№148
гр. Силистра, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 263 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Н.
и С.Д.Й. против Решение № 275 / 30.07.2019 г по гр.д.№ 134 / 2019 г. на
Силистренския районен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу М.Г.С. Оплакванията
са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с
доказателствения анализ, довели до неправилни фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд.
Въззиваемата
ответница оспорва основателността на жалбата, моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.
Окръжният съд, като съобрази
събраните на двете инстанции доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Ищците са собственици на апартамент
в жилищна сграда, който се намира под апартамента, чийто собственик е била
ответницата в периода 22.11.2017-26.09.2018 г. (10 месеца). Исковете за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от теч на вода от горния
апартамент, е предявен на 25.01.2019 г. Покривът на жилищната сграда тече от
много години, въпреки многократните ремонти – свидетелстват Н., Д. и Л. От
приетата по делото експертиза става ясно, че водата прониква от покрива на
блока през необработена фуга между двата входа на жилищната сграда. Този теч
наводнява и причинява щети както на горния апартамент, така и на ищцовия – по стените и таваните в кухнята и спалнята.
Независимо от него има и друг теч, който е от сервизното помещение (баня
и тоалетна) на горния апартамент. Той е причинил увреждане на вътрешните стени
и тавана на банята, както и по касата на вратата към банята в апартамента на
ищците. Стойността на уврежданията вследствие на този теч е 1081,16 лв с ДДС, изчислена на база необходимия ремонт, част от
който включва „очукване“ на вароциментовата мазилка
по стените.
Вуйчото на ищците, свидетелят Л.,
посещава и наглежда редовно апартамента от години, тъй като никой не живее в
него. Свидетелства, че течът в банята е още от строежа на блока. Според него
причината е изключително от водопроводните инсталации и от банята отгоре. Има
тръби за парна инсталация и по тези тръби (от външната страна), които идват от
горната баня и влизат в долната, тече вода. Повредите са станали с годините. „То там само където няма сталактити и
сталагмити“ – описва състоянието на апартамента свидетелят, като уточнява,
че апартаментът е в това влошено състояние от 10-15 години.
Тези факти кореспондират
със заключението на вещото лице, която не изключва възможността течът да е
възникнал от авария на ВиК инсталацията. Устно
уточнява, че в горния апартамент некачествено са поставени теракотът
в банята и пластмасовата изолация по стените ѝ – има много неуплътнени
фуги между тях и основата, в които се просмуква вода при ползването на банята и
така тя достига до банята на ищците. Последната е в „ужасно състояние“. При
огледа е имало влага по касата на вратата и едни тръби вертикални, които са от
горния етаж и са силно корозирали, което показвало, че този процес е действал
във времето, повече от година. Става ясно също, че изпълнението на
строително-монтажните работи на старите панелни жилища не е качествено и
положената мозайка в банята, както и бетоновата мазилка в коридора, пропускат
вода. За целта е било необходимо да се предприемат последващи
действия, които допълнително да подобрят изолацията между етажите както в
банята, така и в коридора към нея. Защото основна част от влагата, която се
констатира в имота на ищците, идва от лошата връзка на пералнята на горния етаж
с канализацията, но е възможно и от ползването на мокрото помещение –
банята.
За състоянието на щетите
в апартамента на ищците, такива каквито са установени по време на експертизата,
са необходими около две години. Вещото лице не се ангажира дали уврежданията са
настъпили преди ноември 2017 г., но пред въззивната инстанция заяви, че дори да
е така, размерът на щетите би бил същият.
Апартаментът, от който
идват проблемите, е бил обитаван в периода, когато собственик е била
ответницата, за това свидетелства Николов, с което не се опровергава
констатацията на вещото лице, че ползването на банята и пералнята е причина за
теча.
Въз основа на така
установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Когато двама души
последователно са били собственици на вещ, от която произлизат вреди, те следва
да отговарят солидарно към увредения, по силата на чл. 53 от ЗЗД. Гражданската
отговорност за вреди било то виновната по чл. 45 от ЗЗД, или безвиновната на собственика на вещта – по чл. 50 от ЗЗД,
изисква причинна връзка между поведението на делинкветна,
съответно недостатъците на вредоносната вещ, и настъпилите вреди. Точно това
липсва в настоящия случай. Искът би бил основателен, ако макар и отчасти
вредите в ищцовия апартамент бяха настъпили от течове
в периода 22.11.2017-26.09.2018 г. Установи се, че и в този период е текло от
банята на горния етаж, както и че не е спирало да тече от построяването на блока. В същото време за констатираното
увреждане са необходими около две години. След които, и да продължава да тече,
размерът на щетите би бил същият, тъй като състоянието на уврежданията е такова,
че се налага сериозен ремонт, който стига до „очукване" на вароциментовата мазилка по стените. Съдът приема, че щетите
така както са описани от вещото лице са настъпили изцяло преди ответницата да
придобие собствеността върху вредоносната вещ. Затова, макар след 22.11.2017 г.
