РЕШЕНИЕ №
гр.Нова Загора, 06.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Новозагорският районен съд колегия в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЮЛИ две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЙОРДАНОВ
при секретаря ВАЛЕНТИНА
КОЛЕВА
и в присъствието на
прокурора ………………………………….. , като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ АНХ № 201 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 306а-72/09.04.2020 г., издадено от Директора
на ОД МВР Сливен от В.Ж. ***.
Твърди се в жалбата, че му се обадил
приятел, че му е прилошало, за да му занесе вода и казал, че се намира в
градинката, до която живеел наблизо жалбоподателя.
В НП било посочено, че жалбоподателят
стоял на пейка и консумирал напитка. Твърди, че въпросната напитка била вода, която носел на своя приятел. До пейката
служебно лице не дошло, а бил повикан от полицейската кола без полицаите да
слизат от нея. Отишъл до полицейския автомобил, където му били поискани
документи за самоличност и му било наредено да се яви в полицейското
управление. Там му бил връчен АУАН. Подписал акта /под натиск/ и бил
освободен.Вписал в АУАН, че не познавал правилата и заповед на Министъра на здравеопазването.
В жалбата се цитира чл.57 от КРБ където се закрепвала възможността за
ограничаване правата на гражданите, но само със закон.
Заради горните основания жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното НП.
АНО – ОД МВР Сливен и РП Сливен не
представят становище по жалбата.
В с.з. не се явяват страните или техни
представители.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Свидетелите П. П. и Г. К. са
полицейски служители при РУ Нова Загора. Разпитани в с.з. заявиха, че
извършвайки обход в гр. Нова Загора забелязали в градина до ж.п. гара Нова
Загора две лица седнали на пейка. Отивайки на място установили, че лицата
консумират бира. Установили самоличността им като едното от тях се оказал
жалбоподателя. Свидетелите са категорични, че лицата са консумирали бира, а не
вода. Извикали ги да се явят в полицейското управление, те се явили и им били
съставени АУАН в тяхно присъствие. Те ги подписали, връчили им преписи и ги
освободили.
Видно от АУАН бл. № 427801/30.03.20
г., съставен от вид. П.П., същия е съставен срещу жалбоподателя за това, че на
същата дата около 16,50 часа в гр. Нова Загора на обществено място – градинка в
района на ж.п.гара Нова Загора, западно от ул.“В.Левски“ нарушава въведените
със заповед РД – 01-143/20.03.20 г. на МЗ противоепидемични мерки по чл. 63
ал.1 от ЗЗ „преустановяват се посещенията на паркове, детски градини, спортни и
детски площадки, съоръжения на открито и закрити обществени места“, като стои
седнал на пейка и консумира напитка с лицето Х.П. П., с което виновно е нарушил
чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.Нарушителят е възразил в АУАН, че не познава правилата,
подписал е АУАН и е получил препис от същия.
Въз основа на АУАН, АНО е издал
обжалваното НП, с което за констатираното административно нарушение на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева. Жалбоподателя е получил препис от НП на 01.06.20 г., а е подал жалбата на
04.06.20 г. в НЗРС.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законовия 7-дневен срок от получаване на препис от обжалваното НП и
от лице, имащо правен интерес от обжалването, тъй като срещу него е издадено
НП.
При извършената служебна проверка на
съставения АУАН и издаденото въз основа на същото НП съдът не констатира
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при
връчването им на нарушителя. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна. В същата се възразява, че въпросната напитка не била
бира, а вода и че жалбоподателят не бил запознат със издадените от Министъра на
здравеопазването заповеди. Възразява се още, че заповедите противоречали на
разпоредби от КРБ. Съдът не споделя възраженията така, както са направени от
жалбоподателя.
Относно
вида на напитката, която се е консумирала. Няма никакво значение каква е била,
установения факт е, че жалбоподателя заедно с друго лице са се намирали във
въпросната градина по това време.
Относно незнанието на въведените от
Министъра на здравеопазването противоепидемични правила със съответните
заповеди следва да се сподели, че тези заповеди са издадени въз основа на
законова норма – чл. 63 ал.1 от ЗЗ, което е съобразено и с разпоредбите от КРБ.
Следва да се отбележи, че още от римското право съществува принципа, че
„незнанието на закона не извинява никого“, т.е. незнанието на жалбоподателя за
издадените министерски заповеди, с които са въведени мерките не е извинение за
противоправното му поведение.
Въпреки всичко, в крайна сметка не се
спори, че жалбоподателя се е намирал на определени място и време, които са били
забранени, и за което му е наложена съответната санкция.
Последната е определена в минимален
размер, което е още едно основание за потвърждаването й.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 306а-72/09.04.2020
г., издадено от Директора на ОД МВР
Сливен, с което на В.Ж.П. с ЕГН **********
***, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 300.00 /триста/лева,
като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
АПК пред Административен съд гр. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: