№ 36347
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110132056 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.01.2023
г., подадена от А. С. В. срещу „...“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че през
втората половина на 2008 г. сключил договор за потребителски кредит с банка „Б.“, по
силата на който му била предоставена в заем сума на стойност 5587 лева. Твърди, че
през 2013 г. ответното дружество, в качеството му на колекторска фирма, поело
управлението върху заема, за което обстоятелство е узнал от Централния регистър на
БНБ. Твърди, че от две години и половина получавал обаждания от ответното
дружество във връзка с погасяването на цедираното в полза на „...“ ЕООД вземане по
договора за кредит. Поддържа, че ответникът отказвал да му предостави информация и
документи във връзка с посоченото вземане, поради което бил принуден да подаде
жалба в СД на МВР. Счита, че претендираното от ответника вземане е погасено по
давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви дълга за
погасен, както и да постанови заличаването на кредита от Централния кредитен
регистър.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Посочва, че ищецът не дължи на дружеството сумите по кредита с идентификатор ....,
доколкото към момента на предявяване на иска задължението по кредита е погасено по
давност с оглед липсата на предприети от страна на дружеството действия по
принудителното му събиране. Признава изцяло иска, като потвърждава че ищецът не
дължи сумите по процесния договор за кредит. Счита, че с поведението си не е дал
1
повод за предявяването на настоящия иск, поради което моли съда да не присъжда
разноски в тежест на дружеството. Отбелязва, че съгласно чл. 10 от Наредба № 22 от
16.06.2009 г. на БНБ, дружеството е задължено ежемесечно да подава информация към
БНБ за всички изкупени кредити на своите клиенти, като посочените действия не
представлявали повод за завеждане на иска.
С молба от 28.07.2023 г. ищецът е изложил писмено становище по отговора на
исковата молба, в което посочва че поддържа исковата претенция и моли съда да се
произнесе по заявените искания.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, с който ищецът претендира признаването за установено по отношение на
ответника, че цедираното в негова полза вземане, възникнало по силата на сключен
договор за потребителски кредит между ищеца и банка „Б.“ е погасено по давност.
Ищецът е обективирал искане за постановяване на съдебен акт, по силата на
който процесния дълг да бъде заличен от Централния кредитен регистър към БНБ.
Настоящия съдебен състав счита, че посоченото искане е недопустимо, доколкото
актуализирането на информацията в Централния кредитен регистър е изцяло
задължение на институцията, която я е подала към регистъра. Това задължение е
административно, а не облигационно, поради което не може да бъде предмет на
исковото производство. Съгласно чл. 24, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър, когато лице установи, че съдържащата се за него
информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде
писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра с
цел коригиране на установена неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на
заявлението институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен
отговор до заявителя. В случай, че институцията не съдейства за точното оповестяване
на данните за дълга, на разположение на длъжника е иска за отричане със сила на
присъдено нещо на престацията, което е сторено в настоящото производство или иск за
вреди, претърпени в резултат на невярно оповестената информация.
Предвид изложеното гражданският съд не е компетентен да разпореди
заличаване на данните за ищеца в Централен кредитен регистър, поради което
предявеният иск е процесуално недопустим, като на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 122324/14.06.2022 г. подадена от А. С. В. срещу
„...“ ООД в частта на предявеното от ищеца искане за заличаване на дълга по
цедирано в полза на ответното дружество вземане по договор за потребителски
кредит, сключен между ищеца и банка „Б.“, като погасено по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 32056/2022 г. по описа на СРС, 169
състав, по отношение на посоченото искане.
В тази си част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че вземането на ищеца по договор за потребителски кредит, сключен с банка „Б.“,
цедирано в полза на „...“ ЕООД е погасено по давност.
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
правния си интерес от предявяването на иска.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца, тъй като
същите не са необходими за правилното решаване на правния спор. НА
ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023
г. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3