Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1536 Година 11.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1655 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83,
ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Д.Б.Д. *** против
отказ с рег.№ 3388р-11087/29.07.2020г. на началника на V-то РУ Бургас, за
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана. С жалбата се прави искане да се отмени отказа и да се върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Началника на V-то Районно управление на
ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, представя административната преписка по
издаване на обжалвания отказ.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Д.Д. е подала заявление с вх.№ УРИ 338800-1494/10.06.2020г.
(л.17 от делото) до началника на V-РУ Бургас, с искане да му бъде издадено
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана във връзка
с чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ. Към заявлението са приложени свидетелство за зрелост и
квалификация, удостоверение от началника на Военно окръжие ІІ степен – Бургас,
удостоверение от Окръжна прокуратура Бургас, съдебно-психиатрично
освидетелствуване, свидетелство за съдимост, удостоверение от ОД на МВР
гр.Бургас, удостоверение от военно окръжие Бургас (л.18-24 от делото).
С писмо изх.№ УРИ-3388-1924/15.07.2020г.
на началника на V-то РУ Бургас (л.16 от делото), жалбоподателя е уведомен, че
на основание чл.36 от АПК е започнала проверка за установяване на реалната
необходимост от издаването на исканото разрешение и на основание чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ, ще бъде
изготвено решение за отказ. Указано е, че във връзка с приключване на
проверката е необходимо в 3-дневен срок да се представят писмени обяснения или
възражения.
Писмото е получено на 15.07.2020г. от Д.Д., видно от
оформената разписка и в указания срок от него са подадени писмени възражения с
вх.№ 338800-1494/17.07.2020г. (л.14-15 от делото).
С отказ рег.№ 3388р-11087/29.07.2020г. на началника на V-то РУ
Бургас, на Д.Д. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие за във връзка с чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ. В мотивите на отказа
е прието, че лицето не посочва основателна причина с която по несъмнен начин да
обоснове издаването на исканото разрешение.
Отказа е връчен срещу подпис на Д.Д. на 04.08.2020г. и
е обжалван с жалба вх.№ 338800-2366/14.08.2020г., подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган, а именно началника на V-то РУ Бургас, съобразно правомощията
предоставени му с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
При издаване на отказа не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на
закона. Административния орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото
искане, преди да издаде процесната заповед, съобразно чл.35 от АПК е установил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка относно
необходимостта от исканото разрешение.
Отказът е издаден в предвидената от законодателя
писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни
основания за издаването му.
Съгласно чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
В тежест на заявителя е да посочи за какво му е
необходимо оръжието, съответно негова е доказателствената тежест да установи
тази необходимост, чрез представяне на съответните доказателства.
От жалбоподателката се твърди, че оръжието му е
необходимо за самоотбрана.
Самоотбраната като такава предполага реалното
съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по
друг начин. Тази необходимост не се доказва от събраните в хода на
производството доказателства. След като няма данни за отправени заплахи за
посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и
доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са
застрашили неговата безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от придобиване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният от
закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от
носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини,
изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето,
употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са
свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства
основателна причина.
В представените в хода на административното
производство възражения, жалбоподателя сочи, че в ежедневната си дейност,
включително и трудовата си, се налага да разполага, съхранява и носи в себе си
парични средства в сравнително големи количества, както и че контактува и му се
налага да решава спорове с най-различни лица, включително и с такива които
могат да имат агресивно отношение към него.
Позоваването на жалбоподателя на трудовата му дейност,
боравенето с парични средства и контактуването с различни лица /в подкрепа на
които не ангажира доказателства/, не обосновава нуждата от притежание на оръжие,
тъй като това са обстоятелства от ежедневие на всеки човек и сами по себе си те
не са основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на оръжие.
Също така, предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и
имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от
действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването
на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но
несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие.
В допълнение на изложеното следва да се има в предвид
и че съгласно
чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики биват за служебни
или за граждански цели. В ал.2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат
да се придобиват и съхраняват за служебни
цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени
дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал.3 тези за граждански цели -
самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като
реквизит за театрални, филмови и други постановки. Видно от посочените
разпоредби за самоотбрана, свързана с упражняваната професия, следва да се
издаде разрешение за придобиване и съхранение на оръжие за служебни цели, а не
за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателя.
На следващо място, от доказателствата
по делото е видно, че жалбоподателят е бивш служител на МВР и МО, като е
работил в системата на МВР в периода 30.07.1975г.-01.05.1978г. и е освободен по
собствено желание, а в системата на МО е работил в периода 02.08.1984г.-12.05.1989г.
и не е уволнен по дисциплинарен ред. Въпреки, че жалбоподателят е бивш служител на МВР и МО и
подаденото от него заявление е за придобиване на оръжие по реда на чл.78, ал.2
от ЗОБВВПИ, това
не би могло да доведе до извод различен от изложения, тъй като не е достатъчно основание да му бъде издадено
исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Нормата на чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ, не е
специална и не визира самостоятелно основание за придобиване на огнестрелно
оръжие, съответно не предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица,
поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР
и/или МО може да получи разрешение за придобиване на оръжие само заради това си
качество, без да отговаря на останалите изисквания на закона. Съответно, доколкото
не е изрично предвидено в нормата на чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ, при нейното
приложение не са налице основания да се изключи приложението на общата норма на
чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ. От
своя страна нормата на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, регламентира
предпоставките за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички
хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. В
този смисъл, качеството на бивш служител на тези министерства има значение за
разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл.78,
ал.2 от ЗОБВВПИ, но не игнорира изискването
за изследване на наличието или липсата на предпоставките по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ. Ето защо, при
подаването на процесното заявление, жалбоподателят е следвало за установи, че
отговаря на всички изисквания предвидени в закона, независимо че има качеството
на бивш служител на МВР и МО, в т.ч. да обоснове наличието на уважителна
причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, което не е сторено от него.
В
случая не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като
обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на V-то РУ Бургас
е административният орган който осъществява контрол върху оръжията и
боеприпасите и при правилно установеното наличие на основания по чл.58, ал.1, т.10 от
ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в
съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно
разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да
засегнат живота и здравето на множество граждани.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне и от представените по делото препоръки и характеристики, тъй като
посредством тях не се установява жалбоподателя да има основателна причини по
смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, за да му бъде разрешено да придобие
исканото огнестрелно оръжие.
Така изложеното се отнася и до представената
касационна жалба срещу решение на БОС по
адм.д.№ 495/2002г. и решение № 3167/02.04.2003г. постановено по адм.д.№
939/2003г. на ВАС, доколкото те касаят предходно заявление на жалбоподателя за
придобиване на огнестрелно оръжие. Съответно в съдебното решение е прието, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е разгледан на основание различно от
посоченото от лицето, като преписката е върната на административния орган за произнасяне
по искането, на основанието на което е предявено, като изрично е посочено, че
при новото разглеждане може да се стигне до същия правен резултат. По делото
липсват данни за последващо произнасяне на административния орган по това
заявление, като от ответника, в проведеното на 29.09.2020г. открито съдебно
заседание се сочи, че не му е известно да е издадено разрешение по отменения от
съда отказ, но дори да е налице произнасяне в полза на жалбоподателя, то не би
могло да доведе до незаконосъобразност на обжалвания отказ, доколкото наличието
на предходни издадения разрешения не освобождава лицето от задължението да
докаже необходимостта от придобиване на оръжие във всеки един случай на
подаване на заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и
условия при които се издава исканото разрешение за първи път и при всяко последващо
подаване на заявление.
С оглед на изложеното жалбата
на Д.Б.Д. е неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.Д. ***
против отказ с рег.№ 3388р-11087/29.07.2020г. на началника на V-то РУ Бургас,
за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: