№ 556
гр. Сливен, 05.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20242200100201 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Д. К. Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б.,
надлежно преупълномощен от адв. П. К., упълномощена, съгласно
представено с исковата молба пълномощно.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител.
Постъпила е молба, с която от името на ответното застрахователно
дружество се иска разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.
АДВ. Б.: Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че същото е в първо съдебно
заседание, съобразно произтичащите от това специфични процесуални права
за страните.
С определение № 783/22.10.24г. съдът е предявил проект за доклад на
страните по делото.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба. Поддържам допълнителната искова
молба, както и молбата подадена с представени доказателства, а именно
медицински документи и фактури за медикаменти. Оспорвам съответно
отговора на ответника. Запознат съм с депозираното за днешното съдебно
заседание становище на колегата К.. Той е направил искане да не допускате
изготвянето на авто-техническата експертиза. Аз също считам, че не е нужно
изготвянето на такава. Същата е поискана с исковата молба, когато ДП е било
на етап разследване. Имаме влязъл в сила съдебен акт, който безспорно
установява, че ПТП е настъпило именно на пешеходна пътека и точно по този
текст е осъден деликвента и с оглед признанието на ответната страна считам,
1
че не е нужно да се натоварва бюджета на съда с разходи за изготвянето на
тази експертиза. По отношение на искането на СМЕ и СПЕ, ги поддържам.
Водим допуснатите двама свидетели, с оглед указанията на съда, че ще бъдат
разпитани в първо съдебно заседание. Същите се намират пред залата. Нямам
възражения по отношение на проекта за доклад.
На основание чл. 146 от ГПК, предвид становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад с определение №
783 от 22.10.2024г., заедно с уточнението, че е приключило наказателното
производство по НОХД № 585/24г. по описа на Сливенския РС със
споразумение, съгласно което е установено вината на деликвента, сочен в
исковата молба, за окончателен.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите със същото определение
доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 585/24 г.
По исканията на страните за назначаване на експертизи, съдът като
съобрази становището на ответника в подадената на 05.12.24г. молба, а
именно, че не оспорва установената в наказателното производство вина на
деликвета и не поддържа възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, съдът намира, че не следва да бъде назначавана съдебно
автотехническа експертиза.
Съдът намира, че искането за назначаване на съдебно-психологическа
експертиза е неотносимо. Посочените в исковата молба страдания, понесени
от ищцата в емоционален и психичен аспект по естеството си от една страна
не са посочени по начин, който да изисква специални знания и могат да бъдат
доказани с гласни доказателства, каквито съдът е допуснал, като от друга
страна не са посочени обективни данни, въз основа на които да работи
експерта, като съдът счита, че е недопустимо установяването чрез
експертизата на други незаявени в исковата молба страдания. Съдът намира,
че е допустима и относима поисканата в исковата молба съдебномедицинска
експертиза, каквато съдът следва да допусне и да назначи по поставените в
исковата молба въпроси на лист 3-ти, формулирани към комплексна съдебно-
медицинска експертиза, като съдът намира, че експертизата следва да бъде
назначена като еднолична, а във връзка с горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-
автотехническа експертиза и на съдебно-психологическа експертиза като
2
неотносими.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, която да
се изготви от вещо лице д-р С. от списъка на вещи лица при Сливенски ОС,
който въз основа на медицинската документация по делото, евентуално в
приобщеното наказателно производство, след като се запознае и с други
медицински документи, събрани по делото по искане на ищцата, да даде
заключение по въпросите, формулирани към КСМЕ на втората страница от
лист 3-ти на делото.
Вещото лице да отговори дали описаните в исковата молба диагнози и
медицински констатации по медикофизикален характер отговарят на
травматичните увреждания, установени от медицинската документация и
дали същите отговарят да са получени в резултат на ПТП.
Експертизата да се изготви при депозит от 400 лв., платим от
бюджетните средства на съда.
