РЕШЕНИЕ
Номер 16817.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивV състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела А. Добрева
Станислава Б. Бозева
Секретар:Даниела П. Дойчева
Прокурор:Гинка Георгиева Лазарова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела А. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601684 по описа за 2020 година
С присъда № 10 от 21.05.2020 г. по н.о.х.д. №585/2017г. РС Карлово е признал
подсъдимия М. Д. Д. , роден на 07.12.1973 г. в гр. Враца, български гражданин, с висше
образование, учител в СУ „***“ гр. Сопот, неженен – живее на семейни начала, неосъждан,
живущ в гр.Сопот, обл. Пловдивска, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 14.12.2016 г. в гр. Сопот, обл. Пловдивска е причинил на Н. В. Ц., ЕГН ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на дясната лъчева кост на
типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник,
поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54, ал.1 от НК го е
ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същия съдебен акт РС Карлово е уважил частично на основание чл.45 от ЗЗД
гражданския иск на пострадалото лице/граждански ищец/ Н.В. Ц. с ЕГН*** срещу
подсъдимия М. Д. Д. за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от причинената му средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долния край на дясната лъчева кост на типично място,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2016 г. до окончателното и
изплащане, с установена по- горе самоличност да заплати на гражданския ищец, като за
сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлил предявения
1
граждански иск като неоснователен и недоказан.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия М.Д., чрез защитниците му адв.
П. М. и адв. Т. К. с което се иска отмяна на присъдата изцяло и постановяване на нова
оправдателна. Постъпило е и допълнение на въззивната жалба с подробни съображения.
Постъпила е и жалба от самия подсъдим лично. От страна на защитата не се иска събиране на
нови доказателства. Не се твърди непълнота на доказателствения материал.
Постъпило е и становище по обжалването на подсъдимия от пострадалото
лиц/граждански ищец Н. Ц., чрез повереника му адв. Т. С., с което се иска потвърждаване на
присадата и оставяне без уважение обжалването на подсъдимия. И от страна на гражданския
ищец не се правят доказателствени искания.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя и при направената
служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакуваната присъда КРС е приел за установено от фактическа
страна, следното :
Подсъдимият Д.и жената, с която живеел на семейни начала – свидетелката А.П.,
както и пострадалият свидетелят Н. Ц.и съпругата му – свидетелката М.Ц. били съседи.
Живеели в гр. Сопот, в блок – кооперация № * на ул. „***“.
Между живущите в кооперацията, съществувало напрежение, свързано с неприятна
миризма, която се носила в част от баните. По-голяма част от съседите свързвали миризмата
с факта, че техните съседи – свидетелите И. и К.М. – родители на свидетелката А.П., се
преместили да живеят в избените помещения на кооперацията.
На 14.12.2016 г., преди обед, жилищната кооперация била посетена от служители на
Община Сопот във връзка с подаден сигнал за проблема с миризмата. След като
служителите си тръгнали, присъстващите в избите на кооперацията съседи – свидетелите Н.
Ц., М. Ц., Ст. М. и М. Б. започнали да обсъждат по какъв начин може да се разреши
проблема с миризмата. Свидетелката М. казала на свидетеля Н. Ц., че проблемът ще се
2
разреши като се плати от общите пари на кооперацията, за да се изгради допълнително
отводняване. Никой от присъстващите не бил съгласен да се плаща по този начин. Ядосан,
свидетелят Ц. казал: „има да вземате от мен и аз пари няма да давам“, след което направил
неприличен жест, слагайки едната си ръка върху другата. Малко по- късно в мазето влязла
свидетелката А. П., която виждайки събралите се съседи попитала, защо не са извикали и
нейните родители. Свидетелката С.М. отговорила, че и нея никой не я е викал, а е слязла
случайно в гаража. Отново станало дума за миризмата, като на въпрос на П.: „какво ви
мирише“, свидетелят Н.Ц.отговорил: „на майка ти лайната миришат“.
Свидетелката П. се разстроила и вечерта разказала на родителите си и на подсъдимия
за случилото се. Последният решил, че трябва да вземе отношение, тъй като счел, че
съседите осъществяват тормоз върху семейството му. Излязъл от дома си, на четвъртия етаж
в кооперацията и тръгнал към първия етаж, където живеели Ц.. Свидетелката П. тръгнала
след него, но се върнала, за да прибере двугодишното си дете, което тръгнало с нея. След
това отново излязла и тръгнала след Д..
През това време по стълбите слизал и свидетелят Б., който бил посетил майка си -
свидетелката Б., която живеела на третия етаж в същата кооперация. Б. слизал по стълбите
вървейки преди подсъдимия Д..
Когато пристигнал пред входната врата на Ц. – на първия етаж, вдясно от входа на
кооперацията, подсъдимият Д. позвънил на звънеца и след няколко секунди вратата отворил
свидетелят Н.Ц.. От прага на врата подсъдимият Д.бутнал с ръце по раменете Ц., търсейки
му сметка за показани неприлични жестове на жена му. В резултат от бутането Ц. залитнал
и паднал на земята, подпирайки се на дясната ръка, която много го заболяла.
През това време свидетелят Б., вече бил на входната врата на кооперацията, но
чувайки подсъдимия Д. да казва „сега ще те оправя аз тебе, докога ще се разправям с тебе“
и знаейки за конфликта в кооперацията се върнал обратно по стълбите се върнал и заварил
подсъдимия Д. на прага, а свидетеля Ц. на земята на антрето. Казал на Д.„какво правите, бе
човек“. Свидетелят Б. издърпал Д. от прага и влязъл в коридора на жилището на Ц., за да му
помогне и го вдигне от земята. Ц. вече бил полуизправен, когато от вътрешността на
жилище дошла и съпругата му - свидетелката Ц.. Опитвайки се да достигне до съпруга си,
Ц. се подхлъзнала и паднала на пода. Б. помогнал и на нея да стане. Б.попитал Ц.„какво
правите“ и му казал „ще се избиете“. А свидетелят Ц., афектиран от поведението на Д.,
който в собствения му дом го бутнал, започнал да псува на висок глас и излязъл на пред
входната си врата. Съпругата му и свидетеля Б. го успокоили, след което той се прибрал.
През това време подсъдимият Д. тръгнал по стълбите нагоре, а Б. се обърнал към
свидетелката П., която стояла на площадката между стълбища на първи и втория етаж,
казвайки , че „ не е очаквал такова нещо“, а св. П.му отвърнала, че и тя не очаквала такова
нещо от тях, след което тръгнала нагоре по стълбището. На втория етаж срещнала
свидетелката Н., която се интересувала защо се вика. Разговаряли с П. за кратко за
3
случилото се.
Малко по-късно ръката на свидетеля Ц. отекла. Със съпругата му решили да отидат
до полицейския участък в гр. Сопот, който обаче бил затворен. На следващия ден посетили
личния си лекар, който след преглед го изпратил за рентгенова снимка, която показала
счупване на дясната ръка. Отишли при ортопед в гр. Карлово, който обаче не пожелал да
гипсира ръката, тъй като била отекла. Сложил гипс на другия ден, след като спаднал отока.
На 15.12.2017 г. Ц.подал жалба до РП-Карлово за случилото се в Районна
прокуратура – Карлово.
На 27.12.2016 г. Ц. посетил отделението по съдебна медицина в УМБАЛ „***“ в гр.
Пловдив, където след преглед било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост
на горен десен крайник, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение №
***/2016 г.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, на пострадалия е било причинено телесно увреждане, представляващо
счупване на долния край на дясната лъчева кост на типично място, което довело до трайно
затрудняване движенията на горния десен крайник. Това травматично увреждане било
причинено от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв и
било възможно да възникне така, както е посочено от пострадалия. Преценено е, че е
напълно възможно увреждането да се получи при падане назад с протегната към земята,
пред тялото дясна ръка, която първа е поела удара (първа се е съприкосновила със земята), а
след това тялото със земята.
Според заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, подсъдимият Д. съзнателно, осмислено и целенасочено е решил
да потърси сметка от Ц.. Той възприел случилото се като пореден скандал, а не като нещо
ново, извънредно, изненадващо. Д. не е изпитвал силен некотролируем гняв, предизвикан от
пострадалия, който гняв да се е разразил незабавно в бурна и агресивна реакция. Нямало и
данни за ефективно стеснение на съзнанието, предизвикано от силно психотравмиращо
събитие, въз основа на което е направен извода, че по време на инкриминираното деяние
подс. Д.не е бил в състояние на физиологичен афект, както и в състояние на друго
разстройство на съзнанието. Психическото му и психологично състояние по време на
инкриминираното деяние не показвало болестни отклонения. Същият не страдал от душевно
заболяване, не бил регистриран и не се водил на учет в ЦПЗ- Пловдив. Могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа
показанията на свидетелите, отчасти обясненията на подсъдимия, не е възприел показанията
на свидетелката А. П.и на родителите й свидетелите М., като е съпоставял данните
извлечени от тях помежду им, ведно с писмените доказателства и доказателствени средства.
