№ 497
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503561 по описа за 2022 година
С решение № 263117 от 11.10.2022 г. по гр. д. № 11579/2020 г., СГС, І-
27 с-в, осъжда Гаранционен фонд да заплати на А. И. К. - П. сумата от 25 000
лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от 5.10.2018 г. (дата на исковата
молба), като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата до 35 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. И. К. - П., в която
се сочи, че определеният размер на обезщетение не е съобразен с чл. 52 ЗЗД и
претърпените от ищцата физически и психически травми. Подчертава се, че
от черепно-мозъчната травма ищцата е получила усложнение –
посттравматична церебрастения, а от счупването на ставния израстък на
долната челюст не е можела да говори и да се храни нормално дълго време.
Изтъква, че ищцата е получила хернии в областта на гръбнака и е загубила
сетивност на два от пръстите на ръката си. Сочи практика, с която решението
не е съобразено. Моли да се уважи иска изцяло като се присъди
допълнително сумата от 10 000 лв., претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд намира решението
за изцяло правилно и претендира разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Ищцата А. И. К. - П. твърди, че на 26.09.2014 г., управлявала лек
автомобил, който бил застигнат по автомагистрала „Тракия“ и блъснат отзад
от превозно средство, чийто водач не бил установен. Автомобилът на ищцата
се завъртял, ударил се в предпазната еластична ограда и се спуснал по ската
вдясно от платното, където се установил окончателно. Ищцата получила
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, фрактура на девето ребро
вдясно, фрактура на ставния израстък на долната челюст вляво. Ищцата в
последствие страдала от замаяност, главоболие, болки в челюстта, за което
постъпила в болница отново. Установени били цефалия с лек вестибуларен
синдром. Отделно от това тя преживяла силен шок, била тревожна, имала
нарушения на съня. За търпените вреди претендира от ответника обезщетение
в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 5.10.2018 г. (дата на
исковата молба) и разноски.
Ответникът Гаранционен Фонд оспорва иска по основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 26.09.2014 г. е настъпил
пътен инцидент, при който пострадала ищцата, като водач на МПС. В
наказателно производство, с влязла в сила оправдателна присъда е признато,
че Б. М. не е виновен за процесния инцидент, тъй като от събраните
доказателства не е установено той да е участвал в него, като водач на
превозно средство.
Не се спори и се установява от приетата медицинска експертиза, че
ищцата е претърпяла телесни травми, а именно - черепно-мозъчна травма със
сътресение на главния мозък без загуба на съзнание, контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област на главата, травматична
церебрастения, лицево-челюстна травма със счупване на ставния израстък на
долната челюст вляво, рана на вътре долната устна, счупване на девето ребро
2
вдясно без данни за хемоторакс и пневмоторакс. Посочено е, че при ищцата е
констатирано персистиращо главоболие, замаяност, нестабилност при ходене,
трудна концентрация и бърза уморяемост, като тези симптоми са овладяни
след лечение. От счупването на челюстта дъвченето и говоренето е било
затруднено за период по-дълъг от тридесет дни. Извършената
рентгенографията на шийни прешлени не е показала травматични промени.
Последиците от мозъчното сътресение са отзвучали за срок от два месеца,
реброто е зараснало за около 30 дни, а това на долната челюст е с период на
образуване на калус от 30-45 дни, а окончателно моделиране – до една година.
Посочено е, че след формиране на първоначалния калус се възстановява
храненето с по-твърда храна. Общо лечебният и възстановителен период при
ищцата е приключил за срок до 2 месеца, като през него е търпяла болки и
страдания, по-интензивни през първия месец. В продължение на първите 2-3
седмици ищцата е имала затруднения при дишане, поради счупеното ребро, а
за 30-45 дни е имала затруднение в дъвченето (през този период е била
принудена да ползва течна и пасирана храна). Понастоящем ищцата е
възстановена и вече не търпи болки, няма данни за остатъчни усложнения.
