М О Т И В И
към
присъдата по НОХД N 232/2017 г. по описа на Районен съд - Девня,
четвърти
състав
Девненският районен
прокурор е внесъл в РС – Девня обвинителен акт по обвинението срещу И.Щ.А., ЕГН ********** за това, че:
За периода от
12.06.2016 г. до 26.06.2016 г. в гр. С., В. област в условията на опасен
рецидив и на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - две бутилки
уиски марка „JB“ с вместимост по 0.7
л., бутилка уиски марка „Талъмор Дю“ с вместимост 0.7 л. и бутилка уиски марка
„Джеймисън“ с вместимост 0.7 л.,
всички вещи на обща стойност 96.41 лева от владението и собственост на Р. В. Х.,
собственост на „***“ ООД - град В. с
управител И.В.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
буква „б“ от НК.
По искане на подсъдимия съдебното
следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда на глава
двадесет и седма в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му той
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласие за това дава и неговия защитник – адв. Д..
В последната си дума подсъдимия се извинява за стореното, като заявява, че е
извършил деянието, тъй като е бил под въздействие на наркотично вещество –
хероин. Моли за снизхождение, като твърди, че има малко дете, за което трябва
да се грижи.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство. Наказанието на подс. А. счита,
че следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, предвид обремененото му съдебно минало, крайно негативните
характеристични данни, проявената престъпна упоритост. Предлага наказание
лишаване от свобода в размер на около две години и шест месеца, което да бъде
редуцирано с 1/3 и изтърпяно ефективно. Това наказание счита, че следва да бъде
групирано с три други наказания, наложени на подсъдимия за деяния извършени в
съвкупност с настоящото.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено
съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото му се наказание. В тази насока моли за минимално
наказание на подсъдимия в размер на около една година лишаване от свобода.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Щ.А. ***
и страдал от синдром на зависимост към хероин.
Същият е осъждан
многократно, в това число с присъда, постновена по НОХД № 6881/2010 г. по описа
на Районен съд - Варна, влязла в законна сила на 23.06.2011 г. за извършено
престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК, за което му било
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца при първоначален
строг режим в затвор; по НОХД № 3314/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в сила на 06.07.2011 г. за
престъпление по чл.
195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК, като му било наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от 6 месеца при първоначален строг режим в затвор; по НОХД №
873/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в сила на 11.03.2013 г. за
престъпление по чл.
196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, по което му било наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от 11 месеца при първоначален строг режим
в затвор; по НОХД № 3085/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в сила на 16.01.2014 г. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.
чл. 194 ал.1 от НК, по което му било наложено наказание Лишаване от свобода за
срок от 6 месеца при първоначален строг режим в затвор; по НОХД № 6514/2013 г.
по описа на Районен съд - Варна, влязла в законна сила на 20.01.2014 г. за
извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, по което му
било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 8 месеца при
първоначален строг режим в затвор; по НОХД № 1574/2014 г. по описа на Районен
съд - град Варна, влязла в сила на 04.04.2014 г. за престъпление по чл. 196
ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, по което му е наложено наказание Лишаване от
свобода за срок от 6 месеца при първоначален строг режим в затвор; по НОХД №
4299/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в законна сила на 21.09.2014
г. за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, за
което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 9 месеца, при
строг режим в затвор.
В град С., В. област се намирал
магазин за хранителни стоки „***“, който бил
собственост на „***“ ООД - град В.
с управител свид. И.В.С.. В магазинът имало различна стока, като се продавали
предимно хранителни продукти, така същи и различни видове алкохол. Свидетелката
Р. В. ***. Същата била управител на магазин „***“ в град С., В. област. В магазина като продавач - консултанти работили
свид. Д. Д. Б., свид. Ж. Ч. и свид. А. И..
На 12.06.2016 г.
подс. И.Щ.А. ***. Тъй като нямал никакви доходи, той решил да извърши кражба от
магазин „***“. Този ден на работа като продавач -консултант втора
смяна била свид. Д. Б..
Около 17.17 ч. подс. А. влязъл в магазина и се отправил към щанда с алкохолни
напитки. Взел две бутилки уиски" JB'1 по 0.700 л. Свалил връхната си
дреха, и държейки в ръце бутилките, ги прикрил с дрехата си, която държал пред
себе си. След това веднага тръгнал към изхода и в 17,18 ч. напуснал магазина.
Този ден кражбата не била установена в магазина. При проверка на записите на
видеокамерите в магазина, извършена на 15.06.2016 г. от свид. М. Д. К. се установило
извършването на кражбата от подсъдимия на 12.06.2016 година.
На 26.06.2016 г. подс.
И.Щ.А. ***. Този ден той бил облечен с риза с къс ръкав, синьо и бяло с жълто
рае с надпис на нея „CANDA“ и къси панталони сиви на цвят с надпис на тях „Маге
О POLO". От град В. той тръгнал с
автомобил, който управлявал неустановено по делото лице. Двамата пристигнали в
гр. С., В. област. Подс. А.
слязъл от автомобила и отново отишъл до магазина на свид. Р.Х.. Този ден на работа
в магазина били свид. А. Х. И. и свид. Ж. А. Ч.. Било 17.17 ч. когато подс. А. влязъл в магазина
Започнал да обикаля в магазина и да оглежда по рафтовете. Решил отново да
извърши кражба на алкохол. Приближил до щанда с алкохолните напитки, взел две
бутилки уиски марка „Таламор Дю" и една бутилка уиски марка „Джеймисън“ по
0.700 л.,
вдигнал тениската си, поставил ги под нея, след това съблякъл връхната си дреха
и държейки я в ръце в областта на корема си, минал през касата и напуснал магазина.
Свидетелката Ж. А. Ч. виждайки го, попитала свид. А.
И. дали е обслужила човека, който излязъл от магазина.
Когато свид. И. и отговорила, че не го е обслужила, свид. Ч. проверила рафта с алкохола и установила, че двете
бутилки с уиски липсват. Двете веднага излезли от магазина и тръгнали след подс.
И.Щ.А.. В същото време пред магазина спряла автомобила си свид. С. Р. И.. Тя видяла, че свид. И.
и Ч. гонят подсъдимия и тръгнала след тях с автомобила си. Подс.
И.А. тичал без да се обръща. В същото време на разстояние около 20 м. в страни от магазина
били свид. Б. Б. У. и свид. Л. И. К.. Те видели свид. И. и свид. Ч. да тичат след подс.
А. и тръгнали също да го догонят. Бягали след него до сградата на Общината. В
същото време автомобила на подс. А. бил в задната страна на сградата. До него
спряла автомобила си и свид. С. И.. Обв. А. се качил в автомобила, след което
неустановеното лице го подкарало. Свид. К.
и свид. У. успели да видят и запишат номера на автомобила.
С протокол за
доброволно предаване от 30.06.2016 г. подс. И.Щ.А. предал за нуждите на
разследването дрехите, с които бил облечен - риза с къс ръкав, синьо и бяло с
жълто рае с надпис на нея „CANDA“ и къси панталони сиви на цвят с надпис на тях
„Маге О POLO“.
С протоколи за
доброволно предаване от 16.06.2016 г. и 30.06.2016 г. за нуждите на разследването били предаден СД дискове,
съдържащи записи от охранителните камери в магазина.
Видно от назначената
и изготвена по досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза е, че общата
парична равностойност на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянията
е била 96, 41 лева.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство лицево -
идентификационна експертиза е, че представеният за изследване диск „CD-R"
марка „Verbatim" с име 15 юни 2016 г. съдържа една папка с видеофайлове. При
прегледа на видео - файловете не се установяват следи от манипулация/ намеса
върху записаната информация. Резултатът от сравнителния анализ позволява с
достатъчна степен на категоричност да се направи извода, че на изследваните изображения
на лицето, заснето на представените видеофайлове вероятно е заснето лицето И.Щ.А.
ЕГН **********.
Видно от
заключението на назначената по досъдебното производство съдебна лицево -
идентификационна експертиза е, че представеният за изследване диск DVD-R Maxell
съдържа видеофайлове. Същите са с цифров презапис на оригиналните файлове,
записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система Не са
установени следи от манипулация/ намеса върху записаната информация. Резултатът
от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотокопия е заснето едно и също лице. При направената оценка е констатирано, че
те са с качество, което не позволява ограничаване на частни и повечето от
общите признаци, характеризиращи заснетото лице. В случая поради недостатъчна
информация и различният ракурс на тези фотокопия и фотокопието от сравнителния
материал са годни за вероятна идентификация. Резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е възможно да е
заснето едно и също лице, посочено като И.Щ.А. ЕГН: **********.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно -
психиатрична експертиза е, че подс. И.Щ.А. страда от Синдром на зависимост към
хероин. Към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да носи
наказателна отговорност. Физическото и психотичното състояние на подс. А. му
позволява да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания относно факти, имащи значение за делото. Той може да
участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът
приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия
и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които напълно
ги подкрепят. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от него
по начина, описан в обвинителния акт. Ето защо и с
оглед на установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за
доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, описано в обвинителния
акт, за което е предаден на съд. Затова и
съдът го призна за виновен по възведеното срещу него обвинение за престъпление
по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
буква „б“ от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл, като той е съзнавал, че отнема чужди движими вещи и е направил
всичко възможно за осъществяването на своя фактическа власт върху тях. Заболяването
от което страда подсъдимия не му е пречело да съзнава общественоопасния
характер на извършеното деяние и да предвижда общественоопасните му последици,
чието настъпвне той пряко е целял.
