№ 14
гр. Благоевград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Лилия Масева
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500742 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н.й А. С., Д. О. С.,
„***“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***, всички
със съд. адрес в гр.П., ул.“***,против решение №8047/17.06.22г на РС-П. по
гр.д. №2257/19г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично предявените искове с
произтичащото от това разпределение на разноските.
Недоволни от уважителната част на атакувания акт са останали
жалбоподателите, който го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настояват за нейната отмяна и уважаване на
въззивните им претенции, ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакувания акт и настоява за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият
състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и
препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела наличието на наследствено правоприемство, по силата на което
ищците Ек.Т. и Бл.М. са внучки на Н. Т.Ф.,(п.01.01.1981г) – дъщери на синът
му С.Н.Т. (п.21.12.2010г).Установи се също, че общият наследодател Н.Ф.
има още две дъщери:К.Н.(п.04.08.08г и оставила син и дъщеря);Ив.Т.,
п.15.05.03г и оставила двама сина) и син – Л.Ф., п.12.05.85г и оставил съпруга
с две деца).По тези въпроси не се спори.
Безспорно е също, че с решение №1848/28.01.00г на ПК-П., влязло в
сила на 18.09.2002г и надлежно вписано в дв.вх.рег.№1430/16.12.02г в СВ при
РС-П., на н-ците на Н.Ф. е възстановена собствеността съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр.П. на два имота, единият от които е
спорната нива с площ от 7.601 дка, в м.„***“, имот №095010 по плана за
земеразделяне, при граници:№ 000164-полски път на общинска собственост;
№000169-полски път на общинска собственост;№095009-нива на К.Д.Д.;
№095008-нива на наследниците на Т.А.;№095011-нива на наследниците на
Ив.М.(вж. и скица № К00407/18.09.2002г от ПК-П.).
Според удостоверението от ОСЗГ-П. към момента на постановяване на
горното решение около 50% от имота е бил засаден с праскови овощни
насаждения.Докато самолетното заснемане през 2006г,2011г, 2013г и 2017г не
съдържа данни за обработването на имота.
Междувременно с НА№87/16г въззивника Н.С. е признат за собственик
по давност на спорния ПИ №56126.95.10, находящ се в град П., с адрес
ул.“***“, м.„***“, с площ от 7.602 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска с начин на трайно ползване:нива, номер по
предходен план 095010, при съседи: 56126.113.51; 56126.112.51; 56126.95.11;
56126.95.8; 56126.95.9; 56126.91.50.
Видно от писмо изх.№20-71189/19.10.21г на АГКК-Благоевград Община П. не
2
е удостоверила, че е извършила уведомяване н-ците на Н.Ф. за инициираната
промяна от Н.С. досежно спорния имот.
Впоследствие с НА№130/17.08.16г съпрузите Н. и Д. С.и продават на
„***“ЕООД гореописания недвижим имот.По делото не се спори, че
последния понастоящем се владее от дружеството-купувач(вж. и св.О.).
Анализирани са и свидетелските оказания, които разкриват
действителните права и отношения между страните във времето, след
съпоставката им с останалия доказателствен материал и задълбочена преценка
по чл.172 ГПК.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която сочи
пазарната цена на имота.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Съпоставката на доказателственият материал сочи по категоричен начин
материалноправната легитимация на ищците върху 1/8 ид.ч. за всеки(или
общо ¼ ид.ч.) от процесния мот.Тези изводи се обосновават от представеното
и неоспорено решение №1848/28.01.00г на ПК-П., в сила от 18.09.2002г и
надлежно вписано в дв.вх.рег.№ 1430/16.12.02г в СВ при РС-П., по силата на
което в полза на н-ците на Н.Ф.(п.01.01.1981г) е възстановена собствеността
съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.П. на процесната нива от
7.601 дка, в м.„***“, имот №095010 по плана за земеразделяне, при подробно
описаните съседи.Според доктрината и константната съдебна практика така
постановеното решение на ПК, придружено със скица на имота, доказва в
нужната степен правото на собственост.То има конститутивно и вещноправно
действие, и легитимира реститутите като собственици на възстановените им
земеделските земи в отношенията им с трети лица(така т.1 от ТР№1/97г на
ОСГКВКС; Р121/29.07.01г по гр.д.№1316/00г, ІV ГО на ВКС и др.).
При това положение и по арг. на чл.5, ал.1 ЗН по силата на
наследственото правоприемство ¼ ид.ч. от процесния имот преминава в
патримониума на сина на Н.Ф. – Ст.Ташев, а след неговата смърт на 21.12.10г
– у двете му дъщери(ищци по делото),всяка от които получават по 1/8
ид.ч.Именно в тези обеми следва да се признаят за собственици на процесния
имот спрямо ответниците, не и за останалите части.Това е така, понеже
последните се наследяват от другите деца на Н.Ф., респ. техните
правоприемници.След като последните не участват в настоящото
3
производство, то за ищците липсват фактически и правни основания за
признаването ми за изключителни собственици на целият имот.Съгласно
установената практика по приложението на чл.26, ал.2 ГПК никой не може да
предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените
от закона случаи на процесуална субституция, каквато в случая липсва.Ето
защо над горния обем, предявените ревандикационни искове подлежат на
отхвърляне в установителните им части.
Докато в осъдителните части главните исковете се явяват частично
основателни.Анализа на доказателственият материал установи по категоричен
начин, че процесния имот след покупко-продажбата, материализирана с
НА№130/16г е във фактическа власт на ответното ЕООД, а не у С.и.В тази
насока са категоричните показания на св.О. и по този въпрос не се
спори.Следователно, спрямо С.и ревандикационните претенции се явяват
изцяло неоснователни.
Същевременно спрямо търговското дружество следва да се постанови
ревандикация на целият имот.В казус като разглеждания ищците, в
качеството си на съсобственици, могат да се ползват от целият имот, след
като останалите съпритежатели не претендират упражняването на правата си
върху него.Поради това чрез така предявят иск по чл.108 ЗС, което е действие
на обикновено управление, ищците основателно настояват за ревандикация
на целият имот от ЕООД, явяващо се третото лице-несобственик, което я
държи или владее без правно основание.Още повече, че в случая не се
установи търговското дружество да разполага с противопоставимо на ищците
право да ползва идеалните части на неучастващите в процеса
съсобственици(вж.Р№1858/31.07.1974г по гр.д.№146/74г, І ГО на ВС;
Р№174/19.02.18г по гр.д.№4982/16г, І ГО; Р65/29.07.14г по гр.д.№3934/13г, І
ГО; Р172/08.06.12г по гр.д.№1241/11г,ІІ ГО; Р№//19.01.16г по гр.д.№1355/09г,
І ГО; Р№70/16.08.17г по гр.д.№3991/16г, ІІ ГО на ВКС и др.)
Представеният нотариален акт №87/16г, с който по реда на
обстоятелствената проверка Н.С. е признат за собственик по давност на
спорния имот, не променя горните изводи.Същият не създава, а констатира
права. Събрания доказателствен материала не установи фактическия състав
на посочено в него придобивното основание, напротив-опровергава го.
Показанията на св.Ташев, Оптекаров и Вълчев не са в състояние да подкрепят
4
въззивната теза, тъй като в тези им части за бегли, повърхностни и не
кореспондират с останалия доказателствен материал.Св.Ташев сочи за
извършено плащане на суми от ответника на н-ците на Н.Ф., без да може да
уточни техният размер, времето на плащане, страни и пр. уговорки.Доколко в
показанията на останалите двама свидетели се съдържат данни за
осъществявани от С. фактически действия върху имот,които дори да се счетат
за факт, са откъслечни, сочат на действия със спорадичен характер и не са
уточнени във времево отношение.Поради това и не доказват изискуемите
елементи от сложният фактически състав на придобивната
давност:фактическото господство на С.и над спорния имот, намерението за
своене и изтичането на определеният от закона 10-годишен срок.Оттук и
неоснователността на изложените в тази връзка оплаквания, за разлика от
тези на въззиваемите.Тезата на последните се подкрепя от писмените и гласни
доказателства, които са еднопосочни, взаимно допълващи се,логически
последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
След като С.и не доказаха собственическите си права върху процесния
поземлен имот, то не биха могли да прехвърлят такива и на ЕООД с покупко-
продажбата, материализирана в НА№130/16г. С оглед правния принцип, че
никой не може да прехвърли права, които няма, въпросната сделка не е в
състояние да легитимира купувача за собственик.Според доктрината и
константната съдебна практика въпросната сделка е действителна, но
продажбата на чужда вещ няма вещноправен ефект и не може да се
противопостави на действителните й собственици.Съдържащата се в
НА№130/16г констатация за принадлежността на правото на собственост,
представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него
факт,поради което е извън доказателствената сила на нотариалния акт по см.
на чл.179, ал.1 ГПК.Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка
доводи и оплаквания.
С оглед частичната основателност на ищцовите собственически
претенции, НА№87/16г засяга така притежаваните от тях вещни права.Докато
в останалата част исковете за неговата отмяна не намират опора в чл.537, ал.2
ГПК, понеже не накърнява тяхната собственост.
Впредвид изложеното атакуваният акт в частите, в които РС се е
произнесъл над притежаваните от ищците идеални части, признавайки
5
наследниците на Н.Ф. за собственици на процесният имот и е постановена
ревандикацията им, се явяват недопустими, тъй като ищците не са
процесуални субституенти на останалите съсобственици и по арг. на чл.26,
ал.2 ГПК нямат право да предявяват искове за защита на техни права и
интереси.Ето защо решението в тези му части ще следва да се обезсили, а
производството прекрати.
Останалата част досежно предявените от ищците искове решението ще
следва да се отмени, като противоречащо на материалния и процесуален
закон и вместо това се постанови ново, с което който ищците се признаят по
отношение на ответниците за собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния имот.
Ревандикационната претенция срещу ЕООД следва да се уважи, тъй
като са налице всички предпоставки за това, докато тази срещу С.и подлежи
на отхвърляне,след като не се доказа имота да е в тяхна фактическа власт.
На отмяна подлежи решението и за акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК
досежно НА№87/16г, като вместо това същият се отмени до размера на
собственическите им квоти, а над техния размер претенцията подлежи на
отхвърляне, като неоснователна.
Решението досежно иска за отмяна на НА№130/16г е извън предмета на
въззивната проверка, поради което обсъждането му е безпредметно.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
С оглед възприетото разрешение на ревизия подлежи решението и
досежно разноските пред РС, като същите се разпределят между страните
съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК.Изхождайки от последните
ответниците дължат на ищците направените по делото разноски пред ПРС,
съобразно уважените части на исковете, които според доказателствата
възлизат общо на 317,50лв.Ищците от своя страна дължат на ответниците
общо 225лв на С.и и 225лв на ЕООД, представляващи направените по делото
разноски пред първата инстанция, съобразно отхвърлените части на исковете.
На същите принципи следва да се разпределят и разноските пред
настоящата инстанция: на осн.чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат на
въззиваемите направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно
уважените части на исковете, които според представените доказателства
6
възлизат общо на 125лв.Същевременно въззиваемите дължат на
жалбоподателите общо 37,50лв, представляващи направени по делото
разноски пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлените части на
исковете.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №8047/17.06.22г на РС-
П. по гр.д. №2257/19г, в частите, с които РС се е произнесъл над
притежаваните от ищците общо 1/8 ид.ч.(по ¼ ид.ч. всяка), признавайки и
останалите наследниците на Н.Ф. за собственици на процесният имот, като
ПРЕКРАТЯВА производството тези части.
ОТМЕНЯВА решение №8047/17.06.22г на РС-П. по гр.д. №2257/19г, в
останалите части досежно иска по чл.108 ЗС, искането по чл.537, ал.2 ГПК
относно НА№87/16г и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.й А. С.
и Д. О. С., гр.П., ул.“***“№1, че ищците Б. С. М., гр.Д., ул.“***, и Е. С. Т., С.,
кв.“***“-запад, ул.“***“№72А, бл.1, вх.А, ап.4, са собственици по наследство
от своя баща С.Н.Т., п.21.0.12.10г, на по 1/8 ид.ч. всяка(или общо ¼ ид.ч.), от
следния недвижим имот:ПИ 56126.95.10 по КК на гр.П., ул.***, м.“***“, с
площ от 7 602кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план – 095010, като
ОТХВЪРЛЯ исковете им за предаване владението на имота, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***, че ищците Б. С. М., гр.Д.,
ул.“***“1 бл.9А, ет.3, ап.13, и Е. С. Т., С., кв.“***“-запад, ул.“***“№72А,
бл.1, вх.А, ап.4, са собственици по наследство от своя баща С.Н.Т.
(п.21.0.12.10г) на по 1/8 ид.ч. всяка(или общо ¼ ид.ч.), от следния недвижим
имот: ПИ 56126.95.10 по КК на гр.П., ул.***, м.“***“, с площ от 7 602кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, с номер по предходен план – 095010, като ОСЪЖДА
„***“ООД, ЕИК ***, да им предаде владението на целият описан по-горе
7
имот.
ОТМЕНЯВА на осн.чл.537, ал.2 ГПК по искане на Б. С. М. и Е. С. Т.
срещу Н.й А. С. и Д. О. С., с посочени по-горе адреси, нотариален акт №087,
т.І, рег.№2534, д.№84 от 2016г до размера притежаваните от ищците по ¼
ид.ч. всяка(или общо 1/8 ид.ч.) от подробно описания имот.
ОСЪЖДА Н.й А. С., Д. О. С. и „***“ООД, ЕИК ***, да заплатят на Б. С.
М. и Е. С. Т., всички с посочени по-горе адреси, общо сумата от 442,50лв, от
които: 317,50лв, направени по делото разноски пред първата инстанция и
125лв, направени разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважените
части на исковете.
ОСЪЖДА Б. С. М. и Е. С. Т. да заплатят на Н.й А. С. и Д. О. С. общо
225лв; на „***“ООД, ЕИК ***, сумата от 225лв, разноски пред първата
инстанция и общо 37,50лв, направени по делото разноски пред въззивната
инстанция, съобразно отхвърлените части на исковете.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8