№ 207
гр. Русе , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от СП. Б. СТ., ЕГН: **********, с
адрес гр. Р., бул. "Г.С.", № **, вх. *, ет. *, чрез адв. П.Н. от АК – Разград, със
съдебен адрес гр. Бяла, ул. „Цар Борис I“ № 21А, срещу Решение №
260283/19.03.2021 г. по гр.д. № 4185/2020 г. на РС – Русе, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск против ЧСИ В.М., с рег. № *** на КЧСИ,
с район на действие ОС – Русе и „РУСЕ ЛЕНД“ ООД, ЕИК: *********, за
прогласяване нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот
от 02.02.2017 г. по изп. д. № 20118330400594.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, като постановено при
допуснати груби нарушения на материалния и процесуалния закон. ЧСИ
извършил публичната продан в пълно нарушение на разпоредбите на чл. 454,
ал. 1, чл. 444, т. 5, и чл. 441, ал. 2 ГПК, чл. 58 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ.
Нарушенията на тези разпоредби обуславяли пълната недействителност –
„абсолютна нищожност“ на постановлението за възлагане. В решението си
РРС се аргументирал за отхвърлянето на иска като посочил, че
1
постановлението за възлагане не било обжалвано по съответния ред.
Жалбоподателката нямала възможност да обжалва постановлението за
възлагане, защото била възрастна и нямала възможност физически да се
обърне към адвокат, не била в състояние да го оспори поради заболяване.
Процесният имот – нива с площ 6 083 кв. м, бил продаден на стойност
9 151,00 лв. за задължение от 256 лв., което можело да бъде удържано
еднократно от арендното вземане на ищцата в размер на приблизително на
360 лв. Поради тези съображения постановлението било не само неправилно,
но и нищожно като противоречащо на закона, морала и добрите нрави. Моли
за отмяната на първоинстанционното решение, като претендира сторените по
делото разноски.
Въззиваемите страни и ответници по иска – ЧСИ В.М., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие ОС – Русе, и „РУСЕ ЛЕНД“ ООД, ЕИК:
*********, в законоустановения двуседмичен срок не са депозирали отговори
на въззивната жалба. В съдебно заседание за тях се явяват адв. В.В. –
упълномощен от ЧСИ В.М., и юрк. с.с. – процесуален представител на „РУСЕ
ЛЕНД“ ООД, които считат, че първоинстанционното решение е изцяло
правилно, а действията на ЧСИ по отношение на принудителното изпълнение
не могат да бъдат поставени на преценка в настоящото производство. Молят
за присъждането на разноски за производството.
Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, чрез адв. Т.П. от АК – София, със съдебен адрес
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в законоустановения
двуседмичен срок е депозирало отговор на въззивната жалба, с която счита
същата за неоснователна. Твърди, че ЧСИ не е извършил нарушения на
материалния и процесуалния закон и моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно.
2
По въпроса за допустимостта му, въззивният съд приема следното:
РС – Русе е бил сезиран с молба от 21.09.2020 г. за обявяване на
нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2017 г.
на ЧСИ В.М.. Посочено е, че ЧСИ е допуснал нарушение на закона като е
продал недвижимия имот за сумата от 9 151 лв. при дълг в размер само на
751,28 лв. Постановлението за възлагане било нищожно, защото ищецът
внесъл 66,5% от стойността на дълга, а за остатъка от 255 лв. е бил наложен
запор върху банковите му сметки, а същият имал и арендно вземане в размер
на 364,80 лв., от което ЧСИ е можел да удовлетвори взискателя. Като
аргументи за нищожност са изтъкнати и нарушения на разпоредбите на чл.
441, чл. 444, ал. 5 и чл. 454 ГПК, както и всеобщата забрана да не се вреди
никому по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Друга разпоредба, даваща основание за този
иск, била тази на чл. 109 ЗС. В петитумната част на тази молба е поискано да
се прогласи нищожността на процесното постановление за възлагане. С оглед
дадените указания и направените от ищеца уточнения, ищецът посочил, че
били нарушени редица разпоредби – чл. 454, ал. 1, чл. 444, т. 5, и чл. 441, ал. 2
ГПК, чл. 58 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ, които обосновавали „абсолютна
нищожност“ на постановлението за възлагане на недвижимия имот.
