№ 2716
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100113960 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от А. Д. А. искове срещу А. А. З. и М. А. З., с които се
иска ищецът да бъде признат за собственик на основание универсално завещание и да бъдат
осъдени ответниците да му предадат владението върху следните недвижими имоти:
- апартамент № 3, с идентификатор 68134.1002.116.2.4, с адрес на имота гр. София,
ул. *********, със застроена площ от 40.80 кв. м., заедно с мазе № 3, с площ от 3.80 кв. м.,
заедно с 3.66 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот;
- апартамент № 4, с идентификатор 68134.1002.116.2.3, с адрес на имота гр. София,
ул. *********, със застроена площ от 113 кв. м., заедно с мазе № 6, с площ от 4.50 кв. м.,
заедно с 10 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот;
- гараж № 1 с идентификатор 68134.1002.116.2.10, с адрес на имота гр. София, ул.
*********, със застроена площ от 15.20 кв. м., заедно с 1.17 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
В исковата молба се твърди, че по силата на саморъчно универсално завещание на
З.К.З. ищецът бил наследник на цялото му движимо и недвижимо имущество. Завещанието
било обявено на 21.04.2023 г. под № 470 и вписано в СВ. Наследници по закон на З.К.З. са
ответниците А. А. З. и М. А. З., които се снабдили с констативен нотариален акт по чл. 587
ГПК № 139, том I, рег. № 1267, дело № 128 на нотариус А.и Г., рег. № 31 на НК на
процесните три недвижими имота. Ответниците сменили бравите и ключалките на
процесните имоти и поставили СОТ, като не допускали ищеца във владение на същите.
Моли за уважаване на исковете, както и за отмяна на констативния нотариален акт по реда
1
на чл. 537, ал. 2 ГПК като последица при благоприятен изход на спора. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. А. З. и М. А. З., в който се излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не съществувало саморъчно
завещание. Ако такова бъде представено – се оспорва автентичността по отношение на
текста и на подписа с твърдян автор З.З.. Не оспорват обстоятелството, че владеят
процесните имоти. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да
установи правото си на собственост върху процесните недвижими имоти на твърдяното
придобивно основание – наследство по силата на универсално завещание на З.К.З., вкл., че
З.З. е бил собственик на процесните имоти към датата на смъртта си, както и, че имотите се
намират във владение на ответниците без наличие на основание за това.
С определение от 23.04.2024 г. за безспорни и признати между страните са отделени
следните обстоятелства: че процесните недвижими имоти: апартамент № 3, с идентификатор
68134.1002.116.2.4, с адрес на имота гр. София, ул. *********, със застроена площ от 40.80
кв. м., апартамент № 4, с идентификатор 68134.1002.116.2.3, с адрес на имота гр. София, ул.
*********, със застроена площ от 113 кв. м. и гараж № 1 с идентификатор
68134.1002.116.2.10, с адрес на имота гр. София, ул. *********, със застроена площ от 15.20
кв. м., заедно с 1.17 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот са били собственост на З.К.З. към датата на смъртта му, както и, че към
момента същите се владеят от А. А. З. и М. А. З..
От нотариален акт за учредяване право на строеж № 54, том LLLLLIV, дело №
49998/1997 г. от 30.12.1997 г. на нотариус Д. при СНС на СРС /л. 80-81/ се установява, че
Ц.С.М., И.Т.С. и З.К.З. като собственици на дворно място от 390 кв. м. в гр. София, ул.
*********, съставляващо парцел XVI-159 в квартал 31 по плана на гр. София, местност ж. к.
Иван Вазов са учредили на Артекс Инженеринг ЕООД право на строеж за изграждане на
масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен с подземни гаражи, партер, четири етажа и
три терасовидни етажа с обща разгърната застроена площ 1549 кв. м., като срещу така
учреденото право на строеж Артекс Инженеринг ЕООД се е задължило да финансира и
построи на З.К.З. следните обекти /за които същият е запазил, а останалите съсобственици
са му учредили право на строеж/: апартамент № 3, с адрес на имота гр. София, ул.
*********, със застроена площ от 40.80 кв. м., заедно с мазе № 3, с площ от 3.80 кв. м.,
заедно с 3.66 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот; апартамент № 4, с адрес на имота гр. София, ул. *********, със застроена площ от 113
кв. м., заедно с мазе № 2, с площ от 5.90 кв. м., заедно с 10 % ид. ч. от общите части на
2
сградата и от правото на строеж върху поземления имот; гараж № 2, с адрес на имота гр.
София, ул. *********, със застроена площ от 15.20 кв. м., заедно с 1.17 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Не се спори по делото, че
сградата е построена и учредителите на правото на строеж са придобили правото на
собственост върху обектите, посочени в нотариалния акт.
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 75, том I, рег. № 2996, дело № 60 от
2014 г. от 21.05.2014 г. на нотариус Т.М. /л. 82-83/ се установява, че Ц.С.М. и З.К.З. като
собственици на недвижими имоти самостоятелни обекти на право на собственост в сграда с
административен адрес: гр. София, ул. „********* са извършили замяна, както следва:
Ц.С.М. е прехвърлил на З.К.З. – мазе № 5 в сутерена на сградата в гр. София, ул. „*********
с площ от 4.5 кв. м. при граници на мазето – коридор, мазе № 4, мазе № 3, мазе № 2, мазе №
6, а З.К.З. е прехвърлил на Ц.С.М. – мазе № 3 в сутерена на сградата в гр. София, ул.
„********* с площ от 3.8 кв. м. при граници на мазето – от две страни коридор, мазе № 2,
мазе № 5, мазе № 4.
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 76, том I, рег. № 2997, дело № 61 от
2014 г. от 21.05.2014 г. на нотариус Т.М. /л. 84-86/ се установява, че И.Т.С. и З.К.З. като
собственици на недвижими имоти самостоятелни обекти на право на собственост в сграда с
административен адрес: гр. София, ул. „********* са извършили замяна, както следва:
И.Т.С. е прехвърлил на З.К.З. правото на собственост върху – мазе № 6 в сутерена на
сградата в гр. София, ул. „********* с площ от 4.5 кв. м. при граници на мазето – коридор,
мазе № 5, мазе № 2, гараж № 1 и върху гараж № 1, намиращ се в сутерена на сградата в гр.
София, ул. „********* с площ от 15.20 кв. м. при граници – коридор, мазе № 6, гараж № 2 и
проход, заедно с 1.17 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, а З.К.З. е прехвърлил на И.Т.С. правото на собственост върху – мазе № 2 в
сутерена на сградата в гр. София, ул. „********* с площ от 5.9 кв. м. при граници на мазето
– коридор, мазе № 1, мазе № 5, мазе № 6, мазе № 3 и гараж № 2 и върху гараж № 2, намиращ
се в сутерена на сградата в гр. София, ул. „********* с площ от 15.20 кв. м. при граници –
мазе № 2, гараж № 3, проход и гараж № 1, заедно с 1.17 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
От препис-извлечение акт за смърт се установява, че З.К.З. е починал на 09.02.20223
г., а от удостоверение за наследници, че е оставил за наследници по закон А. А. З. и М. А. З..
Представен е по делото нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по наследство № 139, том I, 1267, дело № 128/2023 г. от 23.05.2023 г. на нотариус
А.и Г., съставен на основание чл. 587 ГПК, с който А. А. З. и М. А. З. са признати за
съсобственици при равни квоти на следните недвижими имоти, придобити по наследство:
апартамент № 3, с идентификатор 68134.1002.116.2.4, с адрес на имота гр. София, ул.
*********, със застроена площ от 40.80 кв. м., заедно с мазе № 3, с площ от 3.80 кв. м.,
заедно с 3.66 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот; апартамент № 4, с идентификатор 68134.1002.116.2.3, с адрес на имота гр. София, ул.
*********, със застроена площ от 113 кв. м., заедно с мазе № 6, с площ от 4.50 кв. м., заедно
3
с 10 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
гараж № 1 с идентификатор 68134.1002.116.2.10, с адрес на имота гр. София, ул. *********,
със застроена площ от 15.20 кв. м., заедно с 1.17 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот.
Представен е по делото протокол за приемане на съхранение и обявяваме на
саморъчно завещание от 21.04.2023 г., който удостоверява, че А. Д. А. е депозирал молба с
искане за приемане за съхранение и обявяване на саморъчно завещание на З.К.З..
Представени са копия от книжата по н. д. № 8.2023 г. на нотариус К.Б., при която се е
съхранявало и, където е обявено саморъчното завещание. По същото се съдържа препис от
саморъчно завещание на една страница, кариран лист от дата 02.09.2022 г., като
завещателното разпореждане е със следното съдържание: „Аз, З.К.З., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. *********, завещавам на А. Д. А., ЕГН **********, цялото си движимо
и недвижимо имущество.“ Следва дата /02.09.2022 г./, място /гр. София/, имена /З.К.З./ и
подпис. Установява се, че завещанието е обявено и е изпратена молба до СВ гр. София с вх.
№ 470 от 24.04.2023 г.
С оглед оспорването на истинността на завещанието /при изписването на автора и
подписа/ и с оглед заявеното от ищеца, че желае да се ползва от документа е открито
производството по чл. 193 ГПК. Разпределена е тежест за доказване истинността на
документа с протоколна определение от 19.09.2024 г.
Изготвена е съдебно-почеркова експертиза от вещо лице С. Ц.. От заключението се
установява, че за изследването е използван оригиналът на саморъчното завещание в
нотариалната кантора. Вещото лице е извършило сравнително графическо изследване на
почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и сравнителните образци от почерка на
З.К.З.. Установени били различия в степента на обработеност, в общия вид, структурната
сложност, в преобладаващата форма и посока на движенията, в размера, в степента на
свързаност и в темпа на изпълнение, както и в някои по-характерни частни графически
признаци, описани в заключението. При сравнително графическо изследване на подписа –
обект на експертизата и саморъчните подписи на З.К.З., се установили различия в общите
графически признаци: строежа на подписа, наклона, формата, разтегнатостта, посоката, а
също така и в частните, описани в заключението. Констатираните различия в общите и
частни графически признаци вещото лице е намерило за характерни, устойчиви и
достатъчни като съвкупност, поради което вещото лице е стигнало до извода, че положеният
под основния текст на завещанието подпис, не е изпълнен от З.К.З.. При сравнителното
изследване на подписа вещото лице е установило и някои сходства в част от общите
признаци като разтегнатост по хоризонтал на щриховите елементи и частично в строежа на
подписите. Успоредно с това обаче било налице различие, проявено в степента на
обработеност. Установени били и различия в частни признаци, проявени във формите на
движенията при изписване елементите от буквената и щрихова част и, които при обекта са
изпълнени със спирания и снажданията, докато при сравнителните образци са изградени без
нарушения на линейността. Вещото лице е посочило, че ръкописният текст и подписът,
4
положен след името „З.К.З.“ на Саморъчно завещание, изхождащо от името на З.К.З. в полза
на А. Д. А., датирано на 02.09.2022 г. – обекти на изследването, не са изпълнени от З.К.З..
От повторна съдебно-графическа експертиза на вещо лице Г. М. се установява след
запознаване с оригинала на завещанието, че при сравняване на изследвания подпис за
„Завещател“ в завещанието с образците от подписа на З.К.З. са се установили различия в
общите /степен на обработеност, степен на свързаност, темп на движенията/ и такива по-
характерни частни признаци като; графична форма при изписване на началните елементи на
подписа; степен на разтегливост при изписване на овалния елемент; форма на движение при
изписване на вертикалния елемент след овала; направление на движението при свързване на
вертикалния елемент с примковидните елементи; степен на разтегливост и графична форма
на примковидните елементи и парафните елементи и др. Установените различия оценени в
съвкупност с констатираните признаци по обем са довели до извода, че изследваният подпис
за „Завещател“ в процесното завещание и образците от подписа на З.К.З. не са положени от
едно и също лице. Наред с установените различия са се установили и някои сходства в
общата форма и структурата на някои елемент и в подписа. Вещото лице обяснява същите с
влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис. При сравняване на
изследвания ръкописен текст в процесното завещание с представените от двете страни
образци от почерка на З.К.З. са се установили различия в общите /степен на обработеност,
относителния размер, степен на свързаност/ и такива по-характерни частни признаци
/описани подробно в заключението/. Заключението на вещото лице е, че ръкописният текст в
представеното за изследване саморъчно завещание от името на З.К.З.. с дата 02.09.2022 г. не
е написан от З.К.З., както и подписът за „Завещател“ до името „З.К.З.“ в процесното
завещание от 02.09.2022 г. не е положен от З.К.З..
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ. Съгласно чл.
180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява
изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена
сила на тези документи и при установяване, че подписът е неистински, то и документът е
неистински. Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен документ
всъщност е оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице.
Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания – да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него – чл. 25, ал. 1 ЗН.
Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като
едностранна сделка – чл. 42, б. ”б” ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа
саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за
нищожност на саморъчното завещание като сделка. Оспорването на представено от
насрещната страна саморъчно завещание може да се извърши както по реда и в срока по чл.
193, ал. 1 ГПК за оспорване на документ, така и със заявено извън този ред
материалноправно възражение за нищожност на завещанието. За оспорването не е
необходима специална форма. Тъй като завещанието е диспозитивен документ, то не може
5
да се поставя въпроса за верността на направеното в него волеизявление, който въпрос стои
само за свидетелстващите документи. Затова оспорването на саморъчното завещание
означава оспорване на автентичността му, на авторството на подписа – решение №
90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на II г. о. на ВКС.
Няма спор, че процесното саморъчно завещание е универсално. Когато завещанието
има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, се приема, че то
е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено, докато
заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество.
За да установи правото си на собственост върху имотите ищецът се позовава на
саморъчното завещание от 02.09.2022 г.
Спорна между страните е истинността на завещанието.
При съвкупна преценка на двете СГрЕ, съдът намира, че същите освен съвпадащи
помежду си са подробни, изчерпателни, професионално изготвени и мотивирани. Дадена е
възможност за представяне на сравнителен материал и от двете страни, който сравнителен
материал не е оспорен от същите. Вещите лица и по двете експертизи са се запознали с
оригинала на саморъчното завещание. Вещите лица освен подписа са изследвали и
ръкописния текст. Видно от първоначалната СГрЕ експертиза вещото лице подробно е
обсъдило частните графически признаци относно отделни букви от изписаното име „З.К.З.“,
както и относно цифрите при изписването на датата. Вещото лице М. при повторната СГрЕ
също е обърнало подробно внимание на изписването на буквите „а“, „р“, „к“, „в“, „д“, „л“,
„т“ и цифрите „2“ и „5“. Наличието на някои сходства в общата форма и структура на някои
елементи в подписа не променят изводите на вещите лица, тъй като се оценяват в
съвкупност с всички други установени в процеса на изследването признаци. В повторната
СГрЕ е посочено, че за криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис
/почерк/ са важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци, както и, че
наличието на сходства се може да се обясни с влагането на старание за имитация, като
при случаите на имитация е характерно наличието на някои сходства поради стремежа на
автора да възпроизведе до максимално най-близка степен имитирания от него подпис. В с. з.
на 10.04.2025 г. вещото лице М. обяснява, че при почерковите изследвания са важни
частните признаци за идентификация на лице, а не общите признаци. В тази насока вещото
лице поддържа становището си за имитация, като в подкрепа на това дава за пример
признаците, посочени като нарушена координация, забавен темп, спиране, дописване на
елементи, за да бъде изграден общият признак, които според него са признаците за
имитация.
Предвид пълното съвпадение в крайните изводи на вещите лица, то съдът намира, че
в случая се установява по делото при условията на пълно и главно доказване, че
ръкописният текст в представеното за изследване саморъчно завещание от името на З.К.З.. с
дата 02.09.2022 г. не е написан от З.К.З., както и подписът за „Завещател“ до името „З.К.З.“
в процесното завещание от 02.09.2022 г. не е положен от З.К.З.. Оттук, доколкото не е
спазен чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия
6
завещател и да е подписано от него, то на основание чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното
разпореждане е нищожно. Нищожността на саморъчното завещание като едностранна
сделка води до извод, че починалият не е изявил воля имуществото му да се завещае на
ищеца след неговата смърт, поради което ищецът не е придобил процесните недвижими
имоти, тъй като в случая липсва универсално саморъчно завещание в негова полза.
Ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти
на соченото от него основание, поради което и предявеният иск по чл. 108 ЗС е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи и, че в тежест на ищеца е да
докаже по производството, че претендираното имущество е било собственост на З.К.З. към
датата на смъртта му. От представения по делото сравнителен материал – нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 75, том I, рег. № 2996, дело № 60 от 2014 г. от 21.05.2014 г. на
нотариус Т.М. /л. 82-83/ се установява, че Ц.С.М. и З.К.З. са извършили замяна, както
следва: Ц.С.М. е прехвърлил на З.К.З. – мазе № 5, а З.К.З. е прехвърлил на Ц.С.М. – мазе №
3 в процесната сграда. Т. е. прилежащото към датата на смъртта на З.З. към ап. 3 не е мазе №
3, а мазе № 5. Мазетата не са самостоятелни обекти и следват принадлежността на главната
вещ – жилището, което обслужват. Складовите помещения – мазета, тавани, нямат
самостоятелно предназначение, поради което и не могат да бъдат отделен обект на вещни
права. Макар и да са физически обособени от главната вещ в сградата – жилище, магазин и
пр., тяхната функция е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й използване от
собственика. Поради несамостоятелния си характер, тези помещения не могат да се
придобиват отделно от обекта, който обслужват, освен ако не могат да се присъединят
като принадлежност към друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда,
което означава, че е допустимо придобиването им само от лице, което има качеството
на етажен собственик – решение № 214/24.09.2012 г. по гр. д. № 1441/2010 г. на I г. о. на
ВКС. От представения нотариален акт се установява, че и Ц.С.М., и З.К.З. са собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда, поради което сделката за замяна е проявила
ефект и същите са заменили принадлежностите /мазетата/ към собствените си апартаменти.
Горното само за пълнота и единствено относно мазе № 3 към ап. № 3.
Исковете като неоснователни следва да се отхвърлят изцяло.
По искането по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК съдът не дължи произнасяне, тъй като то
няма характер на самостоятелен иск и уважаването на това искане е последица само от
уважаване на предявения наред с него иск, а не от отхвърлянето му.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответниците.
Ответниците претендират разноски в общ размер на 5000 лв. Представен е списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноските. Ето защо и разноските ще се
възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*********, срещу А. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********* и М. А.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********, искове с правно основание чл. 108
ЗС за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО спрямо А. А. З. и М. А. З., че А. Д. А., е
собственик на основание саморъчно завещание от 02.09.2022 г. на З.К.З., ЕГН **********,
починал на 09.02.2023 г., на следните недвижими имоти: апартамент № 3, с идентификатор
68134.1002.116.2.4 по КККР на гр. София със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. *********, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна, кухня, баня и преддверие, със
застроена площ от 40.80 кв. м., заедно с мазе № 3, с площ от 3.80 кв. м., заедно с 3.66 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 68134.1002.116 /УПИ XVI-159, в квартал 31 по плана на гр. София, местност
ж. к. Иван Вазов, с площ от 390 кв. м./; апартамент № 4, с идентификатор
68134.1002.116.2.3 по КККР на гр. София със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. *********, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня-
тоалетна и преддверие, със застроена площ от 113 кв. м., заедно с мазе № 6, с площ от 4.50
кв. м., заедно с 10 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор 68134.1002.116 /УПИ XVI-159, в квартал 31 по плана на
гр. София, местност ж. к. Иван Вазов, с площ от 390 кв. м./ и гараж № 1 с идентификатор
68134.1002.116.2.10 по КККР на гр. София със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. *********, с предназначение на самостоятелния
обект – гараж, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 15.20 кв. м., заедно с 1.17 %
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 68134.1002.116 /УПИ XVI-159, в квартал 31 по плана на гр. София, местност
ж. к. Иван Вазов, с площ от 390 кв. м./, както и за ОСЪЖДАНЕТО на А. А. З. и М. А. З. да
предадат владението по отношение на посочените недвижими имоти на ищеца А. Д. А..
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати
на А. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********* и М. А. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
5000 лв. – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8