Квалификацията
на деянието на подс. А. като извършено при условията на „опасен рецидив” по
смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК се обуславя от многобройните му предходни осъждания,
вкл. и за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, от изтърпяването на които
до момента на извършване на деянието по настоящото дело не е изтекъл визирания
в чл. 30 ал. 1 от НК срок.
Двете деяния са извършени при условията на продължвано
престъпление по смисъла н чл. 26 ал. 1 от НК – през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност навината, при което второто
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Като причини за извършването на
престъплението съдът приема стремежа на подсъдимия към противоправно
облагодетелстване по лесен, нетрудов начин, както и утвърдените му престъпни
навици.
Наказанията на подсъдимия
съдът определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не установи нито многобройни нито изключителни смекчаващи
отговорността им обстоятелства, при отчитането на които и най - лекото,
предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо
извършеното.
При
определянето на наказанието съдът се съобрази с предвиденото в съответната
разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид
престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на
извършеното деяние, като взе предвид подбудите, мотивирали го да извършат
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи
върху размера на отговорността им и съответно спази изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съдебен състав
счита, че деянието извършено от подсъдимия разкрива една значително завишена
степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвиденото за този вид престъпление
наказание. С престъпна упоритост са извършени две кражби при условията на
продъжавано престъпление на чуждо имущество, което макар и на ниска стойност
все още не е възстановено на неговия собственост. Безспорно висока е и
обществената опасност на подсъдимия, които е личност с отдавна утвърдени
престъпни навици. Предишните осъждания на подсъдимия обаче не следва да бъдат
отчитани като отегчаващи отговорността му обстоятелство, тъй като те обуславят
квалификацията на деянието му по настоящото дело.
Извън
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК /което
съгласно трайната съдебна практика, вкл. и на ВКС не се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство по дела, протекли при тази процедура/
липсва проявена критичност към стореното от страна на подсъдимия. Изразеното
съжаление за стореното и даденото обещание да не се повтори е декларативно и
формално, заявено е за нуждите на процеса и определянето
на наказателната отговорност и според съда не отразява действителното отношение
на подсъдимия към извършеното.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете зависимостта на подсъдимия към
наркотични вещества, която обаче не влияе на неговата наказателна отговорност,
както и паричната равностойност на отнетото имущество.
Отчитайки тези
обстоятелства и най – вече с оглед изключително ниската стойност на
инкриминираните вещи, съдът определи основното наказание на подс. А. в
минималния размер, предвиден в чл. 196 ал. 1 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от две години. По силата на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58 а от НК съдът намали
така определеното наказание с една трета. Безспорно е, че предвид
квалификацията на деянието, подсъдимият следва да изтърпи наказанието си
ефективно, при първоначален строг режим.
При наличието на
основанията на чл. 23 ал. 1 от НК съдът групира това наказание с наказанията,
наложени на подс. А. по НОХД № 2201/2016 г. по описа на РС – Варна,
НОХД № 4018/2016 г. по описа на РС – Варна и НОХД № 3/2017 г. по описа на РС – Нови пазар, като му определи общо наказние
от една година и четири месеца лишаване от свобода.
Отчитайки
цялостната престъпна дейност на подсъдимия и многократните му предходни
осъждания съдът приложи разпоредбата на чл. 24 от НК като увеличи така
определеното общо наказание с ½ и постанови подсъдимия да изтърпи
окончатено общо най – тежко и увеличено наказание от две години лишаване от
свобода, от което приспадна изтърпяната част от наказанията, включени в
групата.
Съдът намира, че така определеното общо най
– тежко и увеличено наказание съответства в най
- голяма степен на целите на генералната и специалната превенция, като в същото
време са достатъчни за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и върху останалите членове
на обществото.
Съдът счита, че това именно наказание
ще даде възможност на подсъдимия най – сетне да осъзнае противоправната същност
и моралната укоримост на извършеното от него, както и оценката на обществото по
отношение на такъв вид поведение.
При този изход на
делото съдът осъди подсъдимия да заплати съгласно чл. 189 ал. 1 от НПК сторените
по делото разноски.
При
постановяване на присъдата съдът се разпореди и с веществените доказателства по
делото, като постанови същите да се върнат на съответните собственици.
На
основание чл. 309 ал. 1 и ал. 2 от НПК съдът потвърди мярката за неотклонение
на подсъдимия - „Задържане под стража” като единствена възможна да обезпечи
целите, визирани в чл. 57 от НПК.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: