Решение по дело №323/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 285
Дата: 30 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20223200500323
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. гр. Добрич, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500323 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Р. В. М. от гр.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260005/17.03.2022г. по гр.д.№350/2020г. на Т.ския районен съд, с
което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Г. В. И. от гр.Т. иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3 000
лева за неимуществените вреди, причинени с обиди и клевети, които
ответницата публично отправила спрямо ищцата с подадената жалба на
16.04.2020 г. до кмета на Община – Т. и въззивницата е осъдена да заплати на
другата страна разноските й за първоинстанционното производство.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при нарушения на
процесуалния и в противоречие с материалния закон. В жалбата се съдържат
оплаквания за необсъждане от първоинстанционния съд на всички
релевирани от въззивницата – ищца по делото фактически основания, както и
са изложени подробни доводи относно конкретни действия и бездействия на
ищцата, чието невярно публично разпространяване от ответницата било
игнорирано в обжалваното решение. Възразява се за необосновано, превратно
1
и избирателно кредитиране на гласните доказателства, ангажирани от двете
насрещни страни. Изложени са съображения с позоваване на практика на
Европейския съд в подкрепа на становище, че правото на изразяване на
мнение и подаване на жалби не е абсолютно, а с цел защита на репутацията
следва да бъде съобразено с наличието на достатъчно фактически основания.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за удовлетворяване на
предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата Г. В. И., чрез
адвоката си, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен
от Р. В. М. срещу Г. В. И. иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществените
вреди, които й причинила, като на 16.04.2020г. подала до кмета на Община –
Т. сигнал, съдържащ неверни, обидни и клеветнически факти и квалификации
за ищцата – общински служител.
Не било вярно изложеното в сигнала, че при извършването на
погребението на бащата на ответницата ищцата не изпълнила служебните си
задължения, държала се грубо и непочтително, надвзела от близките на
починалия недължими от тях парични суми, не издала и не им предоставила
документ за всички платени от тях такива. Изложеното в сигнала от
ответницата имало клеветнически характер и, с оглед начина на подаване на
сигнала, станало достояние на близки, роднини, колеги и съграждани на
ищцата, сред които имало обсъждане и коментари. Самата ищца също узнала
за подадения срещу нея сигнал по повод поискани й на 31.08.2020г. от кмета
на общината обяснения. Ищцата почувствала честта и достойнството си
накърнени от неверните клеветнически твърдения на ответницата, изпитала
психически стрес, страдала от безсъние, нервност, избухливост.
Ответницата е оспорвала иска с възражение, че с подаването на жалбата
си от 16.04.2020г. не е злепоставила ищцата, а е сигнализирала кмета на
общината за извършени от последната нарушения в качеството й на
2
общински служител.
Установено е по делото, че ищцата Р. В. М. е служител на Община – Т. и
заема длъжността „специалист тъжни обредни ритуали“. Ответницата Г. В. И.
е дъщеря на В.И.Г., починал на ***г. в болницата в гр.Добрич. На
11.04.2020г., по уговорка с дъщерята на починалия, ищцата организирала и
осъществила транспортирането му с общински превоз от болничното
заведение до гробищния парк в гр.Т., както организирала и самото
погребение.
С вх.№РД-25-1852/16.04.2020г. дъщерята на починалия и ответница по
делото Г. В. И. депозирала жалба до кмета на Община – Т.. В жалбата си тя
изложила две групи обстоятелства, свързани с ищцата при и по повод
погребението от 11.04.2020г.
Първата група обстоятелства касаят действията и поведението на
ищцата по време на самото погребение. Според изложеното в жалбата,
ищцата, общински служител, на когото е възложено, провеждането на тъжния
обред, не взела никакво участие в него, не изнесла слово за починалия,
обредът бил извършен от свещеник, като през цялото време ищцата стояла с
гръб към положения починал, с високо вдигнати ръце и разговаряла с
гробарите.
По делото са разпитани присъствалите на погребението свидетели
В.П.В. – свещеникът извършил опелото на починалия, Ф.И.И. – изкопал
гробното място и В.Х.К. – съжителстващ на семейни начала с ответницата. От
показанията им се установява, че действително ищцата не е изнесла
погребално слово за починалия, а вместо това по желание на близките на
починалия свещеникът извършил опело. Нито един от свидетелите, вкл.
съжителстващият с ответницата В.Х.К., не е дал показания по време на
погребението ищцата да е стояла с гръб към починалия, да е водила
неуместни разговори с когото и да било, да е имала неуважително и
неадекватно на ситуацията поведение. Доказателства за такова поведение на
ищцата по делото няма, следователно изложените такива обстоятелства в
сигнала на ответницата не са верни.
Втората група обстоятелства в сигнала на ответницата са за поискани и
получени от ищцата парични средства за погребението в необосновано висок
размер и без да предостави документ за пълния размер на платените разходи.
3
Както се посочи, транспортирането на починалия от болницата в
гр.Добрич било извършено от ищцата с превоз на Община – Т.. При
получаването на трупа от болницата ищцата заплатила сумата 40 лева,
съставляваща цена за услуга - тоалет и обличане на труп в почивни и
празнични дни. После разходът от 40 лева бил възстановен на ищцата от
свидетеля В.Х.К., като за същия са съставени и представени по делото бланка
за плащане на медицинска услуга на починал пациент и фактура, издадени от
„МБАЛ – Добрич“АД. Няма спор, че освен тези ищцата поискала и получила
от свидетеля още 25 лева. Такъв е размерът на цената за услугата престой на
труп в хладилна камера, каквато цена ищцата не е плащала при получаването
на трупа на починалия баща на ответницата. Свидетелят Г.И.М. –
болничният служител, предал на ищцата трупа, отрича няколко дни по-късно
да е получил от нея 25 лева, които тя пропуснала да плати при
освобождаването на трупа. Същевременно по делото е представен саморъчно
написан и подписан от свидетеля /установено с експертиза/ документ, в който
свидетелят е посочил, че на 14.04.2020г. получил от ищцата 25 лева за
хладилна камера за покойника В.И.Г.. Доказателства за внесена в касата на
болницата или платена по друг начин на болницата цена за посочената услуга
няма. Това обстоятелство, противоречието на дадените от свидетеля
показания с писмено удостовереното от него, отричането /въпреки
заключението на експертизата/ той да е написал и подписал посочения
документ, както и фактът, че документът, който е частен, няма достоверна
дата от преди представянето му по делото, не дава възможност за категоричен
извод дали наистина и кога точно ищцата е дала на свидетеля сумата, но това
е без значение. Същественото е, че, когато е поискала и получила от близките
на починалия сумата 25 лева, ищцата не е имала основание за това, защото
разход за плащане на цена за хладилна камера тя не е била направила.
Свидетелят В.Х.К. платил на ищцата и сумата 89 лева за „аксесоари“ за
погребението. От описаното в сигнала на ответницата, съвпадащите
обяснения на страните и показанията на свидетеля се разбира, че се имат
предвид рамка за снимка на починалия, иконка, черен креп на входната врата,
черни лентички и други дребни вещи, свързани с погребалните обичаи. За
тази сума ищцата не издала документ.
Или, действително, както е посочено в сигнала на ответницата, ищцата е
получила от близките на починалия суми без основание и не е издала
4
документ за всички платени от тях разходи за погребението. Тези
обстоятелства са неизгодни и дискредитиращи ищцата, но, тъй като те
наистина са се осъществили, изнасянето им от ответницата чрез подадената
от нея жалба, няма клеветнически за ищцата характер. Фактът, че т.нар.
„аксесоари“ за 89 лева ищцата осигурила и продала на близките на починалия
лично, а не в изпълнение на възложените й служебни задължения, не променя
този извод. Ищцата се е легитимирала и е действала като общински служител,
на чиято длъжност е възложено осъществяването на предоставяните от
общината погребални услуги и е напълно обосновано възприемането на
ответницата на всичко по погребението, като предоставена от общината
услуга, както и очакването й на документ за всички платени разходи.
Отделно, че действията на ищцата в свой личен, частен интерес са
несъвместими с възложените й длъжностни функции. С жалбата си до
работодателя на ищцата в частта, съдържаща обстоятелства за финансови
нарушения на ищцата, ответницата е действала изцяло в рамките на дадените
на гражданите право на свободно изразяване и разпространяване на мнение и
право да подават жалби, регламентирани с разпоредбите на чл.39 ал.1 и чл.45
от Конституцията на РБ. Следователно изнасянето на посочените
обстоятелства в жалбата й в тази част не е противоправно деяние на
ответницата.
За разлика от това, като е изнесла в жалбата си предходно обсъдените
други обстоятелства, ответницата е осъществила противоправно деяние. Тя е
сезирала работодателя на ищцата с твърдение за непристойно, неуважително
поведение на ищцата по време на погребението и за неизвършването на
граждански погребален ритуал, въпреки че е знаела, че първото не е вярно, а
второто се е случило, защото близките на покойника са искали църковен,
вместо граждански ритуал. Правото гражданите на свободно изразяване и
разпростаняване на мнение не е неограничено и не може да бъде използвано
за накърняване правата и доброто име на другиго – чл.39 ал.2 от
Конституцията на РБ. Като е знаела невярността на твърдяното непристойно
поведение на ищцата и отказ от изпълнение на служебните й задължения, но
въпреки това го е изложила на вниманието на работодателя й, ответницата
очевидно е целяла да злепостави ищцата, да накърни нейните права и
интереси. Това е недопустимо, противоправно поведение.
5
В съответствие с чл.45 от ЗЗД ответницата дължи да обезщети ищцата
за вредите, които й е причинила с виновното си противоправно деяние.
По делото единствено свидетелят В.П.В. /свещеникът/ е дал показания
за психичното и емоционално състояние на ищцата, след като узнала за
подадения срещу нея сигнал. Според него ответницата била „притеснена
някак си, обидена ли“.
Вещото лице, извършило психиатрична експертиза на ищцата, е дало
заключение, че след узнаване на жалбата срещу нея ищцата получила смесена
тревожно депресивна реакция, която се отнася към т.нар. разстройство в
адаптацията, преминала после в посттравматично стресово разстройство.
Както споделила на вещото лице, ищцата възстановила доброто си
емоционално и психично състояние с депозирането на исковата молба срещу
ответницата. Заключението на вещото лице е изготвено изключително въз
основа на онова, което ищцата е разказала на експерта за състоянието си след
узнаване на подадената срещу нея жалба. Експертизата е извършена половин
година, след като ищцата възстановила психичното и емоционалното си
здраве и вещото лице няма реални лични констатации на психичните,
емоционални и душевни преживявания на ищцата след узнаване на подадения
сигнал и преди преодоляване на негативите от него.
Въз основа на показанията на свидетеля и заключението на
психиатричната експертиза може да се направи извод, че подаденият срещу
нея сигнал от ответницата предизвикал при ищцата притеснение, обида,
тревога депресия, стрес. Тези преживявания на ищцата възникнали в края на
м.август, когато узнала за сигнала /исковата молба/ и изчезнали с подаването
на исковата й молба на 17.11.2020г. Следователно с жалбата си срещу ищцата
ответницата й е причинила неимуществени вреди и дължи да я обезщети.
Като се има предвид, че отрицателните преживявания и емоции на ищцата не
са продължили дълго /два месеца и половина/ и тя ги е преодоляла доста леко
/с подаване на исковата претенция срещу ответницата/, то следва, че те и не
са били особено дълбоки и тежки. Освен това отрицателните преживявания и
емоции на ищцата са последица на подадения срещу нея сигнал като цяло, но
част от изложеното в този сигнал е вярно и не е клеветническо. За
притесненията, обидата, тревогите от изложените в сигнала на ответницата
неверни и клеветнически за ищцата обстоятелства, последната има право да
6
бъде обезщетена от ответницата в справедлив, съобразно чл.52 от ЗЗД, размер
от 300 лева.
По тези съображения исковата претенция е основателна и следва да бъде
удовлетворена до размера от 300 лева след съответна отмяна на неправилното
решение на районния съд в тази част. На осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетението
следва да се присъди ведно със законната лихва върху него, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.
В останалата част първоинстанционното решение, отхвърлящо иска до
пълния му предявен размер от 3 000 лева, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В съответствие с чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на
разноските, които е сторила за водене на делото във всяка инстанция,
съразмерно на изгодния за нея резултат от спора.
Така, ответницата има право на разноски за адвокатско възнаграждение
за първата инстанция в размер на 324 лева, над който размер решението на
районния съд, присъждащо разноски на тази страна, следва да бъде отменено.
Също сума от 324 лева – съразмерна част от платеното адвокатско
възнаграждение следва да се присъди на ответницата за въззивното
производство.
Разноските на ищцата за първата инстанция се изразяват в адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, държавна такса в размер на 120 лева и
571 лева за вещи лица и свидетел. Общо това са 1 291 лева, от които част в
размер на 129.10 лева ищцата има право да получи от ответницата. За
въззивната инстанция ищцата е платила държавна такса от 60 лева и
адвокатско възнаграждение от 450 лева. Общо това са 510 лева, от които на
ищцата следва да се присъдят съразмерно 51 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260005/17.03.2022г. по гр.д.№350/2020г. на Т.ския
районен съд в частта, в която предявеният от Р. И. М. срещу Г. В. И. иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществените вреди, причинени с обиди и клевети, които ответницата
7
публично отправила спрямо ищцата с подадената жалба на 16.04.2020 г. до
кмета на Община – Т., е отхвърлен до размера от 300 лева и в частта на
разноските над 324 лева, присъдени в полза на Г. В. И. за
първоинстанционното производство, като
ОСЪЖДА Г. В. И. от гр.Т., ул.“***“№21, да заплати на Р. В. М. с ЕГН
********** от гр.Т., ул.“***“№14, сумата 300 лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се тревога, обида,
депресия, стрес от това, че в подадена на 16.04.2020г. до кмета на Община –
Т. жалба ответницата изложила клеветнически твърдения за ищцата, ведно
със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата
на предявяване на исковата молба 17.11.2020г. до окончателното му
погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/17.03.2022г. по гр.д.№350/2020г. на
Т.ския районен съд в останалите части.
ОСЪЖДА Г. В. И. от гр.Т., ул.“***“№21, да заплати на Р. В. М. с ЕГН
********** от гр.Т., ул.“***“№14, сумата 129.10 лева и сумата 51 лева –
съразмерни части от разноските на ищцата за водене на делото във всяка от
двете инстанции.
ОСЪЖДА на Р. В. М. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“***“№14, да
заплати на Г. В. И. от гр.Т., ул.“***“№21, сумата 324 лева – съразмерна част
от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8