Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.).

Образувано е по жалба на „Апис Агро 98“ ООД [населено място] против Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/6872 от 20.12.2023 г. на Зам. И. на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2019 г., с което на оспорващото дружество е оторизирана сума в размер на 0 лева.

Твърди се, че УП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона, по съображения подробно изложени в жалбата и представената по делото писмена защита. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител гл. ю. к. Ц. Х., в представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт, който е издаден, след като е установено в резултат на извършените административни проверки, че в стопанството на бенефициента не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 27.07.2007 г., относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ 2092/91 и на Регламент (ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. на Комисията. Именно в тази връзка на бенефициента е наложена санкция в размер на 100% за направлението, съгласно Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г.“, буква „А“ направление „Биологично растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“ от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По делото са представени писмени доказателства, като от страна на ответника е изпратено заверено копие на административната преписка по издаване на оспорения акт, а от страна на жалбоподателя са представени писмо вх. № 02-2600/3601 от 10.08.2020 г. и писмо изх. № 02-2600/3601 от 21.09.2020 г., извадка от Регистъра по чл. 16а от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС.

По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата на 03.01.2024 г. – л. 77 от делото. Жалбата е депозирана пред административния съд на 17.01.2024 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се засягат законни интереси на адресата му, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 640226 в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/180619/77430 на 08.05.2019 г., с което е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11).

Ведно със заявлението за подпомагане по различните схеми и мерки, с формуляра „Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2018“ е подадено Заявление за плащане по мярката по направлението „Биологично растениевъдство“ (л. 96). В табличен вид е посочена общата площ, заявена за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2019 – 62,53 ха, като в отделна таблица е визирано и контролиращото лице за площите и дейността – „Био Сертификейшън“ ЕООД. Към заявлението е попълнена таблица на използваните парцели 2018 с номера на БЗС от И. и съответните на тях номера на парцелите от И.. Към заявлението са приложени карти на заявените парцели, отпечатани от ДФЗ – РА. Видно от заявлението, „Апис Агро 98“ ООД е заявило за подпомагане три парцела, с код на дейност БР 10 – за биологично растениевъдство – за полски култури, вкл. фуражни – 43462-375-2-1; 43462-605-1-1 и 43462-605-2-4, с обща площ 30,67 ха и три парцела, с код на дейност БР 13 – за биологично растениевъдство – за полски култури, вкл. фуражни – 43462-605-2-2; 43462-606-4-1 и 43462-606-5-1, с обща площ 31,86 ха.

По повод подаденото заявление, между страните по спора има две влезли в сила съдебни решения на А. съд – Враца, Решение № 162/28.04.2022 г. по адм. дело № 22/2022 г. и Решение № 11/10.01.2023 г. по адм. дело № 459/2022 г., делата по които са приложени за послужване към настоящото дело.

Оспореното в настоящото производство УП на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-060-2600/6872⁴ от 20.12.2024 г. е издадено, след като с цитираното по-горе Решение № 162/28.04.2022 г. постановено по адм. дело № 22/2022 г., оставено в сила с Решение № 8023/20.07.2023 г. по адм. дело № 6737/2022 г. на ВАС, е отменено УП № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г. и преписката върната на АО, за ново произнасяне при спазване на дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При новото произнасяне Държавен фонд „Земеделие" уведомява кандидата за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г., по същото заявление за подпомагане с УИН: 06/180619/77430 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г., в размер на 0 лв. В писмото е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от бенефициента заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Посочено е още, че 2019 година е четвърта година от последно поетия ангажимент по това направление, като заявени за подпомагане са три парцела, с обща площ 30.67 ха, с код на дейност БР10 - за биологично растениевъдство - за полски култури, включително фуражни и три парцела, с обща площ 31.86 ха, с код на дейност БР13 - за биологично растениевъдство - ароматни и медицински растения, съгласно Приложение №1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на м.11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. По заявление с УИН: 06/180619/77430 не е извършвана проверка на място от страна на дирекция „Технически инспекторат" към ДФ „Земеделие", поради което проверките относно допустимостта на площите са извършени въз основа на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019, чието създаване и поддържане като част от СИЗП, съгласно чл. ЗЗ от ЗПЗП, е от компетентността на Министерството на земеделието и храните.

Резултатите от извършените административни проверки по отношение на допустимостта на площите са представени в табличен вид.

Таблица 1 съдържа изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“. В колона 10 „Установена площ след проверка на изисквания за управление“ по отношение на БР10 и БР13, са посочени 0 ха. В колона 11 „Санкционирана площ за неспазване на изисквания за управление“, за БР10 е посочена цялата установена в колона 4 площ от 30.42 ха, а по отношение на БР13 е посочена цялата заявена площ от 31.86 ха. След таблицата е дадено пояснение, като за колона 10 е посочено:

Съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г„ финансовата помощ се предоставя за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни години. Съгласно чл.4 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на м.11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за извършените през текущата година проверки. Данните по ал.1 се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) в срок, определен в заповедта по ал.6. За целите на ДФЗ - РА, може да бъде ползвана информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. ДФ „Земеделие" при извършване на проверките преди оторизация по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 е използвала данни от СВДВИ и регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на чл. ЗЗ, ал.1, т. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. „Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията". С писмо № 02-2600/4233 от 19.07.2019, контролиращото лице „Био Сертификейшъи“ ЕООД е информирало, че е установило несъответствие с изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008 за кампания 2019, допуснато от страна на оператора „Апис Агро 98“ ООД и е наложена мярка 5.2 от Приложение №3 на Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. При извършената проверка в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, относно спазването на изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (OB, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията, за бенефициента „Апис Агро 98“ ООД също е установено неспазване на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008 за кампания 2019 и е наложена мярка 5.2 от Приложение №3 на Наредба №5 от 03.09.2018 г.

В пояснението за колона 11 е посочено, че съгласно чл. 46 ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. ЗЗ. ал. 1, т. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. е наложена санкция в размер от 100% за направлението, съгласно раздел V. Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 ,БЗ" от ПРСР 2014-2020", буква „а" направление „Биологично растениевъдство“, буква Б) „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м 11 „БЗ" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-361 от 27 04.2020 г. издадена от Министъра на земеделието храните и горите, съгласно чл. 13 от Наредба №4 от 24 02.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема от правна страна следното:

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г., е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и не е налице отменително основание по чл. 146, ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден и в предвидената от законодателя писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено процесуално нарушение и обуславя неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. При това съдържание на акта е невъзможно да се установи какви са фактическите основания за постановяването му, т.е. какви конкретно факти и обстоятелства, установени от органа могат да обосноват приложение в конкретния случай на цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези за намаляване на размера на исканата субсидия, при това в пълен размер, без да е посочено, коя конкретно от тях е приложима в случая. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от съдържанието на приложената административна преписка. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. В писмото липсва препращане към друг документ изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти послужили за намаление са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ за подпомагане по заявлението на жалбоподателя. След като административният орган се произнася по конкретно заявление, обстоятелствената част на издавания от него административен акт дължимо следва да съдържа информация от заявлението и съпоставка с приложимите изисквания при проверка на заявените данни и искана сума. Дори резултатът от проверката да е представен кратко – цифром, обосноваването му следва да бъде ясно и посредством индивидуализиращи относими данни, проверени и съпоставени от органа.

В УП са цитирани общо Регламент /Е0/ 834/2007 и Регламент /Е0/ 889/2008, без да е посочено изрично кои от въведените с тях изисквания не са спазени, така че да бъде наложена санкция в размер на 100 процента.

Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г.“, буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“ от Методиката не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на правилото, че земеделските стопани се подпомагат само за извършването на дейност съгласно установените с Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изисквания за управление, които надхвърлят съответните базови изисквания, както и указание за начина на прилагане на намаляване на финансовата помощ при неспазване на изискванията за управление, който е обвързан със съответната степен на неспазване, а именно: 100% за БЗС-то при установени парцели, които не се контролират от контролиращото лице и 100% за направлението при неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 27.07.2007 г., относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ 2092/91 и на Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола / ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г. / на целия блок на земеделското стопанство. Тоест няма как в цитираната част от Методиката да са посочени конкретните изисквания за управление, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. Липсата на конкретизация кои от изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и/или на Регламент (ЕО) 889/2008 не са спазени, води до невъзможност адресатът на акта да разбере защо му е наложено 100% намаление, съответно да организира защитата си в пълнота. Въпросната неяснота относно неспазени изисквания от регламента препятства и възможността да се провери представляват ли действително тези изисквания такива по управление, както и по отношение на кои конкретно площи не са спазени.

По делото няма данни, липсват и твърдения след отмяната на УП № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г. с Решение № 162 от 28.04.2022 г. на АдмС – Враца по адм. дело № 22/2022 г., от страна на ответника да са извършвани нови административни проверки или проверки на място. Дори изрично е посочено, че по заявление с УИН: 06/180619/77430 не е извършвана проверка на място от страна на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“.

При това положение за съда остава съвършено неясно, как въз основа на едни и същи фактически установявания, органът е формирал различни правни основания, давайки различна правна квалификация на нарушените изисквания. Така в таблицата с изчисление на финансовото подпомагане към отмененото УП № № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г., в колона 10 „Установена площ след проверка за изисквания за управление“, са посочени за БР 10 – 30.42 ха, а за БР 13 – 31.86 ха. В колона 11 „Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление“ и за двете дейности, съответно по код БР 10 и код БР 13 е посочено 0 ха.

В таблицата с изчисленията на финансовото подпомагане към оспореното в настоящото производство УП № № 02-060-2600/6872 от 20.12.2023 г., без да са извършвани нови проверки и без да са ангажирани доказателства за установени различни фактически обстоятелства, в същите колони 10 и 11, органът е установил различни факти. Така в колона 10 „Установена площ след проверка за изисквания за управление“ за БР 10 и БР 13 са посочени 0 ха, а в колона 11 „Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление“ за БР 10 са посочени 30.42 ха, а за БР 13 – 31.86 ха.

В пояснението за колона 10 органът е посочил единствено, че била наложена мярка 5.2 от Приложение № 3 от Наредба № 5 от 3 септември 2018 г., без да изложи дори пестелива конкретизация за нейния вид.

Съгласно чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 3 септември 2018 г. при осъществяване на контрола в случаи на установени несъответствия и/или нарушения, контролиращите лица в изпълнение на чл. 92 г от Регламент /Е0/ № 889/2008, прилагат мерки от Приложение № 3. В това приложение се съдържа списък от мерки при несъответствия и/или нарушения.

Цитираната от органа мярка 5.2 от Приложението, включва няколко отделни мерки, които контролиращите лица могат да наложат, а именно:

Налагане на забрана за пускане на определена партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване или забрана за използване при етикетирането на термините, указващи биологичен метод на производство и/или производство в преход до отстраняване на несъответствието и/или нарушението и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. Освен това мярката се налага в случаите, когато засегнатата партида или продукция не е пусната на пазара.

В оспореното УП дори не е загатнато коя от описаните мерки е наложена на оператора, за какъв период от време и как това води до извод за нарушаване на посочените по-горе регламенти и то до степен обосноваваща 100% намаление.

Противно на горното, от представените по делото доказателства се установява, че между „Апис Агро 98“ ЕООД и „Био Сертификейшън“ ЕООД има сключен договор от 01.08.2018г., анекс и Споразумение от 13.03.2020 г., с предмет извършване на контрол върху биологичното производство на оператора (А. А.), при спазване на националните и европейски стандарти, предвидени в Регламент (ЕО) № 834/07 и Регламент /ЕО/ 889/2008. В тази връзка са издадени Сертификати за съответствие № 255/2019/00 и № 255/2019/01, със съответните приложения към тях /л.29-32/. Представено е писмо /л. 25/, в което контролиращото лице „Био Сертификейшън“ ЕООД, потвърждава, че оспорващото дружеството е спазило всички изисквания на Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008 г., а несъответствията за 2019 г., които са незначителни, са били отстранени в срок. Налице е противоречие между приетото основание за отказ от административния орган в оспорения акт – неспазване на изискванията за управление и отразеното в доклад за извършена инспекция от 17.07.2019 г. и доклад за несъответствие от 17.07.2019 г. от „Био Сертификейшън“ ЕООД, съгласно които несъответствието е леко (само документално – ГПП не е актуална), отстранено е в указания срок, несъответствието е закрито, поради ефикасност на коригиращите действия – писмо изх. № 1694/02.12.2021 г. Сертифициращата фирма е преиздала писмено доказателство по чл. 29, па. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007, качено в Биорегистъра на МЗХГ.

Отделно от това, прилагайки мярка 5.2, която е очевидно по-лека от следващите, действието й ще бъде до отстраняване несъответствието, като в случая, от анализа на представените писмени доказателства се установява, че преди датата на издаване на оспорения акт няма каквито и да е данни за установено несъответствие по заявление УИН: 06/180619/77430 за 2019 г. от страна на А. А. 98 ООД, което да обоснове отказа от подпомагане, обективиран в обжалваното УП.

Както се посочи по-горе, в УП е упоменато, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена след извършването на административни, които данни са сравнени с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г., без да е извършена контролна проверка на място от страна на административния орган за установяване на спорните факти и обстоятелства. Така вж. Решение по адм. дело № 10140/2022 г. на ВАС, Пето отд.

Съгласно чл. 49, ал. 5 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. ДФЗ и Министерството на земеделието, храните и горите може да поискат от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. Вярно е, че нормите на чл. 46, ал. 7 и чл. 49, ал. 5 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. са диспозитивни, но с оглед характера на отразената във формуляра нередовност, която е формална, административният орган е бил длъжен да изясни фактите относно това дали са налице основания за уважаване на искането за подпомагане на заявителя. Административният орган следва да установи действителните факти от значение за случая и въз основа на тях да издаде административния си акт /чл. 7 АПК/, като за целта събере всички допустими и относими доказателства /чл. 36, ал. 1 АПК/, като гарантира участието на заинтересованите лица с цел осигуряване на обективната истина /чл. 35 АПК/ при спазване на основните принципи на АПК относно административната дейност - истинност, служебно начало, пълнота на информацията. В този смисъл Решение по адм. дело № 8784/2021 г. на ВАС, Пето отд.

Не на последно място следва да се посочи, че от УП не се установява каква е действителната воля на органа /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК – така вж. Решение по адм. дело № 10205/2022 г., ІV отд. на ВАС/. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 от З. Р. намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ, а съгласно чл. 13 Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват при конкретно разписани хипотези. ДФЗ може да намали или откаже поисканата финансова помощ, но не може единствено да посочи в акта си, че оторизираната и изплатена сума е в размер на 0 лева. В случая липсва изрично формирана воля на отказ, а чрез вписване на санкция в колона 16 от УП, за БР 10 – 9876.24 лева и БР 13 – 25 236.278 лева, оторизирана и изплатена сума в размер на 0 лева, се формира косвен извод, че се касае за пълен отказ да бъде оторизирана и изплатена поисканата от жалбоподателя финансова помощ.

Следва да се отбележи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания - такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща, какъвто опит е направен с представеното от процесуалния представител на ответника писмено становище.

В обобщение на изложеното съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – фактически и правни основания, допуснати са съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон при постановяването му, поради което жалбата против него, следва да бъде уважена като основателна, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат, но указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях.

В тази връзка при новото произнасяне органът следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - конкретно да посочи схемите и мерките, за които жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, за кои БЗС, кои от тях са санкционирани чрез неоторизиране на поисканата сума за финансово подпомагане и на кое точно фактическо основание /конкретно кои изисквания не са спазени от земеделския производител, вкл. и поради каква причина от представените от същия писмени доказателства не се следва извод, че същите доказват изпълнение на съответните изисквания/, да конкретизира вида и продължителността на наложената мярка 5.2 от Приложение № 3 от Наредба № 5/3.09.2018 г. и въз основа на тях приложи релевантния по време, място и лица закон, съобразявайки датата на подаване на заявлението за финансово подпомагане за кампания 2019 г. и издаването на следващото се УП.

При този изход на спора направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на 50,00 лева, представляващи внесена държавна такса, като за процесуално представителство, освен Пълномощно /л. 113/ по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с посочено по размер и доказано изплатено в брой или по банков път адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество направените по делото разноски в общ размер на 50,00 лева.

Водим от горното, А. съд – Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/6872 от 20.12.2023 г. на Зам. И. на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2019 г., с което на „Апис Агро 98“ ООД [населено място] е оторизирана сума в размер на 0 лева.

В. П. на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да заплати на „Апис Агро 98“ ООД [населено място] сторените по делото разноски в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.