РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601233 по описа за 2021 година
С Присъда № 6 от 25.10.2021г. по НОХД № 18 по описа за 2021г. на Районен съд
гр. Малко Търново, състав на този съд признал подсъдимия С. И. Ч., ЕГН: **********,
роден на ****** в *****, *****, *** гражданин, ****, ****, **** образование, ****, с
постоянен адрес: *********, за виновен в това, че на 19 август 2017 г. в гр. *****, в дом на
ул. *****, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата ***-
годишна възраст А. М. Г. с ЕГН **********, чрез използване на безпомощното й състояние
- докато спи, като събул панталоните си, оголили половия си член и събувайки клина й,
отърквайки се в нея и прониквайки в половия й орган с пръсти и на основание чл. 149, ал. 2,
т. 3 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му наложил при условията на чл.58а ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и четири месеца, което на основание
чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за изпитателен срок от 2 /две/ години; осъдил го
да заплати на гражданския ищец А. М. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
8000 /осем хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.08.2017г.
до окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск за горницата над 2000 лева
до претендирания размер от 15000 лева; осъдил подсъдимият Ч. да заплати сторените в
досъдебното производство деловодни разноски в размер на 1962.68 лева, и държавна такса
върху уважената част на гражданския иск в размер на 320.00лева, както и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такси за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата останал гражданския ищец Г., която чрез своя повереник
адв.Шейков депозирала в срок жалба срещу така постановената присъда в гражданско-
1
осъдителната й част. В жалбата се твърди, че размерът от 8000 лева е занижен и несъответен
на претърпените от пострадалата болки и страдания от сексуалното посегателство срещу
нея, и в тази връзка моли за изменение на гражданско-осъдителната част на присъдата чрез
увеличение на обезщетението до първоначално претендирания размер от 15 000 лева.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
излага становище за уважаване на обезщетението до претендирания размер от гражданския
ищец размер от 15000 лева.
Частният обвинител и граждански ищец Г. не се явява, за нея се явява адв.Стойчев,
който поддържа жалбата. Излага твърдения, че присъденият размер от 8000лв. е занижен и
неадекватен на причинените страдания, унижение и травми в психиката на пострадалото
дете.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Ч. се явява лично и с
назначения му в първата инстанция служебен защитник адв.Бончовски, който оспорва
жалбата на гражданския ищец и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Счита, че присъдения от РС размер на обезщетението е достатъчен за да възмезди
претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
В последната си дума подс. Ч. изразява съжаление за случилото се.
Съгласно чл. 318, ал.5 вр. с чл. 87, ал.1 от НПК гражданският ищец има право да
обжалва присъдата, но само в онази част, която се отнася да гражданския иск, ако са
накърнени негови права и законни интереси. Очертаните във въззивната жалба на
гражданския ищец искания са именно в тази насока – изменение на първоистанционната
присъда само досежно уважения размер на предявения граждански иск.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата на граждански ищец за неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната
процедура на чл.371 т.2, вр. чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.3 от НПК, след изричното признание от
страна на подс.Ч. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд
констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. След самостоятелна
проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали,
въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено
обезпечено в нужната степен, и повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 149,
ал. 2, т. 3 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е солидно подкрепено от доказателствата, събрани
в досъдебното производство. Въз основа на цитираните доказателствени източници,
настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, съвпадаща с фактическите
констатациите на първоинстанционния съд, която няма нужда да се преповтаря отново. При
правилно установените факти, районният съд е достигнал и до законосъобразен извод за
съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, по чл. 149, ал. 2, т. 3 ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Несъмнено, на процесните дата, час и място, докато Г. спяла подс. Ч.
2
събул панталоните си, оголил половия си член и събул клина й, отърквал се в нея и
проникнал в половия й орган с пръсти. Следователно чрез използване на безпомощното
състояние на Г., той е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на ненавършилата 14- годишна възраст А. М. Г. с ЕГН
**********. Той сторил това като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От субективна страна,
деянието е извършено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като
форма на умишлена вина.
Неоснователна се явява жалбата на пострадалата по отношение размера на
присъденото в нейна полза обезщетение от 8000лв. за неимуществени вреди. Няма
съмнение, че с извършеното престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 3 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, в гражданскоправен аспект подс.Ч. е реализирал фактическия състав на непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което от момента на увреждането за него е
възникнало задължение да възмезди причинените с деянието вреди. Обезщетение се търси
само за неимуществени вреди, които подлежат на възмездяване по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД. Съгласно заключението на комплексната съдебно психиатрично и
психологическа експертиза от извършените с нея блудствени действия Г. е изпитала страх,
притеснение и срам, преживяла е реакция на тежък стрес и пост травматично разстройство,
от което към м. март 2018г. се е възстановила и не е необходимо спрямо нея да се прилага
медикаментозна терапия. Според вещите лица, извън негативните емоции за периода от
датата на деянието до месец март 2018г./ общо осем месеца/, при пострадалата не се
установяват трайни психически увреждания и емоционални травми. С оглед така
изложените фактически обстоятелства, обосновано и в съгласие с изискването на чл.52 от
ЗЗД, районният съд е отмерил следващото се на гражданския ищец обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лева, като е съобразил съдържанието на негативните
емоции и продължителността на пост травматичното разстройство на пострадалата. Както и
първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен състав намира, че при определяне
размера на обезщетението за причинените вреди следва да се намери точния баланс между
извършеното деяние и действително претърпените болки и страдания и размера на
паричното обезщетение, което в конкретния случай правилно е оценено от РС на 8000 лева.
Тази сума по мнението и на въззивната инстанция е адекватна на причинените от деянието
вреди и достатъчна за тяхното възмездяване, особено при липсата на други доказателства в
подкрепа на претендирания от ищцата немалък размер от 15 000 лева. Правилно за
горницата над тази сума гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи нейното
изменение или отмяна в обжалваната част, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 25.10.2021г. по НОХД № 18 по описа за 2021г. на
Районен съд гр. Малко Търново в обжалваната гражданско-правна част.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4