Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………. /02.08.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми
състав, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Александрина Пашова,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 372
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.на Е., с която срещу ответника „С.П.“ ЕАД, се
предявяват искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал.1 Закон за
подземните богатства за установяване съществуването на вземане за заплащане на
сумата от 27 984,10 лева, с включен ДДС, представляваща неплатените концесионни
възнаграждения по концесионния договор от 28.08.2007г за находище „Гложене“ за
периода от 31.01.2011г до 31.03.2017г, ведно със законната лихва считано от
04.05.2017г до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 28411/2017г по описа на СРС, 42 състав.
В исковата
молба се твърди, че с решение № 528/01.08.2007г на Министерски съвет на
Република България се предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл.
2, ал.1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ)– скалнооблицовъчни
материали – варовици, от находище „Гложене“, разположено в землището село
Гложене, община Тетевен, област Ловеч. Съгласно т.4 от цитираното решение на МС
за концесионер е определено ответното дружество „С.П.“ ЕАД, ***. Концесията е
за срок от 25 години. В изпълнение на решението на МС на 28.08.2007г е сключен
договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2,
ал.1, т. 6 ЗПБ скалнооблицовъчни материали – варовици, от находище „Гложене“,
разположено в землището на село Гложене, община Тетевен, област Ловеч.
Концесионния договор влиза в сила на 23.04.1999г. За периода от 31.07.2011г до
31.03.2017г концесионерът не е заплащал дължимото се съгласно договора
концесионно възнаграждение в общ размер на сумата от 27 984,10 лева. За това
вземане е издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца, срещу която е
подадено възражение от ответника. По изложените съображения се иска уважаването
на исковете.
В срока по чл.
367 от ГПК ответникът подават отговор. Не оспорва, че страна по договора за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т. 6 ЗПБ
скалнооблицовъчни материали – варовици, от находище „Гложене“, разположено в
землището на село Гложене, община Тетевен, област Ловеч и че му е предоставено
ползването на находището. Претендираното концесионно възнаграждение за периода
от второто полугодие на 2010г до първото полугодие на 2014г се оспорва с
възражение за давност.
С
допълнителната искова молба ищецът посочва, че ответникът многократно е
признавал извънсъдебно съществуването на процесните вземания, с което е
прекъснал течението на давността. Отделно от това се посочва, че концесионното
възнаграждение за второто полугодие на 2014 година е станало изискуемо на 30.01.2015г
и към 04.05.2017г, от когато се счита предявен иска, не е изтекъл предвидения в
чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностен срок.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Пораждането
на вземането за концесионно възнаграждение на концедента по договор за концесия
срещу концесионера се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): да е сключен договор за концесия между ищеца и
ответното дружество за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 ЗПБ от конкретно
находище и да е предоставено ползването на находището.
По
делото е безспорно, че: между страните е сключен на 16.08.2007 г. договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6
ЗПБ, представляващи скалнооблицовъчни материали – варовици, от находище
„Гложене“, разположено в землището село Гложене, община Тетевен, област Ловеч; концесионният договор е влязъл в сила на 23.04.1999г;
предоставено е ползването на находището.
Обстоятелството,
че между страните е сключен концесионен договор се установява и от представения
на л. 26-61 договор, сключен въз основа на Решение № 528/01.08.2007 г. на
Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по
чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ скалнооблицовъчни материали – варовици, от находище
„Гложене“, разположено в землището село Гложене, община Тетевен, област Ловеч /л. 19-25/.
С
този договор ищецът, като представител на концедента, се е задължил да
предостави на концесионера концесия за добив, вкл. ползване на обекта на
концесия, а концесионерът се е задължил да плаща концесионно възнаграждение на
концедента в размер, определян на база на нормативни изисквания и предвиденото
в договора, както и на отчети, предоставяни на полугодие от концесионера.
Установява
се от становищата на страните, че концедентът е изпълнил задължението си да
предостави ползването на обекта на концесия. А от представените по делото
извлечения от счетоводните книги на ищеца /л. 11-19/ и 13 бр. фактури /л. 125-138/,
както и от изготвяните от концесионера отчети /л. 69-111/ се установява, че за периода от 31.01.2011г до 31.03.2017г. са начислени
концесионни възнаграждения, както следва: за
периода от 01.07.2010г. до 31.12.2010г. – 639,24 лв. с ДДС; за периода от
01.01.2011г. до 30.06.2011г. – 2448,36 лв. с ДДС; за периода от 01.07.2011г. до
31.12.2011г. – 2448,36 лв. с ДДС; за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г. – 2445,28
лв. с ДДС; за периода от 01.07.2012г. до 31.12.2012г. – 2445,28 лв. с ДДС; за
периода от 01.01.2013г. до 30.06.2013г. – 2537,08 лв. с ДДС; за периода от
01.07.2013г. до 31.12.2013г. – 2537,08 лв. с ДДС; за периода от 01.01.2014г. до
30.06.2014г. – 2548,54 лв. с ДДС; за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. – 2548,54лв.
с ДДС; за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. – 2523,17 лв. с ДДС; за
периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – 2523,17 лв. с ДДС и за периода от 01.01.2016г.
до 30.06.2016г. – 2340,00 лв. с ДДС.
По
делото не е спорно, че с писмо изх. № Е-91-00-154 от 16.09.2014г. /л.114-л.118/
Министърът на икономиката и Е. се е възползвал от правото си по чл. 68, ал. 1
ЗПБ и е спрял действието на договора, поради неизпълнение на задължението по
него от страна на концесионера. Със същото писмо е определен едномесечен срок
за изпълнение на задълженията, като е указано, че при неизпълнението им и в
допълнителния срок, договорът ще бъде прекратен на основание чл. 69, ал. 1 ЗПБ.
Ответното дружество не е изпълнило задълженията си и в допълнителния срок.
Въпреки това договорът за концесия е развален едва с решение на Министерския
съвет №454 от 03.06.2016г.
Макар
договорът за концесия да не е развален за периода от 16.09.2014г до 03.06.2016г,
той е бил със спряно изпълнение. Според разпоредбата на чл.68 ал.3 от Закона за
подземните богатства, спирането има за последица забрана за концесионера да
упражнява правата по договора. За времето на действие на забраната концесионера
няма право да извършва никакви минно-експлоатационни работи, както и да търси
обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спиране (така чл. 68,
ал.3 ЗПБ). Плащането на концесионното възнаграждение е корелативно и насрещно
на задълженията на концедента да предостави ползването на находището, респ.
съответстващо на правото на концесионера да ползва находището. След като
концесионера няма право да експлоатира находището и предвид двустранния
характер на договора се налага извода, че спирането се отнася както до правата,
така и до задълженията, породени за страните по договора. Следователно от
момента на спирането на експлоатацията на находището от концесионера за спряно
следва да се счита и задължението на последния да плаща концесионните вноски по
договора. Или за периода от второто полугодие на 2014г. до първото полугодие на
2016г., когато е окончателно прекратен, концесионера не дължи заплащане на
сумата от . в размер на 9 934,88 лева.
Аргумент
в различна насока не следва от разпоредбата на чл. 61, ал. 5 ЗПБ, съгласно
която концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от
дейността на концесионера. Нормата на чл. 61, ал.5 от ЗПБ, която е
възпроизведена и в чл. 6, ал.1 от Наредба за принципите и методиката за
определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства,
следва да се тълкуват в смисъл, че при осъществен добив на подземни богатства
концесионерът носи риска и дължи заплащане на уговореното концесионно
възнаграждение независимо от това дали реализира някакви приходи от добитото
количество и независимо от измененията в пазарните цени на добитите подземни
богатства. Разглежданата норма обаче не може да се тълкува като задължаваща
концесионера да плаща възнаграждение и тогава, когато реален добив на подземни
богатства няма, защото действието на концесията е преустановено. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне неоснователно обогатяване на концедента
за сметка на концесионера. Ако в следствие на спиране на концесията концедентът
търпи вреди, последният следва да ги докаже в производството по чл. 70, ал.1 от
ЗПБ, но няма право на възнаграждението по договора.
Аргумент
в различна насока не следва и от обстоятелството, че за периода от второто
полугодие на 2014г. до първото полугодие на 2016г концесионера представя отчети за дейността си във връзка с находището. Видно,
както от тях, така и от констативния протокол от 21.09.2016г /л.121-л.124 от
делото/, концесионера не е експлоатирал находището и няма осъществен добив за
периода на спиране действието на договора за концесия. Или чрез тези
доказателства се установява именно изпълнението на забраната да не се експлоатира
находището от концесионера през време на спирането на действието на концесията,
каквото е изискването на чл. 68, ал.3 от ЗПБ.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че концесионерът има задължение за заплащане на
уговореното с договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ скалнооблицовъчни
материали – варовици, от находище „Гложене“, разположено в землището село
Гложене, община Тетевен, област Ловеч,
концесионно възнаграждение за периода от второто полугодие на 2010г до първото полугодие
на 2014г. в размер на сумата от 18 049,22 лева.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане на задължението.
Частично
основателно е възражението на ответното дружество за изтекла погасителна
давност.
От
характера на концесионното плащане следва, че то е периодично и съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна
давност, считано от настъпване на изискуемостта на вземането. Вземането за
заплащане на концесионното възнаграждение става изискуемо с настъпване на
уговорения в договора падеж – 30-то число на месеца следващ отчетния период
(чл.24, ал.1, т. 1 от договора). Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се
прекъсва с признание на вземането от длъжника. Според
трайната съдебна практика по правната си същност признаването на вземането от
длъжника е едностранно волеизявление, с което той пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането по чл. 116, б.
"а" от ЗЗД трябва да е направено в рамките на давностния срок и да се
отнася до съществуването на самото задължение. Признание с последиците на чл.
116, б. "а" ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо
непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на задължението
или за произхода му. С писмо с изх. № 66/24.09.2013г. /л. 113/ ответното
дружеството иска разсрочване на задълженията по процесния договор за концесия в
размер на сумата от 17 230,50 лева, като предлага погасителен план и
доброволно уреждане на отношенията. Писмото съставлява изрично признание на
вземанията и прекъсват давността за тях. От прекъсване на давността започва да
тече нов давностен срок, който има същата продължителност като прекъснатия. От 24.09.2013г
до 04.05.2017г, от когато се счита предявен иска по чл. 422, ал.1 ГПК, е
изтекъл срока, който надхвърля предвидения в чл. 111, б.“в“ ЗЗД 3-годишен давностен
срок. Следователно вземанията за концесионно възнаграждение за периода от
второто полугодие на 2010г до първото полугодие на 2014г. в размер на сумата от
15 500,68 лева са погасени по давност.
За
дължимото се концесионно възнаграждение за първото полугодие на 2014г,
обхващащо периода от 01.01.2014г. до 30.06.2014г.,
с падеж 30.07.2014г и размер от 2548,54 лв. с ДДС, ответникът не твърди и не
доказва способ за погасяване.
Предвид горното съдът
намира, че предявените искове са доказани по основание до размер на сумата от 2 548,54
лева, като сума следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28411/2017г по описа на
СРС, 42 състав. За разликата над сумата от 2 548,54 лева до пълния
предявен размер от 27 984,10 лв., представляваща
задължения за концесионно възнаграждение за периоди от второто полугодие
на 2010г до първото полугодие на 2014г и за периода второто полугодие на 2014г.
до първото полугодие на 2016г., исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът
доказва разноски, както следва: за исковото производство в размер на 300,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правната помощ и 559,68 лева държавна такса, а за
заповедното производство - държавна такса в размер на 559,68 лева и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. (общо 1719,36 лева). Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът дължи 156,58 лева ((2548,54/27984,10)х1719,36=156,58)).
Ответникът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3000,00
лева, но не представя доказателства, нито за сключване на договор за
правна-защита и съдействие с адвокат, нито за заплащането му, с оглед на което
и съдът не му присъжда такива разноски.
При
тези мотиви, съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С.П.“ ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „*********дължи на М.НА Е., ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 61, ал. 1 ЗПБ, сумата от 2 548,54 лева с ДДС, представляваща неплатените концесионни възнаграждения по концесионния
договор от 28.08.2007г за находище „Гложене“ за
първото полугодие на 2014г, обхващащо периода
от 01.01.2014г. до 30.06.2014г., с падеж 30.07.2014г, ведно със законната лихва считано от 04.05.2017г до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
28411/2017г по описа на СРС, 42 състав.,
КАТО ОТХВРЪЛЯ ИСКОВЕТЕ с правно основание чл. 42 ГПК вр. 61, ал.1 от ЗПБ за
разликата над сумата от 2 548,54 лева до пълния предявен размер от 27 984,10
лв., представляваща задължения за концесионно възнаграждение за периоди от
второто полугодие на 2010г до първото полугодие на 2014г и за периода второто
полугодие на 2014г. до първото полугодие на 2016г.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕАД, ЕИК*********, да заплати на М.НА
Е., ЕИК: *********, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 156,58 лева - разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: