№ 5361
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110154328 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № .../17.09.2021г., уточнена с молба от 02.11.2021 г., с
която М. Й. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., вх. Б, ет. .., е предявил
против Л. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл.., вх.Д, ет.6, ап... със
съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 2, ет. 6, кантора № .. осъдителен иск, с правна
квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева в обезщетение на
неимуществените вреди, в резултат от клеветнически твърдения, осъществени от ответника
на 02.06.2021 г. в 13,30 часа в проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 54772/2020
г. по описа на СРС, 139 състав.
Ищецът твърди, че в резултат от деликт, индивидуализиран в исковата молба и уточнителна
молба от 02.11.2021 г. претърпял болки и страдания.
Ответникът Л. Б. З. в срока по чл. 131 ГПК депозира подробен отговор, в който излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва да са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността й.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че ответникът му е причинил, с
виновното си и противоправно поведение, описаните по делото неимуществени вреди, за
обезщетяването на които претендира процесната сума. Така предявения иск е с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД. Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже
фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Преди всичко, следва да се
1
установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът
за обезщетяване на вредите от отговорното лице, респ. и за причинната връзка. По принцип
за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в
закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права,
като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Вината пък се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД. Наличието на останалите
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват
правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест - при условията на пълно и главно доказване.
В настоящия случай авторството на деликта не е спорно. Ответникът не отрича, че в
проведено на 02.06.2021 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 54772/2020 г. на СРС, 139
състав е споделила:“Внучка ми беше до мъжа ми и аз бях до него, сина ми беше на работа и
той като повърна вечерта е трябвало да викаме съдебна медицина да видят от какво е
починал. Думите му бяха: „Зет ми ме отрови с вода.“ Викам „За какво повръщаш?“, повърна
едно черно и внучката беше до мен и тя чу. Смених патронника, когато почина мъжа ми,
защото аз се изплаших и се страхувах от такъв човек, да слагам аз на мъжа ми лекарствата
във вода и да му давам такова убеждение не мога да понеса. Мъжа на М. Б.а за това смених
патронника и казах, че може те да дойдат с внучката, но него не го искам.“ Същите не
представляват оценъчни съждения, а фактически твърдения – че ищецът е отровил тъст си с
вода. В действителност ответникът цитира думи на починалия си съпруг, но цялостния
характер на обяснението, че след смъртта му е сменила патронника, защото е изплашена и
се страхува от „такъв човек“, дава основание да се изгради извод, че неговият автор е
направил оценка и собствен анализ. Следва да се има предвид още, че наличието на
клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни
обстоятелства, определени факти, които са неистински – не съществуват в обективната
действителност и са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. По делото не са
ангажирани доказателства, че ищецът е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпилата
смърт на тъст си И Г З Напротив, от приетото заключение по съдебно- медицинска
експертиза се установява, че последният е страдал от авансирал рак на простатната жлеза с
метастази във вътрешните органи и костите, артериална хипертония, имал е смущения в
гългателния рефлекс от краниален полиневрит с булбарна пареза, което може да доведе до
аспирация при хранене или повръщане, причинявайки смърт от механична асфикция.
Вещото лице посочва, че не е имало никакво съмнение, че смъртта е от остро отравяне или
друга насилствена причина, поради което не се е наложило извършване на аутопсия и
допълнителни изследвания върху трупа на И З. Не могат да бъдат възприети изложените в
писмения отговор доводи на ответника, че изнесено в съдебно заседание е със знанието за
реалното осъществяване на твърдението в действителността. Настоящият съд приема, че
използваните изрази представляват едно клеветническо и невярно твърдение, същите са с
2
отрицателно въздействие и обидни. Поведението на ответника е причинило вреда на ищеца
и липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата, поради което следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника относно изложеното в качеството на
свидетел от ответника на 02.06.2021 г. в 13,30 часа в проведено открито съдебно заседание
по гр. д. № 54772/2020 г. по описа на СРС, 139 състав.
Субективната съставомерност на деликта се презюмира, доколкото съгласно чл. 45 ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
След като са доказани елементите от обективната страна на деликта се счита, че
делинквентът е виновен. Негова е тежестта да установи противното в условията на обратно
пълно и главно доказване.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от
икономическа конюнктура в страната.
С оглед предходното, съдът приема, че на първо място следва да бъде отчетено
обстоятелството, че изложеното от ответника е направено в откирто съдебно заседание,
респ. не е било достъпно до широка аудитория. Видно от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на св. Б.а е, че ищецът се е почувствал унижен от изложеното в
съдебното заседание от майка й, като е бил разстроен няколко месеца. Съобразявайки се с
тези обстоятелства, както и с икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение възлиза на 1000 лева.
С оглед предходното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1000 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лева - да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е
направил разноски в общ размер на 1200 лева, от които 200 лева – платена държавна такса,
700 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение и 300 лева- възнаграждение за вещо
3
лице. Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 240 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, който доказва реално извършени такива По делото обаче не се
съдържат доказателства за направени от ответника разноски, поради което и съдът не
присъда такива. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.45 гръб) е
уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, но не са налице
доказателства същото да е било реално заплатено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл.., вх.Д, ет.6, ап... със
съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 2, ет. 6, кантора № 23 да заплати на М. Й. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., вх. Б, ет. .., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на добро име и засягащи честта и достойнството му,
причинени от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в отправяне на обидни
и клеветнически твърдения, съдържащи се в изявление на ответника на 02.06.2021 г. в 13,30
часа в проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 54772/2020 г. по описа на СРС, 139
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 5000
лева.
ОСЪЖДА Л. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл.., вх.Д, ет.6, ап... със
съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 2, ет. 6, кантора № 23 да заплати на М. Й. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., вх. Б, ет. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 240 лева, представляваща направени разноски по производството съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4