Съдът ДОКЛАДВА, че в молба подадена от адв. П. К. на 11.11.2024г. е
поискала съдът да изиска или тя да бъде снабдена със съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с преписите от посочените истории на
заболявания на ищцата.
Предвид обстоятелството, че МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ не е
учреждение по смисъла на чл.186 от ГПК, то на същото основание при
втората алтернатива, страната следва да бъде снабдена със съдебно
удостоверение, въз основа на което да й бъдат предоставени исканите писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА събирането на доказателства, а именно история на
заболяването 17569/2023г. и история на заболяването 18306/2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата и на нейния пълномощник – адв. К.
удостоверение, въз основа на което да им бъдат предоставени от МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД медицинската документация относима и съдържаща се
в история на заболяването 17569/2023г. и история на заболяването
18306/2023г.
Съдът ДОКЛАДВА, че на 26.11.2024 г. адв. К. – пълномощник на
ищцата, е депозирала молба, с която представя и иска да бъдат приети като
доказателства 13 бр. фактури и 4 бр. фискален бон за закупени и заплатени
лекарства и медицински изделия.
Съдът намира, че искането е неотносимо. По делото страната не е
предявила иск за репариране на имуществени вреди за заплатени лекарства и
медицински изделия, поради което представените с молбата от 26.11.2024 г.
писмени доказателства нямат отношение към подлежащите на доказване
обстоятелства по делото съобразно предявения на страните доклад, поради
което
3
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА писмени доказателства, представени с молба на адв. П. К.
на 26.11.2024 г., а именно 13 бр. фактури и 4 бр. фискален бон като
неотносими.
Адв. Б.: Фактурите не са представени с претенция за имуществени
вреди, а са представени във връзка със здравословното състояние. Това, което
заявих в случая, тези фактури се прилагат с оглед становището на вещото
лице, което ще изготви СМЕ, да се произнесе дали са били необходими тези
лекарства и свързани ли са били с лечението на ищцата на травмите от
процесното ПТП, така както сме заявили в молбата, че ги представяме във
връзка със здравословното състояние, а не като претенция за имуществени
вреди. И в тази връзка, моля да бъдат приети като доказателства по делото.
По повторно заявеното от адв. Б. искане за приемане на 13 бр. фактури и
4 бр. фискални бонове, съдът като намира, че здравословното състояние на
ищцата следва да бъде установено с медицинска документация, а
представените фактури представляват търговска документация, намира, че
същите са неотносими за установяване здравословното състояние на ищцата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА като доказателства 13 бр. фактури и 4 бр. фискални
бонове, представени с молба на адв. П. К. от 26.11.2024 г. като неотносими.
Намира, че са налице условията за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на водените в днешното съдебно заседание свидетели, поради
което съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Д. И. К. на 65 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със
страните и пълномощниците по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същата обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Приятелка съм на Д.. Не съм присъствала на ПТП.
Знам, че като е отивала на работа е станало. Преминавала е пешеходната
пътека точно до кв. „Дружба“, където е магазин Лидъл. На пешеходната
пътека е била. Кола я е бутнала. Телефона й е изхвръкнал, чантата, всичко и е
изпаднала в безсъзнание. Знам, че са извикали линейка и са я закарали в
болницата в безсъзнание. Два, три часа е била в безсъзнание. На мен ми се
обади дъщеря й. Аз не знаех. Вечерта на същия ден ми се обади дъщеря й.
Казали са й от болницата, че е в безсъзнание още. Аз отидох на другия ден да
я видя. Тя беше в тежко състояние, на системи, с гипсирана ръка. Пръстите на
ръцете и на краката й бяха начупени. Имаше сложена яка на врата. Много зле
беше. Аз ходих всеки ден. Аз съм пенсионерка и съм свободна. Мисля, че една
седмица беше в болницата. Ходих непрекъснато, помагах. Купувах й
4
лекарства. Имаше нужда от обезболяващи, памперси й купувах. Тя ми каза, че
има болки. И докторите също й даваха. Аз аналгини, такива неща й взимах. Тя
ми казваше какво иска. Вече след това, като я изписаха, й купувах с рецепта.
Той и синът й ходеше, аз ходих. Дъщеря й след това дойде. С каквото можем
помагахме й. Като я изписаха от болницата, само сина й беше там, но аз бях
долу на входа и чаках. На входа стоях, на пейката и чаках. И двамата я
хванахме, едвам я качихме по стълбите на блока, в който живееше. Аз в къщи
на входа чаках долу. Не можеше да стъпва. Ние със сина й едвам я вдигахме.
Живеем на близко и я чакахме. В къщи тя не можеше да се обслужва. Ние я
сложихме на дивана. Там си стоеше. Слагахме й подлога, с шина беше.
Припадна до тоалетната. Аз бях сама. Припадането беше след една седмица. В
началото тя не можеше да се движи. Една седмица беше на подлога, а после,
след една седмица едвам, едвам я крепяхме. Наложи се да влезе в болницата
още веднъж. Ръката й беше гипсирана. Беше с пирони. Трябваше да й махат
пироните. Тогава пак ходихме да й махат пироните и й сложиха шина на
ръката. Мисля, че стоя в болницата втория път, когато отиде за ръката. Доста
време имаше нужда от чужда помощ. Нуждаеше се от чужда помощ поне до
март месец някъде. Пръстите на краката й бяха начупени и тя не можеше да се
движи. Непрекъснато съм й помагала да се движи. Тя не можеше да измие
чиния, нещо такова. Искала съм нещо да й помагам, нещо да измия, нещо да
сготвя. Синът й помагаше за готвене, за такива неща. В началото й помагахме
да се храни.
Тя в началото не можеше да се движи. След февруари месец нататък
започнахме да й помагаме постепенно да се движи. Тя не можеше да се движи.
Беше само на легло през това време. До тогава, до февруари я забърсвах с
мокри кърпички, до тогава не можеше да се къпе. След това вече съм я
вкарвала в банята и й помагах да се къпе. След като тя се повъзстанови,
започна леко да се движи. Тя започна да ходи на рехабилитация. Ходила съм с
нея на рехабилитация. Месеца не го помня. Първо ходи в болницата. След това
ходихме в трета поликлиника при един мъж, рехабилитатор. Много трудно се
възстанови. Към настоящия момент не е възстановена. Свършиха й
болничните и тя се чудеше какво да прави. Не мога да си спомня. Обади се
някаква по-лека работа да й намерят. Тя в „Динамо“ работи, в производството.
Беше я страх да мине пешеходната пътека. Минавала съм с нея. Още я болят
ръцете, краката. Има внученце. Не може да го държи стабилно. Не се е
възстановила, въпреки че ходи на работа. Аз я виждам и тя самата ми казва, че
я болят пръстите още, ръцете я болят. Не може да ходи дълго, изморява се. Аз
съм по-голяма от нея, повече вървя от нея, но тя иска да сядаме някъде,
защото се изморява. Много й е трудно. И психически ми се оплаква.
Позабравя нещо, нервите й не са добре. През нощта ми се оплаква, че не може
да спи по цели нощи. Привиждат й се нещата свързани с катастрофата. Тя все
реве. Понякога й се карам, че постоянно плаче. Правя й забележки да
престане. Казвам й, че само плаче. Притеснява се, не може да се успокои, като
пресичаме, стиска ме за ръцете и трепери. Казвам й да се успокои малко.
5
Много й е трудно. Аз не съм медицинско лице. Каквото ми е казала тя. Тя
дори още се оплаква и понеже имаше шина на врата и отзад, самите
прешлени още ми се е оплаквала. Това го знам, защото тя ми се оплаква. Тя
много ми се оплаква, че краката долу я болят. Чуди се какви обувки да обуе.
Купува си по-широки обувки. Сложиха й шина на врата, защото има отзад
самите прешлени, не знам пукнато ли имаше, какво и доста време с шината
стоя. Имаше и под брадичката ударено, раничка имаше на челото, имаше рани
от катастрофата. Сменяла съм й ги, почиствала, каквото мога съм й помагала.
Не е напълно възстановена.
Страните: Нямаме въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните, съдът освободи свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Й. Ж. Г. на 35 г., българска гражданка, неосъждана.
Свид. Г.: Дъщеря съм на ищцата Д. Г.. Съгласна съм да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същата обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Зная за пътния инцидент, когато пострада майка ми.
Аз получих обаждането на 19 октомври миналата година. Брат ми се обади да
ми каже, че майка ми е претърпяла инцидент на пешеходна пътека, блъсната е
от кола. Била е в безсъзнание. Аз я видях няколко дни по-късно, два дни преди
да я изпишат от болницата, защото живея в София. Трябваше да се
организирам да мога да пътувам. Тя беше с гипсирана ръка, с превръзки на
главата, имаше на шията яка, не можеше да се движи. Имаше нужда от помощ
да се надигне леко от леглото. Понеже нямаше вариант, в който да бъде
прехвърлена от неврология, отделението, в което беше приета, в ортопедия,
след първата седмица престой в болницата се наложи да бъде изписана и
съответно гледана в къщи. Изписаха я в инвалидна количка. Трябваше да я
пренесем в апартамента. След това аз останах цяла седмица у дома да я
гледам. Трябваше да я храня, да й помагам да ходи до тоалетна, да я обличам,
беше с подлога. Трябваше да й помагам да става от леглото, колкото може до
някаква степен да се раздвижва. Трябваше много да внимавам със счупената й
ръка. Фрактурата на етапа, на който беше не бяха сигурни как ще се развият
нещата, дали ще се наложи операция, което всъщност след това така и се
случи. Тя беше доста неадекватна. Не можеше да си спомни инцидента като
цяло. Губиха й се дни и часове. Лекарят ми каза, че е била в безсъзнание почти
целия ден. Първите три часа тотално неадекватна, в безсъзнание, след това
съответно се буди. Това продължи и в къщи до някаква степен. Като мъгла й
беше, общо взето не си спомня първите дни. Беше й много тежко, защото
сънуваше кошмари. Подсъзнателно го преживяваше. Беше я страх да се качи в
автомобил. И до ден днешен това също е проблем. След първата седмица у
дома отидохме на преглед. Казаха, че ще я приемат в болницата за операция.
Имаше четири пирона, беше натрошена много сериозно ръката. След приема в
болница тази седмица, престоя още седмица в болницата заради операцията и
6
отново я изписаха за гледане в къщи. Отново беше в инвалидна количка. Аз си
спомням, че навсякъде я возих в инвалидна количка, защото тя не можеше да
ходи заради травмите на таза и краката. Продължихме да я гледаме у дома. Тя
беше жена, която толкова беше жизнена. Винаги можеше да се разчита на нея.
Не можеше да се храни сама, защото едната й ръка беше в гипс, а другата
беше цялата синя. Тя не можеше да свива пръстите на ръката. Шината на
врата остана 40 дни. Не трябваше да я сваля. Спеше подпряна на възглавници,
почти в седнала позиция. Аз бях в съседната стая на отворени врати, за да
мога да чувам през нощта, ако иска да отиде до тоалетна да ми извика. Имам
предвид, че трябваше да й сложа подлога. Тежко беше. След втората операция
три месеца беше на легло. Ние гледахме да я местим. Брат ми идваше, за да ми
помага да я преместваме от спалнята на леглото на разпънат диван в хола. Там
успявах аз и се опитвах да я раздвижвам малко, да сяда или ляга, за да не се
застоява на едно място. Хигиената беше с мокри кърпи. Леля Дора няколко
пъти идваше в къщи да ми помогне да я изкъпя, като я слагахме на стол в
банята с още един стол, на който тя се подпира на него и да успеем да я
изкъпем поне малко от малко. Беше много трудно, защото ръката й беше
цялата в найлони, за да не се намокри гипса, което също беше проблем,
понеже престоя с гипса се удължи, заради операцията. И с гипса беше три
месеца. След това започна физиотерапията, след третия месец. Първо, по
здравна каса, което не даде никакъв резултат. Наложи се съответно да търсим
на частно физиотерапевт. Там имаше частичен резултат. Тя няма и до ден
днешен пълна функционалност на ръката си. Не може да издържа тежки
предмети. Тя не може да държи внука си, който е на десет месеца. В началото
не можеше да държи чаша в ръката си. Ръцете й се сковават. Синът ми се роди
февруари месец. Когато тя дойде да го види, не можеше да го държи на
ръцете, да му се порадва, както една баба се радва на внука си. Като го
подържеше малко, въпреки че й беше на гърдите, понеже го подпира с едната
ръка, самата й ръка заставаше в една поза като клещи и не можеше да си
размърда пръстите. Това като последствие си остава и до днес, ако я товари
малко повече. Става въпрос за лявата ръка. Много неща, които преди й бяха
лесни, да си изчисти цветята в къщи примерно, малко по-пипкава работа
съответно й е трудно. Ако я товари, не може да носи тежки предмети с тази
ръка, разчита на другата. Самите й пръсти нямат такава мобилност, каквато
имаше преди. Не може добре да си свива ръката, няма сила в юмрука,
например захвата й не е силен. Впоследствие на този инцидент за нея, е че
като изтече болничния й, който беше шест месеца, имаше избор или да я
съкратят или да се върне на работа. Точно година и половина, две, преди
пенсия тя нямаше избор и трябваше да се върне на работа. Направиха
допълнителна уговорка с нейния работодател да я сложат на по-лека позиция,
която да не изисква вдигането на тежки предмети. Не трябва да седи седнала.
Проблемът е не само в ръката, проблемът е в краката, в таза, има фрактури на
таза, има фрактури на краката, двете стъпала и едната й ръка е счупена,
другата е с натъртвания. Тя има още синини на краката си. Не може да ходи
7
дълго време, без да се измори лесно. Сега сме в процес на търсене на
подходящо място, където се изработват стелки за крака, които да пасват на
краката й, понеже не може да ползва нормални обувки. Краката й бяха сини, с
натрошени пръсти. При инцидента, не съм била там, но след като я видях, на
нея двете й стъпала бяха целите сини. Краката й бяха увити. Според мен, това
си бяха счупвания, натъртвания. Това, което брат ми ми е казал, понеже не съм
била на първоначалната ситуация, знам, че има фрактури на таза. Получила ги
е при падането. Доколкото знам, тя е била на пешеходната пътека,
сравнително близо до бордюра. На излизане от пешеходната пътека, буквално
две крачки от бордюра, при което човека минава, без да я види, или не е
преценил разстоянието, мислейки, че тя ще се прибере на тротоара, докато
дойде на пешеходната пътека, забира я и преминава през ръката й, но при
самото падане тя се завърта, удря си главата, не знам как точно е паднала. Тя
няма такава мобилност на пръстите на краката. Не може хубаво да си свие
пръстите на краката, болят я. Сега в момента носи обикновени обувки, но по-
голям номер. В момента аз й купувам маратонки, спортни обувки, за да може
да има добра опора самата подметка. Търся място, където да й направят
отливка на стъпалото. Не е предписана ортопедична стелка. Това си го правя
на моя отговорност, защото не мога да я гледам да ходи 20-30 метра пеша и да
иска да седне някъде, защото краката я болят. Другото, което сега е
характерно за нея, че тя ако седне някъде да си почине за малко, на пейка, на
диван, на стол, после трудно става, боли я самия таз и краката и има нужда от
опора, за да може да се раздвижи, хваща се за маса, за стол. Може да клекне,
но не може да се изправи. Като се изправя, трябва да има къде да се хване, за
да може да има опора. Преди това беше много жизнена, физически активна
жена, има градина. Можеше да се грижи за градината си. В момента няма кой
да се грижи за тази градина. Имаше куче, което сега брат ми гледа, понеже тя
не може да го разхожда. Кучето сега е при брат ми. Той се грижи за него. Не
може да се грижи за двора си, имаме къща в Речица, наследствена от дядо ми.
Тя си отглеждаше там разни плодове, зеленчуци, цветя. В момента това е
невъзможно за нея. Социалният й живот е доста намален. Не излиза толкова
много. Страх я да излиза сама, страх я да пресича. Дори и на пешеходна
пътека със светофар, винаги гледа да има хора с нея, които пресичат, да
пресича заедно с тях. Не излиза по тъмно, сънува кошмари, не може да спи
спокойно. За тези кошмари и това безпокойство не сме търсили помощ,
защото тя не иска да пие успокоителни и не иска да пие приспивателни
хапчета. Другото, което е, тя живее сама. Брат ми ходи да й помага за неща,
които тя преди това можеше да върши сама. Ние сме с камина в къщи, с водна
риза. И климатик имаме, но зимата тя използва камината. Той ходи през два,
три дни да й качва дърва, защото тя не може. Преди тя сама си качваше
дървата. Слизаше си долу, взимаше си дърва, сега не може. Като трябва да
пътува някъде, задължително някой трябва да я придружи, да я качи на влака,
да й помогне с багажа. Притеснява се много, ако трябва да излиза някъде да
ходи сама, винаги трябва да има някой с нея. Рехабилитацията продължи,
8
докато започна работа. После продължи с упражнения в къщи, които й бяха
назначени и сега последно аз я водих на кинезитерапевт преди три седмици, тя
ми беше на гости в София, защото виждам, че нея постоянно я боли и тази
мобилност на ръката продължава да не се възвръща и за да можем да
подобрим някак си това състояние. Въпреки че е на 60 години и е в очакване
на пенсиониране, аз не мога да си представя какво ще стане после, ако не се
погрижим за нея. Сега си намерихме добър кинезитерапевт в София.
Съответно, когато идва при мен, ще я водим там. Търсим такъв в Сливен,
който междувременно също да може да й помага, като има възможност да
ходи и при него. Към настоящия момент тя не се е възстановила. Не съм
сигурна, че ще успее да се възстанови на 100 %. Тя лично го преживява много
тежко. Трудно й е от много гледни точки, но тя не е свикнала да разчита на
някой друг постоянно да върши неща за нея. Сега й е много трудно, че трябва
да разчита на мен, на брат ми, на съседите, на нейна приятелка.
Адв. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетелката от залата.
Съдът ДОКЛАДВА, че в молбата на застрахователя от 05.12.24г. се
изтъква, че отново не е посочена банкова сметка за ищцата по която
застрахователя иска да преведе обезщетение в размер на 60000 лв. за
неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищцата да посочи банкова сметка.
Адв. Б.: Посочваме като банкова сметка от името на ищцата, по която
застрахователят би могъл да изплати обезщетение, а именно тази съдържаща
се в представеното с молбата ни от 11.11.2024г. нотариално заверено
пълномощно за Адвокатско дружество К., Б. и съдружие.
На ответника ДА СЕ ВРЪЧИ препис от пълномощното, представено с
молбата от 11.11.2024г., в което е посочена банкова сметка, по която съгласно
изявлението на адв. Б. в днешното съдебно заседание застрахователят може да
изплати обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът намира, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.02.2025 г. от 13.30 часа, за която
дата страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.55 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
9
Секретар: _______________________
10