РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2344
Град Пловдив, 17 декември 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2485 по
описа на
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на „Аладин
Фуудс“ ООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. София, бул.„Европа“ № 119,
представлявано от управителя К.А.Х., против Решение № 1292 от 11.08.2020 г. постановено
по АНД № 4206 по описа за 2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е било
потвърдено наказателно постановление № 518596-F536162/ 17.06.2020
г. на ЦУ на НАП, с което на касатора е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС.
В жалбата се правят оплаквания, че решението
е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закони – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на процесното
наказателно постановление. В условията на алтeрнативност претендира прилагане на чл.28 ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. А. намира жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът по съществото на делото взема становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
С процесното
наказателно постановление на ответника по касацията на основание чл.185, ал.2
от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лева, за това, че при извършена проверка на 28.01.2020г. на обект-магазин, находящ се в гр.Съединение, ул.Кирил и Методий 6,
стопанисван от „Аладин Фуудс” ООД, се констатирало,
че не е регистрирана чрез операцията служебно въведени суми промяна в касовата
наличност в размер на 100,38 лева, представляваща парични средства в повече в
касата. Видно от описа на паричните средства кд-92 по установената разлика от
100.38 лева е в резултат на неотразени чрез операцията служебно въведени суми.
Посочено е, че фискалното устройството в обекта позволява операциите служебно
въведени и служебно изведени суми.
На
дружеството бил съставен АУАН, въз основа на който било съставено и процесното НП.
За да потвърди
издаденото НП, районният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито
на такива, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е,
че фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Съдът е посочил също, че отговорността на ЮЛ е
обективна, безвиновна, което означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност, не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно
състояние.
Съдът е
преценил и размера на наложената санкция, както и приложението на чл.28 от ЗАНН,
като по отношение на последното е приел, че не е налице маловажен случай. Посочил е, че в обхвата на
"вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и
всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен
характер. Поради това за преценката за степента на обществена опасност на
нарушението било необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. Посочил е, че за маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или
устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност
на извършеното и на извършителя. Приел е, че в случая такива доказателства
отличаващи деянието като маловажно не са били налице. Сумата от 100, 38лв. не е
в нисък размер, касае се за данъчно нарушение което фактически е на просто
извършване без да има необходимост от настъпване на конкретена
имуществена вреда за фиска, за да е осъществено от
обективна страна.
Съгласно разпоредбите
на чл. 185, ал. ал. 1 и 2 от ЗДДС, 1) на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; 2) Извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Според чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността
на дружеството касатор, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба №Н-18,
наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съдът
намира, че в случая, както правилно е прието и от районния съд,
обстоятелството, че в рамките на извършената на място проверка на 08.05.2019
г., от страна на дружеството касатор не е извършено
своевременно регистриране чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" на извършените промени в касовата наличност, в
резултат на което е установена положителна касова разлика в размер от 100,38
лв., се явява установено и не е спорно между страните. Съответно, налице е от
обективна страна вмененото на касатора
административно нарушение. Също така, административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно възражението
на касатора за наличието на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то същото е
неоснователно.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото
събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т. Н. дело №
1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата
на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен
случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).
В случая,
както правилно приема районният съд, доказателствата по делото не позволяват
формирането на извод, че процесното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид
нарушения, макар същото да не е довело до неотразяване на приходи и да е
извършено за първи път.
Настоящият
състав на съда намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН,
а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, правилно и законосъобразно на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00
лева.
Предвид всичко гореизложено, и въз
основа на извършената от настоящия състав служебна проверка на атакувания
съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатираха касационни
основания за отмяна на съдебния акт.
Предвид изхода от спора, на ответника
по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1292 от 11.08.2020 г. постановено по АНД № 4206 по описа за 2020
г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Аладин Фуудс“ ООД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр. София, бул.„Европа“ № 119, представлявано от управителя К.А.Х.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.