№ 307
гр. Враца, 03.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200433 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №4957/26.06.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения И. Е. Б., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият И. Е. Б. участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
А. М.- инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, изразява становище,
че при осъденото лице не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите да
води законосъобразен начин на живот, както и че договорените дейности от плана на
присъдата не са изпълнени в пълен обем. Същият е наказван, като представя копие от
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на л.св. Б.. Счита, все още че
не са настъпили в пълен обем изискванията и предпоставките на чл.439а НПК.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Представиха се по делото становище от Началника на Затвора - Враца, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения, актуална справка за остатъка от търпяното от л.св.
1
наказание и заповед №Л-1999/18.06.2024г. на Началника на ЗООТ за налагане на
дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение". Съдът прие същите като
относими в производството.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 23.11.2023г., постановено по НОХД №
1385/2023г., състав на Районен съд - Монтана е одобрил споразумение за прекратяване
на наказателното производство, с което е признал И. Е. Б. за виновен за извършено от
него престъпление по чл.235, ал.3, т.1 и 4, вр. с ал.1 , предл.1 и 5 НК, като му е
наложено наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ"
режим на изтърпяване.
На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение определено на Б. общо
най – тежко наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, по ЧНД
№333/2022г. по описа на Районен съд – Козлодуй, влязло в законна сила на
28.11.2022г. Приведеното наказание е изтърпяно от Б. за времето от 29.11.2023г. до
16.03.2024г.
Осъденият е започнал да търпи определеното му по НОХД № 1385/2023г., състав на
Районен съд - Монтана наказание, на 16.03.2024г.
До момента ефективно е изтърпял 3 месеца и 17 дни, от работа се зачитат 13 дни
или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 4 месеца.
Остатъкът към настоящия момент е 2 месеца.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Отчетеният риск от рецидив при изготвяне на първоначалната оценка е среден - 52
точки. Като дефицитни зони са очертани: "Отношение към правонарушението" –
отчетено е, че не е критичен към извършеното от него деяние, омаловажава
възможните негативни последици от криминалното си поведение; "образование и
обучение" с дефицити при усвояването на нови знания, липсва желание за повишаване
на образователния му ценз; "начин на живот и обкръжение" – податлив на негативно
влияние, склонен към рискови действия и манипулативен начин на живот; "умения за
мислене" - не винаги разпознава проблемите си, пренебрегва негативните последствия
от собствените си действия.
Рискът от вреди е определен като нисък за служителите и нисък за останалите
лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане също е нисък, такъв е и рискът
от бягство. Рискът от вреди за обществото е с ниски стойности и се обуславя от
2
характера на настоящото осъждане и реализираните престъпления в криминалната му
история.
В изготвения план за осмисляне на свободното време в затвора като цели са
заложени: формиране на известна самокритичносг и осъзнаване на причините, довели
до правонарушението; пълноценно оползотворяване на престоя в общежитието чрез
включване в предлаганите възможности; формиране на основни умения за справяне с
житейски ситуации.
При ревизията на оценката на риска от рецидив е отчетено повишение в
числената стойност - 53 точки, като го запазва в средни стойности. Запазват се
разделите е дефицитни стойности, отчетени при първоначалната оценка, към които се
добавя и раздел "Трудова заетост" - л. св. Б. показва непостоянство при трудовата
ангажираност и неустойчива мотивация за работа. Проявява избирателно отношение
към предлаганите възможности в зависимост от характера и натовареността на
предложената работа.
За периода си на престой в пенитенциарното заведение, л.св. Б. е включен в
работна група е охрана "Стандартизация". Първоначално отзивите от работата му са
били положителни, поради което същият е поощрен със Заповед № Л-1386/23.04.2024г.
на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС с "писмена похвала". Тъй като
ангажираността на обекта не е била с постоянен характер и предвид уменията на л. св.
в областта на животновъдството му е предлагано да бъде устроен на работен обект
"Земеделско стопанство". Л. св. Б. е отказал с мотив, че работата там е много трудна.
При последващи извеждания на работната група е констатирана липса на старание и
постоянство при изпълнение на поставените задачи.
Отчетено е активно участие на л.св. Б. в провежданите културно-масови и
спортни мероприятия в общежитието. От заложените за провеждане корекционни
програми в ЗООТ "Враца", л. св. Б. е депозирал молба единствено за участие в
корекционна програма "Умение за мислене", но по обективни причини, невъзможност
от справяне с поставяните казуси, същият не е включен в програмата. Включен е в
индивидуално-оценъчен модул "Подготовка живот на свобода", който е с
продължителност един месец, т.е. все още не е приключен и е задължителен.
Предназначен е за всички лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от
наказанието лишаване от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/. Провеждането му не цели
корекционно въздействие, а запознава л. св. е предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и дава възможност за
осъществяване на плавен преход към условията на свобода чрез самостоятелно
формулиране на краткосрочни и постижими цели.
Първоначалните нагласи за спазване на наложените ограничения, също не са
устойчиви и е отразено в социалния доклад, че л. св. Б. е наказан със Заповед № Л-
3
1999/18.06.2024г. на основание чл. 104, ал.1, вр. с 101, т. 1 от ЗИНЗС с "Писмено
предупреждение".
В доклада, ИСДВР е посочил, че не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в
следствие преживените ограничения в МЛС. Прогнозите за успешна ресоциализация са
неблагоприятни. Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към
извършеното от него деяние и показване на достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. Липсват промени и в отношение към правонарушението, където
интелектуалния потенциал е недостатъчен за дефиниране на причините, довели до
реализираните престъпления, които са с идентичен характер и показват повторяемост
на допуснатите грешки.
Към настоящия етап от изтърпяване на наказанието л. св. Б., все още не е дал
достатъчно категорични и убедителни доказателства за промяна в нагласите си, за
водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда. Криминалните
нагласи са трайно и устойчиво формирани, нежеланието му за стриктно спазване на
законите и правилата предопределя евентуалното продължаване на престъпната
дейност и повишаване на вероятността с поведението си да причини вреди в
обществото.
Консултативната и индивидуално-корекционна работа следва да продължи към
мотивация за участие в провежданите мероприятия, опитва се да си поставя
реалистични цели – краткосрочни и изпълними.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в
частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може
да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Б. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
4
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот,
дори се наблюдава повишение при риска от рецидив. Л.св. Б. е и наказан за извършено
дисциплинарно нарушение.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Е. Б., роден на *** в
гр.Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
5
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък
2/два/ месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6