№ 345
гр. София , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503659 по описа за 2020 година
при участието на секретар Ива Андреева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство М. П. З. и въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение 3765 от
25.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 11034/2018 г., ГО, 3 състав.
Във въззивната си жалба ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част
за разликата от 5000 лева до 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра му Й. П. И. при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач.
Присъденото обезщетение от 5000 лева е несправедливо занижено, като е налице
противоречие между параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО.
Във въззивната си жалба ответното дружество иска отмяна на решението в
осъдителната му част. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като не е доказано
наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, чиято загуба да
следва да бъде обезщетена.
В подадения отговор от името на ответника са изложени съображения, че жалбата на
ищеца е неоснователна.
Не е постъпил отговор от третото лице-помагач на страната на ответника Й. П. Й..
Жалбите са подадени в срок и са допустими. От въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Деянието, както и неговата противоправност и виновността на дееца са установени с
влязла в сила присъда на ОС Велико Търново по НОХД 420/2015 г. Не се спори, че към
1
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност
на делинквента.
Не е спорно, че загиналата в резултат на инцидента пешеходка е сестра на ищеца.
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищецът е претърпял неимуществени вреди от
смъртта на сестра си, които да подлежат на репариране от застрахователното дружество и
колко е справедливото обезщетение, както и налице ли е принос на пешеходката за
настъпване на инцидента.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г., въззивният съд излага следните съображения. От
значение са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия
по смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на
ВС № 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно
и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не
докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Въззивната инстанция счита, че по делото са доказани особено близки отношения на
загиналата и брат й, както и че вредите надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Свидетелските показания са ясни и убедителни
и в синхрон помежду си. Заключението на съдебно-психологическата експертиза относно
2
състоянието на ищеца след смъртта на сестра му е обосновано.
Свидетелят Ж. И. Д. разказва, че преди смъртта на Й. брат й М. и съпругата му са били
в прекрасни отношения, двамата много й помагали. Взели я на работа в супермаркета, който
стопанисвали, като Й. дори понякога оставала да спи у тях, тъй като техният апартамент бил
по-близо от къщата, в която тя живеела с родителите и съпруга си. Братът и сестрата имали
много силна връзка. До 1990 г., когато М. и съпругата му М. си купили апартамент, всички
живеели заедно в къщата на родителите на М. и Й.. М. организирал сватбата на сестра си,
купил й кола, водел я по болници и изследвания, тъй като имала проблеми със
забременяването, плащал кредитите й. Всеки ден се виждали. Конфликти между двамата не
е имало. Всеки ден посещавал болницата, където тя е била настанена след инцидента, докато
била в кома 6 – 7 дни. Ищецът много тежко понесъл загубата на сестра си. Разноските и
организацията по погребението са изцяло поети от него. И сега е коренно променен, сринат
е, мъката му е голяма, продали супера след смъртта на Й.. Паметникът на починалата е
купен от съпругата на ищеца.
Свидетелят Л. Б. разказва, че брат и сестра са имали много силна връзка, изградена през
годините. М. много се е грижел за Й., организирал сватбата й, взел я да работи при него, на
всички празници били заедно, имали прекрасни отношения. След сватбата на ищеца всички
са живели заедно до 1990 г., когато той си купил апартамент, а тя останала да живее с майка
си и баща си. М. водел Й. по болници във връзка с проблемите, които е имала да
забременее. Знае и за закупената от него кола. Според него след смъртта на сестра си
ищецът бил в шок, няколко пъти е ходил у свидетеля за подкрепа, плакал е, преди е бил
душата на компанията, сега е много променен. М. организирал и платил погребението й,
поел разходите и за надгробната плоча. Свидетелят не знае да е посещавал психолог. Сега е
по - затворен, по -мълчалив, не е така емоционален, затворил се в себе си, животът му се
променил.
Според заключението на СПЕ от вещо лице Б. К. ищецът е изпълнявал ролята на
покровителстващ по- възрастен брат към малката си сестра при нейните трудности от
всякакъв характер. Имали са много силна емоционална връзка и, след смъртта й, не е могъл
да запази психическото си равновесие. Понастоящем, пет години след престъплението, е
налице свръхценностна ориентация към вината на извършителя на катастрофата, но тъй
като липсват данни преди този период, не може да се прецени дали само това е причината.
Сега З. не показва психотични симптоми и е клинично здрав, наблюдава се повишена
ранимост, свързана със смъртта на сестра му. Възможно е тъгата да остане за много дълъг
период.
При тези доказателства съдът намира, че загиналата е чувствала семейството на брат си
като свое и съответно ищецът я е чувствал като част от своето ново семейство, не само от
това, което са съставлявали с родителите им. Ето защо следва да се приеме, че е имало
особено близка привързаност между двамата. Доказана е и скръбта на ищеца, надвишаваща
обичайното чувство на тъга при подобен род обстоятелства. Изцяло лишени от основание са
оплакванията, че не се установяват обстоятелства, обосноваващи отговорност на
застрахователя за обезщетение на преживелия брат.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Съгласно чл. 52 от
ЗЗД и константната практика на ВС и ВКС по приложението му съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
3
при определяне размера на обезщетението.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява неговата
загуба. Критерият справедливост включва освен установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Въззивният състав приема, че сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди) лева отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени
вреди за събитие от 2014 г. Съдът не омаловажава загубата на ищеца, нито изпитваните от
него тъга и усещане за несправедливостта на съдбата, но счита, че определяне над този
размер не би било справедливо предвид факта, че загиналата и ищецът са били брат и сестра
и че ищецът има съпруга и дете, както и живи родители.
Параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ не намира приложение към настоящия случай, по който
застрахователната полица е от 21.03.2014 г. и отношенията се регулират от КЗ (отм.) на
основание параграф 22 от ПЗР на КЗ.
По повод възражението за принос основателно е оплакването, че СГС изобщо не се е
произнесъл. Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда,
пешеходката е пресичала косо отляво - надясно за посоката на движение на лекия
автомобил в посока от север към юг почти попътно и с гръб на пътното платно или се е
движила успоредно на надлъжната ос на платното за движение с гръб към лекия автомобил.
Според вещото лице при дъждовно време, каквото е било времето към момента на
инцидента, тревна площ и разбити плочки на тротоара може да се каже, че тротоарът, близо
до който е блъсната пешеходката, е труден за използване от пешеходци и напълно е
възможно да не се използва в дъждовно време. При всички случаи обаче съдът счита, че
поведението на пострадалата е в причинна връзка с инцидента, тъй като бидейки с гръб към
автомобила, тя не е могла да го види и да избегне удара. Възражението за принос на
ответника е направено съобразно различните видове поведение на пострадалата, поради
което следва да бъде разгледано от съда. Ако се приеме, че се е движела по пътното платно,
тя е нарушила чл.108, ал.1 ЗДвП, според който пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Ако се приеме, че тротоарът е бил неизползвам
поради дъждовното време, тъй като е представлявал затревена площ, каквито данни има в
приетото по делото заключение на САТЕ, законът й дава право да се движи по платното за
движение, но противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, а тя се е движила попътно на автомобила в
платното до затревената площ по пътното платно. В този случай е налице нарушение на чл.
108, ал. 2 ЗДвП. А ако е пресичала, тя е следвало да пресече, без да удължава времето си за
престой на пътното платно и като не го е сторила, е нарушила чл.113, ал. 1, т. 2 ЗДвП. По
този начин се е поставила в риск да бъде блъсната от преминаващите превозни средства.
При съпоставка на поведението на участниците в произшествието приносът на пешеходката
е 20%.
Обезщетението от 40 000 лева следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с
8000 лева, като дължимото обезщетение е 32 000 лева.
Ето защо решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част над 5 000 лева до
дължимото обезщетение от 32 000 лева, а на ищеца бъдат присъдени допълнително 27 000
(двадесет и седем хиляди) лева.
Обезщетението се дължи със законната лихва от датата, на която е подадена исковата
молба, както се претендира от ищеца – 06.08.2018 г.
С първоинстанционното решение обезщетението от 5000 лева е присъдено „от датата
на завеждане на делото – 03.12.2014 г.“. В мотивите на решението е прието, че законната
4
лихва следва да се присъди „така, както е поискана – от датата на увреждането – 03.12.2014
г.“ до окончателното изплащане на сумата. Искането на ищеца за законна лихва е с начална
дата – завеждане на делото, а исковата молба е подадена на 06.08.2018 г., поради което
присъждането й от 03.12.2014 г. е недопустимо. Тъй като решението, с което ответникът е
осъден да заплати обезщетение от 5000 лева ведно със законната лихва от 03.12.2014 г. е
обжалвано в осъдителната част, както за главницата, така и за лихвата, въззивният съд
следва да обезсили решението в частта относно законната лихва върху главницата от 5000
лева за периода от 03.12.2014 г. до 06.08.2018 г.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени. Дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Н. М. е 1120 лева
(3530х32000/100000) и следва да й бъде присъдено допълнително 290 лева. На ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 572 лева (300 лева
юрисконсултско възнаграждение+500 лева депозити х68000/95000) и решението следва да
бъде отменено за частта между 572 лева и присъдените 830 лева.
За въззивната инстанция се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адв. Н. М. в размер на 568 лева (2000х27000/95000).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати 1280 лева държавна такса по сметка на
Софийски градски съд и 640 лева по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение 3765 от 25.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
11034/2018 г., ГО, 3 състав в частта, в която „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на М. П. З. законна лихва за периода от 03.12.2014 г. до 06.08.2018 г. върху
главницата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за смъртта на
сестра му Й. П. И. при ПТП на 03.12.2014 г.
ОТМЕНЯ решение 3765 от 25.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 11034/2018 г.,
ГО, 3 състав в следните части:
- в частта, в която е отхвърлен искът на М. П. З. срещу „ОЗК Застраховане“ АД с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата между присъденото обезщетение от
5000 (пет хиляди) лева и дължимото обезщетение от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева за
смъртта на сестра му Й. П. И. при ПТП на 03.12.2014 г., причинена виновно от Й. П. Й.
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 06.08.2018 г. до деня
на окончателното плащане;
- за разликата над сумата от 572 лева разноски, дължими от М. П. З. на „ОЗК
Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да
заплати на М. П. З., ЕГН ********** сумата от 27 000 (двадесет и седем хиляди) лева
обезщетение за смъртта на сестра му Й. П. И. при ПТП на 03.12.2014 г., причинена виновно
от Й. П. Й. заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
06.08.2018 г. до деня на окончателното плащане.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на адв. Н. М. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 290 лева за първата инстанция и 568 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати 1280 лева
държавна такса по сметка на Софийски градски съд и 640 лева по сметка на Софийски
апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6