№ 347
гр. Плевен, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500254 по описа за 2022 година
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Я.И. С., срещу Решение №
13/10.01.2022 г. постановено по гр. д. № 5546/2021 г. по описа на Районен съд
– гр. Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Навежда твърдения за липса на
облигационно отношение между него и въззиваемата страна „Топлофикация -
Плевен“ АД. Сочи се, че Закона за защита на потребителите бил специален по
отношение на Закона за енергетиката и съответно не следва да се дължи
заплащане на топлинната енергия, когато не е била поръчана такава. Намира,
че не са били доказани размера на потребената енергийна стойност, както и
изправността на измервателните уреди и абонатната станция. Поддържа
становището, че мораторната лихва е присъдена неправилно, тъй като нямало
доказателства, от който да се направи заключение, че е налице изпадане в
забава. Отделно от това се твърди, че неправилно е присъдена и законна
лихва до датата на изплащането, тъй като се присъждала само при
осъдителни искове, а не при установителни, както е в настоящия случай. На
1
тези основания се твърди, че решението на първата инстанция било
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не се явява
и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна Топлофикация- Плевен“ АД, представлявано от
юрк. С., изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Поддържа се становището, че е налице облигационно отношение
между страните, въз основа на което до дома на въззивника била доставяна
топлинна енергия. Навеждат се твърдения, че приложим в настоящия случай
е Закона на енергетиката, а не Закона за защита на потребителите. С оглед
събраните по делото доказателства, както и от изслушаните в хода на
съдебните прения заключения на вещи лица се претендира
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна се
представлява от юрк. С., което поддържа отговора на въззивна жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски във въззивната инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение, районният съд признал за установено на, че Я.И.
С. от гр. Плевен, ЕГН **********, дължи на „Топлофикация-Плевен” АД с
ЕИК **********, сумата от 732,60 лв., от които 700,72 лв. представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 год. до
30. 04. 2021 год. и 31, 88 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04.
03. 2020 год. до 04. 06. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата
2
от 700,72 лв., считано от 15.06.2021 год. до изплащане на вземането.
Осъдил Я.И. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Плевен”
АД с ЕИК **********, сумата от 75,00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 505,00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – гр. Плевен приел, че
предявеният иск е доказан по основание и размер. Подробни съображения са
изложени, след извършен внимателен анализ на приложените по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд приел, че ищецът е депозирал на 15.06.2021г.
пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу ответника за следните суми: 732, 60 лв., от които 700, 72 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 31, 88 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2020 год. до 04.06.2021
год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. За претендираните вземания е
била издадена Заповед за изпълнение № 2192/15.06.2021г., възразена в срок
от длъжника. От представените от ищеца доказателства, а именно –
Нотариален акт № 92, том V, рег. № 7194, дело № 570 от 2016 г. на
Славомир Иванов – Нотариус с район на действие – района на РС Плевен,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 516, се установява, че
ответникът е собственик на топлофицирания имот в гр. Плевен, **********.
От заявление с дата 13.09.2017г. се установява, че въззивникът подал искане
до изпълнителния директор на „Топлофикация - Плевен“ АД за откриване на
партида за плащане на отопление и топла вода на обитавания от него
гореописан имот. Първоинстанционният съд приел, че съгласно разпоредбата
на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ са възникнали договорни отношения по продажба на
топлинна енергия с ответника. Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” АД на потребители в гр.
Плевен били публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13 - 14.12.2007
год., които обвързвали потребителите на топлинна енергия и не било
необходимо изричното им писмено съгласие. В този смисъл и било прието, че
3
общите условия обвързват ответника като собственик на процесния
топлоснабден имот. Първоинстанционният съд приел, че акцесорният иск за
мораторна лихва бил доказан както по основание, така и по размер, предвид
приетата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 год. до
30. 04. 2021 год. възлиза в размер на 700,72 лв., а лихвата за забава за периода
от 04.03.2020 год. до 04.06.2021 год. в размер на 31.88 лв.
