Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 8861 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 92806 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 48822/2018 г. по
описа на СРС, 172 с-в, са отхвърлени предявените от Т.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, и със съдебен адрес ***, срещу „Х.Х.И.КО. Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
- за
признаване за незаконно на уволнението, наложено на Т.В.Г. със заповед № 99 от
29.05.2018 г. от изпълнителния директор на „Х.Х.И.КО. Б.“ АД, и отменянето му;
- за
въстановяването на работа на Т.В.Г. при „Х.Х.И.КО. Б.“АД на длъжността „експерт
снабдяване“;
- за
заплащане на сумата от 10956,18 лв., претендирана като обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за времето от 30.05.2018 г. до 29.10.2018 г.
С постановеното решение е осъден на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Т.В.Г., ЕГН **********, да заплати на „Х.Х.И.КО. Б.“АД, ЕИК *******,
сумата от 100 лв., представляваща разноски в производството пред първата
инстанция.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца Т.В.Г.. Излага доводи, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Категорично, според жалбоподателя, чрез събраните пред първата
инстанция доказателства е установено, че същият не е извършил виновно първото
от посочените в издадената заповед дисциплинарно нарушение. С оглед това
наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно на действителната
вина. Излага правни и фактически доводи, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на императивното изискване
на чл.190, ал.2 вр. чл.189, ал.1 КТ.
По отношение на второто посочено в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина поддържа доводи, че неправилно първоинстанционния съд не е
съобразил, че чрез събраните доказателства се установява, че в обсега на
неговите задължения и правомощия не попада контролиране достоверността на
банковите сметки на доставчика. Последното, според жалбоподателя е от
компетентността на съответните служители на Счетоводния отдел при ответника.
Изразява становище, че в предприятието няма въведена процедура за поведение при
промяна в банковата информация. Такива задължения не са му били вменени с
длъжностната характеристика и не са били предвидени с Правилника за вътрешния
трудов ред.
Неправилно при постановяване на атакуваното решение,
съдът не е обсъдил въведените от него основания за незаконосъобразност на
уволнението досежно и третото посочено нарушение на трудовата дисциплина - системно
неспазване на трудовата дисциплина, свеждащо се до отсъствие от работното място
и неуплътняване на работното време. Поддържа, че работодателят не е описал
обективните признаци на нарушението, като не е посочил конкретни времеви
периоди /част от работното време/, в които същият неправомерно е отсъствал от
работното място, респ. не е изпълнявал задълженията си по трудова функция в
рамките на определеното му работно време.
Излага оплаквания за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на постановения
съдебен акт, поради това че не са обсъдени поотделно и в цялост събраните пред
първата инстанция гласни доказателства при съобразяване евентуалната
заинтересованост от изхода на спора на доведените от ответника свидетели, които
работят в дружеството.
Отправя искане за отмяна на постановеното от СРС решение
и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът „Х.Х.И.КО. Б.“ АД подава
отговор на въззивната жалба. Излага становище, че решението на СРС е правилно,
законосъобразно, обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2
от КТ:
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се
установява и страните не спорят, че в периода от 05.02.2013 г. до 29.05.2018 г.
ищецът е заемал длъжността „експерт снабдяване“ в ответното дружество по
безсрочно трудово правоотношение при пълно работно време – 8 часов работен ден
с място на работа гр.София, бул.Рожен, 41, Главна дирекция, отдел „ОМР“ с
основна месечна заплата към момента на сключване на трудов договор №
21/05.02.2013 г. – 800 лв.
Установява се чрез представената в производството длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност „експерт снабдяване“ при отдел
„Материални ресурси“ в „Х.Х.И.КО. Б.“АД, че в трудовата функция са включени задължения
по самостоятелно подготвяне на договори за доставка на материали (т. 3);
проследяване на изпълнението на договорите и поръчките (т. 4); подготовка на
необходимите вътрешно-фирмени документи за извършване на плащанията за
доставените материали (т. 5); осъществяване на информационен обмен с
търговските партньори (т. 9).
Страните не спорят и се установява, че със заповед №
99/29.05.2018 г. изпълнителния директор на „Х.Х.И.КО. Б.“АД е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца за следните нарушения на трудовата дисциплина:
- нанасяне на имуществена щета, изразяваща се в
закупуване на неизползваем кабел, а именно закупуване на кабел RV-U 4х с РЕ
жило вместо кабел RV-U 4x2.5 без РЕ жило по проект ТР 17-041 М., Г.А., съгласно
материални листове 12955 и 12957.
- непроявен контрол за банковата сМ. на доставчик „Д.Я.С.М.Ко.“
ЛТД, довела до вреди в размер на 353 912 евро поради извършен превод към фирма
„И.И.и Е.“;
- системно неспазване на трудовата дисциплина - отсъствие
от работното място и системно неуплътняване на работното време.
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на издадената заповед, с
която на основание чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, т. 9 - увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; и т. 10 -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение е наложено
дисциплинарно наказание - уволнение на ищеца, са неправилни и не съответстват
на материалния закон.
На първо място, съдът намира, че в проведеното
дисциплинарно производство не е спазено изискването на чл.193, ал. 1 от КТ
досежно третото посочено нарушение на трудовата дисциплина - системно
неспазване на трудовата дисциплина - отсъствие от работното място и системно
неуплътняване на работното време. Изложените в този смисъл възражения от ищеца
са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди
налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.
В изисканите от работодателя на 28.05.2018 г. писмени
обяснения (л. 9 от делото на СРС) е посочено, че ищецът отсъства перманентно от
работното си място в рамките на работния ден, за което е дадена информация от
началник отдел „ОМР“ през м.април и май 2018 г. В производството не са
представени доказателства, за това ищецът да е запознат с дадените от началник
отдел „ОМР“ докладни на 22.06.2017 г. и на 26.06.2018 г., а в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не са посочени обективните признаци на
нарушението – време на отсъствие, времеви интервал в рамките на работното време
и съответно действията, респ. бездействията, които са били извършени от
работника, с които е нарушена трудовата дисциплина. Съответно, поради това и в дадените
писмени обяснения на 28.05.2018 г. (л. 10 от делото на СРС) като отговор на
поставените от работодателя въпроси (л. 9 от делото на СРС) ищецът е посочил,
че отсъствието му от работното място е свързано основно с осъществени контакти
със Счетоводен отдел. В същите ищецът е признал, че пуши цигари и поглежда
телефона си.
От изложеното се обуславя извод за основателност на
възраженията, направени с въззивната жалба, според които е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя поради обстоятелството, че не е бил запознат
с обективните признаци на нарушението – отсъствие от работното място и системно
неуплътняване на работното време.
Целта на предварителното изслушване или приемане на
писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред
субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните
дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е
било надлежно упражнено. Предвид на изложеното съдът намира, че в процесния
случай не е спазено формално изискване на закона, обуславящо законността на
уволнението - работодателят надлежно да е изпълнил задължението си по чл. 193,
ал.1 КТ да изиска писмените обяснения на ищеца преди да му наложи
дисциплинарното наказание. Следователно от формална страна заповедта за
дисциплинарно уволнение на ищеца по отношение на това нарушение на трудовата
дисциплина е издадена незаконосъобразно, при неспазване на императивните
изисквания на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ.
Същевременно, уволнението на ищеца се явява незаконно по
отношение на другите две описани нарушения на трудовата дисциплина.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се
установява по несъмнен начин, че закупуването на кабел RV-U 4х с РЕ жило вместо
кабел RV-U 4x2.5 без РЕ жило по проект ТР 17-041 М., Г.А., съгласно материални
листове 12955 и 12957 не се дължи на виновно поведение на ищеца и не
представлява нарушение на трудовата дисциплина. Формираните от
първоинстанционния съд изводи, настоящия състав намира за правилни и
законосъобразни, поради следното:
Страните не спорят, че по проект М., Г.А. е закупен кабел
RV-U 4х с РЕ жило. Установява се от материален лист „Bill of materials“ №
12957, съгласно обективираното в който под № 5 на графа 1 като вид на
материала, който следва да бъде обект на поръчка е отбелязано - кабел RV-U
4x2.5 без РЕ жило 12957. Съгласно представената по делото заявка, наименована
„purchase order“, обект на поръчката, направена на 11.01.2018 г. е RV-U 4х с РЕ
жило, като посоченият документ обективира изявление на трето за спора лице, а
именно Г.Ж., съгласно което същият потвърждава поръчката. Според депозираната
извадка от електронна кореспонденция, водена между лице, притежаващо имейл с
наименование ,,b.@hhi -co.bg и ищеца, притежаващ на негово име имейл с наименование
,,**@******.**“‘ се установява, че ищецът е отправил запитване до лицето Б.М.„В
тази връзка кабел RV-K Зх.2.5 без РЕ жило заменимо ли е с кабел RVIK 5x2.5“, на
което запитване Б.М.му е отговорил „ „Да, но при това положение остават 2 жила
свободни. Другата алтернатива е кабел RV-K 4x2.5“. Чрез показанията на
свидетеля Петър И. Стоянов дадени пред първата инстанция и преценени съобразно
изискванията на чл.172 ГПК /с оглед всички доказателства по делото при
съобразяване евентуалната им заинтересованост/ се установява, че спецификацията
на материала, чиято поръчка следва да се извърши, се определя от служителите от
Конструкторския отдел, които предават тази информация към снабдителите от отдел
„Материални ресурси“. Така, техническата спецификация на материалите, според
свидетеля, се описва от служителите от Конструкторския отдел в списък,
наименован „материален лист“, в който се посочва какъв материал, с каква
спецификация и колко от него да се купи, като тези данни се нанасят в
посочената „И ЕР ПИ система“.
Доколкото в случая това е сторено, т.е. закупуването на кабел
RV-U 4х с РЕ жило вместо кабел RV-U 4x2.5 без РЕ жило по проект ТР 17-041 М., Г.А.,
е съгласно материални листове 12955 и 12957 на Конструкторския отдел при
ответника, то, в производството не е установено извършено от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина в посочения смисъл. В производството е установено по
несъмнен начин, че ищецът е заявил
параметрите на процесния продукт на база технически параметри, заложени във
въпросния материален лист, който е изготвен от трето за спора лице. С оглед това, съдът намира, че ищецът е положил дължимата грижа в избора на
продукт, отговарящ на технически спецификации на продукта, заложен за закупуване
от работодателя.
Поради това, съдът намира, че действията по заявяване за
закупуване на процесния кабел, извършени от страна на ищеца, не представляват
нарушение на трудовата дисциплина, като те не могат да се счетат и за
дисциплинарно нарушение, чието извършване има за последица упражняване на
потестативното право на работодателя да наложи на служителя наказанието
„уволнение“.
По отношение на третото описано нарушение на трудовата
дисциплина - непроявен контрол за банковата сМ. на доставчик „Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД,
довела до вреди в размер на 353 912 евро поради извършен превод към фирма „И.И.и
Е.“, съдът намира следното:
Страните не спорят и в производството е установено, че
между ответното дружество и третото за спора лице -„Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД са
съществували трайни търговски отношения, по които третото за спора лице е
доставяло на ищеца материали, обект на търговската му дейност. С оглед тези
специфики и възложените на ищеца задължения по трудовата му функция /длъжностна
характеристика на л.8 по делото на СРС/ при съобразяване издадената от
изпълнителния директор на ответното дружество заповед № 71/23.07.2015 г. /л.12
от делото на СРС/ настоящия състав намира че заявката за плащане на материали е
следвало да бъде надлежно подписана от всички отговорни лица и утвърдена от
изпълнителния директор на дружеството, като същевременно същата е следвало да
бъде придружена от обосновка за продължаване на работа с вече избран доставчик.
Доколкото предмет на описаното нарушение на трудовата дисциплина не касае
дейност по изготвяне, респ. утвърждаване на заявка за материал или услуга на
посочената стойност 353 912 евро, то, съдът намира че следва да проследи дали
включените в трудовата функция задължения включват проверка от страна на
заемащия длъжността „експерт снабдяване“ банковата сМ. на доставчика, особено в
случай, че самото дружество се намира, както бе посочено в трайни търговски
отношения с него.
Действително в т.5 на длъжностната характеристика на
длъжността „експерт снабдяване“ е посочено, че заемащия я „подготвя
необходимите вътрешно-фирмени документи за извършване на плащанията за
доставените материали“. Доколкото в случая не е наложено дисциплинарно
наказание за неизпълнение на това задължение, а за неизпълнение на задължение
за проверка дали посочената от доставчика банкова сМ. ***, съдът намира че
следва да установи дали такова задължение е било включено в трудовата функция
на ищеца. При извършване на така посоченото изследване на съдържанието на длъжностната
характеристика не се установява вменяване на такова задължение по отношение на
заемащия длъжността „експерт снабдяване“ в дружеството. Както е установено в
производството информацията за промяна на банковата сМ. на доставчика „Д.Я.С.М.Ко.“
ЛТД, която ищеца е получил при електронната си кореспонденция е била сведена до
знанието на началник отдел ОМР и главния счетоводител в дружеството
/ел.кореспонденция на л.19 от делото на СРС/. Именно в трудовата функция на
последната посочена длъжност е включено задължение за контрол при оформянето на
всички първични счетоводни документи, какъвто несъмнено е нареждането за
плащане цена на стока или услуга към търговския партньор „Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД.
Отделно от това, според настоящия състав в производството е установено, че при
извършване на превод на сумата 353 912 евро банката е сигнализирала
своевременно дружеството ответник, че титуляр на банковата сМ. е различно лице
- „И.И.и Е.“, а не „Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД. Във връзка с този сигнал в производството
не е установено какви са последващите действия на дружеството – ответник и
какво е участието на ищеца в последващото поведение на работодателя. Освен това
не е и установено в производството, че така извършения превод на сумата по
банкова сМ. ***, в случая „И.И.и Е.“, а не „Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД действително е
довело до имуществена вреда на работодателя – ответник, тъй като именно по
указания на доставчика „Д.Я.С.М.Ко.“ ЛТД е бил извършен превод на посочената
сума по банкова сМ. ***, които ответника не е доказал в производството. По
силата на чл.75, ал.1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено
на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен
случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него. В случая е извършено изпълнение на задължение на
дружеството към конкретно посочено от кредитора лице и при проследяване на
извършените от ищеца действия не е установено, че последния не е изпълнил
вменените му задължения да проведе комуникация с доставчика и да състави необходимите
вътрешно-фирмени документи за извършване на плащанията за доставените материали.
На самостоятелно основание съдът намира че действията по
извършване на плащането се осъществяват от служителите на „Счетоводния отдел“
след положителното изявление на Изпълнителния директор на ответника-
обстоятелство, което се установява от показанията и на разпитаните пред първата
инстанция свидетели, както и от представената на л. 12 от делото Заповед № 71
от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството.
С оглед така изложеното, настоящия състав намира че в
производството не е установено по категоричен и несъмнен начин извършване на
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца по чл.187, ал.1, т. 9 КТ -
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства; и по чл.187, ал.1,т. 10 КТ- неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение.
По изложените съображения, извършеното уволнение е
незаконно и предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ следва да бъдат
уважени, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „експерт снабдяване“ при отдел „Материални ресурси“ в „Х.Х.И.КО. Б.“АД.
По отношение на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225 КТ, съдът намира следното:
Уволненият работник или служител, ищец по иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да докаже твърдението си, че в
резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати
ползи/, изразяващи се в пропуск да получава трудово възнаграждение за период от
6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение като докаже факта на
оставане без работа и размера на последното получено преди незаконното
уволнение трудово възнаграждение. С доклада по делото първоинстанционния съд
изрично е указал подлежащите на доказване факти, във връзка с което от страна
на ищеца не е отправено искане за събиране на доказателства.
В производството се установява, че полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за м.април 2018 г. възлиза на сумата 1826.03 лв., като
за период от шест месеца от 30.05.2018 г. до 29.10.2018 г. размерът на
дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
възлиза на сумата 10956.18 лв.
Доколкото обаче в производството ищецът не е доказал
факта на оставане без работа за период от шест месеца, съдът намира че
претенцията за заплащане на сумата от 10956,18 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради уволнението, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съобразно дадените разяснения с ТР № 6 от 15.07.2014 г. по
тълк.д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на
ищеца.
Поради частично съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното от СРС решение следва да бъде отменено, като неправилно в частта,
в която исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са били отхвърлени като
неоснователни и потвърдено в частта, в която искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ е бил отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
С оглед на изхода на спора на въззивника не следва да
бъдат присъждани разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне с крайния съдебен акт.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 92806 от 12.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 48822/2018 г. по описа на СРС, 172 с-в, В ЧАСТТА, В
КОЯТО са отхвърлени предявените от Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и със
съдебен адрес ***, срещу „Х.Х.И.КО. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението, на Т.В.Г. извършено със заповед № 99 от
29.05.2018 г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.КО. Б.“ АД и отмяната му, и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за въстановяването на работа на Т.В.Г.
при „Х.Х.И.КО. Б.“АД на длъжността „експерт снабдяване“, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и със съдебен
адрес ***, извършено със заповед № 99 от 29.05.2018 г. на изпълнителния
директор на „Х.Х.И.КО. Б.“ АД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и със
съдебен адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност „експерт снабдяване“ при отдел „Материални
ресурси“ в „Х.Х.И.КО. Б.“АД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92806 от 12.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 48822/2018 г. по описа на СРС, 172 с-в, В ЧАСТТА, В
КОЯТО е отхвърлен като неоснователен предявения от Т.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, и със съдебен адрес ***, срещу „Х.Х.И.КО. Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ- за заплащане на
сумата от 10956,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за времето от 30.05.2018 г. до 29.10.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/