Присъда по дело №342/2022 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №2 от 17.01.2023г., постановена по НОХД
№342/2022г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу П. И. Ч. от гр.Левски, за това, че на 27.08.2020 година в
гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка *** с идентификационен номер *** и рег. №***, на стойност
9372,72 лева, собственост на „***” ЕООД, която владеел на правно основание
Договор за финансов лизинг №AG00008057 със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив - престъпление по чл.206, ал.1 от
НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на
глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371,
т.2 от НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение, което намира за доказано по безспорен и несъмнен начин от
обективна и субективна страна, от фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия. Счита, че при
индивидуализацията на наказанието следва да бъдат взети предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за
подсъдимия, фактът, че е неосъждан, направеното от него самопризнание,
възстановяване на част от дължимите лизингови вноски. Пледира да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства към
минимума, а именно наказание една година лишаване от свобода, което да
бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а от НК и да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Защитникът адв. Ж. Н. ПлАК счита, че с оглед развитие на
производството по реда на глава XXVII от НПК, направените пълни
самопризнания от подсъдимия и липсата на искания за събиране на други
доказателства, е задължително приложението на чл.55 от НК. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание под най-ниския размер визиран в
санкционната разпоредба, като бъдат отчетени доброто му процесуално
поведение и характеристични данни за личността му, направените пълни
самопризнания. Моли наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с
изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият П. Ч. се признава за виновен и поддържа заявеното от
защитника. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна
дума заявява, че иска справедливост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, направеното от
подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го подкрепят,
на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:
От фактическа страна:
1

Подсъдимият П. И. Ч. е роден на ***г. в гр.Л., област П., с постоянен
адрес ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, работи,
неженен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подсъдимият П. Ч. живеел в гр. Л., област П.
На 23.05.2019 година подсъдимият сключил с „***“ ЕООД,
представлявано към онзи момент от В. Б. Д., Договор за финансов лизинг
№AG00008057 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, а именно лек автомобил марка „***“, модел * с
идентификационен номер **** с peг. №***, собственост на „***“ ЕООД.
Съгласно договора лизинговата цена на лекия автомобил била 8970,00 лева,
като подсъдимият дължал първоначална лизингова вноска в размер на 2940,00
лева, която била заплатена от него и 84 месечни вноски, всяка в размер на
219,76 лева.
Ч. се запознал срещу подпис и с Общите условия на „***“ ЕООД по
договора за финансов лизинг съгласно които:
- Лизингодателят е единствен собственик на лизинговия актив за целия
срок на договора за лизинг. Правото на собственост върху лизинговия актив
се прехвърля на лизингополучателя след изтичането на срока на договора,
след отправяне на писмено искане, като това може да стане само ако всички
дължими суми по договора, в това число и дължимата стойност на опцията за
придобиване, са изплатени, и не е налице друго неизпълнение на
задълженията по договора за лизинг.
- Лизингодателят няма право да се разпорежда с лизинговия актив или
с части от него в полза на трети лица, в това число да го предоставя като
обезпечение под формата на особен или реален залог, продава, заменя, дарява
и пр., без изричното писмено съгласие на лизингодателя.
На 23.05.2019 година лекият автомобил бил предаден на подсъдимия
П. Ч., за което бил съставен и подписан от негова страна Приемо -
предавателен протокол.
Ч. започнал да заплаща лизинговите вноски и да ползва лекия
автомобил съобразно указаното в договора.
През месец август 2020 година П. Ч. решил да продаде лекия
автомобил, въпреки че не бил изплатил всички дължими месечни вноски и не
бил придобил собствеността върху него и съгласно сключения договор за
финансов лизингов и приложените към него общи условия нямал право да се
разпорежда с вещта.
В изпълнение на намисленото на 27.08.2020 година в гр.Левски Ч.
продал лекия автомобил на свой познат - свидетеля Г. В. Г., за което не били
съставени писмени документи, тъй като Ч. не бил собственик на вещта. След
този момент обвиняемият спрял да заплаща лизинговите вноски.
Впоследствие свидетелят Г.Г. продал лекия автомобил на свидетеля
В.Г.З., който от своя страна го препродал на свидетеля В.Р.В.. Последният го
откарал до гр.Дебелец, област Велико Търново, където имал намерение да го
разпродава на части. Впоследствие свидетелят В. продал лекия автомобил на
свидетеля Б.К., като го откарал с платформа до с.Джулюница, област Велико
Търново, където живеели родителите на Кирилов.
2

Междувременно служители на „***“ ЕООД започнали да издирват
лекия автомобил, тъй като обвиняемият Ч. бил престанал да изпълнява
задълженията си по договора за финансов лизинг. На 08.04.2021 година те
установили лекия автомобил в с.Джулюница, област Велико Търново, както и
че същият е разкомплектован на части.
По случая било образувано и проведено процесното досъдебно
производство. В хода на разследването е назначена съдебно-оценителна
експертиза от заключението на която е видно, че пазарната стойност на
вещта, предмет на престъпление към датата на извършването му възлиза на 9
327,72 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
направеното от подсъдимия П. И. Ч. самопризнание и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът указа на
подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този
случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при
постановяване на присъдата без да се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите В.Г.З., Г.В.Г. , Б.К. К.,
В.Р.В., К.И.К. Х. В. П., обясненията на обвиняемия П. И. Ч.; писмени
доказателства - Договор за финансов лизинг № AG 00008057 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив,
приемо-предавателен протокол към договора, Общи условия към договори за
финансов лизинг, сключвани от „***“ ЕООД с физически лица - потребители,
Свидетелство за регистрация на МПС рег.№*** - част I, Покана-уведомление
за прекратяване на Договор за финансов лизинг №AG00008057,
характеристична справка, справка за съдимост; заключението на вещото лице
по назначената съдебно-оценителна експертиза.
Изброените по-горе кредитирани от съда доказателства са събрани по
реда и начините, предвидени в НПК и съставляват годни източници на
доказателствена информация. Същите са достоверни, непротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието и
напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият П. И. Ч. е осъществил от обективна и субективна
3

страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна страна, на 27.08.2020 година в гр.Левски, обл.Плевен,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка *** с
идентификационен номер *** и рег. №***, на стойност 9372,72 лева
Установи се, че към процесната дата подсъдимият П. Ч. осъществявал
фактическа власт върху инкриминираната вещ - лек автомобил - на валидно
правно основание, а именно Договор за финансов лизинг №AG00008057 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, по
който договор подсъдимият бил лизингополучател. Към 27.08.2020г. Ч. не
бил собственик на превозното средство. Същото било собственост на „***“
ЕООД, като към инкриминираната дата срокът на договора не бил изтекъл и
не били налице установените с договора предпоставки за прехвърляне
правото на собственост на лизинговия актив върху лизингополучателя.
Изпълнителното деяние е осъществено като подсъдимият
противозаконно се разпоредил с инкриминираната вещ - без да има правно
основание за това отчуждил автомобила, като предал фактическата власт
върху него на свидетеля Г.В.Г. и в замяна получил платена парична сума и
фактическата власт върху друго МПС. По този начин подсъдимият лишил
собственика от правото му да получи обратно вещта, предмет на договора за
лизинг, както и без основание придобил облага в размер на покупната цена.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че владее на правно основание
движима вещ, която е чужда собственост и че няма право да се разпорежда с
нея, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, изразяващи се в накърняване правото на
собственост на друго лице, но въпреки това е отчуждил вещта с цел
получаване на материална облага.
Поради горните доводи настоящият съдебен състав призна подсъдимия
П. И. Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.206, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до шест години.
Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което на основание чл.373, ал.2 от
НПК съдът следва да определи наказание при условията на чл.58а от НК.
Съгласно последната разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на
наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с една трета. В нормата на чл.58а, ал.4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1-3 и условията на
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдебният състав намери, че в процесния случай не са налице
4

условията на чл.55 от НК - наличието на едно изключително или на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че
подсъдимият е неосъждан по смисъла на закона, доброто му процесуално
поведение, проявената критичност и изразено съжаление за извършеното,
както и направеното от него самопризнание и дадени обяснения на
досъдебното производство, които съгласно т.7 от Тълкувателно решение
№1/2009г. на ОСНК на ВКС, бяха отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като са елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. По
делото няма доказателства за заплатени от подсъдимия лизингови вноски
след разпореждане с вещта, поради което съдът не взе предвид посоченото
обстоятелство като смекчаващо такова.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете като лоши
характеристични данни наложените на подсъдимия административни
наказания по реда на чл.78а от НК за извършени от него престъпления.
Като взе предвид горните, съдът намери, че не са налице условията на
прилагане на чл.55 от НК, а наказанието следва да бъде определено съобразно
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно наказание в минималния предвиден в чл.206, ал.1 от НК размер - една
година лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3,
при което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
По отношение на подсъдимия П. Ч. са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК – същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като съдът намери, че за постигане целите на
наказанието в процесния случай не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав прие, че
самият изпитателен срок и възможността при извършване на ново
престъпление наказанието да бъде изтърпяно ефективно, би въздействало
възпиращо по отношение личността му относно извършване на нови
престъпни деяния. Поради изложеното съдът отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Относно разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия П. И. Ч. да заплати по сметка на ОДМВР-
Плевен направените на досъдебното производство разноски в размер на
127,80 лв. за изготвена съдебно-оценителна експертиза.
С оглед на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	2
Дата:	17 януари 2023 г.
Съдия:	Десислава Константинова Николаева

Дело:	20224410200342
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2022 г.

Присъда по дело №342/2022 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите