О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2424
10.12.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. Д. АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1906 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Х. ***, чрез адвокат А.Б.Д. – с пълномощно по делото от първата
инстанция (л. 41 – гръб), срещу Решение № 173 от 13.08.2019 г. по гр. д. № 283/2019
г. на Районен съд – Айтос, с което А.М.Х. (съобразно Решение № 242 от
12.11.2019 г. по гр. д. № 283/2019 г. на Районен съд – Айтос, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на фамилното име
на ответницата) е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищците Е.Р.Р., ЕГН ********** и Ф.Н.Р.,
ЕГН ***********, двамата съпрузи с постоянен адрес ***, да упражняват правото
си на собственост досежно собствения си недвижим имот – дворно място с площ от
600 кв. м. от УПИ II-3 кв. 12 по плана на с. Карагеоргиево, като премахне изградената
ограда, с която навлиза с площ от 53, 40 кв. м. в северната част на собствения
на ищците недвижим имот. Със същото решение въззивницата А.М.Х. е осъдена да
заплати на Е.Р.Р. и Ф.Н.Р. сумата от 850, 00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че съдът е
елиминирал като доказателство по делото нотариален акт № 50, том 111, дело №
579/1998 г. по описа на Айтоския районен съд, който не е оспорван от ищците и
притежава необходимата доказателствена сила, а от него се установява, че на 06.05.1998
г. в резултат на непрекъснато давностно владение, продължило
повече от 10 години /отпреди 1988 година/ въззивницата
е придобила собствеността на дворно място с площ от 1470 кв. м.,
съставляващо урегулиран парцел I-2 в кв. 12 по плана на с. Карагеоргиево, както и
процесните 53, 40 кв. м., които
ответницата е владяла заедно като един имот. Поддържа
се, че в случая забраняващите норми на чл. 200 от ЗУТ и чл. 59 от ЗТСУ нямат
приложение. Оспорва се изводът на съда, че завладяната от въззивницата площ от
53, 40 кв. м. не може да се придобие по давност, тъй като не отговаря на
изискванията на самостоятелен имот по чл. 19 от 3УТ. Намира, че този извод не е
съобразен с реално владяното от въззивницата дворно място, както и с
обстоятелството, че процесната ограда не е изградена от нея, а от праводателите
й преди 40 години. Счита, че мотивите на съда могат да се приемат само ако въззивницата
е завладяла неправомерно процесните 53, 40 кв. м. като конкретен реален имот след
06.05.1998 г., като е преместила тогава оградата. Излагат се доводи, че
въззивницата не е изграждала незаконна ограда и не е извършвала неоснователни
действия спрямо ищците, а изводите на съда в тази насока не са подкрепени от доказателства.
Твърди се, че съдът не е взел предвид нотариален акт № 46, том 1, дело №
138/1997 г. на Айтоския районен съд, от който е видно, че ищецът Е.Р.Р. е
закупил от свидетелката Бахрие Илязова Наумова само 600/1090 идеални
части, а не реално дворно място с площ
от 600 квадратни метра, поради което няма право на иск по чл. 109 от ЗС
самостоятелно, а само заедно със свидетелката Бахрие Илязова Наумова, тъй като няма
как да се определи граница на идеална част. Отбелязва се, че съдът не е посочил
в коя част от поземления имот ищците владеят 600 квадратни метра и в коя част
следва да се прекратят твърдените неоснователни
действия. Излагат се съображения, че тъй като по делото няма
доказателства оградата да е изградена от въззивницата, няма основание същата да
бъде осъдена за премахването й. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на първата инстанция
и да отхвърли иска със законните последици. Няма доказателствени искания. Моли
съда делото да се гледа в отсъствие на страната и упълномощения й адвокат.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемите Е.Р.Р. и Ф.Н.Р. чрез адвокат Д.Я.В. – с пълномощно от първата
инстанция да води делото до
приключването му пред АРС (л. 4). Оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановения съдебен акт за законосъобразен, правилен и в
своята цялост съобразен със събраните по делото доказателства. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за
надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в
какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как
тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Съдът констатира,
че адвокат Д.Я.В. е упълномощена да представлява Е.Р.Р. и Ф.Н.Р. до приключване
на делото пред Районен съд – Айтос. Ето защо на въззиваемите следва да се укаже
в срок до първото съдебно заседание по делото да представят доказателства за
представителната власт на адвокат В. да ги представлява в настоящото въззивно
производство. При изпълнение на указанията и на основание чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното
процесуално действие ще се смята за редовно от момента на извършването му. На
въззиваемите следва да се укаже, че при неотстраняване на нередовността в
указания срок процесуалното действие ще се смята за неизвършено на основание
чл. 101, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 267, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на А.М.Х. ***, чрез адвокат А.Б.Д., и отговора
на Е.Р.Р. и Ф.Н.Р., чрез адвокат Д.Я.В., съобразно мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА на
въззиваемите Е.Р.Р. и Ф.Н.Р. в срок до първото съдебно заседание по делото да
представят доказателства за представителната власт на адвокат В. да ги
представлява в настоящото въззивно производство.
УКАЗВА на
въззиваемите Е.Р.Р. и Ф.Н.Р., че при неотстраняване на нередовността в указания
срок процесуалното действие ще се смята за неизвършено.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.