Протокол по дело №60/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 97
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20222000600060
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 97
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Кр. Ил. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600060 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на
съдебния състав в разглеждането на ВНОХД № 64/2022 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас.

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К.С..
Подсъдимият жалбоподател Г. П. П. , редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адвокат Д.Д. от АК-Сливен.
Жалбоподателят частен обвинител И. Д. Г. , редовно призована, се
явява лично.
Жалбоподателят частен обвинител Д. АНТ. Г. , редовно призован,
се явява лично.
Жалбоподателят частен обвинител ИВ. АНТ. Г. , редовно призован,
се явява лично.
Жалбоподателят частен обвинител ЕЛ. ИВ. СТ., редовно призована,
1
не се явява.
Жалбоподателят частен обвинител Н. ИВ. Г. , редовно призован, не
се явява. За него законният представител ИВ. АНТ. Г..
За всички частни обвинители се явява адвокат Д.Р. от АК-Бургас.

По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ И.Г., Д.Г. И
И.Г.: Съгласни сме днес да се разгледа делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото. Не са налице процесуални
пречки.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

Съдът счита, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик го докладва.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Няма да соча
нови доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ И.Г., Д.Г. И
И.Г.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Д.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.: Нямам искания за нови доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и пристъпва към изслушване на
съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
първоинстанционната присъда на Окръжен съд - Бургас е обоснована,
законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Първоинстанционното производство е протекло като съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Г. П. П.
се е съгласил с обстоятелствената част на обвинителния акт, без да ангажира
доказателства за описаните факти. Намирам, че самопризнанието на
подсъдимия и събраните и проверени на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, дават основание да се приеме за
установена по несъмнен начин описаната, както в обвинителния акт, така и
впоследствие в мотивите на съда фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд правилно е възприел същата, съобразно
предписанието на чл. 373, ал. 3 от НПК, въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и на доказателствата от досъдебното производство, които
действително го подкрепят, а именно свидетелски показания, заключенията
на съдебно-химическата експертиза, съдебномедицинската експертиза,
автотехническата експертиза, писмените доказателства, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и др.
Оттук се налага и извода, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при управление на лекия си автомобил
„Ауди“ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2
от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалия.
Това от своя страна е в пряка причинна връзка с настъпването на
3
пътнотранспортното произшествие, съответно и на тежките съставомерни
последици – смъртта на пострадалия.
Правилно е преценена субективната страна на престъплението, а
именно непредпазливост във вида на небрежност, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Спорният въпрос по делото е за размера на наложеното на подсъдимия
наказание, което се счита за явно несправедливо – ниско за частните
обвинители и техния повереник, респективно завишено за подсъдимия и
неговия защитник.
Съдът е преценил, че с оглед степента на обществена опасност на
престъплението и на извършителя и предвид съотношението на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, с преобладаващо влияние на
смекчаващите, целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат, като на
подсъдимия се определи наказание в размер на две години лишаване от
свобода, съответно след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК. Напълно се
солидаризирам с така определеното наказание на подсъдимия, което е
индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК, но не при значителен, а
при относителен превес на отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. В кръга на смекчаващите обстоятелства съдът правилно е
отчел възрастта на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, здравословното състояние, както и демонстрираното
разкаяние пред съдебните инстанции. Признанието на вината и искреното
съжаление за настъпилия инцидент следва да се разглеждат именно като
израз на започнал поправителен ефект на евентуалното очаквано от дееца
наказание, извън процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
Относно възражението на частните обвинители, че така определеното
наказание е явно несправедливо и същото следва да бъде увеличено, не
приемам, тъй като повишената динамика на престъпленията от този вид също
не следва да утежнява отговорността на подсъдимия, като се имат предвид
фактите за неговата личност, които го очертават като деец с ниска степен на
обществена опасност. Освен това, при преценката на обществената опасност
на престъплението следва да се имат предвид и броя и тежестта на
допуснатите от водача нарушения на правилата за движение – несъобразена
4
скорост, съобразно пътната обстановка, условията на пътя, при което
подсъдимият е управлявал МПС-то си, които са в нарушение разпоредбата на
чл. 20, ал.2, изр. 2 от Закона за движението по пътищата.
Що се отнася до приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, намирам същото
за оправдано. Първоинстанционният съд е изтъкнал редица аргументи, които
напълно споделям. По делото не са налице законни пречки за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК. При решаването на въпроса относно прилагането на
института на „условното осъждане“ съдът е задължен да даде отговор на
въпроса дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, той
действително да го изтърпи. Несъмнено изтъкнатите по-горе значителен брой
смекчаващи вината обстоятелства обосновават ниската му конкретна
обществена опасност – той е човек, чието поведение не е насочено към
трайно пренебрегване на нормите на обществен живот. Отделно от това,
деянието му не се отличава с драстичност и представлява обикновен пример
на престъпление от този вид.
Предвид изложеното и на основание чл. 338 НПК считам, че следва да
потвърдите първоинстанционната присъда изцяло като законосъобразна,
обоснована и правилна.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, оплакването, развито в нашата
въззивната жалба касае размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Нашето недоволство е свързано с ниския размер на определеното от
първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в размер на две
години. Както пледирахме и пред първата инстанция, считам че този размер
следваше да бъде в по-висок такъв. Пред първоинстанционния съд съм
изложила конкретни аргументи за това.
След като се запознахме с мотивите на първоинстанционната присъда
обаче, за нас стана ясно как е формирано вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд, а именно: съставът на Окръжен съд - Бургас е приел
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство
самопризнанието на подсъдимия, което не само, че било депозирано на
5
основание чл. 371, т. 2 от НПК, но съставлявало елемент от цялостно
изначално и обективно проявено още от досъдебното производство
процесуално поведение, спомогнало за разкриване на обективната истина по
делото. Уважаеми апелативни съдии, това не е така. От вниманието на
първоинстанционния съд е убегнало именно това обстоятелство, че
самопризнанието на подсъдимия беше изцяло декларативно, за да бъде
ползвана привилегията на съкратеното съдебно следствие. Именно такъв
процес за изначално негово добросъвестно процесуално поведение от етапа
на досъдебното производство не е налично. След привличането на
подсъдимия в качеството на обвиняем, той не е давал обяснения. Преди това в
качеството си на свидетел, в какъвто е бил длъжен да даде добросъвестни
обективни показания, той не само, че не е описал съвсем добросъвестно
механизма на извършеното от него деяние, напротив, опитвал се е да вмени
вина на другия водач на лекия автомобил „Лада Нива“, като тези негови
показания напълно са опровергани от приетата автотехническа експертиза. В
тези свои показания подсъдимият е обяснявал, че се е движил по средата по
осевата линия между двете пътни ленти и в последния момент водачът на лек
автомобил „Лада Нива“ бил свърнал леко наляво и той не е могъл да избегне
удара. Уважаеми съдии, това не е така. Както вече казах, автотехническата
експертиза е установила, че ударът е настъпил изцяло в дясната пътна лента,
т. е. в лентата за движение на подсъдимия. Единствено и само неговите
ненавременни реакции са довели до този неприятен изход, който е последица
от неговото поведение.
На следващо място, първоинстанционният съд на няколко места
повтаря, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, неосъждан. Имала съм
вече възможност да подчертая, че независимо, че за нуждите на настоящото
производство той е реабилитиран, Окръжният съд е оставил абсолютно без
коментар обстоятелството, че в неговата справка за съдимост има вече едно
осъждане и то за деяние по Глава ХІ от раздела Престъпления по транспорта
и съобщенията. Той вече е наказван за такова престъпление, шофирал е след
употреба на алкохол. Така че в мотивите на първоинстанционния съд няма и
дума за това обстоятелство, което всъщност очертава подсъдимия като
недисциплиниран водач. На неговите нарушения по ЗДвП няма да се спирам,
вече съм говорила по този въпрос.
6
Именно по тези причини, по наше мнение, първоинстанционният съд е
стигнал до едни грешни крайни изводи и е наложил едно изключително
занижено по своя размер наказание, касаещо наказанието лишаване от
свобода. И ние, аз и моите доверители като частни обвинители, продължаваме
да считаме, че това наказание следваше да бъде определено в размер на
четири години и шест месеца, като след редукцията по чл. 58а НК, то да бъде
фиксирано на три години.
Моля Ви да бъде изменена първоинстанционната присъда и в частта й,
касаеща наказанието лишаване от право да управлява МПС. Считаме, че този
размер следва да бъде петгодишен.
Считам, че силно е преекспонирано в мотивите на
първоинстанционния съд и здравословното състояние на подсъдимия. Пред
Окръжния съд бе представено едно ТЕЛК-решение, от което е видно, че
подсъдимият е трудоспособен, т. е. абсолютно безмотивно, без да е обезпечен
от нужните доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият
е имал нужда от рехабилитация. Уважаеми апелативни съдии, никъде от това
ТЕЛК-решение не се вижда, че той има нужда от някаква рехабилитация,
както и понастоящем. Така че на фона на този причинен тежък престъпен
резултат, аз считам наложените наказания от първоинстанционния съд за
изключително занижени.
Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл, т. е. да бъдат увеличени
наложените наказания така, както съм заявила във въззивната жалба.
Моля Ви да присъдите на моите доверители разноските, направени в
настоящото въззивно производство, съгласно представените договори за
правна защита и съдействие.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И.Г. : Поддържам
казаното от моя повереник. Моля да бъде уважена въззивната жалба, като се
увеличат размерите на наказанията.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д.Г. : Поддържам
казаното от моя повереник. Да се увеличат наказанията, наложени на
подсъдимия.
7

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И.Г. :
Присъединявам се към пледоарията на моя повереник. Моля да бъдат
увеличени наложените на подсъдимия наказания.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така подадената
жалба. Ще направя само две вметки. Моят доверител още от самото начало по
никакъв начин не е възпрепятствал настоящия процес – и в качеството на
свидетел, и на по-късен етап да даде обяснения за останалите в него спомени
относно настъпилото ПТП. По никакъв начин не се е опитвал да шунтира
процеса.
Относно представеното ТЕЛК-ово решение – доверителят ми е по
рождение е с трайна загуба на органи. След прекаран впоследствие инфаркт е
издадено това ТЕЛК-ово решение. То няма да бъде променено никога повече.
В ТЕЛК-овото решение изрично е посочено, че той е със 100% инвалидност.
Поддържам жалбата. Акцентираме и искаме намаление само на двата
срока – изпитателния по чл. 66 НК и срока на лишаване от право да управлява
МПС. И най-много акцентираме върху втория срок, като това е свързано с
неговото здравословно състояние и ползването на този автомобил от него.
Моля в този дух да бъде Вашият съдебен акт.

Съдът дава право на лична защита на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.: Поддържам казаното от моя защитник. Моля
да бъдат намалени изпитателният срок по чл. 66 НК и срокът на наказанието
ми лишаване от правоуправление на МПС.

Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА право на последна дума на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.: Съжалявам за случилото се. Моля да
8
уважите жалбата ми.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл.340, ал.2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.00 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9