От изготвената по делото СТЕ се установило, че имотът бил
топлофициран, като сградата, в която се намира процесният имот била
присъединена към топлопреносната мрежа. От същата се установявало, че
начислените сумите, били коректно отразени и в съответствие с Наредбата за
топлоснабдяването от 2007г. Посочено било, че разпределението е
извършено правилно, а отоплението в банята се осъществявало чрез
монтирана щранг лира. Посочено е, че за имота на ответника е разпределена
топлинна енергия за отопление от едно отоплително тяло в жилището, както
и за подгряване на топла вода и дял от сградната инсталация.
От заключението на неоспорената от страните и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установило, че през периода от 01. 01. 2020
год. до 30. 04. 2021 год. била начислена сума в общ размер на 700,72 лв.,
представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия,
като лихвата за забава за периода 04.03.2020г. -04.04.2021 г. възлиза в размер
на 31.88 лв. Въз основа на анализа на тези доказателства, съдът приел
предявените искове за доказани по основание и размер, поради което уважил
същите.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите в обжалваното решение, в
този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272
ГПК.
По отношение на въведеното от въззивника възражение за недължимост
на мораторната лихва в размер на 31.88 лв. – за периода от 04.03.2020г. -
04.04.2021 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно, поради
следните съображения. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от
представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
4
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, то длъжникът следва да се счита за изпаднал в забава на
04.03.2020г. когато и изтекъл 30-дневния срок за заплащане на дължимата
сума по издадената от „Топлофикация Плевен“ АД фактура с №
**********/31.01.2020г. Така за потребената топлинна енергия възлизаща в
общ размер на 700.72 лв. за периода от 01.01.2020 год. до 30. 04. 2021 год., за
лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници възлиза в общ
размер на 31.88 лв. – за периода от 04.03.2020г. -04.04.2021 г.
По отношение на въведеното от въззивника възражение за липса на
облигационни отношения с „Топлофикация – Плевен“ АД, настоящият състав
намира следното. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантен в случая
е въпросът дали съществува индивидуален договор между страните, тъй като
договорните отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от
ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. Безспорно бе установено от изготвената СТЕ, както и
от представените договори, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесният имот се явява топлоснабден
по смисъла на ЗЕ, като има избран и топлинен счетоводител на сградата - ЕС.
С оглед изложеното неоснователно се явява възражението на въззивника за
липса на облигационния отношения с дружеството „Топлофикация - Плевен“
5
АД.
По отношение на въведеното от въззивника възражение, за това че
потребената от него топлинна енергия не бил поръчана, съответно е отпадало
задължението да бъде заплатена, настоящата инстанция счита следното.
Съгласно решение по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС се приема,
че Директива 2011/83 (за правата на потребителите) и Директива 2005/29 (за
нелоялните търговски практики) допускат национална правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация.
Те могат да бъдат задължени, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. В този смисъл и
не е необходимо потребителят да е поръчал топлинна енергия, за да възникне
задължението за заплащането й, достатъчно е тя да е била потребена. С оглед
възприетото становище, възражението на въззивника в този смисъл се явява
неоснователно.
По отношение на въведеното от въззивника възражение, че абонатната
станция не е въведена в експлоатация, Окръжен съд Плевен намира за
неотносимо към предмета на доказване, доколкото релевантен по делото е
въпросът, свързан с това дали е доставена топлинна енергия до ползвания от
въззивника имот и дали съответно същата е заплатена.
Ето защо, преценявайки данните по делото, Окръжен съд Плевен
приема за доказано, че въззивникът Я.И. С. е ползвал топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация-Плевен” АД, в претендираните от
въззиваемата страна размери, поради което и претенцията на топлинното
дружество се явява доказана по основание и размер.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните превила и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски в настоящата инстанция в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
6
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/10.01.2022 г. постановено по гр. д. №
5546/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Я.И. С. от
гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Плевен” АД, с
ЕИК **********, направените по делото разноски във въззивната инстанция
в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7