№ 5873
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110126958 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответниците АНДР. Д. П. и
Д. Б. П. при разделна отговорност – по ½ за всеки , положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
съществуване на вземане по заповедно производство в размер на 2043,38лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г., 335,21лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2018год.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 28,05лв. за периода от м.11.2017г. до
м.04.2019 г. и 5,56лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.01.2021г. по ч.гр.д.№ 62652/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
Претенцията на ищеца против ответниците е при разделна отговорност, при квоти по
½ за всеки. Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, като собственици на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 149, вх. 1, ет.11, ап. 59 с абонатен № 285534,
присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на
Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019 г., като ответниците са използвали същата за процесния период. Твърди, че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът
е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците АНДР. Д. П. и Д. Б. П. в писмения отговор излагат доводи, че искът
бил недопустим, защото не била уточнена легитимацията в исковата претенция по
отношение на ответниците. Същите не били собственици или ползватели на процесното
жилище. Същите не били титуляри на процесния топлоснабден имот. Исковете не били
доказани по основание и размер. В имота била ползвана топлоенергия само за подгряване на
вода, в имота нямало радиатори, тоест нямало и уреди за отчитане на топлоенергия,
1
постъпила в жилището, същите били демонтирани преди повече от осем години. Правят
възражение за изтекла погасителна давност за главницата, както и за лихвите за периода от
2017 г. Същото възражение правят и за дяловото разпределение. Делото било с предмет
периодични плащания и същите били погасени съгласно чл.111,б.“в.“ от ЗЗД. Претенциите
за дялово разпределение не можело да се претендират от ищец, тъй като били дължими на
дружеството за топлинно счетоводство. Оспорват дължимата сума за дялово разпределение.
Ответниците не били ползвали топлоенергия и затопляне на вода в твърдените от ищеца
размери и период. Претендират се и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
С определение от 08.11.2021г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Нелбо”АД. Същото
изразява становище, че потребеното количество топлина енергия в имота е начислявано
съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови
нормативи.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на Договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ от 28.03.1991год. ,че АНДР. Д. П. и Д. Б. П. са придобили собствеността върху
недвижим имот – ап.59,на 11 етаж в бл.149,вх.1,кв.Люлин.
По делото е представен договор 26.08.2002 г., „Нелбо инженеринг”ЕООД,като
изпълнител и ЕС в гр.София,Люлин,бл.149 като възложител ,са постигнали съгласие да
бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 5
години, в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
18.06.2002год.
Съответно с Договор №84/18.05.2015год. ,“Топлофикация София“ЕАД и „Нелбо“
ЕАД са уговорили услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сгради – етажна собственост да се извършва от ФДР ,за срок от една година за
изравнителен период от 01.05.2015год. до 30.04.2016год.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,съгласно които
дялово разпределение за аб.№ 285534 АНДР. Д. П. е изготвяно съобразно действащите
нормативни актове .
Представени е Талон за отчет на уреди за дялово разпределение сезон 2017-
2018год., от който се установява ,че в имота има два водомера за топла вода ,по които са
отчетени показания на 28.04.2018год. и изравнителна сметка за периода 05.2017год. –
04.2018год. ,съгласно която е включен само дял за топла вода на абоната ,изчислен въз
основа на показанията на водомерите ,с резултат за изравняване за периода от 872,69лв. за
доплащане като разлика между сумата от дяловото разпределение ,която възлиза на
981,38лв. и фактурираната топлинна енергия,която възлиза на 108,68лв.
Съгласно Констативен протокол от 13.05.2019год. ,за обект в Люлин,бл.149 ,на
втора дата,между абонатите,които не са присъствали на редовен отчет е и А.П. ,ап.59,аб.
№285594,който констативен протокол е подписан от представител на ЕС.Съгласно
изравнителна сметка за периода 05.2018год. – 04.2019год. са изчислявани само суми за
дялово разпределение на топлинна енергия за топла вода в размер на 1062,04лв. като
разликата с фактурираната сума от 972,13лв. е 89,91лв.,за доплащане.Енергията за топла
вода е по брой лиза : 151,20м3 или 3302м3,като е прибавен и специфичен разход на
топлинна енергия за 1м3 или общо е 3453,20м3.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2018год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2017год. – 30.06.2017год., на стойност 948,88лв. ,със срок за плащане 14.09.2018год. ;
2
ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018год.
– 30.04.2019год., на стойност 1062,04лв. със срок за плащане 14.09.2019год.,както и справка
за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.11.2017год. до
04.2019год. на обща стойност 28,09лв.
Видно от материалите по ч. гр. д. №62652/2020 г. по описа на СРС,65 състав,
същото е образувано по депозирано на 14.12.2020г. заявление от „Топлофикация
София”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу АНДР. Д. П. и Д. Б. П..
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №150 е издадена на
11.01.2021г.,по ч.гр.д.№62652/2020год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника ,за
заплащане на сумите, както следва – 2043,38 лева ,представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,ведно със законната
лихва от 14.12.2020год. до плащането , за сумата в размер на 335,21 лева ,лихва за забава в
плащането на цената за периода 15.09.2018 г. –02.12.2020г., сумата от 28,05 лева стойност на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2017г. – 30.04.2019 г.,ведно със
законната лихва от 14.12.2020год. до изплащане на вземането , за сумата в размер на 5,56
лева лихва за забава за периода 31.12.2017год. до 02.12.2020 г.
На заявителя с разпореждане от 14.04.2021год. ,след постъпило в срок възражение
от длъжниците,на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК са дадени указания ,че може да
предяви иск срещу длъжника за вземането си,което разпореждане му е връчено на
19.04.2021год.
В срок /на 17.05.2021год./ са постъпили доказателства за предявяване на искове
срещу длъжниците по заповедното производство. Исковете са допустими като предявени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от
установяване на вземане заповедното производство.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението
за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че
ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е. битови клиенти и между страните е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на недвижим имот
,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са
доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент ап.59,на
11 етаж в бл.149,вх.1,кв.Люлин,аб.№ 285534.
3
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач –
протокол от ОС ,с приложен списък на етажните съсобственици, договор между етажните
собственици и третото лице помагач от 2002год. от делото за възлагане извършване на
услугата дялово разпределение, за срок от 5години,т.е. до 2007год.
По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2007 г.
като съгласно действащите и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за
4
топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за
дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към
настоящия момент по чл. 139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна. От изложеното се
налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от топлофикационното
предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се явява допустима.
За процесния период, ищеца „Топлофикация София”ЕАД е издала две общи
фактури от 31.07.2018год. и 31.07.2019год.,а така също и две ДИ от 30.09.2018год. от
изравнения за периода 01.07.2017год. до 30.04.2018год. за сумите 27,10лв. и 5,36лв.
От приетите и представени от третото-лице помагач документи, талон за отчет на
уреди за дялово разпределение сезон 2017-2018 и сезон 2018-2019, става видно, че в имота
няма уреди,не е разпределяна енергия за сградна инсталация,а единствено разход за вода
.За сезон 2017-2018год. той е изчислен въз основа на показанията на двата водомера за топла
вода ,а за сезон 2018-2019год. ,съгласно констативния протокол не е бил осигурен достъп до
имота и дела за топла вода е изчислен на база служебни показания ,на брой
потребители,което е правилно ,предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), действала през
исковия период, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие
- когато не е осигурен достъп за отчитане.
Тези документи имат характер на частен свидетелстващ документ, съдържащ
неизгодни за потребителя факти – стойността на измереното количество, и като такива
следва да се кредитират. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени по делото,които съответстват на
изравнителните сметки,издадени от третото-лице помагач.
По възражението за погасителна давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е частично
основателно ,тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
5
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от
този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 14.12.2020 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. приложение намират
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10.
08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. ,въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на
прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие
по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2017год. до
30.10.2017год. в размер на 56,32лв. е погасено по давност ,тъй като падежа на
задължението за м.10.2017год. е настъпил на 14.12.2017год. и към датата на подаване на
6
заявлението на 14.12.2020год. е изтекъл тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
За останалия процесен период от 01.11.2017год. до 30.04.2019год. за сумата от
1987,06лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на вземането на ищеца към ответника като до този размер и за този период
следва да се признае ,че вземането му съществува,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 14.12.2020год.
За разликата от 56,32лв. до пълния предявен размер от 2043,38лв. и за периода от
01.05.2017год. до 31.10.2017год., претенцията на ищеца следва да се отхвърли като погасена
по давност.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.11.2017год. до
30.11.2017год. , в размер на 1,54лв. е погасена по давност ,като за периода от 01.12.2017год.
до 30.04.2019год. ответниците дължат на ищеца сумата в размер на 26,51лв. ,а до пълния
предявен размер от 28,05лв. искът е неоснователен.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. са приложими ОУ на „Топлофикация
София „ЕАС от 2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг.
от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2017 г. - м. 04. 2018 г. е издадена на 31.07.2018г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2018год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2018год. ,поради което за периода от
15.09.2018год. до 02.12.2020год. обезщетението за забава върху главницата от 892,56лв./след
приспадане на сумата от 56,32лв.,за периода 01.05.2017год.-31.10.2017год.,която е погасена
7
по давност/ възлиза на сумата от 200лв.Съдът не взима в предвид задълженията по ДИ от
30.09.2018год. от изравнения за периода 01.07.2017год. до 30.04.2018год. за сумите 27,10лв.
и 5,36лв. тъй като за тях няма доказателства за връчване на покана за плащане на
ответниците,от която дата да се счита ,че те са изпаднали в забава като правилото на
чл.33,ал.2 от ОУ за тези дебитни известия не следва да се прилага.
Съответно фактурата обективираща задължението за периода 01.05.2018год. –
30.04.2019год. е издадена на 31.07.2019год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази фактура в размер на
1062,04лв. от 15.09.2019год.Обезщетението за забава върху тази сума за периода от
15.09.2019год. до 02.12.2020год. възлиза 131,29лв.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 1954,60лв. лв. за
периода от 15.09.2018год. до 02.12.2020год. възлиза на 331,29лв. , като до пълния предявен
размер от 335,21лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 5,56лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Тъй като ответниците са съсобственици на недвижимия имот, в договора не са
посочени квотите на съсобственост,следва да се приеме ,че те са равни.Или всеки един от
тях дължи ½ част от посочените задължения на ищеца.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 98,24лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо ответниците се следва сумата от
95,50лева. Или по 47,75лв. от всеки един от тях.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
184,62лв. – 84,62лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда
,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се
следват разноски в исковото производство в размер на 179,50лева или по 89,75лв. от
всеки един от двамата ответника.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК имат и ответниците.Същите са представили списък на разноските
,съобразно който претендират възнаграждение на един адвокат в размер на 300лв.,платени в
брой ,съгласно договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2021год. и 24.11.2021год. от
ответника А.П. и също в размер на 300лв.,платени в брой ,съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 06.07.2021год. и 24.11.2021год. от ответника Д.П..
От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с молба от 09.03.2021год.,което е
неоснователно тъй като претендираните и заплатени от ответниците адвокатски
възнаграждения съответстват на минималните размери от по 300лв. ,съгласно чл.7,ал.2,т.1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,възнаграждението
на адвоката
8
Предвид отхвърлената част от исковете на ответника А.П. се следва сумата от
8,40лв. и на ответницата Д.П. сумата от 8,40лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че АНДР. Д. П., ЕГН
**********, с адрес гр.София, жк Люлин, бл. 149, вх. 1, ет. 11, ап. 59 дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 993,53лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2020г., до окончателното изплащане на сумата ,сумата в
размер на 165,65лв. ,представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
02.12.2020год., както и сума за дялово разпределение в размер на 13,25лв. за периода от
м.12.2017г. до м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 14.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.01.2021г. по ч.гр.д.№ 62652/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
против АНДР. Д. П.,ЕГН : **********, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 993,53лв. до пълния предявен
размер от 1021,67лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна и за периода от
01.05.2017год. до 31.10.2017год. като погасен по давност ; за разликата от 0,77лв. до пълния
предявен размер от 14,02лв.,представляваща стойността на сума за дялово разпределение и
за периода от 01.11.2017год. до 30.11.2017год. като погасен по давност ,както и предявените
исковете по чл.422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна
енергия , за разликата от уважения размер от 165,65лв. до пълния предявен размер от
167,60лв. ; както и за лихва за забава на главницата за дялово разпределение ,за сумата в
размер на 2,78 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. Б. П., ЕГН
**********, с адрес гр.София, жк Люлин, бл. 149, вх. 1, ет. 11, ап. 59 дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 993,53лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2020г., до окончателното изплащане на сумата ,сумата в
размер на 165,65лв. ,представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
02.12.2020год., както и сума за дялово разпределение в размер на 13,25лв. за периода от
м.12.2017г. до м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 14.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.01.2021г. по ч.гр.д.№ 62652/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
против Д. Б. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 993,53лв. до пълния предявен
размер от 1021,67лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна и за периода от
01.05.2017год. до 31.10.2017год. като погасен по давност ; за разликата от 0,77лв. до пълния
предявен размер от 14,02лв.,представляваща стойността на сума за дялово разпределение и
за периода от 01.11.2017год. до 30.11.2017год. като погасен по давност ,както и предявените
исковете по чл.422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна
енергия , за разликата от уважения размер от 165,65лв. до пълния предявен размер от
167,60лв. ; както и за лихва за забава на главницата за дялово разпределение ,за сумата в
размер на 2,78 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г. като неоснователни.
9
ОСЪЖДА АНДР. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк Люлин, бл. 149,
вх. 1, ет. 11, ап. 59 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 89,75лева
,разноски по исковото производство и сумата в размер на 47,75лева, разноски в
заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН ********** , с адрес гр.София, жк Люлин, бл. 149, вх. 1,
ет. 11, ап. 59 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 89,75лева ,разноски
по исковото производство и сумата в размер на 47,75лева, разноски в заповедното
производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 да заплати на АНДР. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк
Люлин, бл. 149, вх. 1, ет. 11, ап. 59 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 8,40
лева ,разноски по исковото производство ,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 да заплати на Д. Б. П., ЕГН ********** , с адрес гр.София, жк Люлин,
бл. 149, вх. 1, ет. 11, ап. 59 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 8,40 лева
,разноски по исковото производство ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10