Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиев, като разгледа докладваното от младши съдия Христова в. гр. дело № 11775
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 157168
от 03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 69277/2018 г. по описа на СРС, ГО, 157-ми
състав, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати в полза на ищцата М.К.С.
- Т.на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 1 419,65 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на счупване на глезенна става, резултат от поведението на
водача на трамвайна композиция, състояща се от мотриса с инв. № 1139 и
прикрепено ремарке с инв. № 200, изразяващо се в рязко намаляване на скоростта
на превозното средство, настъпило на 03.07.2017 г. преди обозначената с табела
спирка МГТ № 0097 – НЦ по Рехабилитация в посока от Княжево към Илиенци, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
С решението на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати
в полза на М.К.С. - Т.сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за
възнаграждение за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. в полза на
адв. В.О. сумата от 450 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника З. „Б.В.И.Г.“
АД, в която се излагат доводи незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на обжалвания съдебен акт, който се намира за постановен при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира се, че ищцата
сама се е поставила в състояние на повишена опасност, доколкото същата е била
правостояща в процесното превозно средство при наличието на свободни места за
сядане. Сочи се, че това обстоятелство се подкрепя и от показания на
разпитаната пред СРС свидетелка А., поради което релевираното от ответника
възражение за съпричиняване се явява основателно. Твърди се и за наличието на
случайно събитие. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и отхвърляне в цялост на исковата претенция, алтернативно за намаляване
на присъденото обезщетение при отчитане на 95% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М.К.С. - Т.е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като
неоснователна и се отправя искане за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
му част и за правилността му единствено по въведените в жалбата
основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от М.К.С. - Т.срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД осъдителен
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл.
432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да
бъде уважен искът, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В процесия
случай е безспорно между страните обстоятелството, че към момента на процесното
ПТП - 03.07.2017 г., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД за трамвайна композиция,
състояща се от мотриса с инв. № 1139 и прикрепено ремарке с инв. № 200, чиято
валидност обхваща и датата на процесното пътнотранспортно произшествие.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните пред
СРС свидетели А.А., която също е пътувала в процесния трамвай по време на
инцидента, и Я.Т.– водач на трамвая, както и от заключението на допуснатата и
приета от районната съдебна инстанция САТЕ, се установява, на 03.07.2017 г.,
около 12:02 часа в гр. София, на бул. „Овча купел“, в района на трамвайна
спирка „МГТ № 0097“, по вина на водача на трамвайна композиция, състояща се от
мотриса с инв № 1139 и прикрепено ремарке с инв № 200, е настъпило
произшествие, при което е пострадала ищцата М.К.С. – Т.. Последната се е возила
в трамвая под № 11 правостояща, зад ватмана, с лице към посоката на
движение от Княжево към Илиенци и се е
държала за дръжката на първата дясна седалка,
като при навлизане на спирка „Център по рехабилитация“, движейки
се със скорост около 15 - 20 км./ч.,
водачът на трамвая възприел две деца, които стояли на отсрещния тротоар на
около 4-5 метра разстояние, които изведнъж започнали да тичат, за да хванат
автобуса. За около 2-3 секунди водачът намалил рязко скоростта до почти спряло
положение, за да преминат децата, след което изминал около 4 - 5 метра и спрял
окончателно на спирката. Вследствие на така предприетото
рязко спиране на трамвая, тялото на ищцата М.Т.политнало и последната паднала,
като си ударила главата и левия глезен. Пострадалата
била приета по спешност в МБАЛ „Сердика“, където след извършване на
необходимите прегледи, консултации и инструментални изследвания било
установено, че тя е получила увреждания – двуглезенно счупване на лява глезенна
става и контузия на главата. Съгласно заключението на допуснатата и приета от
СРС съдебно-медицинска експертиза, така констатираните увреждания на ищцата са вследствие
от процесното ПТП, като посочените разходи в исковата молба в общ размер на
сумата от 1 419,65 лева с приложени по делото фактури са били необходими
за правилно и нормално протичане на лечебния процес. По делото са представени и
два броя молби от 01.09.2017 г. и 24.04.2018 г., с които М.Т.е отправила до
ответното дружество писмено застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за причинените й вследствие на процесния инцидент имуществени
вреди, като от страна на З. „Б.В.И.Г.“ АД не са ангажирани по делото
доказателства за уважаване на така отправеното до тях искане. Следва да се посочи, че по
отношение всички така изложени обстоятелства страните не са релевирани съответни доводи във въззивното производство, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК тези въпроси са извън
пределите на въззивния контрол.
Основният
спорен пред настоящата инстанция въпрос е свързан с това, дали ищцата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди, респ. увеличил е техният размер /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие, но не е необходимо
наличието на вина/. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването
страна – ответникът /в този смисъл и
разясненията по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2014 г., ОСТК/.
Противно
на възприетото от СРС, ответникът своевременно е направил с отговора на искова
молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата като
е релевирал довод, че същата е била правостояща в процесното превозно средство
при наличието на свободни места за сядане, който довод единствено се поддържа и
пред въззивната инстанция. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в
разглеждания случай не се установява наличието на такова поведение от страна на
пострадалата, с което тя обективно да е допринесла или улеснила настъпването на
инцидента или получаването на травмите от него, и в частност установеното по
делото обстоятелство, че ищцата е пътувала права в превозното средство, да е
допринесло по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат. От
разпоредбите, установяващи задълженията на пътниците при осъществяването на
превоз – чл. 135
и 137 ЗДвП
и чл. 182
и 184 ППЗДвП,
следва, че не съществува забрана те да пътуват прави в автобуса, а в проведените пред районната съдебна
инстанция разпити вещото лице по САТЕ е посочило, че при процесното
произшествие не е имало плавно спиране, а спиране при сравнително голяма
интензивност, като при рязко спиране е нормално тялото на пострадалата да
политне и да падне, като това зависи единствено от захвата, който е субективен.
Поради тази причина възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се посочи, че по отношение твърдението на въззивника
за наличието на случайно събитие в процесния случай, последният в жалбата си не
навеждане никакви конкретни доводи и съображения, които да обосноват
основателността на така релевираното възражение. Същевременно, в мотиви на
решението си районната съдебна инстанция подробно е обсъдила възражението на
ответника за случайно деяние и законосъобразно не е приела същото за
основателно, като СГС напълно споделя изложените в тази връзка от първоинстанционния
съд съображения, поради което и не намира за нужно да ги преповтаря.
Предвид всичко гореизложеното,
доколкото изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с крайните изводи на
първата инстанция, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
единствено на процесуалния представител на въззиваемата страна се
дължат разноски в настоящото производство в размер на 360 лева с включен ДДС, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ съобразно
редакцията на нормата към момента на сключване на договора за процесуално
представителство - 07.03.2019 г.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 157168 от 03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 69277/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 157-ми състав.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адреса на управление ***, да
заплати на адв. В.В.О., с ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата от 360 лева с включен ДДС – възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.