4
Въз основа на описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 14.12.2016 г. в гр. Сопот, обл. Пловдивска е
причинил на Н. В. Ц., ЕГН *****, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долния край на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник.
От обективна страна КРС е приел че извършването на престъплението е доказано от
коментираните доказателства.
От субективна страна КРС е приел, че престъплението е извършено при пряк умисъл
с целени и настъпили обществено-опасни последици. КРС е обсъдил подробно
възраженията на защитата относно липсата на умисъл, като ги е приел за неоснователни.
Обсъдил е и критериите на чл.132 от НК.
При индивидуализиране на наказанията първоинстанционният съд е наложил при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – на
три месеца лишаване от свобода, което наказание е приел, че за поправянето на подсъдимия
не е необходимо той да изтърпи ефективно, като е обсъдил подробно критериите и
предпоставките на чл.66 от НК и е отложил изтърпяването му за срок от три години считано
от влизане на присъдата в сила.
Гражданският иск за неимуществени вреди от престъплението, предявен от
пострадалия срещу подсъдимия, КРС е приел за доказан по основание съобразно
коментираните по-горе доказателства, но по размер – до сумата 3000лв., като е приел, че за
разликата до предявените 5000лв. следва да се отхвърли като недоказан по размер.
Присъдил е и законната лихва върху уважената част считено от датата на извършването на
деянието.
Пред въззивният съд делото е висящо по жалба на подсъдимия чрез защитника му.
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в
тяхната съвкупност. ПОС не намира причини за корекция на данните по фактическата
обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея.
Възраженията в жалбата и в пледоариите пред него въззивният съд намира за
неоснователни. Както и пред КРС се твърди липса на умисъл и афектно състояние. ПОС
споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд по тези доводи на защитата и не
намира за необходимо да ги коментира отделно, наново и идентично на тях.
5
Възраженията на защитата в жалбата, че първоинстанционният съд е игнорирал
необосновано показанията на една група свидетели, близки на пострадалия, а е игнорирал
показанията на свидетелите, близки до подсъдимия, въззивният съд намира за
неоснователни. Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в некоректно или
превратно обсъдени доказателства. Показанията на свидетелите, близки на пострадалия, са
коментирани точно толкова подробно, самостоятелно и в съвкупност с останалите
доказателства, колкото и показанията на свидетелите близки до подсъдимия. Нещо повече
именно с цел да изчисти противоречията, първоинстанционният съд е извършил очна ставка
между подсъдимия и пострадалия и съответно неговата съпруга, както и със свидетеля Б.
Именно последното е дало приоритет на достоверността на показанията на пострадалия и
съпругата му, като позоваването на защитата на отговора на д-р Б. в съдебно заседание, че
падане на Н. Ц. е било възможно и при дърпане отзат, от съпругата му – не е получило
потвърждение, а е останало изолирано единствено в твърденията на подсъдимия и
съпругата му, която според свидетеля Б. е била на междинната площадка от където не е
имала видимост към случващото се от прага навътре към апартамента на пострадалия.
Домогването на защитата да обезстойности показанията на свидетеля Б., според въззивният
съд е неуспешно, тъй като по делото не се установиха обстоятелства, от които безспорно да
се направи извод този свидетел да е пристрастен към изхода на делото или да са налице
други причини, показанията му да не са обективни.
Въззивният съд не установи наличие на необсъдени, некоректно или превратно
обсъдени доказателства.
ПОС намира, че наказанието наложено на подсъдимия е справедливо, съответстващо
на целите на наказанието, и определено при спазване на всички законови изисквания.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не
установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават отмяната й,
Пловдивският Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК счита, че присъдата следва да се
потвърди. С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 21.05.2020 г. по н.о.х.д. №585/2017г. на РС
Карлово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7