Св. Б. В. П., съпруг на ищцата, сочи, че в болницата след ПТП тя
изглеждала много зле, не можела да говори и изпитвала огромна болка, като
престоя й там бил за 3-4 дни. След прибиране вкъщи състоянието й не се
подобрило - губела съзнание, не можела да се придвижва сама, и поради
оплаквания се наложило да отиде в неврохирургията на "Св. Иван Рилски",
където била лекувана седмица-две. По-късно постъпвала за лечение още
веднъж в неврологията на ВМА. Според свидетеля, ищцата около 3 месеца
останала вкъщи, усещала дискомфорт в главата, изпитвала болки, около три
месеца се хранела единствено с течна храна със сламка, не можела да върви
без придружител и се нуждаела от такъв за цялото денонощие за период
около три месеца. Чувствала се зле физически и психически. И сега като
видела бял джип се стряскала, реагирала панически, когато край нея
минавали коли, една година след ПТП не шофирала. Според показанията към
момента трайно са й останали две хернии в шийната област, които налагат
почти постоянно лечение - калолечение, балнеолечение, терапии. Освен това
се появили 2-3 хернии в долната част на гръбнака, което според лекарите
означавало, че болестта прогресира надолу. Твърди, че трябвало да се проведе
трайно лечение на челюстта и на зъбите, но то не можело да започне, тъй като
3
първо трябвало да се излекуват херниите. Те се обострили около две години
след ПТП и за месец-два била вън от строя. Лекувана била в болници и имала
епикризи, като след катастрофата не е минавала година тя да не взема
болнични заради травмите от ПТП. Преди инцидента ищцата спортувала
редовно и имала отлично телесно здраве, плувала и била в отлично
здравословно състояние, но след инцидента била изчезнала сетивността на
два от пръстите й на ръката.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както по-горе се посочи, пред настоящата инстанция няма спор, че
ищцата е пострадала при пътен инцидент, причинен от неустановен водач.
Спори се по делото какъв е размерът на обезщетението с оглед конкретните
травми на ищцата. Последните са настъпили в различни части на тялото й, а
именно – водещите от тях в областта на главата (в това число и фрактурата в
челюстта) и в областта на гърдите (счупване на ребро). Установява се че
пострадалата е възстановила основния си здравен статус за период от два
месеца по данни от СМЕ. В същото време се установява, че след този период
лицето е продължило да изпитва дискомфорт, да предприема лечебни
дейности и процедури, които са били свързани с причинените от
катастрофата травми.
По отношение на изложеното в жалбата, че в резултат на инцидента
ищцата е получила хернии в областта на гръбнака и изтръпвания на два от
пръстите на ръката, съдът намира следното: Твърдения за увреди в областта
на гръбначния стълб и наличие на дискови хернии не са били въведени в
процеса с исковата молба. Тези оплаквания, като поддържани едва във
въззивната жалба, се явяват преклудирани. Отделно от това, следва да се
посочи, че те са изложени само в показанията на свидетеля-съпруг, но не се
съдържат в експертното заключение. В този смисъл не може да се установи
нито кога са настъпили тези здравословни проблеми, нито дали са в пряка
причинна връзка с инцидента. Показанията на свидетеля не могат да се
използват като експертни заключения и дори и да отразяват реални
здравословни оплаквания, те не са достатъчни за да аргументират извод, че
същите са пряка последица от процесния инцидент.
За да се определи размера на обезщетението следва да се вземат
4
предвид данните, че към инцидента ищцата е била в активна възраст (33 г.),
работеща и спортуваща, а след това е имала период, в който поради
претърпените травми в зоната на главата тя е била трудно подвижна, страдала
от главоболие, имала нужда от помощ, налагало се да се лекува в лечебно
заведение. Следва да се държи сметка, че тя имала затруднения в основни
функции, а именно – дихателната (поради счупеното ребро) и дъвкателната
(поради счупването в челюстта). Данните сочат, че физическите оплаквания с
течение на времето са отшумели и понастоящем няма категорични
доказателства, които да обосноват твърдението, че тя все още страда от
последиците от настъпилото ПТП. Необходимо е да се отчете, че неминуемо
от процесните събития пострадалата е претърпяла силен шок, а показанията
установяват и негативни последици като страх от шофиране и коли,
тревожност и пр. Предвид казаното и като отчита момента на настъпване на
събитието – 2014 г., обществено-икономическите условия и принципа на
справедливост, както и установената съдебна практика по подобен вид дела,
съдът приема, че определеният от първостепенния съд размер е съответен на
търпените щети. Общата сума възлиза на възнаграждението от минимални
работни заплати (към момента на ПТП) за приблизително 6 години и
завишаването му няма да бъде в съответствие с принципа за справедливост. В
този смисъл решението на съда следва да се потвърди в оспорената част.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски, а
такива се дължат на ответника в размер на 150 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263117 от 11.10.2022 г. по гр. д. №
11579/2020 г., СГС, І-27 с-в, в частта, в която искът по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.) на А. И. К. - П. срещу Гаранционен фонд е отхвърлен за разликата над
25 000 лв. до сумата от 35 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. И. К. - П., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен
фонд, ЕИК *********, разноски в размер на 150 лв. за въззивното
5
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6