да не са предприети никакви мерки от нейна страна за подобряване на изолацията
в банята и коридора, където е поставена пералнята, това не е довело до
увеличаване на вредите в ищцовия апартамент. Това
обстоятелство изцяло изключва отговорността на ответницата, поради което не
намира приложение правилото за солидарната отговорност по чл. 53 от ЗЗД.
Районният съд е
достигнал до същите фактически и правни изводи. Преценил е, че вредите, които
произтичат от теч от покрива на сградата, нямат отношение към отговорността на
собствениците на горния имот. Този извод е неправилен съгласно Решение № 355 от
7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 478/2010 г., IV г. о., ГК, според което
етажните собственици отговарят един спрямо друг за вреди, произлезли от обща
вещ в сграда в режим на етажна собственост, на основание чл. 50 от ЗЗД. Във
въззивната жалба обаче няма оплакване срещу този правен извод на
първоинстанционния съд. Оплакванията са изцяло свързани с фактическите и правни
констатации касаещи теча от банята, а на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, при
проверка на обжалваното решение за правилност. Въпреки това, дори да имаше
жалба в тази насока, решението на районния съд в тази част се явява правилно,
но на същото основание, с което е отхвърлил иска за вреди, произхождащи от
сервизното помещение, а именно – липса на причинна връзка между щетите и
продължаващия теч в периода 22.11.2017-26.09.2018 г.
Изцяло неоснователни са
оплакванията на жалбоподателките за порок в
доказателствения анализ на районния съд. На практика възприетата от двете
инстанции фактическа обстановка кореспондира с техните твърдения – че от горния
апартамент е текло в периода, когато ответницата е била собственик. Успоредно с
това обаче се установиха и други факти, които изключват причинна връзка между
този теч, разбиран като времеви период, и сочените щети. В това отношение
неоснователен се явява доводът, черпен от датата на изготвеното заключение по
техническата експертиза и изявлението на вещото лице, че двегодишният период за
настъпването на вредите напълно съвпада или припокрива част от периода, в който
ответницата е била собственик на процесното жилище. Вещото лице изрично заявява
пред районния съд, че не се ангажира да каже кога са настъпили вредите. Тя не е
дала заключение, че двегодишният период следва да се счита от датата на
заключението ѝ назад във времето, а че изобщо са необходими около две
години за настъпването на конкретните увреждания. Изводът на районния и
въззивния съд, че увреждането е започнало и размерът на щетите се е фиксирал
преди 22.11.2017 г. стъпва на показанията на свидетеля Л. – вуйчото на ищците.
Освен това неговите наблюдения са продължителни – с години, през кратки
периоди, и на тяхна база се крепи изводът, че течът е изключително от ползването
на банята на горния етаж. Затова неоснователен се явява доводът, че ползването
на пералнята след 22.11.2017 г. е допринесло за вредите, макар да се констатира
от вещото лице, че и от нея тече.
Въззивният
съд намира, че исковите претенции се явяват неоснователни, до който извод е стигнал и районния съд,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
Въззивниците
дължат разноски на въззиваемата ответница в размер на 500 лева за
представителство от адвокат пред окръжния съд и 35 лева по депозита за
явяването на вещото лице и свидетелката Б.. Отговорността им за разноски е
солидарна на основание чл. 53 от ЗЗД. Недопустимо е искането на въззиваемата за
присъждане на направените разноски в първата инстанция. Окръжният съд
констатира, че ответницата е имала право да ѝ се присъдят още 70 лева за
внесен от нея депозит за вещото лице, но е пропуснала да развие производство по
чл. 248 от ГПК пред районния съд. Освен това липсва приложен списък по чл. 80
от ГПК, което, съгласно изречение второ на същата разпоредба, прави недопустимо
такова производство въобще.
Решението е необжалваемо на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
предвид цената на исковете.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 275 от 30.07.2019 г., постановено по гражданско
дело № 134 от 2019 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.Й. и И.Д.Н. от гр.
Силистра солидарно да платят на М.Г.С. сума в размер на 535,00 лева (петстотин
тридесет и пет лева) за разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.