Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
05.12.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Втори декември |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
436 |
по
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 002877/22.10.2019
год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С., с което на нарушителя М.Д.М.
***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по
пътищата и е постановено заплащане на таксата по чл.10а ал.2 от Закон за
пътищата, в размер на 10 лева, на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.25 от Тарифата за таксите,
които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.Д.М. ***, е обжалвал в
срок Наказателно постановление № 002877/22.10.2019 год. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ гр.С..
Жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. Б.Б.от САК. Последният взема становище да бъде отменено
изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно. Акцентува се, че процесният
автомобил има заплатена дължима годишна винетна такса и по този начин за
Националното тол управление, както и за Държавата и за фикса не са настъпили
никакви вреди от въпросното деяние. Счита се, че са налице и предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, като безспорно жалбоподателя не може да бъде
принуждаван два пъти да заплати една и съща дължима такса за един и същи
автомобил.
Ответникът се представлява от
юрисконсулт К.М.. Последната взема становище да бъде потвърдено атакуваното НП
като законосъобразно, като се акцентува, че реализирането на нарушението е
установено след справка в Електронната система за събиране на пътни такси.
Подчертава се, че във връзка с възражението на нарушителя е извършена справка в
информационните масиви на АПИ и в Националното тол управление /НТУ/, но
заявление за пререгистрация на пътно превозно средство с рег.№ ХХХХ не е било
налично и такова няма. Визира се, че административнонаказващия орган правилно и
законосъобразно е установил, че жалбоподателя е
осъществил състава на нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП и
административната отговорност е ангажирана основателно, като наложената глоба е
фиксирана по размер. Също така се подчертава, че при издаването на акта и на НП
са спазени всички процесуални и материални норми.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно
от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на жалбоподателя на 28.10.2019
год. Последният е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред
ответника под вх.№ 94-00-7415/04.11.2019 год., а е изпратена на 31.10.2019 г.,
видно от приложения по делото пощенски плик в оригинал, като безспорно е в
срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 002877/02.05.2019
г. е съставен на жалбоподателя затова, че на 02.05.2019 г. в 13.15 часа е
управлявал пътно превозно средство с рег.№ ХХХХ, марка „О.”, модел „В.” вид лек
автомобил, с обща техническа допустима максимална маса 1 790 кг., негова
собственост, на Републикански път І-1 /Е-79/, км.165+177, посока М.-Р., включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Посочено е, че
извършеното нарушение е установено, чрез справка в електронната система за събиране
на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното
НП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 002877/22.10.2019 г., Известие за
доставяне от 28.10.2019 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 31.10.2019 г.,
АУАН № 002877/02.05.2019 г., ведно с Разписка от 02.05.2019 г., писмо под изх.№
94-00-6962/23.10.2019 г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД
Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С.,
Заповед № РД-11-233/28.02.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед № РД-11-29/16.08.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, заверени
ксерокопия от Договор за покупко-продажба на пътно превозно средство с рег.№ ХХХот
07.03.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва, касателно лек автомобил
с рег.№ ХХХХ и Фискален бон за закупена от А1 винетка на потребител ХХХ,
Справка от 29.11.2019 г. под изх.№ 11-00-84, ведно с оригинал на
административнонаказателната преписка, включваща Наказателно постановление с
придружително писмо, АУАН с разписка, Известие за доставяне на НП, Известие за
доставяне в районен съд гр.М. и Справка от електронната система за събиране на
пътни такси от 02.0522019 г. и Експертно
решение № 0767/16.07.2019 г. на ТЕЛК комисия към МБАЛ „П.Д.А.Г.” ЕООД гр.Е., съответно
са разпитани свидетелите Т.Т., С.С. и К.П.
и тримата инспектори в Сектор „Контрол и правоприлагане” в НТУ и съответно
актосъставител и свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на
акта. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства безспорно се установява, че на 02.05.2019 г. в 13.15 часа
жалбоподателя е управлявал собственият си лек автомобил с рег.№ ХХХХ, марка „О.
В.” по Републикански път І-1 /Е-79/, посока М. –Р., който път е включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Мястото на нарушението е км.165+177 на
Републикански път І-1 /Е-79/ посока М.-Р., за който път се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към
т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на
Списък на Републиканските пътища за приемане на списъка на Републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса и за определяне на съображения, за което се събира такса по чл.10
ал.4 от Закон за пътищата за ползване на отделно съоръжение по Републиканските
пътища. В резултат на проверката е установено, че пътното превозно средство с
рег.№ ХХХХ към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да
съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно
средство /К3/. Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от Закон за движение по
пътищата извършеното нарушение е потвърдено, чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049, като данните от справката са отразени в процесния акт.
Посочената справка бе изискана от административнонаказващия орган, но същата не
бе представено от последния, тъй като видно от изложеното в писмо под изх.№
11-00-84/29.11.2019 г. не е налична. Отразено е, че електронната система за
събиране на пътни такси създава Доклади за установени нарушения, чрез заснемане
на ППС от стационарна или мобилна камера. В конкретния случай нарушението е
установено чрез ръчна проверка в системата, чрез посоченото контролно
устройство, като самото устройство, чрез което е извършена справката не е
запаметило извършените проверки. Отразено е, че в електронната система за
събиране на пътни такси е налична и се пази информация за самото установено
нарушение и в тази насока по делото е представена и приета като доказателство
Справка от електронната система за събиране на пътни такси от 02.05.2019 г., в
която е посочен часът на установяване на
нарушението и процесният регистрационен номер на пътното превозно средство.
Както бе отразено за констатираното нарушение е съставен процесния акт в присъствието
на свидетелите и на жалбоподателя, като последният е връчен на нарушителя,
което е удостоверено и с неговия подпис. На жалбоподателя в качеството му на
нарушител е предоставена възможност да направи възражение при съставяне на
акта, както му е и разяснено, че в 3-дневен срок след съставянето му може да
посочи възражения. Безспорно жалбоподателя е упражнил правото си на възражение
и е направил такова на място при съставяне на акта на 02.05.2019 г., като е
посочил, че управляваният от него автомобил е с платена годишна винетка, като
преди един месец е сменена регистрацията на автомобила. От своя страна
административнонаказващия орган е извършил справка в информационните масиви на
АПИ, но Заявление за пререгистрация на автомобил с рег.№ ХХХХ не е било
налично. Разяснено е на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл.189е ал.3
от ЗДвП същият разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10
ал.2 от Закон за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай
би се освободил жалбоподателя от административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение. Компенсаторна такса по акта не е постъпвала по сметка на
АПИ. От своя страна жалбоподателя е представил доказателства, които са го мотивирали
да не заплати компенсаторна такса, както и безспорно да не приеме, че е нарушил
разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. От представените доказателства на
жалбоподателя безспорно е установено, че същият на 07.03.2019 г. е закупил
пътно превозно средство марка „О. В.”, вид на МПС – лек, с рег.№ ХХХ, видно от
приложения Договор за покупко-продажба на пътно превозно средство. На
27.03.2019 г. процесното МПС е пререгистрирано и същото е с нов регистрационен
номер ХХХХ, като в тази насока е приложеното ксерокопие от Свидетелство за
регистрация – част І-ва. Друг безспорен факт е, че за процесното МПС с първоначален
рег.№ ХХХе налична заплатена годишна винетна такса, като в тази насока е
приложеното ксерокопие от Фискален бон от 09.01.2019 г. При така изложената
фактология е спорно следното обстоятелство: Налице ли е нарушение на
разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и следвало ли е
да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.179 ал.3
от ЗДвП.
На първо място съдебния състав намира за основателно да
посочи, че както акта, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
като в тази насока са приложените по делото писмени доказателства, а именно
Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-233/28.02.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед №
РД-11-29/16.08.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Съдебният състав намира, че в акта и в Наказателното постановление е налице разминаване
между обстоятелствената част и посочената като нарушена правна норма. Както бе
отразено и в по-горните абзаци в обстоятелствената част на акта и тази в
Наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е управлявал собственият
си лек автомобил с рег.№ ХХХХ, като не е заплатил винетна такса за движение по
Републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. С
това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Внимателният
прочит на посочената разпоредба предвижда, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, в случаите
когато такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице, какъвто е и конкретния случай.
Безспорен факт по делото е, че жалбоподателя е управлявал собственият си лек
автомобил, който първоначално е бил с рег.№ ХХХ, а впоследствие е пререгистриран
и е с нов рег.№ ХХХХ. За този автомобил има заплатена годишна винетка с
валидност за срок от една година, считано от заявената при заплащането й
начална дата на действие, а именно 09.01.2019 г. до 08.01.2020 г.
Съдебният състав намира, че жалбоподателя
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.139 ал.6 от ЗДвП и неправомерно последният е санкциониран по силата на
чл.179 ал.3 от ЗДвП, като административнонаказващия орган е приел, че
жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство, без да е заплатил такса по
чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. Такава такса безспорно е заплатена.
Действително е налице нарушение, допуснато от жалбоподателя, но то не е на
посочената норма, отразена в акта и в НП, а е на Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние и
в частност чл.5 ал.4. Съгласно цитираната норма при промяна в регистрационния
номер на пътното превозно средство собственикът или ползвателя следва в срок до
3 работни дни да заяви тази промяна в Централното управление или в Областните
управления на Агенция „Пътна инфраструктура” или по електронен път, като съответните
длъжностни лица отразяват новите данни, относно регистрационния номер на
пътното превозно средство в електронната система за издадените електронни винетки,
след справка в Националния регистър на пътните превозни средства в срок до два
работни дни от получаването на съответното заявление. Нарушението на жалбоподателя
се изразява в това, че същият не е подал съответното Заявление за промяна в
регистрационния номер на пътното превозно средство, а не че управлява МПС, за
което не е платена съответната такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата.
Тук е мястото да си отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.10а ал.6 от Закон
за пътищата е отразено, че електронната винетка, издадена срещу платената
винетна такса следва пътното превозно средство и в случаи на прехвърляне на
собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока,
за който е издадена. Безспорно управляваното от жалбоподателя МПС с първоначален
рег.№ ХХХи последващ такъв рег.№ ХХХХ е
с платена винетна такса за една година и тази електронна винетка е запазила
валидността си за срока, за който е издадена, тъй като следва пътното превозно
средство и в случай, какъвто е конкретния при прехвърляне на собствеността.
Тук е мястото да се отбележи, че в акта
и издаденото, въз основа на него НП трябва да съществува единство както между
посочените като нарушени правни норми, така и между словесното описание на
нарушението и посочената нарушена разпоредба. Административнонаказателния
процес е строго формален и неспазването на императивните изисквания за
съдържание на акта по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН, относно НП винаги имат за последица отмяна на Наказателното постановление
на процесуално основание, тъй като това е изискване за законосъобразност на НП.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.53 ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като
не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителя е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той е бил лишен от възможността
да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава
пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е
пренесено и в атакуваното Наказателно постановление, в което отново не е
отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Това Наказателно
постановление е издадено и при непълнота на доказателствата. Преди да издаде
наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи
самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението и да събере
доказателства, относно депозираните по делото възражения. Като не е извършил
проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление
в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Отново следва да се посочи, че е налице определена
неправилно правна квалификация както от страна на актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган. Винаги несъответствието между фактическото и
юридическото обвинение в акта и в НП с действително извършеното е съществено и
непоправимо процесуално нарушение, чиято единствена законосъобразна последица
може да бъде отмяната на Наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира за основателно да отбележи,
че дори да се приеме, че административнонаказващия орган е посочил правилно
нарушената норма и е санкционирал правилно жалбоподателя, то като краен
резултат отново би се стигнало до отмяна на атакуваното НП, поради
обстоятелството, че същият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С
депозираната по делото жалба, така и на съдебното следствие се подържа, че
нарушителя сам е спрял, когато е възприел контролните органи, за да ги попита
за информация какво трябва да се направи при промяна регистрацията на
автомобил. На съдебното следствие разпитаните по делото служители на НТУ
обясниха хипотетично какво правят при констатиране на нарушение, но за конкретния
случай същите не могат да посочат дали водачът е спрян или той по своя
инициатива се е обърнал към тях. Така констатираното е в полза на жалбоподателя
и отразеното от него в жалбата. На следващо място следва да се посочи, че
нарушителя е с изключително влошено здравословно състояние и в тази насока са
приложените по делото медицински документи, а именно Експертно решение №
0767/16.07.2019 г. на ТЕЛК комисия към МБАЛ „П.Д.А.Г.” ЕООД гр.Е.. Видно от
посоченото решение жалбоподателя е с оценка на работоспособността от 100 %
трайно намалена работоспособност. В тази насока следва да бъде отбелязано и
визираното в чл.10в ал.1 от Закон за пътищата, че лице с 50 и над 50 на 100
намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от
заплащане на винетна такса за един лек автомобил негова собственост или
съпружеска имуществена общност с обем на двигателя до 2000 куб.см и мощност,
определена в закона. Дори, ако се приеме, че жалбоподателя е нарушил Закона за
пътищата, то същият го е освободил от заплащане на винетна такса. Безспорно
жалбоподателя не се е възползвал от това свое право, което също е адмирация в
подкрепа на чл.28 от ЗАНН. Отново с уговорката, ако се приеме, че е осъществено
визираното нарушение в акта, респективно в НП, а както бе отразено и в
по-горните абзаци настоящия съдебен състава категорично не приема жалбоподателя
да е осъществил състава на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Неправилно е прието от
административнонаказващия орган, че е налице нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП,
тъй като ако е така на практика жалбоподателя трябва два пъти да заплати една и
съща дължима такса за един и същи автомобил, което е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 002877/22.10.2019 год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: