№ 76
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221110108642 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Предявен e иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.411 от
Кодекса за застраховането (КЗ) от „ЗК Лев Инс“ АД срещу „ЗД Евроинс“ АД.
Ищецът твърди, че на 13.04.2018 г. в Халкидонис, Гърция, е настъпило ПТП по
вина на водача на т.а. „ДАФ“ с рег.№ Е 4667 КС, застрахован при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), валиден към
датата на произшествието, към което е било прикрепено ремарке „Шмитц“ с рег.№ Е
4237 ЕА, застраховано по договор ГО с ответника. Пояснява, че водачът е загубил
управление над композицията, в резултат на което се ударил в газ колонка на
бензиностанция и я увредил. Поддържа, че е обезщетил собственика на увредената
вещ, в качеството си на застраховател по договор ГО за товарния автомобил, но счита
че половината от изплатеното обезщетение следва да се заплати от ответника, като
застраховател по договор ГО за ремаркето – част от композицията. Ето защо,
претендира половината от репарираните вреди или сума в размер на 1059.28 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане. Обосновава правен интерес от предявяване на установителен
иск за вземането с проведено заповедно производство и издадена заповед за него,
срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка ГО за ремаркето, нито извършеното от ищеца плащане на
1
увредения на основание договор ГО със собственика на теглещото превозно средство.
Оспорва механизма на ПТП, вината на водача Иван Дилдарев, както и причинно-
следствената връзка между твърдените вреди и произшествието. Евентуално оспорва
размера на предявеното вземане. Счита, че отношенията между страните се уреждат от
българското право и конкретно от чл.479 КЗ, поради което отговорност за евентуално
причинените при ПТП вреди следва да носи ищецът, като застраховател по договор ГО
за товарния автомобил, но не и застрахователя по договор ГО за ремаркето.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл.477 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ГО на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно чл.411 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според чл.499, ал.7 КЗ
отговорността по застраховка ГО при повече от един застраховател пред увреденото
лице е на всички застрахователи заедно така, както отговарят причинителите, а когато
последните отговарят солидарно, застрахователите също отговарят солидарно.
По делото не е спорно, че по силата на договор за застраховка ГО по полица №
BG/22/118000650073 от 2018г. с период на действие 26.02.2018г. - 25.02.2019г., ищецът
„ЗК Лев Инс“ АД е приел да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на
т.а. „ДАФ“ с рег.№ Е 4667 КС при управление на превозното средство, когато
последният е нарушил правилата за движение по пътищата и вредите са пряк и
непосредствен резултат от това поведение на водача.
Не е спорно признатото от ответника обстоятелство, че за ремарке „Шмитц“ с
рег.№ Е 4237 ЕА е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО с ответника
„ЗД Евроинс“ АД за срока 03.04.2018г. - 02.04.2019г.
Приложен е фиш за настъпило на 13.04.2018г. пътно-транспортно произшествие
в Халкидонас, Р.Гърция, на 19-ти км от национален път Солун – Верия, при което
водач на товарна композиция е увредил при управление на превозното средство газ
колонка на бензиностанция „Шел“, след което е напуснал местопроизшествието. В
документа е отразен регистрационния номер на ремаркето от композицията – Е 4237
ЕА. Видно от приложената документация, изготвена по повод събитието от
компетентните органи на Р.Гърция, е било установено, че ремаркето е част от товарна
2
композиция с влекач с рег.№ Е 4667 КС, както и че същото е било управлявано от
водач български гражданин – Иван Дилдарев, а също и че влекачът е бил застрахован
към датата на ПТП по договор за задължителна застраховка ГО със Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, България. Именно с цел установяване на контакт с
българския застраховател и уреждане на претенцията на увреденото лице – „Мотор
Ойл Груп – Корал Газ Стейшън“, Гърция, е бил натоварен кореспондента
„Интерсалоника Инс С.А.“ - Солун. От кореспондента е било изпратено запитване до
„ЗК Лев Инс“ АД с искане застрахователят да потвърди получената от полицейските
власти на Гърция информация, че дружеството е застраховател на товарния камион по
договор ГО. С отговор от 08.01.2019г. ищецът е потвърждил наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор ГО за т.а. „ДАФ“ с рег.№ Е 4667 КС, като
на свой ред е изискал съставените във връзка с произшествието документи и описа на
вредите. След постъпване на същите, вкл. на описа на щетите и на разходите за
отстраняването им /л.57 и л.65 от делото/, ищецът е одобрил доклад по щета № 0000-
1816-19-600128/1/1 от 29.08.2019г., с която е приел, че в изпълнение на задълженията
си по договора ГО следва да обезщети увреденото лице, като заплати сумата от 2118.56
лева с ДДС, от които 1727.39 лева или 883.20 евро действително претърпените вреди
от гръцкото дружество, стопанисващо бензиностанцията, както и 200 евро или 391.17
лева такса за обработка на документите. Видно от приложена декларация от
кореспондента, сумата е постъпила по сметка за изплащане на обезщетението на
„Мотор Ойл Груп – Корал Газ Стейшън“, Гърция. Платежните документи също са
представени по делото /л.68-69 от делото/.
Така извършеното от ищеца плащане по щетата не се спори по делото. Спорен е
механизма на ПТП.
За изясняване на този спор е приета съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че произшествието е настъпило по вина на водача на
влекача, а вредите са резултат от посоченото във фиш за ПТП произшествие, което се
дължи на виновното поведение на водача на товарната композиция. Експертът е приел,
че действителната стойност на вредите, явяващи се пряк резултат от произшествието,
са на по-висока стойност на претендираната от гръцкото дружество.
Предвид така приетите документи и заключението на вещото лице, съдът
намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на влекач
„ДАФ“ с рег.№ Е 4667 КС, който при маневриране в района на бензиностанция
„ШЕЛ“, находяща се на национален път Солун – Верия, км 19, и в нарушение на
правилата за движение по пътищата, е ударил с ремаркето на управляваната от него
товарна композиция каз колонка на бензиностанцията, стопанисвана от „Мотор Ойл
Груп – Корал Газ Стейшън“, Гърция, и я увредил, тъй като не е съблюдавал
необходимата дистанция за безопасно преминаване покрай обектите на станцията. С
3
оглед обстоятелството, че към тази дата за влекача е валидна застраховка ГО с ищеца,
то „ЗК Лев ИНС“ АД се явява отговорен към пострадалия за обезщетяване на
причинените му вреди, поради което платеното от него на 09.09.2019г. обезщетение до
установения размер от 2118.56 лева се явава платено на правно основание.
Спорно е правото на застрахователя по договор ГО за влекача да търси
половината от платеното обезщетение от застрахователя по договор ГО за прикаченото
към влекача ремарке.
Решаването на спора предполага изясняване на въпроса относно приложимото
право, а именно дали следва да се приложи гръцкия граждански закон, предвиждащ
споделена отговорност за вредите от ПТП между застрахователите на влекача и на
ремаркето, както се твърди в исковата молба, или приложение намира българския КЗ,
който в чл.479 предвижда, че отговорността е само на застрахователя по договор ГО на
влекача, ако при произшествието ремаркето е било прикачено към него, т.е
функционално зависимо е било от теглещото превозно средство.
По въпроса е постановено решение от 21.01.2016г. на Съда на Европейския съюз
по съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно
произшествие, причинено от теглещо превозно средство с ремарке, приложимото
право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който
е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача
на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието
ремарке, се определя съгласно чл.7 от Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим І“), ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата
на чл.4 и следващите от Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“) предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на
собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или
ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите, но към
пострадалото лице. Обоснован е извод, че задължението на застрахователя по
застраховка ГО да обезщети причинената на пострадало лице вреда не произтича от
настъпването на самата вреда, а от договора, който го обвързва със собственика на
увреждащото МПС, по силата който отговаря за вреди от деликт, причинени при
управлението му. Ето защо, отношенията пострадал – застраховател за увреждащото
МПС по договор ГО се уреждат по правилата на Регламент „Рим II“ (Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения), и с оглед приоретизиране
правата на пострадалия, последният може да заяви претенция както към застрахователя
на влекача, така и към застрахователя на ремаркето по приложимия закон по
местонастъпване на събитието – германското право. Вътрешните отношения между
двамата застрахователи – на влекача и на ремаркето, обаче, се уреждат от правилата на
4
Регламент „Рим І“ (Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения).
Съгласно чл.7, пар.4, б.а) от Регламент „Рим I“, когато правото на държавата-членка, в
която е разположен рискът, и правото на държавата-членка, налагаща задължението за
сключване на застраховка, си противоречат взаимно, предимство има последното
право. В случая, има колизия между гръцкото право (правото по настъпване на риска)
и българското право (правото на държава-членка, налагаща задължението за сключване
на застраховка) относно разпределянето на отговорността между застрахователите при
вреди, произтичащи от теглещия автомобил и прикаченото към него ремарке, поради
което приложимо е българското материално право – така и Решение № 261552 от
29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. по описа на Софийски градски съд-ТО VI-15 състав,
Решение № 685 от 30.03.2022 г. по в. гр. д. № 10877/2021 г. по описа на СГС-ВГО, III-B
въззивен състав, Решение № 292 от 04.05.2022 г. на САС по в. т. д. № 61/2022 г. и др.
Съгласно чл.479, ал.1 от КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл.481, ал.1,
изречение второ и ал.2, т.3, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение,
и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка ГО на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство. Това налага извода, че
единствено застрахователят на теглещото МПС отговаря за заплащането на
застрахователното обезщетение, т.е. ищецът, но не и застрахователя на ремаркето.
Последният би отговарял само в хипотезата на ал.2 на чл.479 КЗ (за вреди причинени
от вещта, когато не и била в движение или при самозадвижване), която хипотеза не е
налице.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 200.00 лева, от които 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното дело и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, дължимо на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК и определено по НЗПП.
Ищецът е бил задължен също да внесе депозит за възнаграждение на вещото
лице по допуснатата по негово искане автотехническа експертиза в размер на 350.00
лева, което задължение, след двукратно напомняне, не е било изпълнено и
възнаграждението е заплатено от бюджета на съда. Като последица от това
процесуално поведение на ищеца и с оглед изхода от спора, „ЗК Лев Инс“ АД следва
да бъде осъден да заплати тази сума по бюджетната сметка на съда.
5
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 76А,
срещу „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.411 КЗ за
установяване съществуване на вземане за сумата 1059.28 лева – обезщетение за вреди
от ПТП, настъпило на 13.04.2018г. в Халкидонас, Р.Гърция, при което е увредена газ
колонка на бензиностанция „ШЕЛ“, находяща се на национален път Солун – Верия, км
19, стопанисвана от „Мотор Ойл Груп – Корал Газ Стейшън“, Гърция, в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на т.а. „ДАФ“ с рег.№ Е 4667 КС,
застрахован по договор за застраховка ГО с ищеца, към което е било прикачено
ремарке „Шмитц“, с рег. № Е 4237 ЕА, застраховано по договор за застраховка ГО с
ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 46248/2021г. на
СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ...., да
заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ...., сумата 200.00 лева – разноски, от които 50.00
лева по ч.гр.д.№ 46248/2021г. на СРС, 55 състав, и 100.00 лева в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ...., да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 350.00 лева –
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6