№ 3244
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110206507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „М.Е.” ООД срещу наказателно постановление (НП) № *** от
10.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което, на
основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
С подадената жалба се оспорва материалната компетентност на издателя на НП. Твърди се,
че служителят е представил документи, че е болна от диабет едва след връчване на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и нито едно от тях не е
решение на ТЕЛК, от което да е видно, че се касае за трайно заболяване диабет. Поддържа
се, че не е извършено нарушението и моли НП да бъде отменено. Алтернативно - моли
размерът на санкцията да бъде намален до минималния.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмен вид
излага същите съображения. Моли за отмяна на НП.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.12.2010 г. М.Е.” ООД и Т.А.И. сключили трудов договор № ***, като И. била назначен
на длъжността организатор, работа с клиенти в офис в гр. ***.
На 01.12.2023 г. работодателят връчил на И. предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение с нея след 30 дни на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради закриване на
част от предприятието – офиса в гр. ***.
На същата дата И. попълнила декларация, която представила пред работодателя, че страда
от заболяването диабет. На 20.12.2023 г. И. изпратила чрез куриер до счетоводството на
дружеството в гр. *** копие на етапна епикриза и амбулаторен лист, в които било отразено,
че страда от диабет. На 22.12.2023 г. изпратените от И. епикриза и амбулаторен лист били
получени в счетоводството на дружеството в гр. ***.
На 22.12.2023 г. управителят на дружеството издал заповед изх. № *** за прекратяване на
трудовото правоотношение с И., считано от 01.01.2024 г. и на 29.12.2023 г. заповедта била
връчена на И..
На 06.01.2024г. дружеството подало уведомление до НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение с И..
По повод сигнал от И., св. Х. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – София
извършила проверка. Преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ, тъй като не е поискало предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с И., тъй като тя страдала от заболяване, посочено в Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и съставила на 14.03.2024 г. срещу него АУАН №
***, който предявиля на управителя на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Х. от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Видно от декларацията от 01.12.2023 г. И. е заявила, че боледува от диабет, а на 22.12.2023г.
дружеството е получило изпратени от нея амбулаторен лист е етапна епикриза. Установява
се, че след този момент, дружеството не изпратило тези документи до ТЕЛК с искане за
становище, нито е искало разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – София за
прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Установява се, че заповедта за това й е
2
била връчена на 29.12.023 г., а НАП уведомена на 06.01.2024 г.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на
чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
НП е издадено от компетентния за това административен орган - със заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е упълномощил директорите на
Дирекции „Инспекция по труда” да издават НП. Издателят на НП е назначен на длъжността
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София със заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г.
АУАН е съставен от лице с нужната материална компетентност, видно от представените
заповеди
В НП са описани ясно и точно всички съставомерни обстоятелства по нарушението –
включително време и място на извършване, извършена е правна квалификация, съответна на
описанието.
По същество:
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение.
Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност,
тъй като той несъмнено има качеството работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2,
т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в
наредба на министъра на здравеопазването. В случая, тази норма е приложима, с оглед това,
че трудовото правоотношение с И. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-
поради закриване на част от предприятието – офиса в гр. ***.
Захарната болест /диабет/ е включена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на
труда – чл. 1, ал. 1, т. 6.
Установява се и, че на 01.12.2023 г. работодателят е бил уведомен за това, че И. страда от
3
диабет, като медицински документи за това са му били предоставени на 22.12.2023 г.
Действително, представените от И. амбулаторен лист и етапна епикриза не са решение на
ТЕЛК, но щом дружеството-работодател е било получило тези медицински документи, то
съгласно чл. 3 от Наредба № 5 е трябвало да представи същите пред съответната трудово-
експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение. Това е било нужно с оглед това да се прецени
характера на заболяването и дали е необходимо разрешение от Трудовата инспекция. Едва
след получаването на становището на ТЕЛК и в зависимост от това какво е то, дружеството
е следвало да прецени дали направо да прекрати трудовото правоотношение с И. или да
поиска предварително разрешение. Дружеството не е сторило това, а прибързано е
предприело действия по прекратяване на трудовото правоотношение вместо да изчака да се
установи нужно ли е било предварително разрешение.
Предвид това, че медицинските документите са били получени от дружеството в деня на
издаване на заповедта, може да се приеме, че управителят му не е знаел за тях при
издаването й. Но, тъй като са получени в същия ден, то могло е да бъде спряно връчването
й, което е станал на 29.12.2023 г. или пък нейната отмяна и съответно изпращането им в
ТЕЛК. Вместо това, на 06.01.2024 г. дружеството е уведомило НАП за прекратяване на
трудовото правоотношение с И.. Това обаче е сторило без да изчака установяване на
необходимостта от предварително разрешение т.е. без такова. С това от обективна страна е
нарушило чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Нарушението на тази разпоредба води след себе си определена санкция – тази по чл. 414, ал.
1 КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1 000 до 10 000 лв.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се
касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна
на деянието.
Не са налице и предпоставките за намаляване на наказанието и за подвеждане на случая под
хипотезата на чл. 415в КТ - а именно за квалифициране на деянието като маловажно
нарушение по смисъла на чл. 415в КТ. Съгласно цитираната разпоредба за нарушение, което
може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева”. В настоящия случай нарушението не
е отстранено..
Съдът, намира, че случаят не е маловажен и по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не
разкрива отклонение от типичните нарушения от този вид, което да води до извод за по-
4
ниска обществена опасност на деянието.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда за
работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Санкцията е определена в размер близък до минималния, който съдът намира за справедлив
с оглед тежестта на деянието.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
– София, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален
размер. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от
фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 10.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН „М.Е.” ООД да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” – София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6