РЕШЕНИЕ
№ 1303
гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101305 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Б., в която се излагат твърдения, че
от 08.03.2023г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал
длъжността *, с основано месечно трудово възнаграждение от 780 лв., увеличено от
02.01.2024г. на 933 лв. Навеждат се доводи, че на 16.01.2024г. правоотношението е
прекратено съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят не е изпълнил
задълженията си да плати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за месец декември
2023г. от 780 лв. и за месец януари 2024г. от 466,50 лв., както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 2 дни в размер на 89,27 лв. Ищецът твърди, че поради
прекратяване на правоотношението е възникнало право да претендира от ответника плащане
на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ от 1063,70 лв. Изтъква, че поради неизпълнение в
срок на паричните задължения, работодателят е изпаднал в забава като дължи обезщетение
от общо 77,49 лв. върху претендираните суми за възнаграждения и обезщетения. С оглед
изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
задълженията, както и направените разноски. Поради извършени от ответника плащания на
19.04.2024г. и 14.06.2024г. на вземанията за трудови възнаграждения и обезщетения,
производството по исковете в тази част е прекратено на основание чл. 232 от ГПК като
ищецът претендира плащане на обезщетения за забава върху главниците от общо 112,23 лв.
/45,54 лв. относно трудовото възнаграждение, 61,53 лв. относно обезщетението по чл. 221,
1
ал. 1 от КТ и 5,16 лв. относно обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ/ за периода от
25.01.2024г. до 14.06.2024г.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 08.03.2023г. между страните възникнало трудово правоотношение като ищецът е заемал
длъжността *, с основано месечно трудово възнаграждение от 780 лв., увеличено от
02.01.2024г. на 933 лв. Страните уговорили възнаграждението да се плаща до 25-то число на
месеца, следващ този, за който се дължи. Със заповед от 16.01.2024г. правоотношението е
прекратено съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят разпоредил изплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ от 1063,70 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ от
89,27 лв. На 19.04.2024г. и на 14.06.2024г. той превел по банкова сметка на ищеца съответно
560,27 лв. за трудово възнаграждение за месец декември 2023г. и 1438,68 лв. за трудово
възнаграждение за месец януари 2024г. В хода на делото ищецът е признал, че с плащанията
в общ размер на 1998,95 лв. са погасени изцяло задълженията на работодателя относно
трудовите възнаграждения за месец декември 2023г. от 560,27 лв. и за месец януари 2024г. от
285,71 лв., както и за обезщетенията по чл. 221, ал. 1 от КТ от 1063,70 лв. и по чл. 224, ал. 1
от КТ от 89,27 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От характера на трудовото възнаграждение и на обезщетенията по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл.
224, ал 1 от КТ, представляващи парични задължения на работодателя към работника и
факта на неизпълнението им се достига до извод, че за ищеца е възникнало право да
претендира от ответника обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното им
изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно
основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения
между страните срок за изпълнение – 25-то число на месеца, следващ този, за който
възнаграждението се дължи. Вземанията за трудово възнаграждение за процесните месеци
са станали изискуеми съответно на 26.01.2024 и на 26.02.2024г. като претенцията по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД по отношение на тях е основателна. При определяне размера, за който следва да
бъде уважен искът, изчисленията следва да се извършат като се вземе предвид признанието
на ищеца за реално дължимия размер на възнагражденията за месец декември 2023г. от
560,27 лв. и за месец януари 2024г. от 285,71 лв., а не размерите посочени в исковата молба.
Поради изложеното искът следва да бъде уважена за сумата от общо 30,28 лв. и за периода
от 26.01.2024г. до 14.06.2024г. /18,24 лв. - обезщетение за забава върху трудовото
възнаграждение за месец декември 2023г. за периода от 26.01.2024г. до 19.04.2024г. и 12.04
лв. - обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за месец януари 2024г. за
периода от 26.02.2024г. до 14.06.2024г./, и отхвърлена за разликата до 45,54 лв., за
2
25.01.2024г. по отношение на трудовото възнаграждение за месец декември 2023г. и за
25.02.2024г. по отношение на трудовото възнаграждение за месец януари 2024г.
Задълженията за плащане на обезщетенията по чл. 221, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ
са безсрочни и имат договорно основание, поради което отговорността по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД настъпва от момента, в който длъжникът е поканен от кредитора да ги изпълни. Това е
направено с подадената на 19.04.2024г. искова молба, когато е настъпила и изискуемостта на
обезщетенията като те са погасени на 14.06.2024г. Поради изложеното претенцията за
плащане на обезщетение за забава относно вземането по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да бъде
уважена за сумата от 23,23 лв. и за периода от 19.04.2024г. до 14.06.2024г., и отхвърлена за
разликата до 61,53 лв. и за периода от 16.01.2024г. до 18.04.2024г., а претенцията за плащане
на обезщетение за забава относно вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде уважена
за сумата от 1,95 лв. и за периода от 19.04.2024г. до 14.06.2024г., и отхвърлена за разликата
до 5,16 лв. и за периода от 16.01.2024г. до 18.04.2024г.
При този изход на делото и с оглед прекратяването му по отношение на претенциите по чл.
128 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, за предявяването на които ответникът е
дал повод, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, последният следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 781,66 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 300 лв., представляваща сбор от държавните такси
за предявените обективно съединени искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на М. К. Б. с ЕГН: ********** *, сумите от 30,28 лв. /тридесет лева и
двадесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава върху неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г. за периода от 26.01.2024г.
до 14.06.2024г., 23,23 лв. /двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - обезщетение за
забава върху неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 19.04.2024г. до
14.06.2024г., 1,95 лв. /един лев и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху
неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 19.04.2024г. до 14.06.2024г.,
както и 781,66 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от М. К. Б. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г. в частта за разликата от
30,28 лв. до 45,54 лв., за 25.01.2024г. по отношение на трудово възнаграждение за месец
декември 2023г. и за 25.02.2024г. по отношение на трудово възнаграждение за месец януари
2024г., иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото
3
обезщетение по 221, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 23,23 лв. до 61,53 лв. и за периода
от 16.01.2024г. до 18.04.2024г., както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в частта за
разликата от 1,95 лв. до 5,16 лв. и за периода от 16.01.2024г. до 18.04.2024г.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за предявените обективно
съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4