Решение по дело №5683/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 816
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20191100505683
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 30.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5683 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 22013/24.01.2019г. по гр.д.№ 25063/2017г. по описа на Софийски районен съд, 53ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „П.“ ООД дължи на „В.и К.– С“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 88 от ЗЗД сумата от 2400 лева – главница, представляваща заплатено авансово възнаграждение по развален договор за извършване на консултанска услуга от 22.04.2016г., ведно със законната лихва считано от 17.02.2017г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на „В.и К.– С“ ЕООД сторените по делото разноски в размер на 248 лева – разноски в исковото производство и 248 лева – разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от името на „П.“ ООД, чрез адв. С., е депозирана въззивна жалба с вх.№5030387/21.02.2019г. срещу първоинстанционното решение в неговата цялост с твърдения за неправилност. В жалбата се излагат съображения, че предявеният от ищцовото дружество иск не е достатъчно конкретизиран, доколкото ищецът е посочил в исковата молба, че договорът е бил развален на основани чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, т.е не било ясно на кое точно основание е развален договора. Твърди се, че първоинстанционният съд недопустимо е извършил корективно тълкуване на изявлението на ищеца. Поддържа се, че от ищеца не бил доказан факта на разваляне на договора, въпреки че това било указано в него тежест от съда. Според въззивника решаващият състав не е съобразил разпоредбата на чл. 12 от договора, в който изрично били предвидени случаите, в които договорът може да бъде прекратен, а отправянето на едностранно изявление не било сред тях. Сочи се, че изявлението на ищеца за разваляне на договора било отправено много след като процесният договор вече е бил развален по право на основание чл. 89 от ЗЗД, тъй като срокът за подаване на документи по Програма „Добри условия на труд“ е изтекъл. В жалбата се твърди и че предмет на спора е само първата заплатена вноска по договора – аванс в размер на 2000 лева без ДДС, като предпоставка за заплащането на същата е самото подписване на договора без да е обвързано с доказването на каквото и да е изпълнение. Поддържа се и направеното възражение, че в процесния случай следва да намери приложение нормата на чл. 269, ал. 2 от ЗЗД. Въззивникът подчертава, че от събраните по делото доказателства се установява, че именно възложителят е неизправната страна по договора, тъй като не е представил необходимите документи и данни, въпреки че многократно е бил канен от страна на изпълнителя. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест по делото, като е следвало да укаже на ищеца в тежест доказването на обстоятелството, че той като възложител е изправната страна по договора. От доказателствата по делото според въззивникът се установявало, че изпълнителят е изпълнил значителен обем от възложената му работа. Излагат се твърдения, че ответникът е поискал изслушването на трима свидетели, среди които от кметът на община Стрелча, който е бил редовно призован, но не се явил. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е допуснал втория доведен от въззивното дружество свидетел с аргумента, че първият изслушан свидетел бил изчерпателен, а в последствие не е кредитирал показанията му.  Подробно е изразена и позицията на възивника относно обстоятелствата около сключването на процесиня договор. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено.

По делото са постъпили от името на „В.и К.– С“ ЕООД, чрез адв. М., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговори на въззивната жалба, в която се излагат съображения за неоснователност на доводите на въззивника. Изтъква се, че обжалваното решение е правилно, като се излагат подробни съображения за това. Поддържат се и твърденията изложени още с исковата молба относно основателността на предявените искове. По отношение на разпитания пред Софийски районен съд свидетел се посочва, че същите не следва да бъдат кредитирани. С оглед на това се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като в негова полза бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 17.02.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „В.и К.- С“ ЕООД, ЕИК *****, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника „П.“ ООД, ЕИК *****за осъждането на последния да заплати в полза на „В.и К.- С“ ЕООД сумата от 2400,00 лева, представляваща заплатено авансово възнаграждение по развален Договор за извършване на консултантска услуга от 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сумата, считано от 17.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

На 21.02.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 10128/2017 г., по описа на СРС, 53 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати в полза на кредитора „В.и К.- С“ ЕООД посочената в заявлението сума, както и разноските по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „П.“ ООД. Във връзка с горното на заявителя „В.и К.- С“ ЕООД е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания срок  и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу „П.“ ООД за претендираните в заявлението суми.

В исковата си молба ищецът „В.и К.- С“ ЕООД твърди, че на 22.04.2016 г. между страните в настоящото производство е сключен договор за извършване на консултантска услуга  с предмет: „Изготвяне на предварителна документация и попълване на формуляр и бюджет относно изготвяне на проект по ОПРЧР – Добри условия на труд“. Посочва се, че във връзка със сключения договор, с платежно нареждане от 26.04.2016 г. и въз основа на фактура № **********/22.04.2016 г., е извършено авансово плащане от страна на ищеца в полза на ответника на сумата от 2400,00 лева с ДДС, както и че съгласно уговорките между страните по процесния договор окончателното плащане в размер на 7200 лева с ДДС е следвало да бъде извършено до 3 дни след авансово финансиране на проекта по чл. 1 от Договора. Твърди се, че съгласно чл. 2 от сключения между страните в производството договор, срокът за предоставяне на услугата бил до 14.06.2016 г., както и че в така уговорения срок изпълнение от страна на ответното дружество не последвало, поради което с уведомление изх. № 62/17.08.2016 г. ищецът известил ответника, че разваля сключения между страните договор, тъй като задължението е следвало да се изпълни непременно в уговорения срок и към момента на изпращане на уведомление е станало безполезно за ищеца. Поддържа се, че уведомлението за разваляне на договора е връчено на адресата срещу разписка, видно от представена по делото разписка от куриерска фирма Еконт – експрес. Твърди се, че от страна на ищеца е отправено искане до ответника за възстановяване на заплатената във връзка с процесния договор авансова сума в размер на 2400,00 лева, предвид отпадане на основанието за нейното заплащане, но горепосочената сума не била възстановена от ответното дружество.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, от името на ответника „П.“ ООД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. В отговора се излагат съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото от изложеното в исковата молба не може да се разбере в какво се състои претендираното от ищеца накърнено гражданско материално право. Не се оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен твърдения в исковата молба Договор за консултантска услуга от 26.04.2016 г., както и че от страна на ответното дружество е издадена приложената по делото фактура, по която ищцовото дружество е извършило плащане на сума в размер на 2000 лева без ДДС. Оспорва се, обаче, твърдението на ищеца, че срещу заплатената сума не му е предоставена консултантска услуга. В тази връзка се твърди, че веднага след сключването на процесния договор ответникът е започнал работа по изпълнение на задълженията си по същия, като са изработени и представени редица документи, въпросници и формуляри, които представляват по-голяма част от работата кандидатстването по програма „Добри условия на труд“. Поддържа се, че във връзка с изпълнението на задълженията си по договора от страна на ответното дружество са изготвени и предадени на ищец Указания относно изискванията за кандидатстване по проекта; Списък с приложения към формуляра за кандидатстване; списък на длъжностите и работните места в ищцовото дружество, на които се предоставя работно облекло, съгласно изискванията на Наредба за безплатното работно и униформено облекло; План-програма по осигуряване на ЗБУТ. Твърди се, че с изготвянето и представянето на горните документи ответникът, в качеството си на изпълнител по сключения между страните в производството договор, е изпълнил около 90 % от задълженията си по договора, както и че за изпълнението на останалите 10 % от задълженията е било необходимо съдействието на ищцовото дружество, каквото не било предоставено. Посочва се, че от исковата молба и представените по делото документи не става ясно какво е правното основание, на която ищецът твърди, че е развалил процесния договор, поради което изявлението му за разваляне на договора е нищожно. Твърди се, че доколкото срокът за подаване на документи по Програма „Добри условия на труд“ е изтекъл на 14.06.2016 г., то се налага извод, че на 15.06.2016 г. договорът следва да се счита развален по право на основание чл. 89 ЗЗД, поради което и невъзможно е на 01.02.2017 г. ищецът да е развалил повторно със своето волеизявление вече разваленият по право договор.

По делото е приет и не е оспорен от страните договор за извършване на консултантска услуга, сключен на 22.04.2016 г. между ищеца „В.и К.- С“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството на възложител и „П.“ ООД, ЕИК *****, в качеството на изпълнител, с предмет на договора – изготвяне на предварителна документация и попълване на формуляр и бюджет относно изготвяне на проект по ОПРЧР „Добри условия на труд“.

По делото е приета фактура № **********/22.04.2016 г. с издател „П.“ ООД и получател „В.и К.- С“ ЕООД за сумата от 2400,00 лева с ДДС, представляваща авансово плащане по договор от 22.04.2016 г.

По делото е прието платежно нареждане от 24.06.2014 г., съгласно което от „В.и К.- С“ ЕООД в полза на „П.“ ООД е преведена по банков път сумата от 2400,00 лева с основание на плащането фактура № **********/22.04.2016 г.

По делото са приети в писмена форма условията за кандидатстване по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“, съгласно които краен срок за представяне на предложенията е 14.06.2016 г., 17:30 часа.

По делото е прието уведомление изх. № 62/17.08.2016 г. от „В.и К.- С“ ЕООД до „П.“ ООД, съгласно което от името на ищцовото дружество е направено волеизявление до ответника за разваляне на сключения между страните договор за извършване на консултантска услуга от 22.04.2016 г., доколкото задължението ответника е следвало да бъде изпълнено непременно в уговорения срок /до 14.06.2016 г./ и същото е станало безполезно за ищеца. В уведомлението е отправено искане до ответника да бъде върнат преведения в полза на ответното дружество аванс от 2400 лева с ДДС в седемдневен срок от получаване на уведомлението.

По делото е приета разписка за предаване на пратки на Еконт екпрес, съгласно която на 01.02.2017 г. от страна на Д.М.е приета пратка адресирана до ответника „П.“ ООД, като в разписката липсват данни за съдържанието на пратката и нейния подател.

По делото са приети: указания на „П.“ ООД, относно изготвяне на проект свързан с подобряване условията на труд по ОПРЧР; списък с документи, които се подават на етап кандидатстване; План-програма по осигуряване на ЗБУТ включително на съответствията със Закон за ЗБУТ във „В.и К.- С“ ЕООД и Доклад за стратегическите възможности на „В и К – С“ ЕООД, гр. Стелча, за участие в програми, проекти и фондове, в които липсват дати на изготвяне на съответните документи и подписи на лицата, които са ги изготвили.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.М.– съдружник и представляващ „П.“ ООД и В.К.- работила на хонорар за ответното дружество във връзка с изпълнението на задълженията на последното по процесния договор.

Разпитан по делото свидетелят М.заявява, че в качеството си на представляващ ответно дружество лично е подписала процесния договор за консултантски услуги с ищеца. Заявява, че тя заедно с колегите си Г. П., Л.П.и В.В.са работили по изпълнението на задълженията на ответното дружество по сключения между страните в производството договор за консултантски услуги. Посочва се, че във връзка с изпълнението на договора са изготвени списъци, приложения, както и е извършен анализ на подобрени условия на труд, както и че във връзка с изпълнението на договора свидетелят М.и колегите ѝ Г. П., Л.П.и В.В.многократно са пътували до гр. Стрелча, като във връзка с извършената работа по изпълнението на договора и осъществените пътувания са извършени разходи от ответното дружество на стойност по-голяма от сумата получена като аванс по договора. В показанията си свидетелят М.заявява още, че представителите на ищцовото дружество уведомени писмено какви документи е следвало да представят във връзка с кандидатстването по програмата, както и че от ищеца били представени около 30 % от необходимите документи, а останалите 70 % не са представени, което е станало и причина за неизпълнението на договора от страна на ответното дружество. Заявява се също, че ответното дружество не завършило проекта, защото ищеца не представил необходимите документи. Посочва се, че в процесния договор е уговорено, че когато цялостната работа бъде извършена, тогава следва да се подпише приемо-предавателен протокол, както и че в договора не е предвидено задължение за изготвяне на такъв протокол във връзка с авансовото плащане.

Разпитан в хода на съдебното дирене пред въззивния съд свидетелят К.заявява, че в качеството си на инженер работи по хонорарни договори към „П.“ ООД, включително и по изпълнението на задълженията на последното във връзка с процесния договор. Заявява, че във връзка с процесния договор е изготвила план-програма за безопасни условия на труд, както и е изготвила списъка с приложенията, които е било необходимо да се подадат от представителите на ищцовото дружество. Посочва се, че от страна на последното не са били подадени необходимите списъци на хората, за да може да се определи какъв вид работно облекло трябва да им бъде поискано. Заявява се, че изготвените от нея план-програма и списък е предоставила на управителя на „П.“ ООД и негово е било задължението да ги предостави на „В и К – Стрелча“, като не знае по какъв начин е станало това предаване.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни възраженията за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като предявеният иск не е достатъчно конкретизиран, поради което е недопустим. Видно от изложеното в исковата молба ищецът претендира да бъде установено, че ответника му дължи сумата от 2400 лева, като платена в полза на ответника във връзка с договор за извършване на консултантска услуга от 22.04.2016 г., за който договор се твърди, че е развален, поради което е отпаднало основанието за нейното получаване. В исковата молба са изложени достатъчно факти, от които ищецът твърди, че черпи правата си, претендирани с предявения иск. Предвид горното се налага извод, че предявеният иск е достатъчно конкретизиран и отговаря на изискванията за допустимост, поради което направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение е неоснователно.

По отношение правилността на решението въззивният съдебен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД.

За да се уважи така предявеният иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че е платил процесните суми и към момента на извършване на плащането е имало основание за същото, но впоследствие същото е отпаднало с обратна сила, а именно, че е развален процесния договор за консултантски услуги. При така депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че основанието, на което е извършено плащането съществува.

По делото не се спори и се установява приетия  от приети книжа по заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед, с която  ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил установителния иск за съществуване на процесното вземане.

По делото не се спори и се установява от приетия договор за извършване на консултантска услуга, сключен на 22.04.2016 г., че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет изготвяне на предварителна документация и попълване на формуляр и бюджет относно изготвяне на проект по ОПРЧР „Добри условия на труд“. От представените писмени доказателства, а именно фактура № **********/22.04.2016 г. и платежно нареждане от 24.06.2014 г.  се установи и обстоятелството, че на 24.06.2014 г. от „В.и К.- С“ ЕООД в полза на „П.“ ООД е платена по банков път сумата от 2400,00 лева с ДДС, с основание авансово плащане по договор за извършване на консултантска услуга, сключен на 22.04.2016 г.

Спорните по делото въпроси, които следва да намерят разрешение в настоящото производство са тези, дали ответното дружество е изпълнило задълженията си по процесния договор, респективно дали е възникнало в неговия патримониум основание за задържане на платената авансово в негова полза сума в размер на 2400 лева.

За установяване на обстоятелството, че ответното дружество е изправна страна по процесния договор, която е изпълнила задълженията си по последния по делото са събрани писмени доказателства, а именно: указания на „П.“ ООД, относно изготвяне на проект свързан с подобряване условията на труд по ОПРЧР; списък с документи, които се подават на етап кандидатстване; План-програма по осигуряване на ЗБУТ включително на съответствията със Закон за ЗБУТ във „В.и К.- С“ ЕООД и Доклад за стратегическите възможности на „В и К – С“ ЕООД, гр. Стелча, за участие в програми, проекти и фондове и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.М.и Верка Карабашева. При съвкупния анализ на така посочените доказателства се налага извод, че същите не установяват по безспорен и категоричен начин, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по процесния договор за консултантски услуги свързани с изготвяне на предварителна документация и попълване на формуляр и бюджет относно изготвяне на проект по ОПРЧР „Добри условия на труд“. Това е така, тъй като в посочените по-горе и приети по делото писмени документи липсват дати на изготвяне на съответните документи и подписи на лицата, които са ги изготвили, от които да може да се направи извод дали съответните документи са били изготвени в срока на договора, предвиден в чл. 2 от същия. Действително в показанията си пред въззивния съд свидетелят К.заявява, че в качеството си на инженер работи по хонорарни договори към „П.“ ООД, включително и по изпълнението на задълженията на последното във връзка с процесния договор, както и  че във връзка с процесния договор е изготвила план-програма за безопасни условия на труд, както списък с приложенията, които е било необходимо да се подадат от представителите на ищцовото дружество. От друга страна, обаче, следва да бъде посочено, че: 1/ показанията на свидетеля К.противоречат на показанията на свидетеля М.– съдружник и представляващ ответното дружество, доколкото последната в разпита си пред първоинстанционния съд заявява, че по изготвянето на проекта, предмет на процесния договор са работили лично тя, заедно с колегите си Г. П., В.В.и Л.П., без да споменава, че по проекта е работила и свидетелката Карабашева, за което обстоятелство последната свидетелства пред въззивния съд; 2/ дори да се приеме, че свидетелката К.действително е работила по проекта, предмет на процесния договор за консултантски услуги и е изготвила твърдените от нея план-програма за безопасни условия на труд и списък с приложения, то само по себе си тези обстоятелства не доказват изпълнение на задълженията на ответното дружество, предвидени в чл. 2 от процесния договор. Това е така, тъй като самата К.в разпита си пред въззивния съд заяви, че след изготвянето на документите е предала същите не на представител на ищцовото дружество, а на управителя на „П.“ ООД, както и че задължение на последния е било да ги предостави на ищеца, за което обстоятелство не може да посочи дали се е осъществило.

Доколкото от страна на ищцовото дружество изрично е оспорено обстоятелството, че ответника му е предоставил каквито и да било документи в изпълнение на задължението си по чл. 2 от процесния договор за консултантски услуги, то в тежест именно на последния е да докаже, че това обстоятелство се е осъществило, за което не са представени по делото никакви доказателства, още по-малко такива, които да удостоверят, че предаване на каквато и да било част от работата е извършено по предвидения в чл. 1.2 от процесния договор начин, а именно, чрез доклад за свършена работа и приемо-предавателен протокол.

Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни и възраженията на ответното дружество, че неизпълнението на задължението на изпълнителя по договора е поради липсата на оказване на необходимото съдействие от възложителя по същия. Действително в показанията на свидетеля М.се съдръжат изявления, че представителите на ищцовото дружество уведомени писмено какви документи е следвало да представят във връзка с кандидатстването по програмата, както и че от ищеца били представени около 30 % от необходимите документи, а останалите 70 % не са представени, което е станало и причина за неизпълнението на договора от страна на ответното дружество. От друга страна, обаче, настощият съдебен състав намира, че същото не е достатъчно, за да се приеме за доказано по безспорен и категоричен начин, че възложителят е бил уведомен за необходимостта от предоставяне на съдействие за изпълнението задължението на изпълнителя. Това е така, тъй като на първо място при преценката на показанията на М.следва да бъде съобразена евентуалната заинтересованост на този свидетел от изход на спора в полза на ответника, доколкото същата е съдружник и представляващ ответното дружество, и на второ място следва да бъде отчетено, че показанията ѝ в тази част не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства, още повече, че в самите си показания М.посочва, че ищцовото дружество е било уведомено писмено, за което не са представени никакви доказателства по делото, както и за обстоятелството, че искането за твърдяното от ответника съдействие е действително достигнало до ищеца.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано, че от страна на ответното дружество е изпълнено задължението по чл. 1 от процесния договор за консултантски услуги, което да представлява основание за задържане на получения от ищеца аванс в размер на 2400 лева с ДДС.

За доказване на обстоятелството, че основанието за заплащането на процесната сума от страна на ищеца в полза на ответника е отпаднало с обратна сила, а именно, че е развален процесния договор за консултантски услуги по делото е представено уведомление изх. № 62/17.08.2016 г. от „В.и К.- С“ ЕООД до „П.“ ООД, съгласно което от името на ищцовото дружество е направено волеизявление до ответника за разваляне на сключения между страните договор за извършване на консултантска услуга от 22.04.2016 г., доколкото задължението ответника е следвало да бъде изпълнено непременно в уговорения срок /до 14.06.2016 г./ и същото е станало безполезно за ищеца. Неоснователни са възраженията на ответното дружество, направени с въззивната жалба, че от така представеното уведомление не става ясно на какво правно основание /чл. 87, ал. 1 или чл. 87, ал. 2 ЗЗД/ ищецът твърди, че е развалил процесния договор. В тази връзка следва да бъде посочено, че изрично в уведомлението е посочено, че развалянето на договора се прави във връзка с неизпълнението на задълженията по същия от страна на ответното дружество в уговорения между страните срок и поради тази забава на ответника изпълнението е станало безполезно за ищеца. За доказване на обстоятелството, че горепосоченото уведомление е достигнало до ответника и е произвело своя конститутивен ефект, по делото е представена разписка за предаване на пратки на Еконт екпрес, съгласно която на 01.02.2017 г. от страна на Д.М.е приета пратка адресирана до ответника „П.“ ООД. В представената по делото разписка липсват данни за съдържанието на пратката и нейния подател, поради което само въз основа на обстоятелството, че същата е приета от представител на ответното дружество не може да се направи, че последното е получило изходящото от ищеца уведомление за разваляне на процесния договор на основание чл. 87, ал. 2, пред. 2 ЗЗД.

От друга страна, обаче, следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Решение № 218 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 4 от 23.06.2017 г. по т. д. № 50183/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 120 от 31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, за да се претендира връщане на даденото поради разваляне на договора при неизпълнение е необходимо ищецът да установи надлежно упражнено право на разваляне на договора. Общите правила за разваляне на двустранните договори са приложими, когато в особената част на ЗЗД липсва уредба за различните договори. Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок.

В конкретния случай по делото се установи, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си предвидени в чл. 1 от сключения между страните договор за консултантски услуги в уговорения в чл. 2 от същия срок, а и в по-късен момент, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по чл. 3.1 от договора да осъществи в полза на ответника авансово плащане в размер на 2400 лева с ДДС, представляващо част от уговореното между страните по договора възнаграждение, дължимо за извършената работа по договора. Установи се по делото и обстоятелството, че поради забавата на ответника изпълнението на работата по договора е станало безполезно за ищеца, доколкото срокът за кандидатстване по проект ОПРЧР „Добри условия на труд“ е 14.06.2016 г., 17:30 часа, в какъвто срок ответника е следвало да изпълни задължението си по процесния договор.

Предвид горното се установи наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за развалянето на процесния договор на посоченото основание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че възражението направено с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, че доколкото срокът за кандидатстване по ОПРЧР „Добри условия на труд“ е изтекъл на 14.06.2016 г., 17:30 часа, то считано от 15.06.2016 г. процесния договор следва да се счита развален по право, поради това, че изпълнението му е станало невъзможно поради обективни причини, е неоснователно. В конкретния случай не е налице безвиновна обективна невъзможност за изпълнението на задължението на ответника по процесния договор за консултантски услуги, доколкото по делото се установи, че неизпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя – ответник в уговорения между страните срок се дължи единственото на неговото виновно поведение, а не на причина, стояща извън правната сфера на която и да е от страните по договора.

Неоснователно, според настоящият съдебен състав, се явява и възражението направено с въззивната жалба, че е налице основание за получаването на процесната сума от ответното дружество, доколкото предпоставка за заплащането на аванса в размер на 2400 лева с ДДС е подписването на самия договор и в тази връзка авансът е станал дължим и изискуем при подписването на договора, без да се дължи доказването на каквито и да е изпълнени дейности. Това възражение е неоснователно поради следните съображения: съгласно чл. 3 от договора при осъществяване предмета на договора възложителят ще изплати на консултанта възнаграждение, както следва: чл. 3.1. авансово плащане от 2400 лева с ДДС до три дни от сключване на договора; чл. 3.2. окончателно плащане от 7200 лева с ДДС до три дни след авансовото финансиране на проекта по чл. 1 от процесния договор. При тълкуването на горните разпоредби от процесния договор се налага извод, че възнаграждението, респективно заплащането на сумите по чл. 3.1 и чл. 3.2 от процесния договор е свързано с изпълнение на предмета на договора и изготвяне от страна на ответното дружество на документите, предвидени в чл. 1 от договора. Следователно се налага извод, че основание за заплащането на процесната сума, представляваща възнаграждение по договора не е самото подписване на договора, а изпълнението на задължението на ответното дружество по същия.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е развален на основание чл. 87, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, в уговорения между страните по договора срок, с което изпълнението е станало безполезно за ищеца. На основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, поради което с развалянето на облигационна връзка възниква задължение за страните по същата да върне на другата страна всичко, което е получила от нея по процесния договор. Доколкото по делото не са събрани доказателства, от които да се установява наличието на основание за ответника да задържи процесната сума, то се налага извод, че същият дължи връщането ѝ на ищцовото дружество, от което я е получило.

Предвид гореизложеното, както и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника ищецът да е получил насрещна престация за платената от него сума от 2400,00 лева с ДДС, то съдът приема, че правилно районният съд е уважил иска по чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за тази сума и за лихва върху нея от подаване на исковата молба.

По отношение отговорността за разноски в производството пред СГС:

При този изход на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемото дружество - „В.и К.– С“ ЕООД. От името на същото е направено своевременно искане за присъждането на разноски, като същевременно са представени и доказателства за реалното извършване на такива, а именно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена в производството пред СГС правна защита и съдействие в размер на 400 лева.

Предвид горното „П.“ ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на „В.и К.- С“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 400 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат в производството пред СГС.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22013/24.01.2019г. по гр.д.№ 25063/2017г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав.

ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***  да заплати в полза на „В.и К.- С“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                    2.