Р Е Ш
Е Н И
Е № ….
Гр.
София, 27.09.2017
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мария
Богданова
при участието на секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 1983 по описа за 2015
г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 28.08.2014 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 14993/2011 г. е отхвърлен
иска за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС, предявен от Е.И.К. срещу К.И.Л., на следните недвижими имоти : 1. УПИ VI - 199 в, кв. 136, м.
„Малинова долина -
изток“ с площ от 678 кв. м., при съседи
: улица, Б.К.Л., Л.К.Л. и П.Х.Л.; 2. Масивна сграда на два
етажа, построена в средата на същия ПИ, състояща се от сутерен
с две стаи и гараж
общо от 90 кв. м., както и първи етаж със застроена площ
от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и сервизни помещения; 3. Гараж с площ от 30 кв. м., залепен към масивната двуетажна сграда,
намираща се в средата на същия УПИ; 4. Масивна сграда на два етажа, построена на граничната линия в североизточната част на същия УПИ, залепена за
сградата на съседния имот, състояща се от : сутерен с гараж с площ от 40 кв. м., първи етаж с площ от 90 кв. м., състоящ се от две
стаи, хол, кухня и сервизно помещение, втори етаж,
представляващ мансарден етаж живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни
помещения с площ от 90 кв. м. и ищцата е осъдена за заплащане на
разноски в полза на СРС.
Решението се
оспорва от ищцата Е.И.К., чрез представителя й. Жалбоподателката
счита, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуален закон и е необосновано. Неоснователно съдът е
отхвърлил иска като е приел, че съделителите не са доказали, с официални писмени доказателства, че имотите са
построени, че са тяхна собственост, както и не са ангажирали доказателства за
собствеността на отделните обекти в сградите, за обема и начина на придобиване
на правата в тях. Страните са брат и сестра, наследници по закон на Надежда
Димитрова Лазарова, починала на 25.12.2003 г. и И.К.Л. - починал на 11.11.2008 г. Те са
придобили мястото, заедно с втория етаж на построената в него жилищна сграда по
наследство от родителите си, които от своя страна са придобили дворното място
от 678 кв. м., заедно с построената в него сграда, с нотариален акт за дарение
№ 1, т. ХV, нот. дело № 2684/1968 г. Страните
по делото са придобили първият етаж от построената в мястото жилищна сграда при
равни квоти с нот. акт № 192, т. LIX, дело № 11300/1975 г. за дарение в
тяхна полза от наследодателите им. Неправилен е извода на съда, че страните не
са собственици на дворното място и построената в средата масивна жилищна сграда
със застроена площ от 90 кв. м. Пред СРС е представена проектната документация
относно построената на граничната линия на имота масивна жилищна сграда (МЖС).
Не са представени доказателства, че тази сграда е индивидуална собственост на
ответника. Цялата проектна документация за сградата е на името на
наследодателите на страните. Неоснователно ответникът е възразявал, че сградата
е негова собственост, тъй като е изградена с негови средства. Следователно,
двете сгради са съсобствени между страните. Поддържа, че визираните в ППВС №
2/04.05.1982 г. хипотези, при които е недопустимо извършване на делба в
съсобствен парцел са неотносими към процесното дворно място. Изводът на СРС, че
делбата на постройките в дворното място би довела до възникване на изключителна
собственост върху всяка от тях за някой от съсобствениците, респ. ще доведе до
недопустимост на делбата на парцела, съгласно ППВС, е необоснован и неправилен.
Поддържа се още, че делбата е допустима, тъй като е установено, че
съсобственици и на двете сгради са двамата съделители. Моли да се отмени решението и да се допусне
делба между страните.
Ответникът К.И.Л.,
чрез представителя си, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва. Според него е правилно заключението на СРС, че не е установено кои и
по какъв начин е построил сградите и гаражите, находящи се в имота и чия
собственост са те. Проектната документация, представена пред СРС, не е оформена
по предвидения от закона ред и е оспорена от ищцата. Плановете не са заверени
от общината, няма дадени разрешения за строеж на сградите. От доказателствата
по делото не може да се заключи по категоричен начин какви са постройките в
имота, както и че те са тези, който твърди ищцата. Описаните в исковата молба
сгради, за които са иска делба, не отговарят по площ и разположение на тези, за
които има проектни книжа. Правилно съдът е приел, че не се установява
самостоятелната делимост на парцела. Моли да се остави без уважение жалбата. Не
претендира разноски.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено
следното :
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа
фаза на делбеното производство.
От фактическа страна по делото се установява :
Между страните не е налице спор по основните факти касаещи установяване
правото на собственост.
Установява се,
че с нотариален акт за дарение № 1, т. ХV, нот. дело № 2684/1968 г. на нотариус
Хр. О., И.К.Л. и Н.Д.Л.са придобили недвижим имот : дворно място, цялото с площ
от 678 кв. м., образуващо парцел VІ – 4, кв. 1, м. „Малинова долина“, по плана
на Симеоново - София, вилна зона ІV част, при съседи : улица, Б.К.Л., Л.К.Л. и П.Х.Л.,
заедно с построената в него сграда състояща се от стая, кухня, антре и клозет,
при дялове 2/3 заИ.Л. и 1/3 за Н.Л..
С нот. акт № 192, т. LIX, дело № 11300/26.06.1975 г. И.К.Л. и Н.Д.Л.даряват
на децата си Е.И.К. и К.И.Л. първият етаж от
двуетажната сграда, със застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска
стая, хол, кухня, сервизни помещения без
дворното място, в което е построена, цялото от 678 кв. м., образуващо
парцел VІ – 4, кв. 1, м. „Малинова долина“, по плана на Симеоново – София,
вилна зона ІV част.
От
удостоверение за наследница № 1159/28.04.2010 г. се установява, че
наследодателите на страните са починали, както следва : Н.Д.Л.е починала на
25.12.2003 г., а И.К.Л. е починал на 11.11.2008 г., като са оставили за свои
наследници по закон децата си – страните в производството Е.И.К. и К.И.Л..
Пред СРС е приета като
доказателство скица № СК-94-160/01.03.2011 г. на главния архитект на район
„Студентски" при Столична община, според която УПИ – 199 В, кв. 136, в м.
Малинова долина, от 678 кв. м. е идентичен с парцел
VІ – 4, кв. 1, м. „Малинова долина“ по нот. акт № 1/1968 г. От скицата е видно,
че в центъра на имота има изградена двуетажна масивна жилищна сграда, както и
масивна сграда на граничната линия в североизточната част на УПИ, която е залепена
за сграда, построена в съседния имот. В скицата не е отбелязана етажност на
последната сграда и доколкото не е отбелязано друго, може да се приеме, че тя е
едноетажна.
Съдът не обсъжда представената пред СРС проектна документация от 1998
г., за узаконяване на сграда – еднофамилна жилищна сграда, построена в имот І,
пл. № 199 В, кв. 25, м. Малинова долина ІV част, доколкото сградата не е
узаконена, само е дадена становище, че би могла да бъде, узаконена. Отделно от
това, проектната документация е оспорена от ищцата, която е твърдяла, че
доказателствата не са заверени официално, поради което не установяват, че
сградата е узаконена.
Други годни писмени или гласни доказателства относно построените в
имота сгради, разположението им, по етажи, както и точното им място, не са
ангажирани.
Пред настоящата инстанция, във връзка с настоящият статут на имота, ищцата е представила скици, свързани с влязлата в
сила кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 9 РД-18-38 от
10.07.2012 г. на ИД на АГКК, а
именно: Скица на поземлен имот №9 15-462751 от 26.10.2015 г. на СГКК- град София; Скица на сграда № 9 15-462757 от 26.10.2015 г. на СГКК – град София; Скица на сграда - № 9 15-462762
от 26.10.2015 г. на СГКК – град София и Скица на сграда № 9 15-462768 от 26.10.2015
г. на СГКК – град София.
От тях е
видно, че процесният имот към момента представлява : поземлен имот с идентификатор
68134.1611.4994 с площ от 688 кв. м., с предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
м), с административен адрес: град София, район „Студентски", ул.
"Инж. *********, с номер по предходен план: 199 В, квартал 25, при съседи :
68134.1609.4742, 68134.16.11.2830, 68134.1611.2829, 68134.1611.1991, 68134.1611.1990,
като според скиците в имота вече са
застроените няколко сгради, както следва
: сграда с идентификатор 68134.1611.4994.1 на 3 (три) етажа със
застроена площ 86 кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор 68134.1611.4994.2 на
2 (два) етажа със застроена площ
118 кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 68134.1611.4994.3 на 1
(един) етаж със застроена площ 31 кв. м., с предназначение - гараж.
В същото време, ищцата е създала пречки за изготвяне на допуснатата в
настоящото производство СТЕ във връзка с установяване статута и изграждането на
сградите в имота, конкретното им разположение, етажност, разпределение на
помещенията в тях, поради което СТЕ е заличена от съда.
Въз основа на така
установените правно - релевантни за спора факти, съдът приема следното от
правна страна :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
(без довод на страните) само за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното
право да се иска от всеки съсобственик прекратяване на съсобствеността върху
определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са
правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата, като в
доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи наличието
на всички посочени условия
свързани с доказване на съсобствеността.
В контекста на тези специални
изисквания следва, че с диспозитива на решението по допускане на делбата следва
да даде отговор дали е налице съсобственост по отношения на всеки един от
посочените в исковата молба недвижими имоти, като основание за допускане да се
извърши съдебната делба, между кои лица - страни по делото (или трети такива при наличие на установени факти в тази насока) и какви са правата на всеки един от съсобствениците в съсобствеността на
конкретния имот.
В процесният случай, след уточнение на исковата молба 16.09.2011 г. от
ищцата, предмет на делбата са : 1. УПИ
VI - 199 в, кв. 136, м. „Малинова долина - изток“ с площ от 678 кв. м., при
съседи : улица, Б.К.Л., Л.К.Л. и П.Х.Л.; 2.
Масивна сграда на два етажа, построена в средата на същия ПИ, състояща се
от сутерен с две стаи и гараж общо от 90 кв. м., както и първи етаж със
застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и
сервизни помещения; 3. Гараж с площ от
30 кв. м., залепен към масивната двуетажна сграда, намираща се в средата на
същия УПИ; 4. Масивна сграда на два
етажа, построена на граничната линия в североизточната част на същия УПИ,
залепена за сградата на съседния имот, състояща се от : сутерен с гараж с площ
от 40 кв. м., първи етаж с площ от 90 кв. м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня и сервизно помещение, втори етаж, представляващ мансарден етаж живеене,
състоящ се от две стаи, хол и сервизни помещения с площ от 90 кв. м.
В първоинстанционното производство ищцата
е обосновала наличието на съсобственост върху посочените имоти с придобиването
им по наследство от общите наследодателя на страните И.К.Л.
и Н.Д.Л.и частичното
прехвърляне на двете страни от наследодателите приживе, чрез
дарение, на първият етаж от двуетажната сграда, в центъра на УПИ, със
застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня,
сервизни помещения без дворното място и
настъпило междувременно наследствено правоприемство – след смъртта на общите
наследодатели.
По делото се установява и не се спори, че страните са брат и сестра,
единствени наследници на общите наследодатели Н.Д.Л.и
И.К.Л.. От удостоверение за наследница № 1159/28.04.2010 г. се установява, че
наследодателите на страните са починали, както следва : Н.Л. е починала на
25.12.2003 г., аИ.Л. е починал на 11.11.2008 г., като са оставили за свои
наследници по закон децата си - страните в производството Е.И.К. и К.И.Л..
Единственото доказано обстоятелство е наличието на съсобственост между
ищцата и ответника относно парцела - УПИ VI - 199 B, кв. 136, м.
„Малинова долина - изток“ с площ от 678 кв. м. и построената в централната му
част сграда на два етажа, без да е ясна точната индивидуализация на сградата.
Извод в посока, че такава сграда съществува в УПИ може да се направи от нотариален
акт за дарение № 1, т. ХV, нот. дело № 2684/1968 г., в който е прехвърлена
„построена в мястото сграда“, въпреки липсата на изрично отбелязване, очевидно
на един етаж, както и от последващият нотариален акт за дарение нот. акт № 192, т. LIX, дело № 11300/26.06.1975 г., с който И.К.Л.
и Н.Д.Л.даряват на децата си Е.И.К. и К.И.Л. първият етаж от
двуетажната сграда, със застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска
стая, хол, кухня, сервизни помещения. Очевидно, въпреки липсата на каквито и да
е писмени документи във връзка с извършване на строежа на сградата, след 1968 г. до 1975 г. в
имота е построен втори етаж на съществуващата сграда.
Съгласно скица №
СК-94-160/01.03.2011 г. на главния архитект на район „Студентски“ при Столична
община, УПИ – 199 В, кв. 136, в м. Малинова долина, от 678 кв. м. е идентичен с
парцел VІ – 4, кв. 1, м. „Малинова долина“ по нот.
акт № 1/1968 г. От скицата също е видно, че в центъра на имота има изградена
двуетажна масивна жилищна сграда, както и масивна сграда на граничната линия в
североизточната част на УПИ, която е залепена за сграда, построена в съседния
имот, за която не е установено да е на повече от един етаж. От скицата обаче не
може да се направи никакъв друг извод нито за големината и разположението на
сградите в дворното място или за момента на построяването им, нито за
разпределението им, още по – малко, че втората е построена над гараж. Не се
установява и към кой момент е построена втората масивна постройка, намираща се според
скицата в североизточната част на УПИ, която е залепена за сграда, построена в
съседния имот – дали по време когато наследодателите са били живи или след смъртта
им. Твърдения на ищцата по разположението в сградите, за които се иска
допускане на делба и момента на построяването им, са останали недоказани,
въпреки предоставената от въззивният съд възможност ищцата да ангажира
доказателства в тази посока. По общите
правила в процеса, по аргумент от чл. 161 ГПК, ищцата следва да понесе
неблагоприятните последици от създаване на пречки за събиране на релевантните
към спора доказателства – фактите, които е следвало да се установят с тях са
останали недоказани.
Настоящият състав споделя решаващият извод на СРС, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства относно вида и броя на обектите, построени в
УПИ, а именно, че става въпрос за две двуетажни сгради и за три гаража. Липсват
доказателства за момента на изграждане на сградите в имота, за това кой ги е
построил и въз основа на какви права, въпреки липсата на строителни книжа.
Предвид изложеното, ищцата не доказва върху имота и изградените в него сгради
да е възникнала съсобственост на основание наследствено правоприемство, на
което се основава иска според нея.
В подкрепа на извода, че искът за делба е останал недоказан на
претендираното от ищцата основание, а от там е неоснователен по отношение както
на дворното място, в което са изградени сградите (гаражите), така и по
отношение на самите сгради е факта, че към момента на приемане на кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 9 РД-18-38 от
10.07.2012 г. на ИД на АГКК, е констатирано, че в поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4994 с
площ от 688 кв. м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с административен адрес: град
София, район „Студентски", ул. „Инж. *********, с номер по предходен план 199 В, квартал 25, при съседи : 68134.1609.4742,
68134.16.11.2830, 68134.1611.2829, 68134.1611.1991, 68134.1611.1990, са застроените няколко сгради, както следва : сграда с
идентификатор 68134.1611.4994.1 на
3 (три) етажа със застроена площ 86 кв. м., с предназначение - еднофамилна
жилищна сграда; сграда с
идентификатор 68134.1611.4994.2 на
2 (два) етажа със застроена
площ 118 кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 68134.1611.4994.3 на 1 (един) етаж със застроена
площ 31 кв. м., с предназначение -
гараж. От сравнението на сградите, които са поискани за допускане до делба
от ищцата и изградените сгради в имота, според цитираните скици по кадастъра, става
ясно, че е налице несъответствие между сградите, които ищцата иска да се допуснат
до делба и съществуващите сгради в дворното място. Видно е, че сградите,
посочени в исковата молба, не съвпадат като площ, етажност и разположение със
съществуващите в мястото.
При извършване на делбата важи общият принцип
в гражданския процес за спазване на диспозитивното начало, като съдът не може да извърши делба на обекти, за които тя не е поискана – (в този смисъл решение № 117 от
07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС). В случая се установява, че в дворното място са изградени различни обекти от
тези, за които е поискана делба, а в същото време не се установява какво е
разположението и статута на обектите, които се иска да бъдат поделени - т. е.
дали те съществуват във вида, в който е поискано да се допуснат до делба.
Липсата на доказване препятства както обособяването на предмета на делбата,
така и установяване на основанието на което е възникнала съсобствеността. Въззивният
съд намира, че не е установен по надлежен начин предмета на делбата, заявен в
исковата молба. В тежест на ищцата е било да проведе доказване в посочения
смисъл.
Изводът на
СРС, че е недопустима делба на
съсобствени парцели, в които е построена сграда в етажна собственост (която се
състои от самостоятелни обекти в изключителна собственост на различни субекти),
както и когато в мястото са построени отделни сгради, собствени на различни
лица, принципно
е правилен и съобразен с трайната
практика на ВКС и съдилищата. В тази практика се приема, че ако всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост самостоятелен
обект, изграден в съсобственото дворно място, то представлява обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС дори в същото да е построен и обект, съсобствеността върху
който все още не е прекратена. В подобна хипотеза съсобствената самостоятелна
сграда се допуска до делба със съответните припадащи се към нея идеални части
от дворното място, каквито следва да бъдат определени и за останалите
самостоятелни обекти в дворното място, които не са предмет на делбата. Дворното
място не може да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, тъй като то
би имало обслужващо предназначение по отношение на притежаваните в индивидуална
собственост сгради и сградата, която все още не е поделена. (В този смисъл и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 825/2010 г., ІІ ГО).
Правилен е извода на СРС, че по аргумент от цитираната
практика, в производството по делба на съсобствени застроени урегулирани
парцели съделителите следва да докажат по безспорен начин самостоятелната делимост
на УПИ, включително и отсъствието на предпоставките, при наличието на които става
неделим.
Понеже не се
доказва към мой момент са изградени отделните обекти в дворното място и дали те
не са станали собственост на двете страни, в какъвто смисъл ответникът е направил
възражения още в отговора на исковата молба, не би могло да се прецени дали
дворното място е станало обща част по предназначение и следователно - дали подлежи
на самостоятелна подялба или не. Съдът не може да допусне делбата въз основа на
предположения.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че основателно и с оглед
липсата на пълно доказване на предпоставките за уважаване на иска за делба,
искът е отхвърлен. Настоящият състав също приема, че при наличните по делото
доказателства, искът за делба е недоказан и от там – неоснователен и не би
могъл да бъде уважен.
Изводите на СГС като цяло съвпадат с тези на СРС и решението следва да се
потвърди, като постановено в правилно приложение на закона.
По разноските : С оглед
изхода от спора – жалбата на ищцата няма да бъде уважена, право на разноски има
ответника. Доколкото той не претендира такива за въззивното производство,
разноски не се присъждат в негова полза.
Софийски
градски съд
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
28.08.2014 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 14993/2011 г., с което е отхвърлен
иска за делба по чл.
34,
ал.
1 ЗС, предявен от Е.И.К. срещу К.И.Л., на следните недвижими имоти : 1. УПИ VI - 199 в, кв. 136, м. „Малинова долина -
изток“ с площ от 678 кв. м., при съседи : улица, Б.К.Л., Л.К.Л. и П.Х.Л.;
2. Масивна сграда на два етажа, построена
в средата на същия ПИ, състояща се от сутерен с две стаи и гараж
общо
от 90 кв. м., както и първи етаж със застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол,
кухня и сервизни помещения; 3.
Гараж с площ от 30 кв.
м., залепен към масивната
двуетажна сграда, намираща се в средата на същия УПИ; 4. Масивна
сграда на два етажа, построена на граничната линия в североизточната част на същия
УПИ, залепена за сградата на съседния имот, състояща се от : сутерен с гараж
с площ от 40 кв.
м., първи етаж с площ от 90
кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня
и сервизно помещение, втори етаж, представляващ мансарден етаж живеене,
състоящ се от две стаи, хол и
сервизни помещения с площ от 90 кв. м.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.