В решението си районният съд е преценил, че постановлението за
възлагане излиза извън кръга на сделките, но като акт на съдебен орган
същото можело да бъде нищожно, като основанията не са тези, изброени в чл.
26 ЗЗД, а следвало да се приложат по аналогия основанията за нищожност на
съдебно решение – незаконен състав, участие на лице, което няма качеството
на съдебен изпълнител, липса на предписана форма, липса на подпис, липса
на подведомственост и др. Съдът е приел, че нито една от тези хипотези на
нищожност не е налице. Всички обстоятелства, наведени от ищцата, са
обуславяли само незаконосъобразността на постановлението, но не и неговата
нищожност. За незаконосъобразността или неправилността на
постановлението за възлагане бил предвиден самостоятелен ред за защита
чрез обжалване действията на съдебния изпълнител.
Изводът на районния съд, че като основания за нищожност на
постановлението за възлагане следва да се прилагат по аналогия основанията
за нищожност на съдебен акт, е неправилен. Това се дължи на
обстоятелството, че принципът на правоприлагане по аналогия на закона
3
може да бъде приложен само в случаите на празноти, т.е. на законодателен
пропуск да се уреди даден вид обществени отношения. В настоящия случай
обаче не е налице законодателен пропуск досежно уредбата за
недействителност на постановлението за възлагане и по-точно – за
недействителността на публичната продан. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК ако
възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да
бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при
невнасяне на цената. В този смисъл законодателят е въздигнал като основания
за недействителност на продажбата случаите, когато в наддаването са
участвали лица без право на това – длъжникът, неговият законен
представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд,
служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД.
Другото основание за недействителност е обявяване за купувач на лице, което
не е внесло пълния размер на продажната цена. От това следва изводът, че
само при наведени такива твърдения от страна на ищеца за прогласяване
недействителността на публичната продан и в този смисъл – на
постановлението за възлагане, искът против ЧСИ и купувача би бил
допустим.
В исковата молба, както и в уточняващите молби, ищецът нито веднъж
не е посочил твърдения, че продажбата е недействителна, поради
осъществилите се хипотези на чл. 496, ал. 3 ГПК, като при това положение
районният съд е следвало да прекрати производството като недопустимо.
Срещу незаконосъобразността на публичната продан длъжникът може да се
брани само чрез оспорване на действията на съдебния изпълнител, а ако
срокът е пропуснат, може да защити правата си с иск за обезщетение по чл.
441 ГПК или като оспори публичната продан по исков ред, но само при
условията на чл. 496, ал. 3 ГПК, като към тях по аналогия не могат да бъдат
приложени нито правилата за недействителност на правните сделки, нито
правилата за недействителност на съдебните актове.
Поради тези съображения настоящият въззивен състав счита, че
районният съд е постановил недопустимо решение, защото се е произнесъл
по недопустим иск, тъй като публичната продан може да бъде оспорвана по
исков ред само на основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК, но не и на други такива.
Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството
4
– прекратено, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за
провеждане на исков процес.
По въпроса за разноските съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото. От това следва изводът, че
на ЧСИ В.М. следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв. –
за процесуално представителство пред двете инстанции, а на „РУСЕ ЛЕНД“
ООД – 200 лв. за осъществената защита от юрисконсулт в рамките на двете
инстанции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260283/19.03.2021 г. по гр.д. № 4185/2020 г.
на РС – Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на
иска.
ОСЪЖДА СП. Б. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., бул. "Г.С.", №
**, вх. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ В.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС – Русе, сумата в размер на 1 200 лв. – разноски за двете
инстанции.
ОСЪЖДА СП. Б. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., бул. "Г.С.", №
**, вх. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на "РУСЕ ЛЕНД" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Битоля“ № 6, бл. 11, вх. „Б“,
ет. 1, ап. 65, сумата в размер на 200 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, като трето лице
помагач на страната на ответника ЧСИ В.М., с рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС – Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6