№ 2663
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204685 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания).
С наказателно постановление /НП/ № 154 от 11.10.2022 г., издадено от
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-София
/РИОСВ/ на „Б. М.” ЕООД, представлявано от В. Б.-Д., е наложена
имуществена санкция в размер на 3 500.00 лв., на основание чл.35, ал.1 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение на
разпоредбата на чл.35, ал.1 от същия закон.
С жалба „Б. М.” ЕООД оспорва издаденото наказателно постановление,
като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, и излага подробни
съображения за това. По същество моли то да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща
процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява пред съда от
Същият моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно,
както и, при уважаване на жалбата, намаляване на адвокатско възнаграждение
до минимума.
1
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Правилно административно-наказващият орган е установил
фактическата обстановка по делото:
„Б. М.” ЕООД има за основна дейност предварително третиране на
отпадък /хвост/ от хвостохранилище „Ч.“, с цел добиване /получаване/ на
железен и баритен концентат, като производствената дейност е разположена
на територията на хвостохранилище „Ч.“. Към дата 31.03.2022 г. изземването
/добив/ на хвоста и дейности по разкриването на хвоста се извършвали в
западната част на хвостохранилището.
Във връзка с постъпил сигнал вх.№ С-153 от 31.03.2022 г. в РИОСВ-
София относно „замърсяване на въздуха с червен прах от хвостохранилище
„Ч.“, на 31.03.2022 г. е извършена извънредна проверка на Производствена
площадка и хвостохранилище „Ч.“ в гр. София, район „Кремиковци“, кв.“Ч.“
към „Б. М.” ЕООД. Съставен е Констативен протокол /КП/ № ККФОС-БМ-09
от 31.03.2022 г. Същата приключила с констатация за това, че при проверката
е установено наличието на неорганизирани прахови емисии на
производствена площадка и хвостохранилище „Ч.“, както и извън нея в
посока изток и североизток /автомагистрала „Хемус“/. Извършена е преценка
за това, че дружеството-жалбоподател е допуснало изпускане на
неорганизирани прахови емисии, когато е било възможно тяхното
ограничаване.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
и актът е връчен надлежно на упълномощено лице от управителя на
дружеството. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени
възражения. На базата на акта е издадено процесното наказателно
постановление, с което/ на „Б. М.” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3 500.00 лв., на основание чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, за нарушение на разпоредбата на чл.35, ал.1 от същия
закон.
2
По доказателствата:
Разпитан в съдебно заседание, св.С. А. потвърждава в цялост
констатациите по АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля, те са
последователни, логични и без противоречия.
Описаното по-горе се установява от акта за установяване на
административно нарушение, от показанията на св.А., дадени в съдебно
заседание, заповеди за компетентност, копие от карта на опасните явления на
31.03.2022 г. на НИМХ, копие от прогноза за времето на същата дата на
НИМХ, данни за скоростта на вятъра в София на инкриминираната дата на
НИМХ, както и от останалите материали по делото. Показанията на свидетеля
не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата от
представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.
283 НПК към доказателствената съвкупност. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.
От правна страна:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт,
депозирана е от правоимащо лице в законоустановен срок.
По съществото на спора:
АУАН е съставен от оправомощено лице в рамките на неговата
компетентност. В качеството си на длъжностно лице, актосъставителят А. е
съблюдавал преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното
наказателно постановление от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия.
Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения, ограничаващи
правото на защита на жалбоподателя. Не се установява надлежно да са
описани нарушението и обстоятелствата по установяването му, както и да са
отразени обективно нарушените норми. Административнонаказващият орган
3
/АНО/ е извършил преценка за това, че от дружеството-жалбоподател е
допуснато нарушение на чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух, доколкото при установено наличие на неорганизирани прахови
емисии на производствената площадка и хвостохранилището, и извън нея в
посока изток и североизток /автомагистрала „Хемус“/ е направен извод за
това, че е допуснато изпускане на на неорганизирани прахови емисии, когато
е било възможно тяхното ограничаване. Съгласно цитираната законова
разпоредба, за неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух се
налага наказание "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 500 до 5000
лева. В т.8 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ се
съдържае легално определение на термина "емисия": изпускането на вредни
вещества (замърсители) в атмосферния въздух; точката или повърхността,
откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник, а емисията се
определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един
кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество
(емисионен дебит) при нормални условия. Видтно от текста на посочената за
нарушена законова разпоредба, същата визира както надлежащо за
изпълнение правило за поведение, така и санкция, ако то бъде нарушено. В
случая следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия
състав: да е налице неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния
въздух и ограничаването на емисиите да е възможно чрез предприемане на
необходимите мерки. Съобразно заложеното от законодателя в ЗЧАВ, т. 9:
"Организирано изпускане" е това, при което веществата се отвеждат в
атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др.; т. 10:
"Неорганизирано изпускане" е това, при което в атмосферния въздух
веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка - товарно-
разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали,
неизправна технологична апаратура и др. От фактическата обстановка по-
горе се извежда, че на жалбоподателя е повдигнато административно
обвинение за изпускане на неорганизирани прахови емисии, когато е било
възможно тяхното ограничаване, при допълнителен несъставомерен
противоправен резултат - изпускани прахови емисии, разпространили се и в
околността. Що се касае до възможността да се предприемат мерки за
ограничаване на праховите емисии, то разпоредбата на чл.35 от ЗЧАВ е с
бланкетен характер и за вида на конкретните мерки препраща към
4
съответната подзаконова нормативна база. В процесния случай законовият
бланкет не е запълнен законосъобразно от контролните органи, доколкото не
е посочена приложимата норма на чл.70, ал.7, т. 1 и 2 от Наредба №
1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
(замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии, какт и текстово не са описани конкретните мерки,
които е било възможно и необходимо да вземат, за да се избегне
противоправният резултат: неорганизирано изпускане на на прахови емисии в
атмосферния въздух. Отделно от това, нормата на чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от
Наредбата постановява, в условията на алтернативност, редица мерки за
ограничаване на праховото изпускане. Систематичното тълкуване на тази
разпоредба с нормата на чл.35 от ЗЧАВ налага извод обаче, че дружеството,
извършващо предварително третиране на отпадък /хвост/, ще бъде изправно,
само когато е предприело толкова и такива от алтернативно предвидените
мерки, че те в съвкупност да гарантират, че не се достига до противоправният
резултат очертан в чл.35 ЗЧАВ, а именно: неорганизирано изпускане на
прахови емисии. Не се установи неефективност и недостатъчност на
предприети мерки, както и наличие на възможност за предприемане на други,
нарочно разписани в подзаконов нормативен акт. На следващо място, за да
бъде извършено нарушението, е нужно да има виновно поведение от страна
на лице, чието действие или бездействие е довело до неорганизирано
изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е било възможно
ограничаването му; веществата в тези емисии трябва да бъдат установени
като вид и съединения, да са отчетени по съответния ред и отнесени към
нормите на допустими емисии за установяване наличието на замърсяващи
вещества при земния слой на атмосферния въздух, превишаващо пределно
допустимите концентрации на вредни вещества (замърсители). Следва да е
налице и причинно-следствена връзка с поведението на лицето, за да бъде
осъществен съставът на нарушението. Така формулирано, административното
обвинение по-горе, отразената като нарушена бланкетно правна норма
възпрепятстват жалбоподателя да разбере, какво именно нарушение му се
вменява, респективно, поставен е в невъзможност да организира адекватно
защитата си, самостоятелно основание за отмяна на НП. Затова съдът не
намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота. За
прецизност следва да се отбележи, че не е изследван въпросът за приложение
5
на института на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. АНО
лаконично се е задоволил да отбележи, че липсват основания за това. В
обжалваното наказателно постановление липсват аргументи, относно
тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия
закон следва да намери приложение легалното определение на това понятие,
визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл, при своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред две
съдебни инстанции в общ размер на 2 100.00 лв. Съдът намира, че следва да
се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява
прекомерно, съобразно осъществено процесуално представителство пред пред
два състава на СРС и един състав на АССГ, брой проведени съдебни
заседания и разпитани свидетели.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 154 от 11.10.2022 г., издадено
от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-София.
6
ОСЪЖДА РИОСВ да заплати на жалбоподателя сумата от 2 100.00 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7