№ 25
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201896 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0257-000660 от
31.08.2021 г. на *** РУ към ОДМВР гр.Плевен,РУ долни Дъбник с което на Г.
Н. ИЛ. от гр. долни Дъбник,обл.Плевен,ул *** ЕГН ********** са били
наложени следните административни наказания : на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП .
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, сочи се че са допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушено било правото на защита.
Жалбоподателят Г.И., редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание,представлява се от адв. Т.К.-АК-грПлевен, поддържа изложеното в
жалбата и иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Плевен, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 03.05.2021г в 02:15часа в гр.Д.Дъбник на ул ***,посока центъра,допуска
1
*** му *** В.Г. И.ЕГН**********,който е неправоспособен водач,да
управлява л. а“Смарт“с рег.номер ***,СОБСТВЕНОСТ НА в посока центъра,
като автомобила е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДВП от
24.03.2021г.
За констатираното спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение
на чл.140, ал.1от ЗДВп. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното наказателно постановление, в което било посочено като
извършено нарушение на чл.140, ал.1 вр с чл143 ал10 от ЗДвП и била
приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.,а именно
глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява за 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените
по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД,
оправомощителна заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от това.Разгледана по същество, жалбата се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в производство гласни и писмени доказателства - от разпитите
на свидетелите Б.П. и А.В., както и от приобщената по делото преписка №
3568/2021г. по описа на РП-Плевен, /приключила с Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство/, а и жалбоподателя не оспорва, че на
процесната дата: 03.05.2021г. в 02.15ч. в гр.Д.Дъбник неговия *** - В.Г. И. /на
***/, който е неправоспособен водач е управлявал лек автомобил „Смарт", с
рег.№ ***, собственост на И.Н. И.а, който бил с прекратена регистрация по
чл.143 ал.10 от ЗДВП.
Полицейските служители, спрели за проверка автомобила управляван от В.Г.
И. /*** на жалбоподателя/ и констатирали, че същия е неправоспособен,
както и обстоятелството, че е *** на ***, за което съставили на
жалбоподателя АУАН - като *** на *** нарушител. В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.З от ЗАНН за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС
разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26,
ал.З от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за
субективната страна на деянията при отговорността на родителите,
попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните
2
на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение
административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в посока, че
понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно
нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и
евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Съгласно чл.130, ал.2 от
Закона за съдебната власт тълкувателните решения и постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, поради което и съответния
административнонаказващ орган е следвало да се съобрази с така цитираното
постановление.
В случая родителят следва да носи отговорност за свое умишлено
противоправно деяние и по-конкретно затова, че е допуснал съзнателно ***
му - В.Г. И./***/, да извърши вмененото му нарушение/я. Съгласно чл.11, ал.2
от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. Наказателната и административно
наказателната отговорност се характеризират с това, че при тях вината не се
предполага, а се дължи нейното установяване по несъмнен начин, тежеста за
което носи административно наказващият орган, който в случая не представя
каквито и да било доказателства в насока наличие на вина у жалбоподателят,
още по-малко за нейния вид, напротив, точно обратното, от показанията на
разпитаните свидетели, става ясно, че *** и неправоспособен В. И. още при
проверката е казал, че е взел автомобила, без знанието на *** си. Отделно от
това в дадените от самия В. И. обяснения, в приобщената прокурорска
преписка е видно, как и откъде е взел ключовете на процесния автомобил, и
че родителите му не са знаели за това, което изключва умисъла от страна на
жалбоподателя.
На следващо място при издаването на наказателно постановление е
допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е бил
определен административно наказателния субект, който следва да носи
отговорността за описаното нарушение - лицето Г. Н. ИЛ.. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нормата на чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП - наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер.
На следващо място неправилно е посочено и изпълнителното деяние,
3
доколкото нормата на чл.140, вр. чл.175, ал.З от ЗДвП не предвижда
допустителството, като съставомерно поведение. Следва да се отбелязано, че
чл.175, ал.З от ЗДвП е очертава административно наказателна отговорност
само за водача на съответното МПС, тоест посоченото в АУАН и НП правило
за поведение не касае допустителите, а единствено и само водачите.
Цитираните текстове налагат извод, че административно наказателна
отговорност може да носи съответно водача на МПС за виновно
неизпълнение на задължения относно управлението на нерегистрирано МПС.
Жалбоподателят обаче е наказан не като водач, а за допустителство - за
това че е допуска *** му *** В.Г. И., който е неправоспособен водач, да
управлява автомобил „Смарт" с рег.№ ***, собственост на И.Н. И.а, с
прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДВП. Допустителството
представлява винаги бездействие, знание за извършване на определено
нарушение от друго лице и не предприемане на действия за неговото
отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон
или указ, по аргумент от разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. След като
нарушените разпоредби и тези, предвиждащи наказания за същото не
съдържат състав на "допустителство", отговорността на виновното лице не
може да се свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице.
Като е преценил поведението на жалбоподателя като допустителство в
атакуваното НП, административно-наказващият орган е допуснал нарушение
на закона.
И не на последно място наказателното постановление е издадено
в разрез с разпоредбите на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН -
налагащи точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото
към отговорност лице. От изложената в акта, и в наказателното
постановление, фактическа обстановка не става ясно, какво точно нарушение
е извършил жалбоподателя за което е ангажирана и отговорността му: за това,
че е допуснал управление на МПС от неправоспособен водач или за това, че е
допуснал управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред т.е.
описаните факти могат да бъдат приведени към хипотезите на две правни
норми, съобразно изложените факти и обстоятелства. Неяснота относно
вмененото на жалбоподателя нарушение води до неспазване на
процесуалните правила при издаването на НП и съответно води до неговата
законосъобразност.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му
представител.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е
определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този
размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
4
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 22.10.2021 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие -на 24.11.21г е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в три
открити съдебни заседание.
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото са проведени три открити
съдебни заседания и е разпитани двама свидетели. Изложени са доводи от
адвоката в писмена защита за отмяна на процесното наказателно
постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 200,00 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 300,00 /триста/ лева. Този
размер на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно
представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд,
без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на
държавен орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0257-000660 от 31.08.2021
г. на *** РУ към ОДМВР гр.Плевен,РУ долни Дъбник с което на Г. Н. ИЛ. от
гр. Долни Дъбник,обл.Плевен,ул *** ЕГН ********** са били наложени
следните административни наказания : на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл.
38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на Г. Н. ИЛ. от гр. Долни Дъбник,обл.Плевен,ул
*** ЕГН ********** сумата от 300,00 /сто/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Плевен по
реда на АПК.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6