основание същия да се задължи дори и при валидно сключен застрахователен договор той да иска изпълнение първо от застрахователя,а не от наследниците на кредитополучателя,още повече , че в чл.25 от Общите условия за предоставяне на кредит текущо потребление,с които праводателя на ответниците е бил запознат е уговорено,че наличието на застраховка,по която банката е ползващо лице,какъвто е настоящия случай не освобождава кредитополучателя,съответно неговите наследници от изпълнение на задълженията по договора за кредит,освен за сумата,платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.Установи се безспорно,че застрахователя не е извършвал плащания,които да бъдат отнесени за погасяване на кредита,поради което съдът приема,че възражението на ответниците за недължимост е неоснователно. Предвид всичко изложеното, съдът приема, че наследниците следва да поемат отговорността за задълженията на наследството, останало след смъртта на техния наследодател, а именно-задължението към настоящия ищец, като съобразно дяловете на всеки от тях в наследството, определени по реда на чл. 5,ал.1 от ЗН, равняващи се на 4/6 ид.ч. за първата ответница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответница, или първата ответница дължи на ищеца сумата от 1967.50лв. главница, 57.61 лв. дължима редовна лихва , лихва за забава върху просрочената и цялата главница в размер на 2.29 лв. и 80 лв. такси,а втората и третата ответници дължат на ищеца сума в размер на по 491.86 лв.-главница,по 14.40 лв. редовна лихва,по 0.57 лв. лихва за забава върху просрочената и цялата главница и по 20 лв. такси, обстоятелства, обуславящи основателността на предявените искове в претендирания размер по отношение на всеки от наследниците и тяхното уважаване, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН.
По разноските:С оглед изхода от спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 663.69 лв.-държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследница на кредитополучателя С.З.Г. ,ЕГН **********,б.ж. на гр.Търговище, поч. на 15.09.2015г., да заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”М.”, № 19, представлявана от В.С. и Д.Н., действащи чрез представител по пълномощие-юрисконсулт К.К.Н.,със съдебен адрес ***,пл.“С.“ № 2 сумата от 1967.50лв. главница, 57.61 лв. дължима редовна лихва за периода 11.09.2015г.-11.01.2016г., лихва за забава върху просрочената и цялата главница в размер на 2.29 лв. за периода 11.09.2015г.-11.01.2016г. и 80 лв. такси по договора,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.01.2016г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********
*** и С.С.Г., ЕГН ********** ***, в качеството им на
наследници на С.З.Г. ,ЕГН **********,б.ж. на гр.Търговище, поч.
на 15.09.2015г. да заплатят на Банка
ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”М.”, №
19, представлявана от В.С. и Д.Н.,действащи чрез представител по
пълномощие-юрисконсулт К.К.Н.,със съдебен адрес ***,пл.“С.“
№ 2 сумата от по 491.86 лв. главница, по 14.40 лв. дължима редовна лихва за
периода 11.09.2015г.-11.01.2016г., лихва за забава върху просрочената и цялата
главница в размер на по 0.57 лв. за периода 11.09.2015г.-11.01.2016г. и по 20
лв. такси по договора,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
12.01.2016г. до окончателното изплащане, на осн. чл.
79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН ********** ***, Д.С.Г.,
ЕГН ********** *** и С.С.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на Банка ДСК ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”М.”, № 19,
представлявана от В.С. и Д.Н., действащи чрез представител по
пълномощие-юрисконсулт К.К.Н., разноските по делото в
размер общо на 663.69 лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: